Велик празник е! Ден на Три Светители, покровители на богословието
Това е най-големият набожен празник в Православната черква, отдаден на „Светата Троица“ православни апологети – Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
Това са трима от най-достойните епископи на църквата, съдействали за нейното благоустрояване и за одобряването на вероучението й.
Историята на празника датира от времето на ръководството на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол по отношение на лъжеучението на Василий Врач поражда спор за състезание всред Отците на църквата.
Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, защото той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждали и в него мъж, напълно малко отстъпващ на ангелите, с корав манталитет, не прощаващ елементарно съгрешенията и непознат на всичко земно.
Водата в лечебното аязмо на село Добрич идвала от висока планина в невидия свят
По-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, защото имал качества, разнообразни от посочените – той бил благоразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към смирение. Други пък, назад, възвисявали божествения Златоуст като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като сладкодумен вития, който наставлявал всички към смирение с множеството си медоточиви слова. Затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов.
Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията скъпо документално завещание, а третият – свети Йоан Златоуст – е бил свещеник на Константинопол. Всеки от тримата светители има собствен ден в църковния календар.
Чудотворната течност била открита от баба Василка през 1970 година, малко преди този момент дамата имала оракулски сън с тримата светии
Празникът Свети Три светители е избран след плевел спор, зародил през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и с по-голям принос за одобряването на християнската религия. Дебатиращите се разделили на „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.
Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита – Йоан (1095), и му споделили, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.
В село Добрич, Димитровградско, тече вода от неповторимо аязмо. В предишното – по времето на Второто българско царство, там е имало манастир на името на „ Свети Три светители “. Манастирът е опустошен, а през 20-ти век Светите Три светители се явили в съня на стара жена и й дали инструкции по какъв начин да извади античната лековита вода на повърхността. Светиите й заръчали да изкорени крушата в двора си, тъй като там щяла да бликне чудотворната вода.
Лековитото язмо тече в локална къща и оказва помощ при болести на очите, неплодородие, кожни проблеми и какви ли не други болки, кълнат се хора, съумели да се допрян до него.
Освен лечителен, този извор бил и заветен. Водата в него идвала от висока планина в невидия свят и се отделяла на три страни – за нервни заболявания, друга – за шанс. В дясната страна пък чучурът бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на изумените от инфаркт, инсулт, от заболявания по кръвта.
Според дамата, светиите й обяснили, че който пие и се полее от обединената мощ на трите води, нямало болест, която да не може да бъде изцелена. Находишето през днешния ден е канализирано в три чучура.
Това са трима от най-достойните епископи на църквата, съдействали за нейното благоустрояване и за одобряването на вероучението й.
Историята на празника датира от времето на ръководството на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол по отношение на лъжеучението на Василий Врач поражда спор за състезание всред Отците на църквата.
Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, защото той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждали и в него мъж, напълно малко отстъпващ на ангелите, с корав манталитет, не прощаващ елементарно съгрешенията и непознат на всичко земно.
Водата в лечебното аязмо на село Добрич идвала от висока планина в невидия свят
По-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, защото имал качества, разнообразни от посочените – той бил благоразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към смирение. Други пък, назад, възвисявали божествения Златоуст като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като сладкодумен вития, който наставлявал всички към смирение с множеството си медоточиви слова. Затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов.
Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията скъпо документално завещание, а третият – свети Йоан Златоуст – е бил свещеник на Константинопол. Всеки от тримата светители има собствен ден в църковния календар.
Чудотворната течност била открита от баба Василка през 1970 година, малко преди този момент дамата имала оракулски сън с тримата светии
Празникът Свети Три светители е избран след плевел спор, зародил през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и с по-голям принос за одобряването на християнската религия. Дебатиращите се разделили на „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.
Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита – Йоан (1095), и му споделили, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.
В село Добрич, Димитровградско, тече вода от неповторимо аязмо. В предишното – по времето на Второто българско царство, там е имало манастир на името на „ Свети Три светители “. Манастирът е опустошен, а през 20-ти век Светите Три светители се явили в съня на стара жена и й дали инструкции по какъв начин да извади античната лековита вода на повърхността. Светиите й заръчали да изкорени крушата в двора си, тъй като там щяла да бликне чудотворната вода.
Лековитото язмо тече в локална къща и оказва помощ при болести на очите, неплодородие, кожни проблеми и какви ли не други болки, кълнат се хора, съумели да се допрян до него.
Освен лечителен, този извор бил и заветен. Водата в него идвала от висока планина в невидия свят и се отделяла на три страни – за нервни заболявания, друга – за шанс. В дясната страна пък чучурът бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на изумените от инфаркт, инсулт, от заболявания по кръвта.
Според дамата, светиите й обяснили, че който пие и се полее от обединената мощ на трите води, нямало болест, която да не може да бъде изцелена. Находишето през днешния ден е канализирано в три чучура.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ