Това беше тази философия, която Владимир Путин изповядваше или поне

...
Това беше тази философия, която Владимир Путин изповядваше или поне
Коментари Харесай

Проф. Сергей Гуриев: Всяка рубла, която получава Путин, убива украинци

Това беше тази философия, която Владимир Путин изповядваше или най-малко се преструваше, че изповядва при започване на ръководството си, когато се опитваше да се бори с олигарсите. Всичко това н кавички, несъмнено. Още през 2003 година, когато Владимир Путин размени тогавашните олигарси със свои, другари от детството, другари от школите по джудо, от кметството в Санкт Петербург. До този миг Путин бе популист. Оттам насетне спря да е подобен. Той към този момент не се бореше с елитите, тъй като самият той беше станал хайлайф. И в този смисъл Владимир Путин от дълго време не може да бъде упрекнат в популизъм. Той не се бори с никакъв хайлайф. В същото време на власт идва Реджеп Тайип Ердоган, който също гради цялата си изразителност върху битката с елитите. И в този смисъл Турция в доста връзки наподобява на Русия.

Путин желае и парите, и властта

Що се отнася до икономическата политика, Владимир Путин помни добре 1998 година Несигурност в Кремъл, в стопанската система. Днес той желае да е сигурен, че във всеки един миг знае от кое място ще вземе парите, с цел да заплати най-необходимите за него бюджетни разноски. Така държи властта и управлява страната. Понякога тези пари свършват. Помните ли, че през 2018 година той организира по този начин наречената пенсионна промяна? Казвам така наречен, тъй като тази смяна не беше никаква промяна. Това беше просто реквизиция на по-възрастните пластове от популацията. Грубо казано, щяхте да се пенсионирате на 60, а в този момент се пенсионирате на 65. В прочут смисъл Владимир Путин просто ви взе пет години от пенсията ви. Същото се случи и с дамите, които щяха да си тръгнат на 55, а в този момент ще си тръгнат на 60. И това е характерен образец, когато Владимир Путин реши, че не му стигат парите - той взе тези пари от хората, а не от своите олигарси. Това докара до забележителен спад в известността му.

Русия се трансформира в Северна Корея и Иран

След рецесията от 2008 година Олег Цивински и аз писахме, че без промени съветската стопанска система ще се изправи пред това, което беше през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Срив. Защото съветските управляващи не се интересуват от промени, от конкуренция, от отбрана на правата на благосъстоятелност. А актуалната правосъдна система не е заинтригувана от появяването на самостоятелни центрове за взимане на решения.

След войната Русия ще остане под наказания, ще се трансформира в нещо като Иран или Северна Корея, ще изтласка западните технологии и ще ги размени с технологии, които в най-хубавия случай ще получи в Китай, а в най-лошия - от Иран. Само че Китай, като страна, интегрирана в световната стопанска система, няма да желае да попадне под вторични наказания. Иран ще се отзове, само че Иран не е източник на никакви модерни технологии. Русия ще построи своя нов Варшавски контракт с ДНР, ЛНР, Южна Осетия, Абхазия, Никарагуа, Куба, Северна Корея и Иран. И в границите на тази система Русия ще се опита да построи промишленост, самостоятелна от целия свят. И можете да си визиите равнището на технологиите в тази промишленост. Ще има противоположна индустриализация. Русия, която произвеждаше съвременни коли, ще създава нещо, което ни припомня за 80-те години.

Ние сме в доста несигурна обстановка. И да припомня, че в действителност преди три-четири месеца всички анализатори предвидиха 10% спад на Брутният вътрешен продукт. През 2023 година обстановката в стопанската система ще бъде сложна. Напомням, че в този момент инфлацията към момента е двуцифрена. В същото време хората от ден на ден споделят, че сме победили инфлацията. Да, от седмица на седмица следим дефлация. Но най-общо казано, от година на година в Русия насъбраното нарастване на цените е двуцифрено. В този смисъл тя е доста по-висока, в сравнение с в Европа или Америка. Смисълът е различен. Няма тактика за напредък. Например, в случай че нямате промишленост, в случай че не знаете по какъв начин да създавате промишлено съоръжение, би трябвало да се научите по какъв начин да го вършиме. От кого можете да се научите? От тези, които са в по-напреднал стадий на развиване. Напълно обикновено е, всеки го прави. И Русия през днешния ден споделя, че няма да се учи от никой различен, с изключение на може би от Северна Корея и Иран. Това значи, че Русия няма да може да изпревари Северна Корея и Иран във връзка с качеството на технологиите.

Русия не може да създаде един автомобил

Когато през май и юни вносът на коли спря, внезапно се оказа, че Русия не знае по какъв начин да създава лични коли, като се изключи автомобила Lada Niva Legend. Ще промени ли политическата обстановка задълбочаването на рецесията?

Колкото по-скоро всичко стане допустимо най-лошо, толкоз по-скоро тази власт ще се промени. Човек може да си показа подобен сюжет, че когато на Владимир Путин свършат парите, с цел да заплати на националните гвардейци, които бият протестиращите, и чиновниците на Роскомнадзор, които блокират свободните медии, включително и Новая газета, толкоз по-бързо ще пристигна свободата. Всъщност това не е линеен развой. Трудно е да се планува в кой миг доста хора ще излязат на улицата и в кой миг ще се изчерпи търпението на самите охранители, кой какво ще види и за какво би трябвало да бием същите тези хора, в случай че не ни заплащат доста както и да е, до момента в който нашите генерали ни крадат и си строят нови дворци. Всичко това е доста мъчно да се планува. Но е правилно, че икономическите компликации понижават известността на режима.

Путин взема решение какъв да е във " Форбс " и кой в затвор

Има справедливи стопански достижения, има и мислени стопански достижения. Ако съумеете да обясните на хората, че всичко в стопанската система е наред, даже и в стопанската система всичко да не е наред, тогава хората отново ще ви поддържат. В този смисъл главното полесражение са освен улиците и площадите на съветските градове, където служители на реда и гвардейци бият студенти и пенсионери, само че и осведомителната сфера, където съветската агитация изяснява на съветския народ, че без Путин би било още по-зле. Ще обвържат ли глобите в допълнение съветските елити с Владимир Путин? След 2003 година всеки бизнесмен, частен или държавен, осъзна, че цялото му благосъстояние е в ръцете на Владимир Путин. Ако Путин желае, ще влезеш в класациите на списание Forbes, в случай че отново той изиска – ще се окажеш в пандиза. Това стартира още преди 2014 година Зависимостите са неговото оръжие. В Иран същинските наказания започнаха едвам през 2010 година, а към 2015 година Иран подписа съглашението. Защото икономическите компликации, скокът на инфлацията и митингите принудиха ръководещите. И в последна сметка режимът, макар че в действителност не му харесваше, реши да подпише тази договорка, с цел да отстрани глобите. Това чака и Русия.

Макар и постепенно, недоволството от Путин пораства. Дали това неодобрение ще се трансформира в някакъв скрит план против Путин? Ще разберем единствено когато този скрит план успее. И в случай че този скрит план в този момент бъде разгласен, преди да бъде свален Путин, е ясно какво ще се случи с участниците в този скрит план.

Петрол и газ

Добре, дано се отклоним малко от Русия. Сега се предлага да се вкарат пределни цени за съветските първични материали. Какво ще стане с различната сила в този случай? Икономисти през цялото време на войната споделиха, че до въвеждането на ембаргото е нужен или налог върху съветския нефт, или таван на цените за петрола и газа. Някои икономисти считат, че е нужен таван на цените за газа и налог за петрола и противоположното. Когато купуваме нефт или друго изкопаемо гориво, има непряк резултат. Ние унищожаваме планетата. И всички икономисти приказват за нуждата от въглероден налог: същите 50 $ за барел. Съответно, по тази причина в доста страни има да вземем за пример налог върху бензина. Днес в Америка хората се тормозят, че бензинът е безценен, само че в Европа постоянно е бил по-скъп. Плащаме към 2 евро на литър. И това не е тъй като цените на петрола са високи, а тъй като големите налози върху бензина, с цел да основат тласъци за икономисване на потреблението на изкопаеми източници и за отбрана на планетата. Наистина, Европа употребява доста по-малко бензин от Америка на глава от популацията. Руският нефт обаче има спомагателен проблем. Всяка рубла, която получава Владимир Путин, е рубла, която отива на война, която убива украинци, която унищожава Украйна. Рано или късно всички ние - целият свят, в това число Европа, в това число Америка, в това число Русия - ще би трябвало да възстановим Украйна. И надлежно тази рубла има спомагателен непряк резултат. Това не е въглероден външен резултат. Не единствено, че усилваме излъчванията, ние произвеждаме кървясъл непряк резултат. Всяка рубла за Владимир Путин е рубла, която по-късно ще би трябвало да похарчим за възобновяване на Украйна. Да не приказваме, че убитите украинци (и съветски войници) не могат да бъдат върнати. Следователно в действителност има логичност да се наложи налог върху съветския нефт. Това ще увеличи цената на съветския нефт и ще се купува по-малко.

Европа просто ще спре да купува въглеводороди от Русия непременно. Само с цел да не заплащат пари на Путин, който убива украинци. Това ще се случи, без значение дали съветският нефт коства $40, $50 или $80. Никой няма да е срещу саудитския нефт да вземем за пример да дефинира таван на цената. Дали това в действителност ще се случи или не, не знам. Мисля, че такива диалози се водят. Г-7 инструктираха своите министри да разработят такова предложение. И даже тези икономисти, които не го харесват за петрола, споделят, че може да се направи за газ. С съветския газ в действителност обстановката е доста елементарна. Има да вземем за пример нефтопроводът " Дружба " от Русия за Европа. Но по-голямата част от съветския експорт на нефт и петролни артикули за Европа не минава през тръбопровода, а по други способи. Но газопроводът Уренгой-Помари-Ужгород в действителност е главният метод за превозване на газ към Европа. И има различен газ, има и газопроводът „ Северен поток 1 “, има и други газопроводи. Но по принцип целият съветски газ, който отива в Европа, минава през газопроводи и е невероятно да се разгърне в друга посока.

Завръщане към Съветския съюз, който никой не желае

Когато Владимир Путин пристигна на власт през август 1999 година, имаше висока безработица и ниско произвеждане. Заплатата бяха ниски. През 2002 година обаче Путин отхвърли да реформира „ Газпром “. А през 2003 година с ареста на Ходорковски стана ясно, че промяната ще върви в противоположна посока. Вместо основаване на конкуренция - образуване на държавни корпорации. Режимът в Кремъл стана едноличен.

Необходимо е да се изградят демократични политически институции, да се организира правосъдна промяна, да се спре битката със съседите, да се подписа мир с тях, да се открият положителни връзки с Европейския съюз и да се проведат стопански промени, които доста страни ползват. Не единствено Германия през 45-та година, само че и Централна и Източна Европа през 89-та година. Тези страни през днешния ден са богати страни. А Полша, Чехия, Словения са страни с висок стандарт. Полша през днешния ден е по-богата от Русия - не беше по този начин преди 30 години. Владимир Путин желае тъкмо противоположното. Той желае да построи страна, която си е самодостатъчна. Другарят му Сергей Шойгу пък непосредствено споделя, че желаят да възстановят Съветския съюз. Живял съм в Съветския съюз. Не желая да пребивавам в Съветския съюз. Съветският съюз няма бъдеще. Както в действителност самият Съветски съюз потвърди това, когато се саморазпадна. И както си спомняте, когато това се случи, никой не излезе да отбрани Съветския съюз. Той рухна точно тъй като никой не искаше да живее в Съветския съюз. Въпреки че всеки ден, през който съществува този режим, се усилват компликацията за създаване на свободна, мирна, просперираща Русия, мисля, че не би трябвало да се отчайваме.

Проф. Сергей Гуриев

„ Новая газета. Европа “

Сергей Маратович Гуриев е роден на 21 октомври 1971 година, Орджоникидзе, Северноосетинска самостоятелна руска социалистическа република, СССР). Известен съветски академик и икономист. Доктор на икономическите науки, претендент на физико-математическите науки, професор. Ректор на Парижкия институт за политически проучвания от 15 юли 2022 година Ректор на Руското учебно заведение по стопанска система (2004-2013 г.). Главен икономист в Европейската банка за възобновяване и развиване (2015-2019). Президент на Центъра за стопански и финансови проучвания и развиване. През 2013 година емигрира във Франция.

Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР