Неочакваното се случва в живота по-често, отколкото очакваш ~ ПЛАВТ
Тит Макций Плавт (254 пр.н.е. - 184 пр.н.е) полага основите на комедиографията в античен Рим. Великият драматург свързва живота си с театъра от ранна възраст и извежда на сцената своите основни герои – сводникът, робът и паразитът. Именно Плавт за първи път вмъква в спектаклите арията, пантомимата, разговорите с живия език на всекидневието. Произведенията му печелят свои горещи фенове измежду всички пластове на обществото и се трансформират в същински лингвистичен монумент на латинския език. Макар Средновековието да заличава остроумните комедии на Плавт, по време на Ренесанса неговите произведения оживяват още веднъж и поставят основите на по този начин известният сценичен род комедия дел арте.
(Comedy Mask, Old Slave)
Човека го позори единствено това наказание, което самичък си е заслужил.
Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната изгода.
Най-старият другар е и най-хубавият.
Ако приказваш отвратителни неща, ще ги чуеш и самичък.
Ако публичното ти състояние е добро, и приятелите ти са верни; в случай че се поразклати, те се разбягват.
На умният е задоволителна и една дума.
Бъди правилен на този, който е правилен и на теб.
Всеки чува това, което схваща.
Да се дава отговор на злото с добро е също толкоз рисково, както и да се дава отговор на положителното със зло.
Жена без ухания ухае най-добре.
По-добре мое бижу да е добрият характер, в сравнение с планина от злато.
Истински честен е този, който постоянно се пита дали е задоволително почтен.
Което е казано на шега, не го обръщай на съществено.
Нуждата учи на всичко оня, до който се допре.
Който мъжествено понася бедата, той след това бива щастлив.
Където има пушек, там има огън.
Лесно е да бъде умен за този, който се учи от непознатата неволя.
Любовта е изпълнена и с мед, и със жлъчка.
На положителното се въздава положително, а на злото се дава отговор със зло.
На юношата му подхожда да е непретенциозен.
Направиш ли доброта на неприятния, тя пропада на вятъра. Ако на положителния сториш зло, то остава за цялостен живот.
Който сполучливо е приключил своята работа, той за нас е интелигентен и остроумен. Който се е провалил, е простак.
Недей да биеш камъка, с цел да не останеш без ръце.
Никой не е любопитен, без да бъде недоброжелателен.
Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, трудът е бил непотребен за индивида.
Съдбата ту ласкае, ту хапе – както й хрумне.
Умният човек би трябвало да умее да сменя кожата си.
Храбрите духом добиват популярност, когато се борят сами!
Човек за индивида е вълк.
Никой не се радва на непрекъснато благополучие.
