Димитър Къцарков за ФрогНюз: Иронично, Нетаняху и Хаменей си напр...
Това сподели за ФрогНюз Димитър Къцарков, специалист по Близкия Изток.
Ето го цялото изявление:
Ще се дестабилизира ли в допълнение в Близкия изток ескалацията на спора сред
че има опция да оперира на по-директно равнище с Израел. Очевдино искаше да се изпрати сигнал, че са прекрачили някакви граници. Като преглеждам и проучвам в дълбочина, чувствам по какъв начин иронично видяно и Нетаняху и Хаменей си направиха подарък. Всъщност и двамата желаеха да инкасират някакъв политически плюс от тази обстановка.
Ударът на, това е непокътнат негов ход с “иранската карта ”, по този начин обичам да я назовавам. Тя в този момент сплоти военния кабинет, сега всяка вечер дискутират, има разделения в самия боен кабинет дали да се отговори непосредствено или да се подходи посредством основаването на необятна коалиция. Парадоксално се получи, че ответния удар от Иран ще консолидира повече съдружници към Нетаняху, тъй че като че ли иронично двата режима си помогнаха по някакъв метод.
Войната ли е спасението на Нетаняху?
Самият факт, че прихванаха 99% от баража, това е успех за израелската просвета и отбранителна система, това ясно изпрати сигнал, че Израел е повече кадърен да се пази. От две седмици се очакваше този отговор на Иран, в това число и Йордания подаде информация от тяхното въздушно пространство за този удар. Получи се по този начин, че Нетаняху съумя да инкасира политически плюс и съумя да забави тези диалози за изборите, които започваха да се циркулират в израелските медии.
Искам да напомня, че преди две седмици главният конкурент на Нетаняху, който е член на военния кабинет - Бени Ганц, прикани за ранни избори още през септември. Така че в политическия смисъл се инкасира някакъв плюс за Нетаняху. От тук нататък той ще има една доста комплицирана задача да управлява хардла̀йнерите в своя кабинет. Единственият метод, при който тази обстановка може да ескалира е в случай че надделеят по-крайните отзиви в израелския боен кабинет.
Проблемът е, че и самия режим на Хаменей не може да прави толкоз крачки обратно, т.е. в случай че има сериозен ответен удар на Израел по цели в Иран, тогава към този момент може да приказваме за ескалация. Предвид това, че има разминаване на мненията на членовете на военния кабинет, може и Нетаняху да се задоволи с резултата, който е получил.
В подобен случай какъв ще е ответният удар, който готви Израел? Израелската войска даде обещание да отвърне на офанзивата на Иран, макар апелите на доста партньорски страни да се избегне разгръщане на спора в Близкия изток. Според израелски медии Тел Авив е обмислил няколко вероятни отговора на офанзивата, като се търси подобен, който да е мъчителен за Иран.
Ако се тръгне с пряк удар към Иран, нещата незабавно потеглят към ескалация, в случай че се удари по проксита - Хизбула, някои милиции в Ирак, напомням, че и от там имаше изстреляни баражи в офанзивата, освен от Иран. Тоест в случай че се търси недиректен отговор, тогава може да приказваме, че няма да има ескалация. Това значи да се удари някое от прокситата, по този начин наречени огнени пръстени, това са петте точки на напън, които Иран има против Израел. Говорим за бригадите Ал Кудс, “Популярния фронт ” в Ирак, Хизбула в Ливан, Хутите в Йемен и несъмнено обстановката в Газа.
Имайте поради, че интервенцията в Рафа не се разисква да стартира незабавно, а имаше съмнение, че може тази офанзива да отключи офанзивата в Рафа, за която израелският боен хайлайф упорства.
Външните министри от Европейски Съюз заседават изключително, чака се бъдат разисквани нови наказания против Техеран. Какви решения ще се вземат на това съвещание?
Очаквам по-сериозен отпор на Европейски Съюз. Отношенията на Израел и Европейски Съюз предвид на обстановката в Газа е на плюсове и минуси. Да, доста от западните европейски страни опазиха Израел първоначално, само че последователно филантропична тежест на тази война стартира да обръща мненията. Сега с тази офанзива на Иран, сякаш благосклонностите към Израел още веднъж се възвърнаха.
Политиката на Европейски Съюз против режима в Техеран не е задоволително сериозна. Трябва по-сериозно да се подходи. Имам възприятието, че и американците заобикалят въпроса с иранската договорка, с иранската нуклеарна стратегия, има доста въпроси, които за жалост нямат сериозен получател.
През 2016 година Барак Обама направи договорката с Иран, в която участваха и Германия, Русия, след това Тръмп се отдръпна от тази договорка, а президентът Байдън по този начин и не влезе в диалог за нея, а режимът в Техеран продължава с нарушаванията на човешките права. Припомням и митингите за Махса Амини преди две години, би трябвало да бъде ясно, че това е един мракобесен режим, който явно желае да отбрани своите ползи в района на Близкия Изток и е подготвен да оспори какъвто и да е бил различен алианс в региона.
Смятам, че методът по решаването на този въпрос е в посока на това да се мисли за по-широко признание на Израел и от арабските страни.
Това може би само ще позволи палестинския спор. Натам отиват нещата и е редно страните от Европейски Съюз да вървят в тази посока. Заради това може би външният министър е Даниел Митов, тъй като към него има съветници, хора, които са готови по тематиката, изключително за Иран. Трябва да има един нов метод от страна на Европейски Съюз, по единен.
Подкрепя ли арабският свят Иран?
Миналата година Иран съумя да възвърне взаимоотношенията си със Саудитска Арабия. Припомням, че 10 години посолството на Рияд в Техеран, имаше сериозен спор, и сякаш Иран искаше повече да балансира връзките си с главния си противник. Включително имаше и помирение в Йемен, когато Хутите превзеха столицата и натиска на Саудитска Арабия към Йемен понижа тогава.
Арабските страни имат опция за избор в този момент. Пред тях стои изборът да се върнат на масата на договарянията с Израел, за едно съглашение и да основат този мощен алианс, за който Западът упорства, в контраст на руско-иранския, китайски бих споделил напън в Близкия Изток и това е единственият път напред. Още преди три седмици Байдън настоя, че от Саудитска Арабия имат интерес да се върнат на масата на диалозите с Израел, съгласно мен разширението на този диалог е капацитета за някакво позитивно развиване в Близкия Изток.
Интервю на Констанца Илиева
Ето го цялото изявление:
Ще се дестабилизира ли в допълнение в Близкия изток ескалацията на спора сред
че има опция да оперира на по-директно равнище с Израел. Очевдино искаше да се изпрати сигнал, че са прекрачили някакви граници. Като преглеждам и проучвам в дълбочина, чувствам по какъв начин иронично видяно и Нетаняху и Хаменей си направиха подарък. Всъщност и двамата желаеха да инкасират някакъв политически плюс от тази обстановка.
Ударът на, това е непокътнат негов ход с “иранската карта ”, по този начин обичам да я назовавам. Тя в този момент сплоти военния кабинет, сега всяка вечер дискутират, има разделения в самия боен кабинет дали да се отговори непосредствено или да се подходи посредством основаването на необятна коалиция. Парадоксално се получи, че ответния удар от Иран ще консолидира повече съдружници към Нетаняху, тъй че като че ли иронично двата режима си помогнаха по някакъв метод.
Войната ли е спасението на Нетаняху?
Самият факт, че прихванаха 99% от баража, това е успех за израелската просвета и отбранителна система, това ясно изпрати сигнал, че Израел е повече кадърен да се пази. От две седмици се очакваше този отговор на Иран, в това число и Йордания подаде информация от тяхното въздушно пространство за този удар. Получи се по този начин, че Нетаняху съумя да инкасира политически плюс и съумя да забави тези диалози за изборите, които започваха да се циркулират в израелските медии.
Искам да напомня, че преди две седмици главният конкурент на Нетаняху, който е член на военния кабинет - Бени Ганц, прикани за ранни избори още през септември. Така че в политическия смисъл се инкасира някакъв плюс за Нетаняху. От тук нататък той ще има една доста комплицирана задача да управлява хардла̀йнерите в своя кабинет. Единственият метод, при който тази обстановка може да ескалира е в случай че надделеят по-крайните отзиви в израелския боен кабинет.
Проблемът е, че и самия режим на Хаменей не може да прави толкоз крачки обратно, т.е. в случай че има сериозен ответен удар на Израел по цели в Иран, тогава към този момент може да приказваме за ескалация. Предвид това, че има разминаване на мненията на членовете на военния кабинет, може и Нетаняху да се задоволи с резултата, който е получил.
В подобен случай какъв ще е ответният удар, който готви Израел? Израелската войска даде обещание да отвърне на офанзивата на Иран, макар апелите на доста партньорски страни да се избегне разгръщане на спора в Близкия изток. Според израелски медии Тел Авив е обмислил няколко вероятни отговора на офанзивата, като се търси подобен, който да е мъчителен за Иран.
Ако се тръгне с пряк удар към Иран, нещата незабавно потеглят към ескалация, в случай че се удари по проксита - Хизбула, някои милиции в Ирак, напомням, че и от там имаше изстреляни баражи в офанзивата, освен от Иран. Тоест в случай че се търси недиректен отговор, тогава може да приказваме, че няма да има ескалация. Това значи да се удари някое от прокситата, по този начин наречени огнени пръстени, това са петте точки на напън, които Иран има против Израел. Говорим за бригадите Ал Кудс, “Популярния фронт ” в Ирак, Хизбула в Ливан, Хутите в Йемен и несъмнено обстановката в Газа.
Имайте поради, че интервенцията в Рафа не се разисква да стартира незабавно, а имаше съмнение, че може тази офанзива да отключи офанзивата в Рафа, за която израелският боен хайлайф упорства.
Външните министри от Европейски Съюз заседават изключително, чака се бъдат разисквани нови наказания против Техеран. Какви решения ще се вземат на това съвещание?
Очаквам по-сериозен отпор на Европейски Съюз. Отношенията на Израел и Европейски Съюз предвид на обстановката в Газа е на плюсове и минуси. Да, доста от западните европейски страни опазиха Израел първоначално, само че последователно филантропична тежест на тази война стартира да обръща мненията. Сега с тази офанзива на Иран, сякаш благосклонностите към Израел още веднъж се възвърнаха.
Политиката на Европейски Съюз против режима в Техеран не е задоволително сериозна. Трябва по-сериозно да се подходи. Имам възприятието, че и американците заобикалят въпроса с иранската договорка, с иранската нуклеарна стратегия, има доста въпроси, които за жалост нямат сериозен получател.
През 2016 година Барак Обама направи договорката с Иран, в която участваха и Германия, Русия, след това Тръмп се отдръпна от тази договорка, а президентът Байдън по този начин и не влезе в диалог за нея, а режимът в Техеран продължава с нарушаванията на човешките права. Припомням и митингите за Махса Амини преди две години, би трябвало да бъде ясно, че това е един мракобесен режим, който явно желае да отбрани своите ползи в района на Близкия Изток и е подготвен да оспори какъвто и да е бил различен алианс в региона.
Смятам, че методът по решаването на този въпрос е в посока на това да се мисли за по-широко признание на Израел и от арабските страни.
Това може би само ще позволи палестинския спор. Натам отиват нещата и е редно страните от Европейски Съюз да вървят в тази посока. Заради това може би външният министър е Даниел Митов, тъй като към него има съветници, хора, които са готови по тематиката, изключително за Иран. Трябва да има един нов метод от страна на Европейски Съюз, по единен.
Подкрепя ли арабският свят Иран?
Миналата година Иран съумя да възвърне взаимоотношенията си със Саудитска Арабия. Припомням, че 10 години посолството на Рияд в Техеран, имаше сериозен спор, и сякаш Иран искаше повече да балансира връзките си с главния си противник. Включително имаше и помирение в Йемен, когато Хутите превзеха столицата и натиска на Саудитска Арабия към Йемен понижа тогава.
Арабските страни имат опция за избор в този момент. Пред тях стои изборът да се върнат на масата на договарянията с Израел, за едно съглашение и да основат този мощен алианс, за който Западът упорства, в контраст на руско-иранския, китайски бих споделил напън в Близкия Изток и това е единственият път напред. Още преди три седмици Байдън настоя, че от Саудитска Арабия имат интерес да се върнат на масата на диалозите с Израел, съгласно мен разширението на този диалог е капацитета за някакво позитивно развиване в Близкия Изток.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ