За кожата на един терорист
Точно преди седмица гръмна бомба в Пловдив и ударната вълна резонира в цяла България - момче на 16 години беше арестувано и упрекнато в радикализация и подготовка на терористичен акт, а на таванско помещение в дома му бяха открити куп материали за разработване на гърмеж. В дословния смисъл на думата гърмеж нямаше. Но казусът взриви медиите, обществото, проверяващите органи, а напълно не на последно място и едно обикновено българско семейство, което ще усеща последствията още дълго време.
Бомбата в медиите
Първо се детонираха медиите и влязоха в разпра едни с други, откакто Пик разгласява имена, персонална информация, фотоси от обществените мрежи, обществен, набожен и всякакъв статус както на момчето, по този начин и на фамилията му. Законът е безапелационен и доста медии го съблюдаваха от етични съображения - не е редно да се популяризира такава информация за малолетен. Но лешоядите не могат да чакат цели две години, преди да опишат всички детайлности от персоналния живот на момчето, а останалите се възмущаваха и цъкаха с език - с омерзение, само че и с малко ревнивост, че не са разказали първи.
Борбата сред медиите за рейтинг, кликания, мнения и прочие се е извратила до безсрамие и от дълго време към този момент не е елементарна конкуренция сред сътрудници публицисти. Казусът стигна и до Агенцията за протекция на детето, която ще прави инспекция от кое място е изтекла информацията. Впрочем, в днешно време все по-рядко има потребност от вътрешен източник - всеки разгласява самичък задоволително за себе си в обществените мрежи и интернет. До тук с медиите и отразяването на случая.
Разследващите сами си сложиха мини
Разследващите органи сами минираха полето, на което ще се борят и то на няколко фронта. Първо взеха решение да оповестят за случая, оповестена бе информация с десетки фотоси и видео на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи. После имаше конференция на прокуратурата, на която бе обяснено, че момчето е контактувало с хора от " Ислямска страна " и че е складирало на таванското помещение големи количества взривни субстанции. Започнаха мнения и упреци към проверяващите за какво въобще е било нужно да споделят всичко това? Истината е, че в случай че го бяха скрили, въпроси отново щеше да има и бомбата щеше да е още по-голяма.
Вътрешният министър Младен Маринов опита да отклони вниманието от съответния проблем като сподели, че момчето не би трябвало да е във фокуса на събитията, а по-важно е да се разиска националната сигурност и основаването на нови антитерористични центрове. Темата за сигурността е голяма, а и не е за подценяване. Колко добре се оправят сътрудниците от ДАНС не е ясно, защото при тях всичко е обгърнато в тайнственост и секретност. А евентуално и в непросветеност, тъй като сякаш работят единствено по сигнали и по-малко със лична информация. В съответния случай информацията за това, че младежът е радикализиран, не е била на ДАНС, а е пристигнала по сигнал. Първо бе оповестено, че е пристигнал от родителите, след това - от други негови близки. Във всеки случай никой не загатна, че е на ДАНС.
Изгърмяха възможностите да схванат кой е вербовчикът
Има обаче различен проблем в сигурността, който е много по-сериозен - за какво проверяващите не стигнаха до индивида от арабски генезис от Северна Африка, който е контактувал с момчето. Защо никой не се сети да сложи ученика под наблюдаване, с цел да се разкрие цялата мрежа, в случай че въобще е имало такава. В днешно време всеки с достъп до интернет може да научи по какъв начин да си сглоби бомба в домашни условия и даже да си поръча всички нужни материали онлайн. Искането на прокуратурата ученикът да бъде изолиран в специфична среда има няколко пояснения - или тъй като са се стреснали от количеството на взривните субстанции и това, че не са го хванали по-рано, или с цел да се опитат следено посредством него да влязат в контакт с вербовчика. Второто ми се коства по-скоро в областта на тайните теории, само че не е невероятно. Това би могло да се случи и без да го арестуват и разпитват в карцера, а в дома му.
Разследващите ще имат потребност от доста време, с цел да убедят един възпитаник, промиван близо година и превъзпитаван в " полезностите на исляма " какъв брой е значимо да спомага. Това би могло да стане най-лесно благодарение на фамилията му, което сигурно е най-пострадало от подготвяната бомба на тавана на жилището. Родителите към този момент са помогнали задоволително на проверяващите. Вероятно не е елементарно за един родител да разбере и одобри, че най-голямото му дете вместо да разисква девойки, срещи и нощни заведения с връстниците си, прави бомба на тавана и праща видеоклипове на член на " Ислямска страна " в Северна Африка. Родителите са усетили подозрително държание и са се намесили незабавно. 16 година е особена възраст - дистанцията със фамилията може да е голяма като бездна. И може да се уголемява след всяка незначителна забележка. За сметка на това обаче се съкратява дистанцията с връстниците и когато там също има бездна, казусът най-често съществува, въпреки и незабележим.
В случая с Пловдив се стигна до крайностите: " Той е терорист, можеше да затрие цялостен Пловдив, да го разпнем на площада пред Народното събрание и всички да го видят " или пък другата - " Момчето е почтено, не е желало да взривява, то е още дете и просто е комплицирано, но ще му мине. " Всичко това е изцяло ненужно. В Пловдив, а и евентуално към този момент в цяла България, всички знаят кой е, къде учи и с какво се занимават родителите му. Дали е желал или не е желал да се взривява - занапред ще се потвърждава от проверяващите. Един юноша на 16 години би трябвало да има задоволително ум в главата да знае какво прави. Колкото и да е комплициран от хормони.
Преди да сочите с пръст някого като терорист - огледайте се. България е задоволително дребна и в обкръжението на съвсем всеки от нас има водач, който пие; нападателен вид, който е подготвен да пребие жена си, младеж с капацитет за самоубийство или претендент за психиатрична клиника. А за какво не и терорист - може още бомби да са заложени. А за тази в Пловдив - въпреки и неизбухнала, взриви едно семейство. /news.bg
Бомбата в медиите
Първо се детонираха медиите и влязоха в разпра едни с други, откакто Пик разгласява имена, персонална информация, фотоси от обществените мрежи, обществен, набожен и всякакъв статус както на момчето, по този начин и на фамилията му. Законът е безапелационен и доста медии го съблюдаваха от етични съображения - не е редно да се популяризира такава информация за малолетен. Но лешоядите не могат да чакат цели две години, преди да опишат всички детайлности от персоналния живот на момчето, а останалите се възмущаваха и цъкаха с език - с омерзение, само че и с малко ревнивост, че не са разказали първи.
Борбата сред медиите за рейтинг, кликания, мнения и прочие се е извратила до безсрамие и от дълго време към този момент не е елементарна конкуренция сред сътрудници публицисти. Казусът стигна и до Агенцията за протекция на детето, която ще прави инспекция от кое място е изтекла информацията. Впрочем, в днешно време все по-рядко има потребност от вътрешен източник - всеки разгласява самичък задоволително за себе си в обществените мрежи и интернет. До тук с медиите и отразяването на случая.
Разследващите сами си сложиха мини
Разследващите органи сами минираха полето, на което ще се борят и то на няколко фронта. Първо взеха решение да оповестят за случая, оповестена бе информация с десетки фотоси и видео на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи. После имаше конференция на прокуратурата, на която бе обяснено, че момчето е контактувало с хора от " Ислямска страна " и че е складирало на таванското помещение големи количества взривни субстанции. Започнаха мнения и упреци към проверяващите за какво въобще е било нужно да споделят всичко това? Истината е, че в случай че го бяха скрили, въпроси отново щеше да има и бомбата щеше да е още по-голяма.
Вътрешният министър Младен Маринов опита да отклони вниманието от съответния проблем като сподели, че момчето не би трябвало да е във фокуса на събитията, а по-важно е да се разиска националната сигурност и основаването на нови антитерористични центрове. Темата за сигурността е голяма, а и не е за подценяване. Колко добре се оправят сътрудниците от ДАНС не е ясно, защото при тях всичко е обгърнато в тайнственост и секретност. А евентуално и в непросветеност, тъй като сякаш работят единствено по сигнали и по-малко със лична информация. В съответния случай информацията за това, че младежът е радикализиран, не е била на ДАНС, а е пристигнала по сигнал. Първо бе оповестено, че е пристигнал от родителите, след това - от други негови близки. Във всеки случай никой не загатна, че е на ДАНС.
Изгърмяха възможностите да схванат кой е вербовчикът
Има обаче различен проблем в сигурността, който е много по-сериозен - за какво проверяващите не стигнаха до индивида от арабски генезис от Северна Африка, който е контактувал с момчето. Защо никой не се сети да сложи ученика под наблюдаване, с цел да се разкрие цялата мрежа, в случай че въобще е имало такава. В днешно време всеки с достъп до интернет може да научи по какъв начин да си сглоби бомба в домашни условия и даже да си поръча всички нужни материали онлайн. Искането на прокуратурата ученикът да бъде изолиран в специфична среда има няколко пояснения - или тъй като са се стреснали от количеството на взривните субстанции и това, че не са го хванали по-рано, или с цел да се опитат следено посредством него да влязат в контакт с вербовчика. Второто ми се коства по-скоро в областта на тайните теории, само че не е невероятно. Това би могло да се случи и без да го арестуват и разпитват в карцера, а в дома му.
Разследващите ще имат потребност от доста време, с цел да убедят един възпитаник, промиван близо година и превъзпитаван в " полезностите на исляма " какъв брой е значимо да спомага. Това би могло да стане най-лесно благодарение на фамилията му, което сигурно е най-пострадало от подготвяната бомба на тавана на жилището. Родителите към този момент са помогнали задоволително на проверяващите. Вероятно не е елементарно за един родител да разбере и одобри, че най-голямото му дете вместо да разисква девойки, срещи и нощни заведения с връстниците си, прави бомба на тавана и праща видеоклипове на член на " Ислямска страна " в Северна Африка. Родителите са усетили подозрително държание и са се намесили незабавно. 16 година е особена възраст - дистанцията със фамилията може да е голяма като бездна. И може да се уголемява след всяка незначителна забележка. За сметка на това обаче се съкратява дистанцията с връстниците и когато там също има бездна, казусът най-често съществува, въпреки и незабележим.
В случая с Пловдив се стигна до крайностите: " Той е терорист, можеше да затрие цялостен Пловдив, да го разпнем на площада пред Народното събрание и всички да го видят " или пък другата - " Момчето е почтено, не е желало да взривява, то е още дете и просто е комплицирано, но ще му мине. " Всичко това е изцяло ненужно. В Пловдив, а и евентуално към този момент в цяла България, всички знаят кой е, къде учи и с какво се занимават родителите му. Дали е желал или не е желал да се взривява - занапред ще се потвърждава от проверяващите. Един юноша на 16 години би трябвало да има задоволително ум в главата да знае какво прави. Колкото и да е комплициран от хормони.
Преди да сочите с пръст някого като терорист - огледайте се. България е задоволително дребна и в обкръжението на съвсем всеки от нас има водач, който пие; нападателен вид, който е подготвен да пребие жена си, младеж с капацитет за самоубийство или претендент за психиатрична клиника. А за какво не и терорист - може още бомби да са заложени. А за тази в Пловдив - въпреки и неизбухнала, взриви едно семейство. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ