Нобелистът Елиас Канети дарявал майка си само с червени рози, за да й напомнят за България
Тогава Христо Калчев, създателят на “Убий генерала”, единствен от гилдията знае кой е Елиас Канети, та споделя това-онова и на останалите си сътрудници.
Двадесетина години по-късно българска културна делегация е в Швейцария за националния ни празник 3 март. Следват представяния, литературни четения и най-после една непредвидена среща. Дамата от дълго време се е разделила с първата си младост, само че очевидно все нещо е останало от младежката й хубост. Барбара Щрайбер била секретарка на Канети в последните години от живота му. Тя уважително споделя за своя началник, за уважението, с което той говорел за своята татковина, за детските мемоари, към които постоянно се прибирал
Веднъж го поканил в кабинета си кметът на Цюрих - връщаше се обратно във времето Барбара:
- Канети се върна от тази среща доста благополучен и ни заяви, че общината е решила той да бъде заровен до идола му в литературата Джеймс Джойc.
- Това е отлично, отвърнала секретарката, само че апелирам ви, не бързайте.
В последна сметка на 14 август преди 26 години това се случва.
Дом “Канети” на бул. “Славянски” 12 в Русе, където при започване на XX век се е помещавал магазинът на дядо му, разказан в “Спасеният език “
Днес мнозина българи и съвсем всички русенци знаят кой е Елиас Канети. Не единствено тъй като постоянно им се случва да минават по площада, кръстен на него, да поспират пред паметника му с кацналата на рамото му мъдра сова, изваяни от майстора Георги Чапкънов, само че и тъй като около единствения раждан в България нобелист светът научи и за техния град. Бронзовият воин гледа през очилата си и като че ли споделя:
Аз съм ваш. Роден съм тук и се върнах
През 1911 година, когато фамилията му напуща България, дребният Елиас надали е мислил, че се разделя с обичания си град, родната къща и величествената река вечно. Той е единствено на шест години. Притеснен е от всичко, което се случва, само че и има вяра на думите на родителите си, че надалеч отсам ги чака по-добър живот. Баща му Жак Канети има задоволително учредения да желае да тръгне.
Той дълго е страдал от диктата на властния си родител. Дядото на Елиас, на който е кръстен, командва семейството с генералска суровост. Той вижда бъдещето на своите синове единствено в процъфтяващата си комерсиална адвокатска фирма. Жак обаче е влюбен в цигулката, макар че с нея надали би могъл да устоя фамилията си. Точно по тази причина го преследва и громи татко му постоянно когато го чуе да свири.
В последна сметка идва мрачният ден на раздялата. Куфарите са стегнати, а най-ценното в тях са трите гравюри, пейзажи от Русе. Маститият търговец към този момент е проклел сина, снаха си, внуците. Всичките родственици стават очевидци на тази жестока сцена.
В Манчестър, където се откриват, нещата сякаш потръгват. Всичко наподобява прелестно, само че за малко. Само година след идването на фамилията в Англия бащата на Елиас почива. Убиват го тъгата по родината, Балканската война и жестоката клетва на деспотичния му родител. За Елиас детството свършва.
През 1915 година той дружно с майка си още един път и за финален път посещават Русе, стигат и до Варна и вечно се разделят с България. Много години по-късно Канети ще напише: “Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се беше случвало в Русчук. Русчук е първият прозорец, в който следих всички раси, един същински микрокосмос, събран в един град”.
Елиас до дъно ще помни думите на майка си Матилда: “България е една благословена страна и никой не би трябвало да се срами, че е роден в нея”. За да й припомня за родината, синът до края на живота й ще й сервира червени рози.
След Англия, изгнаникът учи в Австрия, Швейцария и Германия. Следва химия във Виенския университет. През 1932 година написа пиесите “Сватба” и “Комедия на суетата”.
През 1938 година Австрия става част от нацистка Германия. На евреите е неразрешено да практикуват специалностите си, да имат благосъстоятелност, а по-късно и да живеят в страната.
Канети бяга още веднъж в Англия
Там той се връща към спомените от детството си, младостта във Виена, и написва първите страници на философския си труд “Маси и власт”, който приключва чак през 1960 година После се раждат: “Провинцията на човека”, есеистичните му сборници и автобиографичната трилогия: “Спасеният език”, “Факел в Ухото” и “Игра с очи”.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Това обаче не му пречи по време на брака си да има връзки с други дами. В Англия той се влюбва задълго в австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки. Следва ирландската поетеса Айрис Мърдок. След гибелта на жена си през 1963-та той се дами за Хера Бушор, с която имат щерка Йохана. Тя е музикантка.
В изявление с журналистката Ивайла Вълкова преди премиерата на пиесата “Комедия на суетата” във Виена през 1979 година Канети споделя: Аз, несъмнено, не съм австриец. Родителите ми са шпаньолски евреи, роден съм в Русчук, България.
Исак ГОЗЕС
Двадесетина години по-късно българска културна делегация е в Швейцария за националния ни празник 3 март. Следват представяния, литературни четения и най-после една непредвидена среща. Дамата от дълго време се е разделила с първата си младост, само че очевидно все нещо е останало от младежката й хубост. Барбара Щрайбер била секретарка на Канети в последните години от живота му. Тя уважително споделя за своя началник, за уважението, с което той говорел за своята татковина, за детските мемоари, към които постоянно се прибирал
Веднъж го поканил в кабинета си кметът на Цюрих - връщаше се обратно във времето Барбара:
- Канети се върна от тази среща доста благополучен и ни заяви, че общината е решила той да бъде заровен до идола му в литературата Джеймс Джойc.
- Това е отлично, отвърнала секретарката, само че апелирам ви, не бързайте.
В последна сметка на 14 август преди 26 години това се случва.
Дом “Канети” на бул. “Славянски” 12 в Русе, където при започване на XX век се е помещавал магазинът на дядо му, разказан в “Спасеният език “ Днес мнозина българи и съвсем всички русенци знаят кой е Елиас Канети. Не единствено тъй като постоянно им се случва да минават по площада, кръстен на него, да поспират пред паметника му с кацналата на рамото му мъдра сова, изваяни от майстора Георги Чапкънов, само че и тъй като около единствения раждан в България нобелист светът научи и за техния град. Бронзовият воин гледа през очилата си и като че ли споделя:
Аз съм ваш. Роден съм тук и се върнах
През 1911 година, когато фамилията му напуща България, дребният Елиас надали е мислил, че се разделя с обичания си град, родната къща и величествената река вечно. Той е единствено на шест години. Притеснен е от всичко, което се случва, само че и има вяра на думите на родителите си, че надалеч отсам ги чака по-добър живот. Баща му Жак Канети има задоволително учредения да желае да тръгне.
Той дълго е страдал от диктата на властния си родител. Дядото на Елиас, на който е кръстен, командва семейството с генералска суровост. Той вижда бъдещето на своите синове единствено в процъфтяващата си комерсиална адвокатска фирма. Жак обаче е влюбен в цигулката, макар че с нея надали би могъл да устоя фамилията си. Точно по тази причина го преследва и громи татко му постоянно когато го чуе да свири.
В последна сметка идва мрачният ден на раздялата. Куфарите са стегнати, а най-ценното в тях са трите гравюри, пейзажи от Русе. Маститият търговец към този момент е проклел сина, снаха си, внуците. Всичките родственици стават очевидци на тази жестока сцена.
В Манчестър, където се откриват, нещата сякаш потръгват. Всичко наподобява прелестно, само че за малко. Само година след идването на фамилията в Англия бащата на Елиас почива. Убиват го тъгата по родината, Балканската война и жестоката клетва на деспотичния му родител. За Елиас детството свършва.
През 1915 година той дружно с майка си още един път и за финален път посещават Русе, стигат и до Варна и вечно се разделят с България. Много години по-късно Канети ще напише: “Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се беше случвало в Русчук. Русчук е първият прозорец, в който следих всички раси, един същински микрокосмос, събран в един град”.
Елиас до дъно ще помни думите на майка си Матилда: “България е една благословена страна и никой не би трябвало да се срами, че е роден в нея”. За да й припомня за родината, синът до края на живота й ще й сервира червени рози.
След Англия, изгнаникът учи в Австрия, Швейцария и Германия. Следва химия във Виенския университет. През 1932 година написа пиесите “Сватба” и “Комедия на суетата”.
През 1938 година Австрия става част от нацистка Германия. На евреите е неразрешено да практикуват специалностите си, да имат благосъстоятелност, а по-късно и да живеят в страната.
Канети бяга още веднъж в Англия
Там той се връща към спомените от детството си, младостта във Виена, и написва първите страници на философския си труд “Маси и власт”, който приключва чак през 1960 година После се раждат: “Провинцията на човека”, есеистичните му сборници и автобиографичната трилогия: “Спасеният език”, “Факел в Ухото” и “Игра с очи”.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Това обаче не му пречи по време на брака си да има връзки с други дами. В Англия той се влюбва задълго в австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки. Следва ирландската поетеса Айрис Мърдок. След гибелта на жена си през 1963-та той се дами за Хера Бушор, с която имат щерка Йохана. Тя е музикантка.
В изявление с журналистката Ивайла Вълкова преди премиерата на пиесата “Комедия на суетата” във Виена през 1979 година Канети споделя: Аз, несъмнено, не съм австриец. Родителите ми са шпаньолски евреи, роден съм в Русчук, България.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ