Ив Сен Лоран и модата, която вече не съществува
Това е седалището на фешън къща „ Диор “, на която младият 21-годишен Ив Матийо Сен Лоран е станал креативен шеф след неочакваната гибел на обичания на цяла Франция дизайнер, Кристиян Диор. Никой не знае дали дребното момче от Алжир ще може да понесе тежестта на короната на индивида, който основава революционния в модата new look.
Ив през 1958 г.; Getty Images
Няколко месеца по-късно Ив е провъзгласен за „ Малкия принц “ на модата. След време американската преса ще го коронова за „ Крал на модата “. Години по-късно той ще сътвори роклята „ Мондриан “, смокингът за дами, ще се срещне с Пиер Берже, с цел да живеят и работят дружно до края на живота му, ще освободи дамите.
Той е център на внимание в фамилията. Всички дами му угаждат и се обличат по неговия усет. Майка му е кокетката на града, върви по забави, Ив обича да я следи скрито и да оправя тоалета й. Баща му е един от най-уважаваните хора в града и децата му живеят в обилие. Ив се увлича от ранна възраст по театъра, стартира да рисува свои версии на костюмите от известни пиеси и даже си основава собствен утопичен свят, в който той е моделиерът и подписва фактури за рокли струващи 5-цифрени суми.
През 1955 година едвам на 19 години той става част от екипа на Кристиян Диор и става негов възпитаник. След гибелта на Диор основава сбирките за марката, до момента в който не е уволнен при започване на 60-те години. Войната за самостоятелност в Алжир е в разгара си и той е мобилизиран, само че е неспособен за военна работа. Патриотите не простят това и той се трансформира в нежелана личност, която по-скоро би навредила на имиджа на марката „ Диор “.
Ив и Пиер Берже
От 1962 година двамата дружно прекатурват визиите за модата. Ив е гении. Луд. Зависим съвсем от всичко – от хора, от вещества, от модата. Капризен до нетърпимост. Детето, което привиква с визията, че светът се върти към него, остава такова за цялостен живот. Знае, че върви към провал и това му харесва. Обожава да бъде център на вниманието, обожава да бъде абсурден и знае по какъв начин да реализира търсения резултат, тъй че творението (било то транспарантна рокля или негова гола снимка) да остане в историята. Истериите му идват допълнително на всички. Мнозина го изоставят, малко на брой остават. Бети Катру(манекенка), Лулу дьо ла Фалез (директор на отдела за аксесоари) и Пиер Берже (който през 1973 година прекъсва персоналните си връзки с него, само че двамата остават професионални партньори) са част от групата, която е позволена до вилата на дизайнера в Маракеш. Там времето като че ли е спряло. Там моделиерът основава шедьоврите си.
Тоалетът, който провокира протест измежду международната общност. Жена с панталон на публични събития?! Недопустимо. Ив го прави освен възможно, само че и изискуемо. Жените не могат да устоят на новия дизайн и творението му става класика, която ще бъде осъвременявана всяка година в продължение на десетилетия.
В тези години е друго. Модата е издигната в фетиш. Не култа на превзетото превъзнасяне по облеклата, обувките и аксесоарите. Това е култът на Париж, града, в който обществеността е разграничена от Сена на бохеми и интелектуалци. Градът, в който стилът е вяра. Тогава, когато единствено най-богатите дами можели да влязат в постройката на улица Бабилон. Там ги глезят по този начин както мъжете им в никакъв случай няма да могат. Но Ив го може. Той обича дамите и посвещава живота си на тях. Това е безконечният кръг, в който дамата непринудено му дава тялото си, а той пък я прави красива и събира сили да продължи. Само това не унищожава. Всичко друго е подвластно на разрухата му, само че не и това. Защото точно то я предизвика. Лудият крал постоянно ще унищожава, тъй като може да си го разреши и тъй като може да понесе следствията.
Ив и Катрин Деньов; Getty Images
Но последвалата индустриализация на модата е пагубна за гения, който вижда все по-малко същинска хубост в изфабрикувания свят на наближаващия XXI век. Затова през 2002 година се отдръпва. През 2008 година умира без да знае от какво. Другите знаят, само че по избор на Пиер Берже никой не му оповестява диагнозата. Детето е защитавано до самия му край. След гибелта творбите на изкуството, които той и сътрудникът му събират през целия си живот, са продадени на търг и с парите е учредена фондацията „ Ив Сен Лоран “. Начело на нея и до през днешния ден е Пиер Берже, който се грижи за наследството на най-великия мъж в модата.
