Забравеният будител: Историята и делото на Стоян Омарчевски
Това, че почитаме нашите будители на този ден изискуем на един човек - застанал непретенциозно на ръба на историческата памет, само че с голям принос за България. Стоян Омарчевски - министър на просвещението от 1920-та до 1923-та година.
Само за три години Омарчевски прави революционни промени в образованието, строи над 1000 учебни заведения, прави наложително главното обучение, освобождава от налози книгите. Преди тъкмо 100 години той предлага 1 ноември да е " Ден на националните будители ".
По негово предложение е основана и алеята на бележитите българи в Борисовата градина. Там обаче и до през днешния ден негов монумент няма. Няма и на никое място в България.
" За страдание човек, потопен в давност ", споделя доцент Михаил Груев, ръководител на ДА " Архиви ".
" Паметта мъчно се погребва, рано или късно тя още веднъж излиза на бял свят ", споделя внукът на Омарчевски, проф. Александър Омарчевски.
Стоян Омарчевски е роден през 1885-та в Нова Загора. Завършва философия и право в Софийския университет. Член на Български земеделски народен съюз на Александър Стамболийски и за интервал от три години министър на просвещението. За това малко време вкарва наложително главно обучение и строи 1115 нови учебни заведения.
" Което сигурно съставлява значима крачка напред към изваждането на селските деца от рутината и вкарването в коловоза на модерния живот ", споделя доцент Михаил Груев.
" Той прави главното обучение наложително, това е нещо, което и в Европа е много, по този начин, съвременно или реформационно ", споделя проф. Александър Омарчески.
Омарчевски освобождава от налози детската литература, прави правописна промяна в българския език и внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да стане Ден на будителите. Това е денят на св. Иван Рилски, 19 октомври, само че по нов жанр. Предложението пристигнало от елементарен селяндур, който изпраща писмо на Омарчевски.
" Иначе цялата организация, това да мине през Народно събрание, първо да излезе разпореждане на Министерски съвет, декрет от царя и по този начин нататък - това си е дело на Омарчевски, той прегръща тая концепция ", споделя неговият внук.
" Това е един опит на Омарчевски, съгласно мен изцяло сполучлив, да върже остарелия църковен календар с един съвременен празник на духа, на будителите ", споделя доцент Михаил Груев.
След Деветоюнския прелом Омарчевски е задържан и лежи година в пандиза, споделя единственият му внук и правоприемник професорът от Богословския факултет - Александър Омарчевски. За страдание двайсет години са ги разделили във времето и те в никакъв случай не са се срещали.
Стоян Омарчевски е девет пъти депутат, пази българските евреи, умира през 1941-ва. Сега е пропуснат, съгласно внука му, не без присъединяване на комунистическата власт... А по подигравка на ориста е обвързван с слагането на паметниците на заслужили българи в Борисовата градина.
Идеята за основаване на алея на бележитите българи в Борисовата градина е на Стоян Омарчевски. В България за жалост монумент на Стоян Омарчески няма.
" Можеше ли в този момент и на него са сложим монумент там?
Ох, несъмнено може. Аз... естествено бих бил доста благополучен, от това, само че... не е в моите пълномощия по никакъв метод ", споделя внукът Александър Омарчевски.
Към днешния ден бледите следи на историята за Стоян Омарчевски водят към един негов портрет в зала " Запад " на Народното събрание и едно, наречено на него единствено преди месец, софийско главно учебно заведение.
Само за три години Омарчевски прави революционни промени в образованието, строи над 1000 учебни заведения, прави наложително главното обучение, освобождава от налози книгите. Преди тъкмо 100 години той предлага 1 ноември да е " Ден на националните будители ".
По негово предложение е основана и алеята на бележитите българи в Борисовата градина. Там обаче и до през днешния ден негов монумент няма. Няма и на никое място в България.
" За страдание човек, потопен в давност ", споделя доцент Михаил Груев, ръководител на ДА " Архиви ".
" Паметта мъчно се погребва, рано или късно тя още веднъж излиза на бял свят ", споделя внукът на Омарчевски, проф. Александър Омарчевски.
Стоян Омарчевски е роден през 1885-та в Нова Загора. Завършва философия и право в Софийския университет. Член на Български земеделски народен съюз на Александър Стамболийски и за интервал от три години министър на просвещението. За това малко време вкарва наложително главно обучение и строи 1115 нови учебни заведения.
" Което сигурно съставлява значима крачка напред към изваждането на селските деца от рутината и вкарването в коловоза на модерния живот ", споделя доцент Михаил Груев.
" Той прави главното обучение наложително, това е нещо, което и в Европа е много, по този начин, съвременно или реформационно ", споделя проф. Александър Омарчески.
Омарчевски освобождава от налози детската литература, прави правописна промяна в българския език и внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да стане Ден на будителите. Това е денят на св. Иван Рилски, 19 октомври, само че по нов жанр. Предложението пристигнало от елементарен селяндур, който изпраща писмо на Омарчевски.
" Иначе цялата организация, това да мине през Народно събрание, първо да излезе разпореждане на Министерски съвет, декрет от царя и по този начин нататък - това си е дело на Омарчевски, той прегръща тая концепция ", споделя неговият внук.
" Това е един опит на Омарчевски, съгласно мен изцяло сполучлив, да върже остарелия църковен календар с един съвременен празник на духа, на будителите ", споделя доцент Михаил Груев.
След Деветоюнския прелом Омарчевски е задържан и лежи година в пандиза, споделя единственият му внук и правоприемник професорът от Богословския факултет - Александър Омарчевски. За страдание двайсет години са ги разделили във времето и те в никакъв случай не са се срещали.
Стоян Омарчевски е девет пъти депутат, пази българските евреи, умира през 1941-ва. Сега е пропуснат, съгласно внука му, не без присъединяване на комунистическата власт... А по подигравка на ориста е обвързван с слагането на паметниците на заслужили българи в Борисовата градина.
Идеята за основаване на алея на бележитите българи в Борисовата градина е на Стоян Омарчевски. В България за жалост монумент на Стоян Омарчески няма.
" Можеше ли в този момент и на него са сложим монумент там?
Ох, несъмнено може. Аз... естествено бих бил доста благополучен, от това, само че... не е в моите пълномощия по никакъв метод ", споделя внукът Александър Омарчевски.
Към днешния ден бледите следи на историята за Стоян Омарчевски водят към един негов портрет в зала " Запад " на Народното събрание и едно, наречено на него единствено преди месец, софийско главно учебно заведение.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ