Защо толкова много древни статуи нямат носове?
Това е въпрос, който доста хора си задават. Ако в миналото сте посещавали музей, евентуално сте виждали антични статуи като тази по-долу – гръцка мраморна глава на поетесата Сафо, която понастоящем се съхранява в Глиптотеката в Мюнхен, с изчезнал нос:
Разбитият или изчезнал нос е постоянно срещана линия на античните статуи от всички култури и интервали от историята ни. Дори носът на Големия сфинкс, който стои на платото Гиза в Египет дружно с огромните пирамиди, е прочут с неналичието му:
Ако сте виждали някоя от тези статуи, евентуално сте се чудили: „ Какво e станало с носовете им? “ Някои хора наподобява имат неправилното усещане, че те са били съзнателно отстранени от някого.
Вярно е, че няколко антични статуи в действителност са били съзнателно обезобразени от хора по друго време и по разнообразни аргументи. Например има една гръцка мраморна глава на богинята Афродита от I в. от н. е., която е открита в атинската Агора. Може да се каже, че тази съответна мраморна глава в някакъв миг е била съзнателно развалена от християни, които са издълбали кръст на челото на богинята.
Тази мраморна глава обаче е извънреден случай, който не е внушителен за по-голямата част от скулптурите, при които липсват носове. При голямото болшинство от античните статуи, на които липсва тази част, повода въобще не е обвързвана с хората. Тя е обвързвана с естественото изхабяване на скулптурата с течение на времето…
Факт е, че античните статуи са на хиляди години и всички те са претърпели доста естествено изхабяване с течение на времето. Статуите, които през днешния ден виждаме в музеите, съвсем постоянно са чукнати, изпочупени и развалени от времето и излагането им на естествените стихии. Частите на скулптурите, които стърчат, като носове, ръце, глави и други, съвсем постоянно са първите, които се чупят. Други, които са по-здраво прикрепени, като крайници и торсове, нормално се резервират непокътнати.
Вероятно ви е позната древногръцката скулптура, показана по-долу. Тя е открита на гръцкия остров Мелос и в началото е изваяна от Александрос от Антиохия към края на II в. прочие Известна е като Афродита от Мелос или, по-често, като Венера де Мило. Известно е, че няма ръце:
Всъщност в миналото Венера Милоска (представете си) е имала ръце, само че в един миг те са се отчупили, както към този момент обсъдихме, че постоянно се случва. Същото се е ставало и с носовете на доста други статуи. Тъй като те стърчат, те са склонни да се чупят по-лесно…
Гръцките статуи, каквито ги виждаме през днешния ден, са просто износени сенки на предходна популярност. Първоначално те са били боядисани в ярки цветове, само че множеството от истинските пигменти от дълго време са избледнели или са се олющили, оставяйки голия, бял мрамор открит. Някои извънредно добре непокътнати статуи обаче към момента имат следи от първичното си оцветяване. Например:
Дори и при скулптурите, които не са запазили забележим с просто око цвят, археолозите могат да открият следи от пигмент под ултравиолетова светлина благодарение на специфични техники. В древногръцката литература също има десетки препратки към рисувани статуи, да вземем за пример в „ Елена “ на Еврипид, в която Елена се оплаква:
„ Животът и ориста ми са чудовищни, частично поради Хера, частично поради хубостта ми. Ако можех единствено да се отърва от хубостта си и да придобия по-грозен тип, по този начин както бихте изтрили цвета от скулптура. “
