Смърт на новородено - има ли лекарска немарливост?
Това е една история за гибел на новородено, при която има подозрение за лекарска небрежност. Бебето е недоносено, само че с малко - появява се на бял свят при започване на 9-тия месец.Предупреждаваме ви – историята е изключително тежка, тъй като ни среща с една майка, която вместо да прибере детето си вкъщи в деня на изписването, научава, че то е умряло, осведоми Народоосвободителна въстаническа армия.
От дете мечтае да е доктор. Такъв, който избавя живот. И проправя път на живота.Но тази история не е за доктор и пациент. Защото тук, лекарят е пациент. А в този дом, болката си има име. И това име е Емануил.Носи го под сърцето си 9 месеца. Но Емануил живее единствено 9 дни.
В деня на изписването не се оказва тъкмо по този начин – лекарите й оповестяват, че имат подозрение за вродена особеност – притеснение, при което храната не може да минава през стомаха на бебето.Така детето е преместено с кола за спешна помощ в „ Пирогов ”. Няколко дни по-късно лекарите отхвърлят заплахата от особеност. И за повторно Елена се приготвя да прибере Емануил вкъщи. Купува и торта – за признателност на сътрудниците.Не знае, че вместо да го посрещне, ще би трябвало да го изпрати.
Кръвните проучвания от деня на гибелта демонстрират съществуване на псевдомонас.Становището на медицинския одит идва три месеца по-късно. Макар че в него се загатват двете негативни проби в двете лечебни заведения, изводът на финала е, че „ липсват безапелационни данни по отношение на това инфектираността да е вътреболничен генезис ”.А пробите са кръвни, написа в документите от „ Майчин дом ”. И още веднъж – негативни.Емануил умира на седмия ден от престоя си в „ Пирогов ”.
А инспекторите от РЗИ хигиената в отделението си е била на равнище.В отговора си обаче, от медицинския одит загатват, че в детските клиники на „ Пирогов ” е имало два изолирани случая на псевдомонас. Т.е. още две деца с бактерията, само че те не са били в контакт с Емануил. Документите демонстрират, че детето е неенергично и не се храни добре още предната вечер. Дежурният доктор вика реаниматор, който идва на два пъти.
През цялото време, до Елена неразделно е Виктор – неин брат и вуйчо на Емануил.От „ Пирогов ” към този момент избират да мълчат. А Елена не се съмнява, че ще попадне под обстрела на хората, които доскоро с чест е наричала свои сътрудници. Но това не я плаши. Най-страшното към този момент й се е случило.И въпреки че от дете желае да е доктор – подобен, който избавя живот. И който му проправя път – към този момент не може. Не води раждания. И не преглежда бременни дами.
От дете мечтае да е доктор. Такъв, който избавя живот. И проправя път на живота.Но тази история не е за доктор и пациент. Защото тук, лекарят е пациент. А в този дом, болката си има име. И това име е Емануил.Носи го под сърцето си 9 месеца. Но Емануил живее единствено 9 дни.
В деня на изписването не се оказва тъкмо по този начин – лекарите й оповестяват, че имат подозрение за вродена особеност – притеснение, при което храната не може да минава през стомаха на бебето.Така детето е преместено с кола за спешна помощ в „ Пирогов ”. Няколко дни по-късно лекарите отхвърлят заплахата от особеност. И за повторно Елена се приготвя да прибере Емануил вкъщи. Купува и торта – за признателност на сътрудниците.Не знае, че вместо да го посрещне, ще би трябвало да го изпрати.
Кръвните проучвания от деня на гибелта демонстрират съществуване на псевдомонас.Становището на медицинския одит идва три месеца по-късно. Макар че в него се загатват двете негативни проби в двете лечебни заведения, изводът на финала е, че „ липсват безапелационни данни по отношение на това инфектираността да е вътреболничен генезис ”.А пробите са кръвни, написа в документите от „ Майчин дом ”. И още веднъж – негативни.Емануил умира на седмия ден от престоя си в „ Пирогов ”.
А инспекторите от РЗИ хигиената в отделението си е била на равнище.В отговора си обаче, от медицинския одит загатват, че в детските клиники на „ Пирогов ” е имало два изолирани случая на псевдомонас. Т.е. още две деца с бактерията, само че те не са били в контакт с Емануил. Документите демонстрират, че детето е неенергично и не се храни добре още предната вечер. Дежурният доктор вика реаниматор, който идва на два пъти.
През цялото време, до Елена неразделно е Виктор – неин брат и вуйчо на Емануил.От „ Пирогов ” към този момент избират да мълчат. А Елена не се съмнява, че ще попадне под обстрела на хората, които доскоро с чест е наричала свои сътрудници. Но това не я плаши. Най-страшното към този момент й се е случило.И въпреки че от дете желае да е доктор – подобен, който избавя живот. И който му проправя път – към този момент не може. Не води раждания. И не преглежда бременни дами.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ