&16:14:30)
Как водната топка в София остана на сухо
Това е втората част на материала „ Как водната топка в София остана на изсъхнало “. В първата разказахме тъжната за спорта история в последните десетилетия на славния открит комплекс „ Диана “ и на „ Мария Луиза “. Сега ще ви представим по какъв начин при започване на 90-те години стопираха да действат двата басейна на „ Славия “, където доста интензивно се тренираше и играеше и водна топка. И по какъв начин след 15-годишно наличие на басейн „ Октомври “ най-много поради сполучливия клуб по водна топка на ВМЕИ и по-късно на Техническия университет, през днешния ден водната топка на „ Октомври “ просто я няма под никаква форма…
Двата изчезнали басейна на „ Славия “
През 1968 година Тодор Живков публично и тържествено открива 25-метровият закрит басейн на „ Славия “. Горе-долу по това време към този момент работи и летният плаж с 50-метров басейн, където се тренира единствено през топлите месеци – и плуване, и водна топка. А в закрития басейн и скокове във вода, където има петметрова кула.
 )
Как водната топка в София остана на изсъхнало (I част)
За европейското по плувни спортове през 1985 година в София се прави нов 50-метров открит басейн, на метри от остарелия, който към този момент пустее. Новият е единствено за тренировки на тимовете по водна топка за шампионата.
В навечерието на шампионата при визитата си в София персонално президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч инспектира басейна. След сполучливото европейското обаче стартира реализацията на мегаломанска и безумна концепция, замислена очевидно преди този момент. Току-що направеният басейн е затрупан и това се осъществя чак през 1989 година. Буквално месеци преди политическите промени у нас.
 )
Откритият басейн „ Славия “ с порти за водна топка…
Басейнът заработва, само че това е единствено за една зима. Причината е, че е изработен по доста остаряла технология. Отоплението на огромното хале и на водата става с нафта, която в този интервал нараства доста. Кара се с цистерни и една не стига даже за седмица при естествена употреба. Това трансформира басейна в икономическа бомба със закъснител. И с цел да не гръмне тя се взима решение базата да бъде затворена. Това в действителност е най-кратко работилият закрит басейн в България – единствено година. И на него се тренира и плуване, и водна топка.
Защо от проектантите и вложителите в лицето на страната не е направено по този начин, че да се употребява минералната вода в „ Овча купел “, не е известно. Но е ясно, че нелепостта е огромна. И си личи доста скоро.
По-нататъшната орис на басейна е ясна – трансфорат е в студио и база, на която се снимат филми. Част от приходите от наеми Обединеният състезателен клуб „ Славия “ дава на клубовете си по плуване и по водна топка, с цел да си обезпечават други места за тренировки.
Също по трагични стопански аргументи в средата на 90-те години стопира да работи и 25-метровият закрит басейн на „ Славия “. Там съвсем три десетилетия не е правено нищо. И в смутните и комплицирани години не могат да бъдат открити нужните средства за главен и неотложен главен ремонт, най-много на инсталацията.
 )
1972 година Мач по водна топка на закрития 25-метров басейн „ Славия “. На вратата е Стоян Александров, дълготраен треньор и сегашен ръководител на клуб по водна топка „ Славия “.
Много значимо е уточнението – към оня миг, а и през днешния ден, цялата спортна база на Общо събрание на колегиите „ Славия “ продължава да принадлежи на сдружението. Обединеният състезателен клуб разполага с констативен нотариален акт за благосъстоятелност на обектите в в действителност доста огромната база на „ Славия “, строена от Строителни войски. Затова и страната тогава и през днешния ден не може да оказва помощ с ремонта на спортните обекти – сега най-добре това проличава при ледената пързалка, която е в тежко положение.
Така за закрития 25-метров басейн се намира мъчително и доста тъжно за плувните спортове решение. Има обезпечена инвестиция от волейболния клуб за реорганизация и от средата на 90-те години на мястото на басейна към този момент е волейболната зала „ Панайот Пондалов “… Така в листата на басейните, където водната топка към този момент не участва, се прибавя още един.
Басейн „ Октомври “ – 15 години обич и разлъка
Водната топка е най-успешният спорт в историята на ВМЕИ „ Ленин “ и неговия правоприемник Техническия университет. Престижното висше образователно заведение разполага с 50-метров закрит басейн – съвършен за студентски спорт, за плуване и за водна топка.
В началото на 80-те към ВМЕИ се основава едноименен клуб по водна топка, който бързо набира скорост, събира добър състав и заиграва в мъжкото състезание и в подрастващите възрасти. Разбира се, тренира и играе на басейн „ Октомври “, който се трансформира в съществена база и на студентската водна топка в страната. По това време има десетина студентски тима, където с изключение на вторите сформира на „ Академик “ и НСА, както и на ВМЕИ, постоянно играят отборите на Софийски университет, Медицинска академия – София, ВХТИ-София, Висш стопански институт-София, Лесотехническия институт, ВИИ-Варна и други.
 )
Отборът на ВМЕИ с име „ Октомври “ в средата на 80-те години на предишния век. Снимката е на басейн „ Диана “.
В студентските тимове се включват някогашни ватерполисти – студенти, за които няма място в мъжките тимове от „ А “ група. В един интервал даже се образува и втора мъжка „ Б “ група, където с изключение на варненският „ Златни пясъци “ и бургаският „ Нептун “ играят Софийски университет, Висшия стопански институт – София и вторият тим на „ Октомври “ и други Така през 1987, 1988 и 1989 година на процедура има три мъжки шампионати по водна топка в България – елитната „ А “ група, втора „ Б “ група и настрана Студентската група. Като мачовете на последните две групи главно са на басейн „ Октомври “.
Освен студентските тимове обаче басейн „ Октомври “ постоянно е база за тренировки на детско-юношески тимове на столични клубове, както и на мъжките им тимове. Срещу възнаграждение, естествено. Същото се отнася и за националните тимове на България във всички възрасти, които в разнообразни интервали упражняват на басейн „ Октомври “ след съответното съглашение сред висшето учебно заведение и федерацията.
 )
1993 година Детският тим на ЦСКА на подготовка ва басейн „ Октомври “
Промените през 1989 година се отразяват тежко върху бюджетите и на висшите образователни заведения, изключително в графата им за спорт. Постепенно залинява и клубът по водна топка към Техническия университет, тимът два сезона даже е единен с „ Академик “ и в шампионата играе състав с името „ Академик-ТУ “. Но макар икономическите компликации басейн „ Октомври “ не е стопира да работи. От средата на 90-те години обаче там водна топка нито се тренира, нито се играе. Разбира се, няма и клуб.
 )
Класирания от държавните шампионати за мъже през 1988 година – „ А “ и „ Б “ група. Същата година, а и предходните, има и студентско състезание по водна топка за мъже. Страницата е от алманаха на БФ Водна топка.
В последвалите към този момент близо три десетилетия са правени многократни опити и от БФ водна топка, и от столични клубове, да получат вода за тренировки на „ Октомври “, против търпим наем, несъмнено. До диалог за размера на наема съвсем в никакъв случай не се стига. Защото от университета очевидно просто не желаят водната топка да се върне на басейна. Нищо, че „ Октомври “ нормално работи до 20 часа, когато завършват свободното плуване, образованието и тренировките на студентите. И при в действителност минимално влагане той може да работи още най-малко 2-3 часа, както е в цяла Европа – точно поради тренировки по водна топка. Няколко ректори на Техническия университет (един от тях даже някогашен ватерполист, играл в „ Арда “) по този начин и не пожелават да решат въпроса макар многочислените оферти както за заплащане на наем, по този начин и за взаимна активност и от страна на БФВТ, и от страна на клубове от София.
Басейн „ Октомври “ днес…
Така „ Октомври “ и все още е идеално място за водна топка в столицата. Но там, за жалост, този обичаен за Техническия университет спорт продължава да отсъства в разписанието на тренировките…
Снимки: Лични архиви на Стоян Александров, Иван Венков, Кирил Димов, Николай Кръстев, уебсайт Технически университет и Алманах „ 100 години Славия “ (София, 2013).
създател: Николай Кръстев, bgswim.com
Двата изчезнали басейна на „ Славия “
През 1968 година Тодор Живков публично и тържествено открива 25-метровият закрит басейн на „ Славия “. Горе-долу по това време към този момент работи и летният плаж с 50-метров басейн, където се тренира единствено през топлите месеци – и плуване, и водна топка. А в закрития басейн и скокове във вода, където има петметрова кула.
За европейското по плувни спортове през 1985 година в София се прави нов 50-метров открит басейн, на метри от остарелия, който към този момент пустее. Новият е единствено за тренировки на тимовете по водна топка за шампионата.
В навечерието на шампионата при визитата си в София персонално президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч инспектира басейна. След сполучливото европейското обаче стартира реализацията на мегаломанска и безумна концепция, замислена очевидно преди този момент. Току-що направеният басейн е затрупан и това се осъществя чак през 1989 година. Буквално месеци преди политическите промени у нас.
Откритият басейн „ Славия “ с порти за водна топка…
Басейнът заработва, само че това е единствено за една зима. Причината е, че е изработен по доста остаряла технология. Отоплението на огромното хале и на водата става с нафта, която в този интервал нараства доста. Кара се с цистерни и една не стига даже за седмица при естествена употреба. Това трансформира басейна в икономическа бомба със закъснител. И с цел да не гръмне тя се взима решение базата да бъде затворена. Това в действителност е най-кратко работилият закрит басейн в България – единствено година. И на него се тренира и плуване, и водна топка.
Защо от проектантите и вложителите в лицето на страната не е направено по този начин, че да се употребява минералната вода в „ Овча купел “, не е известно. Но е ясно, че нелепостта е огромна. И си личи доста скоро.
По-нататъшната орис на басейна е ясна – трансфорат е в студио и база, на която се снимат филми. Част от приходите от наеми Обединеният състезателен клуб „ Славия “ дава на клубовете си по плуване и по водна топка, с цел да си обезпечават други места за тренировки.
Също по трагични стопански аргументи в средата на 90-те години стопира да работи и 25-метровият закрит басейн на „ Славия “. Там съвсем три десетилетия не е правено нищо. И в смутните и комплицирани години не могат да бъдат открити нужните средства за главен и неотложен главен ремонт, най-много на инсталацията.
1972 година Мач по водна топка на закрития 25-метров басейн „ Славия “. На вратата е Стоян Александров, дълготраен треньор и сегашен ръководител на клуб по водна топка „ Славия “.
Много значимо е уточнението – към оня миг, а и през днешния ден, цялата спортна база на Общо събрание на колегиите „ Славия “ продължава да принадлежи на сдружението. Обединеният състезателен клуб разполага с констативен нотариален акт за благосъстоятелност на обектите в в действителност доста огромната база на „ Славия “, строена от Строителни войски. Затова и страната тогава и през днешния ден не може да оказва помощ с ремонта на спортните обекти – сега най-добре това проличава при ледената пързалка, която е в тежко положение.
Така за закрития 25-метров басейн се намира мъчително и доста тъжно за плувните спортове решение. Има обезпечена инвестиция от волейболния клуб за реорганизация и от средата на 90-те години на мястото на басейна към този момент е волейболната зала „ Панайот Пондалов “… Така в листата на басейните, където водната топка към този момент не участва, се прибавя още един.
Басейн „ Октомври “ – 15 години обич и разлъка
Водната топка е най-успешният спорт в историята на ВМЕИ „ Ленин “ и неговия правоприемник Техническия университет. Престижното висше образователно заведение разполага с 50-метров закрит басейн – съвършен за студентски спорт, за плуване и за водна топка.
В началото на 80-те към ВМЕИ се основава едноименен клуб по водна топка, който бързо набира скорост, събира добър състав и заиграва в мъжкото състезание и в подрастващите възрасти. Разбира се, тренира и играе на басейн „ Октомври “, който се трансформира в съществена база и на студентската водна топка в страната. По това време има десетина студентски тима, където с изключение на вторите сформира на „ Академик “ и НСА, както и на ВМЕИ, постоянно играят отборите на Софийски университет, Медицинска академия – София, ВХТИ-София, Висш стопански институт-София, Лесотехническия институт, ВИИ-Варна и други.
Отборът на ВМЕИ с име „ Октомври “ в средата на 80-те години на предишния век. Снимката е на басейн „ Диана “.
В студентските тимове се включват някогашни ватерполисти – студенти, за които няма място в мъжките тимове от „ А “ група. В един интервал даже се образува и втора мъжка „ Б “ група, където с изключение на варненският „ Златни пясъци “ и бургаският „ Нептун “ играят Софийски университет, Висшия стопански институт – София и вторият тим на „ Октомври “ и други Така през 1987, 1988 и 1989 година на процедура има три мъжки шампионати по водна топка в България – елитната „ А “ група, втора „ Б “ група и настрана Студентската група. Като мачовете на последните две групи главно са на басейн „ Октомври “.
Освен студентските тимове обаче басейн „ Октомври “ постоянно е база за тренировки на детско-юношески тимове на столични клубове, както и на мъжките им тимове. Срещу възнаграждение, естествено. Същото се отнася и за националните тимове на България във всички възрасти, които в разнообразни интервали упражняват на басейн „ Октомври “ след съответното съглашение сред висшето учебно заведение и федерацията.
1993 година Детският тим на ЦСКА на подготовка ва басейн „ Октомври “
Промените през 1989 година се отразяват тежко върху бюджетите и на висшите образователни заведения, изключително в графата им за спорт. Постепенно залинява и клубът по водна топка към Техническия университет, тимът два сезона даже е единен с „ Академик “ и в шампионата играе състав с името „ Академик-ТУ “. Но макар икономическите компликации басейн „ Октомври “ не е стопира да работи. От средата на 90-те години обаче там водна топка нито се тренира, нито се играе. Разбира се, няма и клуб.
Класирания от държавните шампионати за мъже през 1988 година – „ А “ и „ Б “ група. Същата година, а и предходните, има и студентско състезание по водна топка за мъже. Страницата е от алманаха на БФ Водна топка.
В последвалите към този момент близо три десетилетия са правени многократни опити и от БФ водна топка, и от столични клубове, да получат вода за тренировки на „ Октомври “, против търпим наем, несъмнено. До диалог за размера на наема съвсем в никакъв случай не се стига. Защото от университета очевидно просто не желаят водната топка да се върне на басейна. Нищо, че „ Октомври “ нормално работи до 20 часа, когато завършват свободното плуване, образованието и тренировките на студентите. И при в действителност минимално влагане той може да работи още най-малко 2-3 часа, както е в цяла Европа – точно поради тренировки по водна топка. Няколко ректори на Техническия университет (един от тях даже някогашен ватерполист, играл в „ Арда “) по този начин и не пожелават да решат въпроса макар многочислените оферти както за заплащане на наем, по този начин и за взаимна активност и от страна на БФВТ, и от страна на клубове от София.
Басейн „ Октомври “ днес…
Така „ Октомври “ и все още е идеално място за водна топка в столицата. Но там, за жалост, този обичаен за Техническия университет спорт продължава да отсъства в разписанието на тренировките…
Снимки: Лични архиви на Стоян Александров, Иван Венков, Кирил Димов, Николай Кръстев, уебсайт Технически университет и Алманах „ 100 години Славия “ (София, 2013).
създател: Николай Кръстев, bgswim.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ