Как граждани спасиха много декари гори
Тома Белев е ръководител на Асоциацията на парковете, дълготраен шеф на Национален парк "Витоша ", лесовъд, специалист по запазване на горите. Разговарям с него във връзка на една сполучлива гражданска самодейност в отбрана на горите в България, в който той бе един от най-ревностните бранители и уредници. След направената подписка от жителите, през вчерашния ден парламентарната комисия по земеделие в Народно събрание отхвърли с болшинство предлагането, което бе направено от националния фаворит Александър Сабанов от Вътрешна македонска революционна организация и по този начин бяха избавени доста декари гори от сеч. Това е единствено един образец по тази причина, че жителите могат да отстояват обективни дела, които са в интерес на всички хора и на природата.
Можем напълно решително да твърдим, че жители, природозащитници и еколюбители съумяха да спасят от изсичане доста гори. 997 са събраните мнения от жители и разнообразни природозащитни и лесовъдски организации. Предложението за смяна в Закона за пчеларството на практика обезсмисляше и лесовъдската просвета, тъй като изключваше опцията да се включват сътрудниците при вземането на решения за сеч. А
всеки един кмет заран, обед и вечер щеше да може да позволява да се секат по 1 дка гори.
В момента в България има към 3 800 000 хектара гори, от които териториално-устройствено 90 на 100 се намират в горските местности, а 10% са останали в аграрни места, заради разнообразни аргументи. Тези 10 на 100 са близо 370 хектара са дървета по синори, около ниви, пасища и други, които се стопанисват по Закона за селскостопанското имущество, останал от соцвремената и леко поправен през 1995 година. Това е един стар норматив, който допускаше кметовете да позволяват отсичането до 5 дървета по-места, а за повече да се търси позволението на кмета на общината. Това щеше да разреши да се секат голямо количество на дървета, в това число цели гори. Мога да изтъквам един случай от естествен парк Странджа, където 400 хектара пасища и ливади бяха дадени под аренда, само че върху тях имаше гори и наемателите ги изсякоха и изнесоха към 5000 кубически метра дървесина от тях. Това
повреди ландшафта, Странджа загуби, тъй като тези дървета бяха потребни за локалните хора,
даваха сянка за животните им и те ги пазеха. Има доста такива образци, в някои общини 99 на 100 от горите са в земеделските земи и кметовете на селата и общините се разпореждат с тях. Вътрешна македонска революционна организация предложи да се отстрани опцията кметовете на общините да се разпореждат, а единствено тези на селата и те да позволяват да се употребява единствено до 1 дка гора. Според нас обаче това щеше да задълбочи още повече казуса, а не да го реши. Не беше конкретизирано по 1 дка на час ли, на година ли, на какъв брой време да се сече. Или пък кметът по през целия ден да позволява на избрана от него компания да сече и по този начин да съсипе над 100 хектара.
Проблемът може да се реши като преди всичко огромна част от
горите в земеделските площи би трябвало да си влязат в горските територии и да се стопанисват като такива.
Това може да стане по два метода. Има ред по закона за горите и по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ - когато се вършат Общите устройствени проекти, тогава да се дефинират площите като горски. Така ще могат да се ръководят по собствен личен, специфичен закон. Единичните дървета в земеделските площи пък се опазват и по линията на опазването на ландшафта и развиването на туризма, както и мрежата Натура 2000. Никой не може да си показа смърчовете около ливадите в Родопите да речем и така нататък
В страната ни има доста горски експерти,
които са профилирани в това да преценят кое дърво би трябвало да се отсече. Затова дано оставим кметовете на дребни и по-големи обитаеми места да разписват отсичането единствено на дървета, които са за аграрни цели - круши, ябълки, черници, орехи и други.Всички останали дървесни типове да се секат единствено след разрешение на експерт. Така ще се потвърждава ясно и изрично къде се сече законно и къде не. Добре е кметовете да не се занимават с неща, от които не схващат. Защото изборните длъжности, колкото и да ги почитаме, не са свързани с някои специфики на лесовъдството и това крие рискове за горите и обособените дървета.
Можем напълно решително да твърдим, че жители, природозащитници и еколюбители съумяха да спасят от изсичане доста гори. 997 са събраните мнения от жители и разнообразни природозащитни и лесовъдски организации. Предложението за смяна в Закона за пчеларството на практика обезсмисляше и лесовъдската просвета, тъй като изключваше опцията да се включват сътрудниците при вземането на решения за сеч. А
всеки един кмет заран, обед и вечер щеше да може да позволява да се секат по 1 дка гори.
В момента в България има към 3 800 000 хектара гори, от които териториално-устройствено 90 на 100 се намират в горските местности, а 10% са останали в аграрни места, заради разнообразни аргументи. Тези 10 на 100 са близо 370 хектара са дървета по синори, около ниви, пасища и други, които се стопанисват по Закона за селскостопанското имущество, останал от соцвремената и леко поправен през 1995 година. Това е един стар норматив, който допускаше кметовете да позволяват отсичането до 5 дървета по-места, а за повече да се търси позволението на кмета на общината. Това щеше да разреши да се секат голямо количество на дървета, в това число цели гори. Мога да изтъквам един случай от естествен парк Странджа, където 400 хектара пасища и ливади бяха дадени под аренда, само че върху тях имаше гори и наемателите ги изсякоха и изнесоха към 5000 кубически метра дървесина от тях. Това
повреди ландшафта, Странджа загуби, тъй като тези дървета бяха потребни за локалните хора,
даваха сянка за животните им и те ги пазеха. Има доста такива образци, в някои общини 99 на 100 от горите са в земеделските земи и кметовете на селата и общините се разпореждат с тях. Вътрешна македонска революционна организация предложи да се отстрани опцията кметовете на общините да се разпореждат, а единствено тези на селата и те да позволяват да се употребява единствено до 1 дка гора. Според нас обаче това щеше да задълбочи още повече казуса, а не да го реши. Не беше конкретизирано по 1 дка на час ли, на година ли, на какъв брой време да се сече. Или пък кметът по през целия ден да позволява на избрана от него компания да сече и по този начин да съсипе над 100 хектара.
Проблемът може да се реши като преди всичко огромна част от
горите в земеделските площи би трябвало да си влязат в горските територии и да се стопанисват като такива.
Това може да стане по два метода. Има ред по закона за горите и по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ - когато се вършат Общите устройствени проекти, тогава да се дефинират площите като горски. Така ще могат да се ръководят по собствен личен, специфичен закон. Единичните дървета в земеделските площи пък се опазват и по линията на опазването на ландшафта и развиването на туризма, както и мрежата Натура 2000. Никой не може да си показа смърчовете около ливадите в Родопите да речем и така нататък
В страната ни има доста горски експерти,
които са профилирани в това да преценят кое дърво би трябвало да се отсече. Затова дано оставим кметовете на дребни и по-големи обитаеми места да разписват отсичането единствено на дървета, които са за аграрни цели - круши, ябълки, черници, орехи и други.Всички останали дървесни типове да се секат единствено след разрешение на експерт. Така ще се потвърждава ясно и изрично къде се сече законно и къде не. Добре е кметовете да не се занимават с неща, от които не схващат. Защото изборните длъжности, колкото и да ги почитаме, не са свързани с някои специфики на лесовъдството и това крие рискове за горите и обособените дървета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ