Това е прабаба ми Евдокия, омъжена за Димитър Странски, едно

...
Това е прабаба ми Евдокия, омъжена за Димитър Странски, едно
Коментари Харесай

Странната история на фамилията Странски

Това е прабаба ми Евдокия, омъжена за Димитър Странски, едно от деветте деца (шест момчета и три момичета) на Иван Ябанов (ябанджия, т.е. пътешественик - човек, пристигнал от непознато място), и Ана Димова Кьорбаджийска, щерка на тежък търговец от Алтън Калофер.

Корените на семейството обаче не са от града на Ботев, както е съгласно множеството откриватели.

Иван е наследник на Млъчко, което не е същинското име на фамозния челник, заплашителен за чорбаджии и турци и крило за клети сюрмаси... Така го нарекли, тъй като настойчиво мълчал за името си. Градска легенда е, че прякорът пристигнал от това, че мълчал при инквизициите на заловилите го турци.

Най-сериозният от всички търсачи на българското историческо задкулисие - Григор Николов, създател на два тома “Български загадки”, абсурден с журналистическите си следствия, изключително с трактовката за царските парцели, откри, че загадъчният Млъчко бил състоятелен търговец в Сливен отпреди времето на огромния разгром на Града на стоте войводи (втори Дамаск) след отстъплението на Дибич Забалкански.

Сведения за дядо си дава най-известният във семейството, доктор Георги Странски - хъш, политик, общественик, другарувал с Христо Ботев - спомнете си фамозното писмо, в което
поетът се обръща с “приятелю Странски” и му поверява грижата за Венета

Турците си харесали предприемчивия търговец и взели да го четкат, че като одобри турската религия, чака го живот като на бей в Цариград. Нашият човек им теглил една майна и хванал гората с неколцина другари, като цяло десетилетие бил призрачен сън за поробителите. Но си харесал красива българска мома, дал прошка се с четата и се заселил в Калофер.
Синът му Иван станал тежък търговец. Той скитал от град на град и по този начин децата му малко по малко приели за фамилия нарицателното Странски.

Най-големият му наследник бил Видул. Има го на фамозната фотография дружно със Стефан Караджа (гласът на кръвта си знае родното място). Той водил чета смели хайдути основно из Калоферския балкан и охранявал български търговци, а след това запрашил за Влашко. Другарувал с Панайот Хитов, а в спомените си крилатият Филип Тотю с обич приказва за него...
Вторият наследник Димо става гайтанджия в Калофер. Не се женил. Третият - Стефан, взема за брачна половинка Елена, родственик на бъдещия военачалник Генко Мархолев. Той върти търговия в Цариград, а след това се открива в Пловдив. За Георги към този момент знаем - връстник, съученик, след това и кум на Ботев. През Цариград отпътува за Букурещ.

Ето и девойките. Елена ще се омъжи за изтъкнат проектант - той е прародител на непокорния музикант Кирил Маричков

Мария става жена на цариградския търговец Димитър Балтаджиев. А третото момиче, Лала - на учителя Христо Брадинов.

Дори изчерпателният и съзнателен Григор Николов пропуща петото и шестото момче във семейството. Едното от тях се споделя Димитър. Той напуща Калофер при огромните зулуми на турците по време на Освободителната война и се открива във Велико Търново, като обикаля страната по търговски работи.

Така в средата на осемдесетте години на ХIХ век един ден среща в Лом кръглото сираче Евдокия. Тя била родом от близкото крайдунавско село Долни Цибър. Срещата си била напряко за разказ - обич от пръв взор. Тогава Евдокия била единствено на 16 години, Димитър - на 40. “Как се обръщаше към него?” - недоумявах като малко дете, а прабаба ми отвръщаше: “Ами виках му “бае Мито”.

Построили внушителна за времето си двуетажна къща (народната власт трансформира долния етаж в кино, имаше и стая за аптека). Семейството живеело на горния етаж, а долу построили просторна механа - тогава селото било многолюдно. Но живели малко дружно - прародител ми болен и оставил Евдокия 18-годишна вдовица


Георги Странски (вляво) и Иван Странски (вдясно)

Вече доста остаряла, тя живееше у нас и постоянно я виждах да коленичи пред един сандък - да рови, да гледа нещо си и безшумно да си плаче. Един ден любознанието ми надви, използвах момента, че я няма, и отворих раклата. Тогава открих вестниците “Свобода” с адреса й, само че това, което ме порази, беше огромна остаряла фотография в рамка на млада красива жена, в дълга до земята бяла рокля и с прелестна шапка... От прабаба ми остана и една месомелачка с внушителни (за потребностите на кръчмата) размери, с порцелан и с впечатляващата, изписана на латиница марка “Виена 1886” - очевидно подарък на младото семейство от някой от братята Странски. Останаха като спомен и разказите на прабаба ми за “църната австрийска бира”, която се леела в заведението, доставяна директно от австрийската столица...

После дядо ми Цветан се задомил за баба ми Ефросина от близкото село Мокреш, Ломско. Полуграмотните служители от времето на Стамболийски издали документи на дядо ми не като Странски, а с семейството на баба ми - Велков. Четвърт век по-късно още по-неграмотни шуринайки на някой си герой за национални правдини в ломското Министерство на вътрешните работи ми издадоха паспорт, като за фамилно име взеха името на дядо ми Цветан.
Но да се върнем към семейството. С Георги е ясно - приключва медицина в Букурещ, боен доктор е в Руско-турската война, ръководител на краткотрайното държавно управление при Съединението, дипломатически сътрудник в Цариград, министър на вътрешните работи, след това на външните... Негова е мисълта “Помежду си за вътрешните работи можем да сме гуша за гуша, само че в отбрана на интернационалните ползи на България би трябвало да сме единни!”. Преди 100 и 10 години на негово име кръщават едно село в Чирпанско.

Георги Странски се дами за Екатерина от рода на Иван Евстратиев Гешов

Единият от синовете му - Иван, приключва право. По време на шпиономанията преди 60-70 години самичък се застрахова, като се хваща общ служащ. След време се връща в гилдията като юрист. Възстановява родовата къща на “Оборище” 7.

Във семейството има колоритни персони като Никола. Той отворил първата аптека в София. Бил велможа аптекар на Александър Батенберг. Предприемач, подставено лице на княза в всякакви търгове (спечелва този за двореца Врана), огромен комарджия, Никола се дами за полякинята Мария Корн. Техен наследник е проф. Иван Н. Странски - учил и живял в Германия, стигнал до неповторими достижения в създаването на техники за предотвратяването на ледените кристали по военните самолети. След войната става ректор на Берлинския механически университет. Признат е за задграничен член на Българска академия на науките. Връща се в България през 1967 година и умира тук, само че е заровен в Берлин.

Акад. Иван Т. Странски е друга колоритна непокорна персона - агроном, почвовед, учен от 1943 година

По времето на Червенков Иван Т. Странски е единствен в целия социалистически лагер, който скача против Лисенко и теорията за дълбоката оран. На обществено заседание на Отечествен фронт е обруган и от него се желае да се откаже от постановките си. Пострадва не толкоз той, колкото племенникът му Бойчо, наследник на сестра му Елена, омъжена за композитора Ангел Букурещлиев. Бойчо е пратен в Белене, където и умира.

Остана една мистерия. Работейки из разнообразни архиви, се натъкнах на любопитна фамилия - Фон Странски, шеф на бюрото на Абвера в Румъния до сливането с Гестапо. Бързам да обърна внимание, че офицерите на военното разузнаване на Райха обичайно не са преследвани за военни закононарушения. Много постоянно те са били гуша за гуша с Гестапо. Докато адмирал Канарис не бил упрекнат, че е британски (според някои - и съветски) разузнавач и обесен.

Няма никаква гаранция за това, че немският (или австрийски) Фон Странски има нещо общо със странната българска фамилия, само че съществуват необикновени съвпадения. Проф. Странски е живял в Германия и има два брака, от които сякаш нямал деца. Но знае ли човек?!

Загадка си остава и едно от шестте момчета на сина на войводата Млъчко.

За страдание, няма я неповторимата месомелачка - след гибелта на майка ми ромите обраха бащината ми къща, за тях солидната машинка бе манна небесна, окрадоха ми даже книгите, та камо ли нея. Няма я и оная “църна виенска бира” от кръчмата на прабаба ми, доставяна на ломското, от време на време и на русчушкото пристанище, особено за нея...

Борис ЦВЕТАНОВ
/вестник "Над 55 "/

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР