Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

„Изкуството на бизнеса”: Елизабет Арден – Пионерът на дамската козметика

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Гримът стартира своето танго с историята от най-древни времена. В избрани интервали той е одобряван, уважаван и е белег за най-висша форма на благосъстояние, до момента в който през други – е считан за пошъл, циничен и неудобен. Превъртайки лентата обратно може да се върнем преди 6000 години, когато и мъжете, и дамите в Древен Египет носят грим, който освен е белег на тяхното обществено състояние, само че е одобряван и с положително око от боговете.

В Библията обстановката е по-различна. Могат да се открият цитати, които упрекват хората, които боядисват лицето си. В Древен Рим персоналната хигиена е била от голяма важност и са се употребили артикули за разчистване и омекотяване на кожата, само че самото слагане на цвят върху лицето се е асоциирало с дамите, практикуващи безконечната специалност. Наследникът на Рим – Византия, се слави със своята необятна приложимост на козметични артикули и заради това народът му от време на време е определян като суетлив.

След Тъмните епохи, гримът разцъфтява в епохата на Ренесанса, който прегръща всички форми на разкрасяване. Само с цел да направи крачка обратно през XIX в., когато моралните полезности и укори още веднъж надвиват и той бива неразрешен за почтените хора. Може да се каже, че след Първата международна война, гримът поема по нов път. Козметиката стартира да става все по-търсена и все по-произвеждана като водеща роля има англоезичния свят и налагането н неговите стандарти в международен мащаб.

В началото козметичният бизнес в Съединени американски щати се развива от врата на врата. Дистрибутори, най-често дами, обикалят домовете и дават най-новите козметични артикули. Една дама обаче трансформира бизнесът вечно. Тя вкарва научния метод при основаването на козметика и построява цяла мултимилионна империя. В свободното си време е огромен фен на конете и даже се слави като един от най-крупните притежатели на чистокръвни коне в страната.

Флорънс Найтингейл Греъм се ражда на 31 декември 1878 година в Уудбридж, Онтарио (Канада). Майка й – Сюзан и татко й – Уилям са емигранти от Англия. В търсене на по-добри благоприятни условия за живот, те се местят в Канада. Флорънс е най-малкото от общо пет деца в фамилията. Греъм живеят във плантация, а бащата работи като бакалин, с цел да добавя фамилния бюджет.

За страдание, Сюзан умира, когато Флорънс е едвам на 6 годинки. Семейството живее в последна беднотия, само че с помощта на непретенциозно завещание от тяхна вуйна, Уилям съумява да изучи децата си. Флорънс стартира да учи за здравна сестра, само че не приключва образованието си, защото от една страна това занятие не й харесва, а от друга – фамилията има потребност от пари и се постанова тя да стартира работа. Тя упражнява най-различни специалности – дентален помощник, касиер, стенограф, секретарка и други

Животът й се трансформира през 1908 година, когато тя отпътува при по-големия си брат Уилям в Ню Йорк. Първата й работа в Съединени американски щати е като счетоводител и стенограф за фармацевтичната компания „ Е. Р. Скуиб “. Там за първи път се среща с техническата и химическата страна на козметичните артикули. След това тя продължава да гради кариерата си като помощник на експерт по козметика. Името на новия й шеф е Елеанор Адър и от нея Флорънс научава освен тънкости, свързани с производството на грим, само че и търговски тънкости – по какъв начин да продава към този момент приключената продукция.

В началото на XX в. козметичната промишленост не е необятно публикувана. Повечето артикули се подготвят в домашни условия и съдържат съставки, налични от близката аптека и бакалията. Популярна рецепта за лосион за ръце от това време да вземем за пример съдържа сок от лимон, глицерин и ром за мирис. Продуктите, които са се приемали за уместни са били талк, розова вода, глицерин и пудра в бял или розов колорит.

Флорънс се възползва от нишата, която този бизнес й дава и през 1910 година, със своите спестявания в размер на 1000 $ и в съдружничество с нейната другарка Елизабет Хърбърт, отваря първият си салон в Ню Йорк, на Пето Авеню. Наред с познатите артикули, те оферират и подхранващи кремове, освежаващи маски и масла за кожа. Бизнесът процъфтява, само че скоро сред сътрудниците стартира да се усеща напрежение на личностна основа. Флорънс взема решение да събере пари и да откупи дяла на Хърбърт.

Когато го прави, първо се пробва да записва бизнеса си със своето име, само че не съумява. След това взема решение да комбинира към този момент забележимото върху салона име „ Елизабет “ дружно с „ Арден “, което взима от поемата „ Енох Арден “. Така името „ Елизабет Арден “ се трансформира в нейна непокътната мярка и оттук нататък, това е и името, което самата Флорънс употребява.

Още през цялото време, когато поема контролът в свои ръце, Елизабет Арден мисли за нови артикули, с които да се наложи на пазара. Да откри кой да реализира нейните визии не се оказва лесна задача. В началото всички настояват, че това, което желае е единствено във въображението й. Тя желае да направи крем за лице, който да е бухнал като бита сметана.

Накрая съумява да отрие индивидът, който да реализира тази нейна концепция – химикът А. Ф. Свенсън. Така се ражда първият й артикул – „ Крем Аморета “, който скоро е последван от извънредно известен тоник за лице. Свенсън бива нает в компанията на Арден и тяхното съдействие се оказва извънредно ползотворно през идващите години.

Бизнесът стартира да се разраства и това, което го отличава от конкуренцията е осъзнаването на Арден, че с изключение на първокласен, продуктът би трябвало да е и красиво поднесен, да основава чувство за уникалност. Съставките на продуктите й са елементарни – киселина, парфюм, алкохол, само че опаковките са привличащи окото. Един от обичаните й цветове е „ райско розово “, който тя държи да се употребява на допустимо най-вече артикули. С първите си облаги тя даже купува дизайнерски мебели в ориенталски жанр, с които украсява салона си на Пето Авеню, с които да притегля клиенти. Вратата към салона й е алена, изписана единствено с нейното име – „ Елизабет Арден “.

През 1912 година Елизабет се включва в придвижването на суфражетките за пълноправие. Тя освен взе участие в „ Марша за права на дамите “, само че и обезпечава аленото червило, което дамите носят по време на него. Като шеф Елизабет е строга, само че грижовна. Тя изисква доста от чиновници си, само че също по този начин им дава едни от най-високите заплати в бизнеса. Някои от тях остават на работа при нея през целия си живот. Арден е една от дребното, която наема повече дами, в сравнение с мъже в компанията си.

Както е печеливш бизнесът й, по този начин и персоналният й живот процъфтява. През 1915 година Елизабет се омъжва за рекламодателя Томас Дженкинс Люис. Бракът е повече преференциален, в сравнение с по обич. Чрез него тя получава американско поданство и сътрудник за своите маркетингови тактики. Започват да се появяват реклами на нейните артикули, които демонстрират, че уважаваните дами би трябвало да употребяват нейната козметика. Тя за първи път показва спиралата за очи и сенките на американския пазар.

Успехите в бизнеса водят Арден до откриването на втори салон, както и закупуването на цех за своята продукция. През 20-те години, Елизабет пътува до Франция. Там тя научава техниките на масажа на разположение, които дамите употребяват в локалните салони. Също по този начин изследва и основава своя линия руж, която има разнообразни нюанси. През 1922 година отваря порти нейният парижки салон.

Когато удря Голямата меланхолия, Елизабет е изправена пред комплициран избор. Много нейни съперници банкрутират или се продават. Тя самата получава оферта от над 15 млн. $ за своя бизнес, само че с помощта на това, че е едноличен притежател я отхвърля. Отново много проникновено, тя вижда във финансовата рецесия опция за развиване и пробив. Това и прави. За разлика от други бизнесмени, козметичната компания на Арден освен оцелява, само че и покачва облагите си по време на Голямата меланхолия. Елизабет отваря нови салони в Лос Анджелис, Маями, Лондон, Берлин, Торонто и Мексико.

Елизабет има вяра освен в козметиката като средство за разкрасяване, само че и в здравословния метод на живот. През 1934 година във Вермонт отваря порти „ Мейн Шанс Фарм “. Това е спа център, който комбинира релаксираща вода, с козметиката на Елизабет Арден и здравословно хранене. Смята се, че известни персони като актрисата Ава Гарднър, както и заможни дами от хайлайфа са били част от гостите на центъра.

По същото време Елизабет стартира от ден на ден да се увлича по конете. Под името Елизабет Греъм през другите години тя става притежател на близо 150 коня, които живеят в конюшните й в Кентъки и в „ Мейн Шанс Фарм “. Конете й са чистокръвни, тя не разрешава да се употребява бич при тяхното яздене или образование, приготвя ги и ги пуска на надпревари, следи за здравето им и ги навестяване най-малко два пъти седмично. Един от най-продаваните й парфюми – „ Синя трева “ е кръстен на един от конете й. През 1946 година конете, които се състезават под името й оглавяват челното място в Съединени американски щати и й носят облаги от над половин милион $.

Най-големият съперник на Елизабет в света на козметичните артикули е бизнес-дамата Елена Рубенщайн. Тяхната „ омраза “ продължава близо половин век. Арден „ краде “ някои от чиновниците на Рубеншайн, само че и Елена не й отстъпва. Когато през 1934 година Елизабет се развежда със брачна половинка си Томас, Рубенщайн го наема като маркетингов управител на нейните артикули. Когато Елена се омъжва за принц, през 1942 година Елизабет не остава по-назад и също се омъжва за принц Михаил Ефланов, който е съветски бежанец. Бракът им обаче трае по-малко от две години и скоро двамата се развеждат.

По време на Втората международна война, Елизабет още веднъж намира ентусиазъм. Тя основава специфичен цвят, който да отива на дамите в армията, когато са с униформите си. Тя също по този начин стартира да си партнира с известни дизайнери. Така в 60-те си години, Арден се пробва да пробие и на стилната сцена. Тя стартира тясно партньорство с дизайнера Оскар де ла Рента. През 50-те години на ХХ в. Елизабет взема решение да разшири обсега на своята империя и насочва вниманието си и към мъжете, създавайки профилирани салони и за тях. През 1962 година френският дипломат във Вашингтон я отличава с орден на Почетния легион за заслугите й за козметичната промишленост.

Четири години по-късно, през 1966 година Елизабет Арден издъхва. Едва когато умира някои от доближените й схващат, че тя е била на 88 години. Както се грижи за красивата опаковка на своите артикули, по този начин тя самата се грижи постоянно да наподобява допустимо най-добре Кожата й постоянно добре поддържана, фигурата й е слаба и деликатна, а тя самата в никакъв случай не наподобява на толкоз на колкото е в реалност.

Както написа списание Тайм през 1946 година – „ Елизабет Арден трансформира женствеността в просвета и евентуално е спечелила повече пари правейки го, в сравнение с всяка друга бизнес дама. “ Тя няма лични деца, само че това, което завещава, когато си отива е империя от над 100 салона, към 300 козметични продукта и компания на стойност милиони долари. През 1971 година нейният бизнес е платен за 38 млн. $ от американската фармацевтична компания „ Ели Лили “, а през днешния ден „ Eлизабет Арден “ е благосъстоятелност на компания Юнилевър и през 2016 година е донесла доходи от над 900 милиона $.