Тодор АлександровКакви ангажименти пое българската държава за моряците от кораба

Тодор Александров

Какви задължения пое българската страна за моряците от кораба „ Царевна “, които,слава богу, се прибраха живи и здрави? Този въпрос виси със страшна мощ от няколко дни, когато се разбра, че множеството наши сънародници, блокирани от войната в пристанището на Мируопол са „ освободени “. Освободени от кого? Досега и избавените и техните близки не загатват и дума да са били отвлечени от някого, да са арестувани или задържани. Просто бяха блокирани на кораба си поради сраженията в пристанищния град и минирането на акваторията му. Там не са единствено български моряци въпреки всичко. В продължение на един месец Кирил Петков се опитваше да си прави пиар на гърба на моряците, само че и след тяхното „ освобождение “ лъжите останаха.

Премиерът и деветата дупка на кавала Генчовска отидоха във Варна да си вършат пиар с пристигналите моряци. Но чуха благодарности към Русия и Донецката национална република.

А с помощта на безусловно несъответстващия ни министър председател Москва си направи превъзходна агитация. И продължава да си я прави с българските моряци. В мътилката от неистини и операции остават доста незнайни. Първо, зам.-военният министър Божилов опроверга тотално изцепките на Просто Киро, че шефът на военното разузнаване персонално управлявал интервенцията по спасението на моряците в Мариупол.

Второ, руснаците от месец се хвалят, че се завладяли града, а пък през това време незнайни украински „фашисти“ си разрешили да се качат на нашия транспортен съд, всичко това по дезинформационните канали на Русия, драговолно възпроизвеждани у нас.

Тази сполучлива съветска пропагандна акция има предистория. Месец след нашествието на Русия в Украйна водачът на проруската партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов разгласи, че „ 17 български жители са държани като заложници от украинската страна “ в тирада пред Народното събрание. След това по съветските пропагандни канали бе пусната подправената вест, че „ фашисти “ от батальона „ Азов “ са завладяли българския транспортен съд „ Царевна “. Източник на фейка бе Донецката национална република. Това стана на 10 април 2022 година. Ден по-късно, на 11 април, пълномощничката на украинската Върховна Рада по правата на индивида Людмила Денисова съобщи, че от няколко дни съветските сили в Мариупол обстрелват задграничните цивилни кораби в пристанището и се пробват да вземат моряците за заложници. Те приканват екипажите, измежду които има доста чужденци, най-вече от Турция и България, дружно с питателните си муниции да се изтеглят през съветските позиции. Денисова изиска консулствата на непознатите страни, чиито жители са на корабите, да оказват помощ да се реализира тяхната евакуация под украински надзор. На идващият ден пристигна и новината за „ освобождението “ на родните моряци. Е по какъв начин украинците хем държаха българите за заложници, хем ги приканих да се изтеглят?

Трето, моряците, по техните думи, са слезли от кораба право в ръцете на т.нар донецки сепаратисти.

И досега не е ясно кой и по какъв начин е договорил това от българска страна. Защото без сделка това няма по какъв начин да стане.

И против какво? Иначе е малко неловко да наричаш Русия „бензиностанция с ракети“, а Путин сатрап, само че да се пазариш с нея и подопечните й донецки сепаратисти. Каква цена е платила България, член на Европейски Съюз и НАТО и „вражеска държава“ по всички публични съветски документи и по кое време?

Лена Бориславова, шеф на кабинета на Киро публично, а импровизирано министър председател в сянка, разгласи през вчерашния ден, че не сме отзовали посланика Митрофанова от „меката мощ на Путин“, точно поради българските моряци в Мариупол. Значи ли това, че български жители са били заложници освен на войната, а и на българското държавно управление против секрети сделки с Москва, до момента в който на думи „ястребът“ Кирил Петков се перчи какъв натовец е?

Явно външна политика на две писти се води освен за Македония, с идно национално изменничество, а и за войната в Украйна. Какво ли ще кажат по този въпрос някогашните ястреби Бойкикев, Мирчев, Цонева? Които щяха да желаят изпращане на оръжие за Украйна, изпъждане на Митрофанова, кавга с съветските сътрудници у нас и тяхната мрежа? Те към този момент не желаят това, те са гугутки, не ястреби, в името на висшата съдружна цел-държавната трапеза.