Кристиан Вигенин: Фразата камионът е тръгнал от България може да означава много неща
Това го играхме тъкмо по тоя метод и във Втората международна, за какво пък да не настъпим отново мотиката
Няколко думи и от мен по най-актуалната тематика през днешния ден. Попрегледах фейса и съм учуден...отново. Едни са щастливи, че Русия най-сетне почнала същинска война, че наказала тия " укрофашисти " за Кримския мост, че ето в този момент като сравнят Украйна със земята и нещата ще си дойдат по местата. Е, унищожава се гражданска инфраструктура, умират мирни жители, но " къде бяхте, когато убиваха мирни жители в Донбас? ", като че ли гибелта на почтени е някакво математическо уравнение, не че и този въпрос не е значим... Други пък сипят люти закани по Путин и доста държат незабавно да пратим военна помощ на Украйна...не знам каква тъкмо и по какъв начин си го показват, само че им е доста значимо и ние да се намесим във въргала. Това го играхме тъкмо по тоя метод и във Втората международна, за какво пък да не настъпим отново мотиката, може и да е за последно... На този декор България беше забъркана косвено, по този начин пътем, в разрушаването на моста, без доказателства, и отново настана един немислим звук от всички направления през днешния ден, а президент и министър председател пропуснаха да поемат незабавно самодейността и да опровергаят каквото и да е българско присъединяване. Защото фразата " камионът е тръгнал от България " може да значи доста неща. " България няма нищо общо! " щеше да пресече доста тълкования, пък следствията да си текат в това време...
Време е да помислим върху три неща:
1. Как да продължим политиката на невъвличане във войната, изключително пред риска след месец да се окажем ръководени не от " евроатлантическа " коалиция, а от коалиция на войната;
2. Как да допринесем за деескалацията на спора, търсенето и налагането на политически разговор и дипломатически договаряния за мир (добре, знам - дребни сме, комплицирано е, " това не може да стане " е национално мото и така нататък, само че все пак!);
3. Как да помогнем на украинското население с филантропична помощ на фона на идващата зима, изключително в регионите с етнически българи - на хората без жилища, вода и ток не им трябват оръжия, а заслон и топлота, дано участваме в спасяването, не в отнемането на животи.
Народното събрание се събира на 19.10 за първо съвещание, полемиката по тези въпроси би трябвало да се придвижи там.
Няколко думи и от мен по най-актуалната тематика през днешния ден. Попрегледах фейса и съм учуден...отново. Едни са щастливи, че Русия най-сетне почнала същинска война, че наказала тия " укрофашисти " за Кримския мост, че ето в този момент като сравнят Украйна със земята и нещата ще си дойдат по местата. Е, унищожава се гражданска инфраструктура, умират мирни жители, но " къде бяхте, когато убиваха мирни жители в Донбас? ", като че ли гибелта на почтени е някакво математическо уравнение, не че и този въпрос не е значим... Други пък сипят люти закани по Путин и доста държат незабавно да пратим военна помощ на Украйна...не знам каква тъкмо и по какъв начин си го показват, само че им е доста значимо и ние да се намесим във въргала. Това го играхме тъкмо по тоя метод и във Втората международна, за какво пък да не настъпим отново мотиката, може и да е за последно... На този декор България беше забъркана косвено, по този начин пътем, в разрушаването на моста, без доказателства, и отново настана един немислим звук от всички направления през днешния ден, а президент и министър председател пропуснаха да поемат незабавно самодейността и да опровергаят каквото и да е българско присъединяване. Защото фразата " камионът е тръгнал от България " може да значи доста неща. " България няма нищо общо! " щеше да пресече доста тълкования, пък следствията да си текат в това време...
Време е да помислим върху три неща:
1. Как да продължим политиката на невъвличане във войната, изключително пред риска след месец да се окажем ръководени не от " евроатлантическа " коалиция, а от коалиция на войната;
2. Как да допринесем за деескалацията на спора, търсенето и налагането на политически разговор и дипломатически договаряния за мир (добре, знам - дребни сме, комплицирано е, " това не може да стане " е национално мото и така нататък, само че все пак!);
3. Как да помогнем на украинското население с филантропична помощ на фона на идващата зима, изключително в регионите с етнически българи - на хората без жилища, вода и ток не им трябват оръжия, а заслон и топлота, дано участваме в спасяването, не в отнемането на животи.
Народното събрание се събира на 19.10 за първо съвещание, полемиката по тези въпроси би трябвало да се придвижи там.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ