Как отношенията между Русия и САЩ излизат от безизходица преди 90 години
Точно преди 90 години, на 16 ноември 1933 година, са открити дипломатически връзки сред Съветска Русия и Съединени американски щати. Това може да се смята за безспорно достижение на младата руска дипломация, която съумява да реализира значими външнополитически цели посредством комплицирани договаряния. Освен това установяването на дипломатически връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати е един от основните моменти в цялата междувоенна история.
Дипломатическите връзки сред Русия и Съединени американски щати са прекратени през 1917 година по самодейност на американския президент Удроу Уилсън, защото руското държавно управление отхвърля да изплати задълженията и заемите на Руската империя и краткотрайното държавно управление. До началото на 30-те години Съединени американски щати остават единствената огромна страна, с която Съюз на съветските социалистически републики не поддържа дипломатически връзки. Официален Вашингтон не признава самия факт на съществуването на комунистическа Русия.
Но за какво Москва се нуждае от всички тези формалности, допустимо ли е изцяло да се пренебрегва съществуването на такава мощ като Съединени американски щати? Или да взаимодействат с тях, без да откриват публични дипломатически връзки? Би било неправилно обаче самата тази процедура - установяването и поддържането на дипломатически връзки - да се преглежда като условност, празен обред. Официалните дипломатически връзки разрешават да се изведат комерсиалните, политическите и даже военните връзки на ново равнище - и затова да се реализиран значими за страната външнополитически цели.
По-специално, без формализиране на връзките със Съединените щати няколко години по-късно, би било невероятно да се сътвори система “Заем-наем ” за Съюз на съветските социалистически републики, защото сходни планове изискват утвърждение от американския Конгрес. И Конгресът не може да утвърждава покупко-продажби с страна, с която няма дипломатически връзки. Пълноценна антихитлеристка и антияпонска коалиция нямаше да се скрепят, защото тяхното образуване и битие е плод на публична дипломация, скрепена с контракти. Резултатът от Втората международна война в последна сметка можеше да се окаже доста по-тъжен за Съюз на съветските социалистически републики (както и за САЩ). Разбира се, през 1933 година подобен поврат в връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики не може да бъде очакван, само че към този момент е ясно, че това съдействие може да донесе най-малкото доста търговски изгоди.
„ Икономическата дипломация “ от страна на Съветска Русия в Съединените щати в началото се прави от хора, които познават добре претекстовете, които управляват ръководещите кръгове на Америка, защото самите те или са живели дълго време в Съединените щати, или са били в заточение. там. Александър Нуортева (Ниберг), финландски швед и професионален бунтовник, се употребява с особеното доверие на Ленин. Нуортева, дружно с родом от в този момент известния град Артьомовск, наследник на богат немски фабрикант, а също и професионален бунтовник, непосредствен прочут на Ленин, Лудвиг Мартенс, основават комерсиалната компания “Амторг ” в Ню Йорк през 1924 година
Това е елементарна американска компания, единствено с наличието на руски дял в уставния капитал, което не е неразрешено от американските закони. Тя съумява да се настани в известната постройка на “Бродуей ” №120. Тук се обитава централата на шефовете на Американската аварийна банка, а на последния 33-ти етаж заседава Клубът на банкерите в Ню Йорк.
Това местонахождение разреши на руските представители бързо да се причислят към редиците на финансовия хайлайф на Ню Йорк, да открият другарски връзки там и да основат нужните връзки.
На доктрина Мартенс би трябвало да взе участие в насърчаването на руските хрумвания и да работи за нормализиране на връзките със Съединените щати, само че основно “Амторг ” реализира огромни триумфи в икономическата сфера. През 20-те години на предишния век да вземем за пример се следи внезапно нарастване на американските частни вложения в стопанската система на Съветска Русия, в това число закупуване на цели поточни линии и всеобщо набиране на американски механически експерти за строителни планове на първите петгодишни проекти.
Но формален Вашингтон дипломатически пренебрегва Съветска Русия през цялото това време. Основната причина, която пречи на възобновяване на пълноценни дипломатически връзки, e отводът да се изплатят царските задължения и заеми, а не идеологическата борба или признаването на легитимността на руското държавно управление. В същото време руското държавно управление също не прави отстъпки по този въпрос дълго време, защото отричането на царското завещание, в това число задълженията и други интернационалните отговорности, e част от идеологическата рамка на ранната марксистко-ленинска идеология.
В началото на 30-те години идеологията стартира последователно да отстъпва място на прагматизма. Москва стартира да открива нови неофициални контакти с обкръжението на президента Франклин Делано Рузвелт.
Нов специфичен представител на Москва става одеситът Борис Сквирски, който преди този момент също е живял дълго време в Съединените щати. Има статут на дипломатически сътрудник на Народния комисариат на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики и управлява съветското (тогава съветско) осведомително бюро в Съединени американски щати. Сквирски към този момент има позволение да разиска най-важното американско изискване: признание (макар и импровизирано и без доста публичност) на задълженията на царска Русия.
По това време в самите Съединени щати към президента Рузвелт се образува група, решена да възвърне цялостни връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Ситуацията в света стартира фрапантно да се трансформира. Вече не беше допустимо Съединените щати да подценяват съществуването на Съюз на съветските социалистически републики, чиято тежест, мощност и значение нарастват пред очите им. Сътрудничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е исторически неизбежно, само че за цялостното възобновяване на връзките са нужни дипломатически старания и компромиси.
Въпреки това в американската позиция се появява нов детайл, произлизащ също от вътрешното устройство на Съединените щати: религиозната независимост в Съюз на съветските социалистически републики. В допълнение към настояването за погашение на задълженията, Рузвелт формулира изискване за обезпечаване на религиозна независимост в Съюз на съветските социалистически републики за жителите на Съединени американски щати. Не за всички вярващи от разнообразни деноминации, а единствено за американците, протестанти и представители на локални секти като петдесятниците. По това време в Съюз на съветските социалистически републики има доста разнообразни типове мисионери и тяхната орис тревожи Рузвелт не по-малко от парите на банкерите от Уолстрийт. Но в тази дефиниция това не е интервенция във вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, а стана въпрос на дипломация, защото става дума за правата на жителите на Съединени американски щати, които по волята на ориста са пристигнали в Съюз на съветските социалистически републики.
Един от най-сериозните представители на обкръжението на президента Рузвелт, Хенри Моргентау, се свързва със Сквирски. Той принадлежи към кръга на най-влиятелните еврейски банкерски фамилии в Ню Йорк (самият той е наследник на финансист и посланик, той е женен за внучката на един от братята Ленман, създатели на банката “Ленман Брадърс ”). Той е другар с Франклин Рузвелт и беше най-близкият му консултант по финанси и стопанска система. От 1934 до 1945 година Моргентау е министър на финансите на Съединени американски щати и консултант на президента, а след войната е създател на проекта “Моргентау ” за възобновяване на Германия.
Моргентау води със себе си Уилям Булит, посланик, считан за всекидневен външнополитически консултант на Рузвелт. Булит, също от семейство на банкери от Филаделфия, се счита за специалист в тайната дипломация и специалист по руската власт. През 1919 година управлява загадка задача в Русия и се среща персонално с Ленин. Те предават на Сквирски писмо от президента на Съединени американски щати с оферти за определяне на дипломатически връзки.
Самият факт на предаване на такова писмо на Сквирски към този момент е, съгласно дипломатическия протокол, признание на Съюз на съветските социалистически републики и Сквирски като негов представител. Въпреки че всичко това се случва скрито в тези дни.
Писмото на Рузвелт е адресирано до Михаил Калинин, който от правна позиция подхожда по статут на президента на Съединените щати, като фиктивен глава на руската страна (по това време Калинин оглавява Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики - най-висшия държавен орган от това време). „ Вярвам, че връзките, открити сред нашите нации, могат вечно да останат естествени и другарски и че занапред нататък нашите нации могат да си сътрудничат за взаимна полза и за опазването на международния мир “, се споделя в писмото. Рузвелт също моли Калинин да изпрати руски емисар във Вашингтон за цялостни договаряния.
През ноември 1933 година ръководителя на Народния комисариат на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Максим Литвинов идва във Вашингтон. С посредничеството на Моргентау и Булит се реализира неофициалната му среща с Рузвелт. И до през днешния ден никой не знае защо са говорили Литвинов и Рузвелт няколко часа уединено, архивите по тази тематика към момента не са отворени. В последна сметка обаче на тази среща е реализиран исторически компромис: Съединените щати признават Съюз на съветските социалистически републики, а Москва в отговор дава кардиналното си единодушие за започване на договаряния за царските задължения и се задължава да прегледа въпроса за свободата на съвестта в Съюз на съветските социалистически републики, първо във връзка с жителите на Съединени американски щати.
Ако още веднъж погледнем детайлите на дипломатическия протокол, тогава такава дефиниция значи признание на правоприемството на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с Руската империя. От прагматична позиция за Москва това е по-важно даже от признаването на дълговите отговорности, защото американската страна, за разлика от Франция и Англия, не изисква неотложно заплащане. Но тези съглашения остават на думи. Страните се връщат към въпроса за изплащането на църските задължения едвам през 80-те години.
Уилям Булит става първият дипломат на Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики и с възторг влиза в имението “Спасо Хаус ” на Арбат, организирайки известния банкет с циркови лъвове, който става литературна основа за бала на Сатаната в „ Майстора и Маргарита “ на Михаил Булгаков. Първият руски дипломат във Вашингтон е Александър Трояновски. По протокол новопристигналият дипломат връчва акредитивните си писма на ръководителя на страната хазаин две седмици след идването. Но президентът Рузвелт приема писмата на Трояновски на идващия ден след идването, като по този метод показва изключително почитание към Съветския съюз.
Установяването на дипломатически връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати не е ситуативно решение на фона на появяването на фашизма в Европа и японската опасност на Изток.
Постепенно излиза наяве, че тези две страни ще станат главните сили в света в бъдеще и те витално би трябвало да поддържат връзка между тях в естествена дипломатическа рамка. В резултат връзките сред Москва и Вашингтон през идващите десетилетия дефинират целия международен дневен ред до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Сегашното положение на дипломатическите връзки сред Русия и Съединени американски щати не може да се смята за обикновено. Това, което стартира преди 90 години като сполучлив резултат от дипломатически взаимни отстъпки и търсене на взаимни изгоди, не може и не би трябвало да приключва толкоз тъжно. Случващото се, несъмнено, има и справедливи аргументи, заложени в сегашния миг на политическо развиване. Но като цяло интернационалната дипломация към момента не е толкоз разрушена, че да няма място за нейното възобновяване.
Възстановяването на дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати през 1933 година към момента остава образец за това по какъв начин даже такива непримирими идеологически съперници съумяват да намерят общ език за взаимна изгода и полза.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Дипломатическите връзки сред Русия и Съединени американски щати са прекратени през 1917 година по самодейност на американския президент Удроу Уилсън, защото руското държавно управление отхвърля да изплати задълженията и заемите на Руската империя и краткотрайното държавно управление. До началото на 30-те години Съединени американски щати остават единствената огромна страна, с която Съюз на съветските социалистически републики не поддържа дипломатически връзки. Официален Вашингтон не признава самия факт на съществуването на комунистическа Русия.
Но за какво Москва се нуждае от всички тези формалности, допустимо ли е изцяло да се пренебрегва съществуването на такава мощ като Съединени американски щати? Или да взаимодействат с тях, без да откриват публични дипломатически връзки? Би било неправилно обаче самата тази процедура - установяването и поддържането на дипломатически връзки - да се преглежда като условност, празен обред. Официалните дипломатически връзки разрешават да се изведат комерсиалните, политическите и даже военните връзки на ново равнище - и затова да се реализиран значими за страната външнополитически цели.
По-специално, без формализиране на връзките със Съединените щати няколко години по-късно, би било невероятно да се сътвори система “Заем-наем ” за Съюз на съветските социалистически републики, защото сходни планове изискват утвърждение от американския Конгрес. И Конгресът не може да утвърждава покупко-продажби с страна, с която няма дипломатически връзки. Пълноценна антихитлеристка и антияпонска коалиция нямаше да се скрепят, защото тяхното образуване и битие е плод на публична дипломация, скрепена с контракти. Резултатът от Втората международна война в последна сметка можеше да се окаже доста по-тъжен за Съюз на съветските социалистически републики (както и за САЩ). Разбира се, през 1933 година подобен поврат в връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики не може да бъде очакван, само че към този момент е ясно, че това съдействие може да донесе най-малкото доста търговски изгоди.
„ Икономическата дипломация “ от страна на Съветска Русия в Съединените щати в началото се прави от хора, които познават добре претекстовете, които управляват ръководещите кръгове на Америка, защото самите те или са живели дълго време в Съединените щати, или са били в заточение. там. Александър Нуортева (Ниберг), финландски швед и професионален бунтовник, се употребява с особеното доверие на Ленин. Нуортева, дружно с родом от в този момент известния град Артьомовск, наследник на богат немски фабрикант, а също и професионален бунтовник, непосредствен прочут на Ленин, Лудвиг Мартенс, основават комерсиалната компания “Амторг ” в Ню Йорк през 1924 година
Това е елементарна американска компания, единствено с наличието на руски дял в уставния капитал, което не е неразрешено от американските закони. Тя съумява да се настани в известната постройка на “Бродуей ” №120. Тук се обитава централата на шефовете на Американската аварийна банка, а на последния 33-ти етаж заседава Клубът на банкерите в Ню Йорк.
Това местонахождение разреши на руските представители бързо да се причислят към редиците на финансовия хайлайф на Ню Йорк, да открият другарски връзки там и да основат нужните връзки.
На доктрина Мартенс би трябвало да взе участие в насърчаването на руските хрумвания и да работи за нормализиране на връзките със Съединените щати, само че основно “Амторг ” реализира огромни триумфи в икономическата сфера. През 20-те години на предишния век да вземем за пример се следи внезапно нарастване на американските частни вложения в стопанската система на Съветска Русия, в това число закупуване на цели поточни линии и всеобщо набиране на американски механически експерти за строителни планове на първите петгодишни проекти.
Но формален Вашингтон дипломатически пренебрегва Съветска Русия през цялото това време. Основната причина, която пречи на възобновяване на пълноценни дипломатически връзки, e отводът да се изплатят царските задължения и заеми, а не идеологическата борба или признаването на легитимността на руското държавно управление. В същото време руското държавно управление също не прави отстъпки по този въпрос дълго време, защото отричането на царското завещание, в това число задълженията и други интернационалните отговорности, e част от идеологическата рамка на ранната марксистко-ленинска идеология.
В началото на 30-те години идеологията стартира последователно да отстъпва място на прагматизма. Москва стартира да открива нови неофициални контакти с обкръжението на президента Франклин Делано Рузвелт.
Нов специфичен представител на Москва става одеситът Борис Сквирски, който преди този момент също е живял дълго време в Съединените щати. Има статут на дипломатически сътрудник на Народния комисариат на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики и управлява съветското (тогава съветско) осведомително бюро в Съединени американски щати. Сквирски към този момент има позволение да разиска най-важното американско изискване: признание (макар и импровизирано и без доста публичност) на задълженията на царска Русия.
По това време в самите Съединени щати към президента Рузвелт се образува група, решена да възвърне цялостни връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Ситуацията в света стартира фрапантно да се трансформира. Вече не беше допустимо Съединените щати да подценяват съществуването на Съюз на съветските социалистически републики, чиято тежест, мощност и значение нарастват пред очите им. Сътрудничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е исторически неизбежно, само че за цялостното възобновяване на връзките са нужни дипломатически старания и компромиси.
Въпреки това в американската позиция се появява нов детайл, произлизащ също от вътрешното устройство на Съединените щати: религиозната независимост в Съюз на съветските социалистически републики. В допълнение към настояването за погашение на задълженията, Рузвелт формулира изискване за обезпечаване на религиозна независимост в Съюз на съветските социалистически републики за жителите на Съединени американски щати. Не за всички вярващи от разнообразни деноминации, а единствено за американците, протестанти и представители на локални секти като петдесятниците. По това време в Съюз на съветските социалистически републики има доста разнообразни типове мисионери и тяхната орис тревожи Рузвелт не по-малко от парите на банкерите от Уолстрийт. Но в тази дефиниция това не е интервенция във вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, а стана въпрос на дипломация, защото става дума за правата на жителите на Съединени американски щати, които по волята на ориста са пристигнали в Съюз на съветските социалистически републики.
Един от най-сериозните представители на обкръжението на президента Рузвелт, Хенри Моргентау, се свързва със Сквирски. Той принадлежи към кръга на най-влиятелните еврейски банкерски фамилии в Ню Йорк (самият той е наследник на финансист и посланик, той е женен за внучката на един от братята Ленман, създатели на банката “Ленман Брадърс ”). Той е другар с Франклин Рузвелт и беше най-близкият му консултант по финанси и стопанска система. От 1934 до 1945 година Моргентау е министър на финансите на Съединени американски щати и консултант на президента, а след войната е създател на проекта “Моргентау ” за възобновяване на Германия.
Моргентау води със себе си Уилям Булит, посланик, считан за всекидневен външнополитически консултант на Рузвелт. Булит, също от семейство на банкери от Филаделфия, се счита за специалист в тайната дипломация и специалист по руската власт. През 1919 година управлява загадка задача в Русия и се среща персонално с Ленин. Те предават на Сквирски писмо от президента на Съединени американски щати с оферти за определяне на дипломатически връзки.
Самият факт на предаване на такова писмо на Сквирски към този момент е, съгласно дипломатическия протокол, признание на Съюз на съветските социалистически републики и Сквирски като негов представител. Въпреки че всичко това се случва скрито в тези дни.
Писмото на Рузвелт е адресирано до Михаил Калинин, който от правна позиция подхожда по статут на президента на Съединените щати, като фиктивен глава на руската страна (по това време Калинин оглавява Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики - най-висшия държавен орган от това време). „ Вярвам, че връзките, открити сред нашите нации, могат вечно да останат естествени и другарски и че занапред нататък нашите нации могат да си сътрудничат за взаимна полза и за опазването на международния мир “, се споделя в писмото. Рузвелт също моли Калинин да изпрати руски емисар във Вашингтон за цялостни договаряния.
През ноември 1933 година ръководителя на Народния комисариат на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики Максим Литвинов идва във Вашингтон. С посредничеството на Моргентау и Булит се реализира неофициалната му среща с Рузвелт. И до през днешния ден никой не знае защо са говорили Литвинов и Рузвелт няколко часа уединено, архивите по тази тематика към момента не са отворени. В последна сметка обаче на тази среща е реализиран исторически компромис: Съединените щати признават Съюз на съветските социалистически републики, а Москва в отговор дава кардиналното си единодушие за започване на договаряния за царските задължения и се задължава да прегледа въпроса за свободата на съвестта в Съюз на съветските социалистически републики, първо във връзка с жителите на Съединени американски щати.
Ако още веднъж погледнем детайлите на дипломатическия протокол, тогава такава дефиниция значи признание на правоприемството на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с Руската империя. От прагматична позиция за Москва това е по-важно даже от признаването на дълговите отговорности, защото американската страна, за разлика от Франция и Англия, не изисква неотложно заплащане. Но тези съглашения остават на думи. Страните се връщат към въпроса за изплащането на църските задължения едвам през 80-те години.
Уилям Булит става първият дипломат на Съединени американски щати в Съюз на съветските социалистически републики и с възторг влиза в имението “Спасо Хаус ” на Арбат, организирайки известния банкет с циркови лъвове, който става литературна основа за бала на Сатаната в „ Майстора и Маргарита “ на Михаил Булгаков. Първият руски дипломат във Вашингтон е Александър Трояновски. По протокол новопристигналият дипломат връчва акредитивните си писма на ръководителя на страната хазаин две седмици след идването. Но президентът Рузвелт приема писмата на Трояновски на идващия ден след идването, като по този метод показва изключително почитание към Съветския съюз.
Установяването на дипломатически връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати не е ситуативно решение на фона на появяването на фашизма в Европа и японската опасност на Изток.
Постепенно излиза наяве, че тези две страни ще станат главните сили в света в бъдеще и те витално би трябвало да поддържат връзка между тях в естествена дипломатическа рамка. В резултат връзките сред Москва и Вашингтон през идващите десетилетия дефинират целия международен дневен ред до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Сегашното положение на дипломатическите връзки сред Русия и Съединени американски щати не може да се смята за обикновено. Това, което стартира преди 90 години като сполучлив резултат от дипломатически взаимни отстъпки и търсене на взаимни изгоди, не може и не би трябвало да приключва толкоз тъжно. Случващото се, несъмнено, има и справедливи аргументи, заложени в сегашния миг на политическо развиване. Но като цяло интернационалната дипломация към момента не е толкоз разрушена, че да няма място за нейното възобновяване.
Възстановяването на дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати през 1933 година към момента остава образец за това по какъв начин даже такива непримирими идеологически съперници съумяват да намерят общ език за взаимна изгода и полза.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ