Мистични места в България сбъдват най-съкровените желания
Топлите есенни дни са идеални за разходка из китните кътчета на родината. Освен красиви естествени явления, България е изпъстрена и със сакрални местенца, които сбъдват съкровени стремежи.
За мнозина Кръстова гора е най-мистичното място в България, мястото, заредено с най-чиста сила, където чистите намерения се сбъдват.
Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина. От църквата „ Покров на Света Богородица ” до кръста на върха на дребен рид са ситуирани 12 параклиси, отдадени на всеки един от 12-те апостоли.
Макар и църквата, и манастирът да са строени в ново време, местността е обгърната в митове. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила парченце от свещения кръст. Манастирът е бил атакуван от турците и опустошен, монасите - избити, само че частицата от кръста останала скрита. Местните хора постоянно са знаели, че в местността има нещо свещено.
Преданието се връща към живот през 1933 година, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ в региона и получил просветление за едновремешния огромен манастир и частицата от кръста. В това обръщение му било казано да сложи тук висок железен кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с който се познавал персонално, и му разказал всичко.
Така металният кръст бил направен и на 1 май 1936 година бил донесен на връх Кръстов и подложен на източното нагорнище в наличието на жителите от близкото село Борово. Бил осветлен от духовник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а след това литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков споделил на хората да го последват, тъй като той ги води към остарялото манастирско аязмо. Гълъбът в действителност кацнал на канара, под която откакто разчистили камъните, бликнала вода.
От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и вярата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, въпреки че нейният първооткривател - Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се построяват манастирският комплекс, църквата и параклисите.
В новите времена мястото ражда нова легенда, обвързвана още веднъж с кръста, само че и с възмездието. През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е открит, до него записка – „ Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не желая и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този срам да не се трансферира по децата ми ”. Днес на мястото на остарелия кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди епохи тук, още се съхранява в църквата.
Потокът богомолци не секва, изключително мощен е към Кръстовден. Всички търсят камъчета с кръстче, тъй като имат вяра, че то ще ги пази и оказва помощ. Мнозина намират такива камъчета към аязмото. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и също имат вяра, че то ще им помогне да се осъществен. Надеждата и вярата възраждат Кръстова гора в оня тип, в който я е видял преди над 80 години Йордан Дрянков.
Друго митично място, съчетало в себе си естествени хубости, величествени върхове, тучни поля и пленителни митове е Странджа планина, най-обширната ни предпазена територия с четвъртвековна история.
Странджа е една от най-богатите културни зони на Балканите. От незапомнени времена тя е била кръстопът на племена и нации, които са оставяли тук своето културно въздействие. Част от културата на всяка човешка общественост са и легендите и поверията.
„ Парория “ е предпазена околност в Странджа, намираща се сред селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в региона на местността са разновъзрастни, с доста вековни дъбови дървета, като над 85% от тях са трансферирали 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишният дъб благун – най-интересното, най-дебелото и евентуално най-възрастното дърво в Странджа.
Думата „ парория ” е гръцка и е формирана от две елементи. Първата е наречието „ пара ” и значи „ при, до, около, покрай ”. Втората част е съществителното „ орион ”, смисъла на което е „ лимит, област, граница ”. Така че „ Парория ” безусловно преведено значи „ пограничие, гранични лимити, крайграничие ”.
На територията на предпазена околност Парория се намира параклисът „ Света Петка “, за който се допуска, че е издигнат на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, обвързван и с учението на Теодосий Търновски.
В региона се намира и Беглик Таш. Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на античните траки, е направено през 2003г. на 5-6 км северно от гр. Приморско, в региона на някогашната резиденция „ Перла ”. Насред гъста широколистна гора, наоколо до руините на античния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш.
Беглик Таш съставлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, към която са ситуирани няколко групи от камъни с разнообразни приложения. Общата повърхност на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функционалността си на храм, то е било и календар, и часовник, за което приказват характерни „ стъпки ”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.
Странджа е освен най-обширната предпазена територия у нас, а и най-интересната. В сърцето си крие вековни секрети, а легендите за гигантски чудеса и божествени изцерения в лековитата планинска вода са многочислени. Тук витае мистична сила, зареждаща всяко от сетивата с мощта на вярата и българщината.
Родопа планина също крие ловко своите секрети. За тази част на страната ни се носят най-вече митове, коя от коя по-мистични.
Рупите са известни измежду българите като мястото, където последните години от живота си прекарваа най-известната българска пророчица, Баба Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата пророчица и по план на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е издигнат храмът „ Света Петка Българска “ наоколо до къщата и гроба на Ванга, Вангелия Гущерова.
Както споменахме, мястото е определено от самата Ванга. Според нея „ то е доста изключително ”.
„ Служи ми като батерия и от него аз черпя сила и мощ. Някога тук е горял заплашителен огън, а този било над нас крие една огромна загадка ”, казвала тя.
На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират и руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. прочие Хр. до VI в. сл. Хр. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. потвърждава, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, упоменат неведнъж от античните създатели.
Златолист пък е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката долина, на 32 км от Сандански. Мястото е заредено със сълна сила, туй като тук е живяла националната светица преподобна Стойна.
Смята се, че и през днешния ден тя лекува хората с чисти намерения и чисти сърца, посетили нейната надгробна плоча. Според локалните поданици светицата постоянно оказва помощ, само че нейната мощ се демонстрира изключително мощно, тъкмо вечерта на 5-ти против 6-ти май преди огромния празник Гергьовден. Тогава хиляди хора се стичат да пренощуват в храма и да измолят от нея помощ и покровителство пред Бога.
Също като петричката гадателка Ванга, Преподобна Стойна ослепява. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, което поврежда зрението й. След това се появяват ясновидските и лечителските и качества. До 16 години, тя прекарва в цялостно усамотение в обособена стая. Тогава насън й се явява свети Георги, който й споделя да копае в двора, където намира негова икона и кандило. С помощта на съседите, защото фамилията ѝ е оскъдно, в двора на това място се построява дребен параклис, където Стойна живее до 1913 година Прозвището си получава от съселяните си поради аскетичния метод на живот. Преподобна Стойна предизвестява околните си, че няколко дни ще бъде като мъртва, само че да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от региона стартират да идват при нея за помощ и изцерение.
След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва от село Хазнатар, Серско в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна взема решение да остане да живее в храма “Св. Георги ” в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 година в пост и молитва.
Неслучайно двете най-известни български пророчици Баба Ванга и Преподобна Стойна избират да се заселят в региона на Сандански. Заради разположението си в градът е съсредооточена най-чистата сила, най-лекувитата вода и най-тучната природа. Едно райско кътче, което наложително би трябвало да бъде посетено от всеки най-малко един път.
Побити камъни: „ Българският Стоунхендж “ също е едно от най-особените в енергийно отношение места в цяла България, за което хора с екстрасензорни качества споделят, че може даже да лекува. Неговите секрети обаче към момента не са до дъно разгадани от науката, защото има редица въпросителни, на които би трябвало да бъде даден отговор.
За произхода им има доста хипотези, които могат да се обединят основно в две групи – за органичния и неорганичния им генезис. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се изяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и други
За да бъдат опазени, през 1937 година са оповестени за естествена забележителност. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено образувана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено образувани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.
Смята се, че са формирани преди към 50 милиона години. Въз основа на изобилното наличие на вкаменелости, стратиграфският обсег на образуванията е избран в границите на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Тук са снимани някои от българските филми – „ Осъдени души “, Оцеола и Версенженторикс. Около Побитите камъни може да се открие растението песъчарка, което се среща единствено тук. То е мощно застрашено от изгубване по целия свят. Освен него тук могат да бъдат открити още няколко международно застрашени растения и животинки, които избират сухите скални пещери в резервата.
Местността Побити камъни е дом на 240 типа растения, 21 типа птици и 7 типа бозайници. Голяма част от тях са извънредно редки и застрашени от изгубване.
Татул е скално-култов комплекс край село Татул, (Община Момчилград), именуван от локалното население Каябъшъ (от турски: Каменна глава).
Тoва е праисторическо паметно място, на чиято територия е ситуиран един от най-озадачаващите мегалитни монументи на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог измежду множеството мегалитни монументи регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре непокътнатият храмов комплекс изсечен в едносъставен пай канара.
Скалното светилище е записано и разказано за първи път през 1933 година от краеведа Никола Иванов. През 1940 година българският археолог Васил Миков посещава мястото и изрича съмнение, че под хълма са руините на огромно древнотракийско светилище.
Любителите на легендите безспорно ще бъдат привлечени от още един обект в региона на Кърджалийско - Храмът-утроба до с. Ненково. Този необикновен феномен също е от времето на траките и е в стилистиката на Перкерикон.
Мястото се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа „ Боровица ”. В скалистата околност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката местност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи, притегателна мощ за планинари и къмпингари.
Любопитното към храмът е, че е завършен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Според експертите в началото кухината е била карстова и дълбока едвам 16 м. Човешката ръка я е траяла и издялала във тип на женска вътрешност, по стените на която непрестанно се стича вода. А във вътрешния южен завършек на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Перперикон и местността към Кърджали са доказателството, че Източните Родопи пазят тайните на траките. За неповторимата сила на местността свидетелства и фактът, че за разлика от другите мегалитни монументи, скалните ниши не се срещат на никое място другаде по света. Мястото е парадайс за археолозите, за историците и туристите, тъй като единствено тук всеки от тях може да се допре до достоверната просвета и обичай на едни от първите заселници по старите български земи.
Всичко изброено дотук е доказателство за уникалността на нашата земя. Малкото парче земя, на което е ситуирана България, е свято. Нека го предадем на идните генерации в най-хубавия му тип.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
За мнозина Кръстова гора е най-мистичното място в България, мястото, заредено с най-чиста сила, където чистите намерения се сбъдват.
Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина. От църквата „ Покров на Света Богородица ” до кръста на върха на дребен рид са ситуирани 12 параклиси, отдадени на всеки един от 12-те апостоли.
Макар и църквата, и манастирът да са строени в ново време, местността е обгърната в митове. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила парченце от свещения кръст. Манастирът е бил атакуван от турците и опустошен, монасите - избити, само че частицата от кръста останала скрита. Местните хора постоянно са знаели, че в местността има нещо свещено.
Преданието се връща към живот през 1933 година, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ в региона и получил просветление за едновремешния огромен манастир и частицата от кръста. В това обръщение му било казано да сложи тук висок железен кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с който се познавал персонално, и му разказал всичко.
Така металният кръст бил направен и на 1 май 1936 година бил донесен на връх Кръстов и подложен на източното нагорнище в наличието на жителите от близкото село Борово. Бил осветлен от духовник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а след това литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков споделил на хората да го последват, тъй като той ги води към остарялото манастирско аязмо. Гълъбът в действителност кацнал на канара, под която откакто разчистили камъните, бликнала вода.
От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и вярата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, въпреки че нейният първооткривател - Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се построяват манастирският комплекс, църквата и параклисите.
В новите времена мястото ражда нова легенда, обвързвана още веднъж с кръста, само че и с възмездието. През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е открит, до него записка – „ Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не желая и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този срам да не се трансферира по децата ми ”. Днес на мястото на остарелия кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди епохи тук, още се съхранява в църквата.
Потокът богомолци не секва, изключително мощен е към Кръстовден. Всички търсят камъчета с кръстче, тъй като имат вяра, че то ще ги пази и оказва помощ. Мнозина намират такива камъчета към аязмото. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и също имат вяра, че то ще им помогне да се осъществен. Надеждата и вярата възраждат Кръстова гора в оня тип, в който я е видял преди над 80 години Йордан Дрянков.
Друго митично място, съчетало в себе си естествени хубости, величествени върхове, тучни поля и пленителни митове е Странджа планина, най-обширната ни предпазена територия с четвъртвековна история.
Странджа е една от най-богатите културни зони на Балканите. От незапомнени времена тя е била кръстопът на племена и нации, които са оставяли тук своето културно въздействие. Част от културата на всяка човешка общественост са и легендите и поверията.
„ Парория “ е предпазена околност в Странджа, намираща се сред селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в региона на местността са разновъзрастни, с доста вековни дъбови дървета, като над 85% от тях са трансферирали 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишният дъб благун – най-интересното, най-дебелото и евентуално най-възрастното дърво в Странджа.
Думата „ парория ” е гръцка и е формирана от две елементи. Първата е наречието „ пара ” и значи „ при, до, около, покрай ”. Втората част е съществителното „ орион ”, смисъла на което е „ лимит, област, граница ”. Така че „ Парория ” безусловно преведено значи „ пограничие, гранични лимити, крайграничие ”.
На територията на предпазена околност Парория се намира параклисът „ Света Петка “, за който се допуска, че е издигнат на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, обвързван и с учението на Теодосий Търновски.
В региона се намира и Беглик Таш. Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на античните траки, е направено през 2003г. на 5-6 км северно от гр. Приморско, в региона на някогашната резиденция „ Перла ”. Насред гъста широколистна гора, наоколо до руините на античния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш.
Беглик Таш съставлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, към която са ситуирани няколко групи от камъни с разнообразни приложения. Общата повърхност на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функционалността си на храм, то е било и календар, и часовник, за което приказват характерни „ стъпки ”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.
Странджа е освен най-обширната предпазена територия у нас, а и най-интересната. В сърцето си крие вековни секрети, а легендите за гигантски чудеса и божествени изцерения в лековитата планинска вода са многочислени. Тук витае мистична сила, зареждаща всяко от сетивата с мощта на вярата и българщината.
Родопа планина също крие ловко своите секрети. За тази част на страната ни се носят най-вече митове, коя от коя по-мистични.
Рупите са известни измежду българите като мястото, където последните години от живота си прекарваа най-известната българска пророчица, Баба Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата пророчица и по план на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е издигнат храмът „ Света Петка Българска “ наоколо до къщата и гроба на Ванга, Вангелия Гущерова.
Както споменахме, мястото е определено от самата Ванга. Според нея „ то е доста изключително ”.
„ Служи ми като батерия и от него аз черпя сила и мощ. Някога тук е горял заплашителен огън, а този било над нас крие една огромна загадка ”, казвала тя.
На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират и руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. прочие Хр. до VI в. сл. Хр. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. потвърждава, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, упоменат неведнъж от античните създатели.
Златолист пък е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката долина, на 32 км от Сандански. Мястото е заредено със сълна сила, туй като тук е живяла националната светица преподобна Стойна.
Смята се, че и през днешния ден тя лекува хората с чисти намерения и чисти сърца, посетили нейната надгробна плоча. Според локалните поданици светицата постоянно оказва помощ, само че нейната мощ се демонстрира изключително мощно, тъкмо вечерта на 5-ти против 6-ти май преди огромния празник Гергьовден. Тогава хиляди хора се стичат да пренощуват в храма и да измолят от нея помощ и покровителство пред Бога.
Също като петричката гадателка Ванга, Преподобна Стойна ослепява. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, което поврежда зрението й. След това се появяват ясновидските и лечителските и качества. До 16 години, тя прекарва в цялостно усамотение в обособена стая. Тогава насън й се явява свети Георги, който й споделя да копае в двора, където намира негова икона и кандило. С помощта на съседите, защото фамилията ѝ е оскъдно, в двора на това място се построява дребен параклис, където Стойна живее до 1913 година Прозвището си получава от съселяните си поради аскетичния метод на живот. Преподобна Стойна предизвестява околните си, че няколко дни ще бъде като мъртва, само че да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от региона стартират да идват при нея за помощ и изцерение.
След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва от село Хазнатар, Серско в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна взема решение да остане да живее в храма “Св. Георги ” в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 година в пост и молитва.
Неслучайно двете най-известни български пророчици Баба Ванга и Преподобна Стойна избират да се заселят в региона на Сандански. Заради разположението си в градът е съсредооточена най-чистата сила, най-лекувитата вода и най-тучната природа. Едно райско кътче, което наложително би трябвало да бъде посетено от всеки най-малко един път.
Побити камъни: „ Българският Стоунхендж “ също е едно от най-особените в енергийно отношение места в цяла България, за което хора с екстрасензорни качества споделят, че може даже да лекува. Неговите секрети обаче към момента не са до дъно разгадани от науката, защото има редица въпросителни, на които би трябвало да бъде даден отговор.
За произхода им има доста хипотези, които могат да се обединят основно в две групи – за органичния и неорганичния им генезис. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се изяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и други
За да бъдат опазени, през 1937 година са оповестени за естествена забележителност. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено образувана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено образувани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.
Смята се, че са формирани преди към 50 милиона години. Въз основа на изобилното наличие на вкаменелости, стратиграфският обсег на образуванията е избран в границите на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Тук са снимани някои от българските филми – „ Осъдени души “, Оцеола и Версенженторикс. Около Побитите камъни може да се открие растението песъчарка, което се среща единствено тук. То е мощно застрашено от изгубване по целия свят. Освен него тук могат да бъдат открити още няколко международно застрашени растения и животинки, които избират сухите скални пещери в резервата.
Местността Побити камъни е дом на 240 типа растения, 21 типа птици и 7 типа бозайници. Голяма част от тях са извънредно редки и застрашени от изгубване.
Татул е скално-култов комплекс край село Татул, (Община Момчилград), именуван от локалното население Каябъшъ (от турски: Каменна глава).
Тoва е праисторическо паметно място, на чиято територия е ситуиран един от най-озадачаващите мегалитни монументи на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог измежду множеството мегалитни монументи регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре непокътнатият храмов комплекс изсечен в едносъставен пай канара.
Скалното светилище е записано и разказано за първи път през 1933 година от краеведа Никола Иванов. През 1940 година българският археолог Васил Миков посещава мястото и изрича съмнение, че под хълма са руините на огромно древнотракийско светилище.
Любителите на легендите безспорно ще бъдат привлечени от още един обект в региона на Кърджалийско - Храмът-утроба до с. Ненково. Този необикновен феномен също е от времето на траките и е в стилистиката на Перкерикон.
Мястото се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа „ Боровица ”. В скалистата околност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката местност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи, притегателна мощ за планинари и къмпингари.
Любопитното към храмът е, че е завършен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Според експертите в началото кухината е била карстова и дълбока едвам 16 м. Човешката ръка я е траяла и издялала във тип на женска вътрешност, по стените на която непрестанно се стича вода. А във вътрешния южен завършек на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Перперикон и местността към Кърджали са доказателството, че Източните Родопи пазят тайните на траките. За неповторимата сила на местността свидетелства и фактът, че за разлика от другите мегалитни монументи, скалните ниши не се срещат на никое място другаде по света. Мястото е парадайс за археолозите, за историците и туристите, тъй като единствено тук всеки от тях може да се допре до достоверната просвета и обичай на едни от първите заселници по старите български земи.
Всичко изброено дотук е доказателство за уникалността на нашата земя. Малкото парче земя, на което е ситуирана България, е свято. Нека го предадем на идните генерации в най-хубавия му тип.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ