Коментар на водещия: Там, където слънцето залязва
Точно преди 80 години небето над Бирмингам, Шефилд, Бристол и Ливърпул почерняло. Сирените предупреждавали, че предстоят тежки бомбардировки, а изплашените поданици на тези градове се криели в бомбоубежища и изби, до момента в който " Луфтфафе " изсипвало хиляди и хиляди бомби в тъмнината.
Битката за Британия беше почнала в края на лятото и щеше да продължи близо година. Стотици хиляди щяха да загинат, а измежду тях и над 1500 британски водачи, чиито самолети се превръщаха в лесна плячка за германците.
Тогава англичаните издали на пръв взор една доста странна заповед - с цел да не пада бойният дух, в радиокомуникацията сред водачите да не се употребяват думи като " свален, погубен, умрял ". Така била въведена позивната " Gone West ", в превод " отишъл на Запад ". Англичаните влизали в борбите с мисълта, че заплахата да изгубят живота си, да " отидат на Запад ", т.е. вкъщи, е изцяло действителна. Тези две думи стават синоним на гибелта в борба - отиваш на Запад, там където слънцето залязва.
В края на 70-те " Вилидж пипъл " изпели този претекст, само че с радикално друга цел и тези думи придобили друго значение. Докато " Pet Shop Boys " през 93-та възродили словосъчетанието. Вложили го в темп, наподобяващ химна на Съветския съюз. Вероятно без никаква концепция да припомнят за момента, в който човешкият живот губеше своята стойност по време на най-голямата война в историята на човечеството.
Истината, дами и господа, е, че в спешни времена, животът като че ли губи стойност. Новините за стотици починали се трансформират в статистика, която ни припомня, че минаваме през трагичен интервал, само че и притъпяват чувствителността за трагичността, с която се сблъскват сега хиляди български фамилии и хора по целия свят.
Както десетилетия наред слушахме по какъв начин еди какъв брой си са починали при терористичен акт в Афганистан, или при военни маневри в Ирак, или Сирия. Знаеш, че някъде умират хора, само че това е толкоз далечно от твоя живот, че го приемаш като част от международния пейзаж.
Сегашната обстановка е радикално друга. Битката е на всички против пандемията. Защото всеки живот и всеки човек са скъпи за едно семейство, за една страна, за едно общество. Това е стълбът на всяка модерна демократична страна. Не икономическият напредък, а човешкият живот и човешките права.
Това е интервал, в който новата война - тази на хората против пандемията, навлиза в решаваща фаза. Болестта към този момент чука на вратите на доста фамилии в България и в случай че цената да я спрем или понижим е няколко седмици закъснение на оборотите, тя е безусловно допустима.
Колкото до света, навлизаме в интервал на още по-голямо капсулиране на страните във вътрешните им проблеми. Все по-малко обществата ще се интересуват от събитията даже в двора на съседа си. Вече не знаем какво се случва в Сирия, нито в Ирак. Чуждестранните репортери там се броят на пръсти, в случай че въобще има останали някакви. Това се случва и на микро равнище. Словаците няма да се интересуват толкоз от събитията в Словения, нито хърватите ще поглеждат към сърбите, нито българите към турците или румънците. Намалява ползата и на Брюксел към политическите процеси в България.
Колкото и да не ни се желае, се случва тъкмо това. В този смисъл, обречената тематика за измененията в Конституцията закономерно потъна в небитието. Дори опозицията не реагира изключително остро. Споровете чий е Гоце Делчев и кой е бил Тодор Александров също няма да разчувстван никого, с изключение на обособени политически обединения. Намираме се в необичайно време, в което запазването на живота и здравето е главната полезност и на нея ще се подчиняват всичик останали.
Това е времето, в което живеем. Време, в което не можем да сменяем думите, които ни плашат с поетично фразеология като " отиваме вкъщи " или " отиваме на Запад ". Защото ние сме тук. Да, всички сме тук. И ще се борим дружно.
Битката за Британия беше почнала в края на лятото и щеше да продължи близо година. Стотици хиляди щяха да загинат, а измежду тях и над 1500 британски водачи, чиито самолети се превръщаха в лесна плячка за германците.
Тогава англичаните издали на пръв взор една доста странна заповед - с цел да не пада бойният дух, в радиокомуникацията сред водачите да не се употребяват думи като " свален, погубен, умрял ". Така била въведена позивната " Gone West ", в превод " отишъл на Запад ". Англичаните влизали в борбите с мисълта, че заплахата да изгубят живота си, да " отидат на Запад ", т.е. вкъщи, е изцяло действителна. Тези две думи стават синоним на гибелта в борба - отиваш на Запад, там където слънцето залязва.
В края на 70-те " Вилидж пипъл " изпели този претекст, само че с радикално друга цел и тези думи придобили друго значение. Докато " Pet Shop Boys " през 93-та възродили словосъчетанието. Вложили го в темп, наподобяващ химна на Съветския съюз. Вероятно без никаква концепция да припомнят за момента, в който човешкият живот губеше своята стойност по време на най-голямата война в историята на човечеството.
Истината, дами и господа, е, че в спешни времена, животът като че ли губи стойност. Новините за стотици починали се трансформират в статистика, която ни припомня, че минаваме през трагичен интервал, само че и притъпяват чувствителността за трагичността, с която се сблъскват сега хиляди български фамилии и хора по целия свят.
Както десетилетия наред слушахме по какъв начин еди какъв брой си са починали при терористичен акт в Афганистан, или при военни маневри в Ирак, или Сирия. Знаеш, че някъде умират хора, само че това е толкоз далечно от твоя живот, че го приемаш като част от международния пейзаж.
Сегашната обстановка е радикално друга. Битката е на всички против пандемията. Защото всеки живот и всеки човек са скъпи за едно семейство, за една страна, за едно общество. Това е стълбът на всяка модерна демократична страна. Не икономическият напредък, а човешкият живот и човешките права.
Това е интервал, в който новата война - тази на хората против пандемията, навлиза в решаваща фаза. Болестта към този момент чука на вратите на доста фамилии в България и в случай че цената да я спрем или понижим е няколко седмици закъснение на оборотите, тя е безусловно допустима.
Колкото до света, навлизаме в интервал на още по-голямо капсулиране на страните във вътрешните им проблеми. Все по-малко обществата ще се интересуват от събитията даже в двора на съседа си. Вече не знаем какво се случва в Сирия, нито в Ирак. Чуждестранните репортери там се броят на пръсти, в случай че въобще има останали някакви. Това се случва и на микро равнище. Словаците няма да се интересуват толкоз от събитията в Словения, нито хърватите ще поглеждат към сърбите, нито българите към турците или румънците. Намалява ползата и на Брюксел към политическите процеси в България.
Колкото и да не ни се желае, се случва тъкмо това. В този смисъл, обречената тематика за измененията в Конституцията закономерно потъна в небитието. Дори опозицията не реагира изключително остро. Споровете чий е Гоце Делчев и кой е бил Тодор Александров също няма да разчувстван никого, с изключение на обособени политически обединения. Намираме се в необичайно време, в което запазването на живота и здравето е главната полезност и на нея ще се подчиняват всичик останали.
Това е времето, в което живеем. Време, в което не можем да сменяем думите, които ни плашат с поетично фразеология като " отиваме вкъщи " или " отиваме на Запад ". Защото ние сме тук. Да, всички сме тук. И ще се борим дружно.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ