Тинко Банабаков е пример за отдаден спортист. След трето място

Тинко Банабаков е образец за предан състезател. След трето място на Евро 2015 година и пропусната опция да се класира на олимпийските игри в Рио, мина в профибокса. Утре ще боксира с Лазар Пантич (Сър) на огромната галавечер в зала " Универсиада ". Преди това великотърновецът приказва пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес ".

- Тинко, на следващия ден ви следва мач против първата ръкавица на Сърбия. Как се стигна до дуела?
- Беше планувано да играя за Интерконтинентална купа против боксьор от Гърция. За жал, той се контузи. В последния миг трябваше допустимо най-бързо да намерим нов съперник. Радвам се, че сърбинът се е съгласил. Подготвен съм доста добре. Готвех се за 10 рунда, а в този момент ще играя 6.

- Каква е разликата в мотивацията?
- Бях много отчаян, откакто разбрах, че боксьорът от Гърция е контузен. Но би трябвало да се съсредоточа единствено върху нещата, върху които имам надзор. Аз също можеше да се контузя. Беше много демотивиращо, като разбрах. Имаше интервал, в който се търсеше съперник и не бях сигурен дали ще ми намерят. Това ми повлия душевен, само че спортът ме е калил. Бил съм в доста обстановки и съумявам да се оправям. Психически да се задържа. В случая от мен зависеше да продължа да се сготвям и да очаквам да ми намерят съперник.

- Какво знаете за противника си?
- Няма доста видеа с негови мачове. Не можах да го разуча. Има едно видео, само че то е от 2019-а. Много е остаряло и не може да се разчита на него като съответна информация. Видях най-малко, че е права стойка. Високо момче е. Ще се приспособявам. Имам 6 рунда да го разуча. Още от първия го подкарваме и ще се оправим.

- Последният ви мач беше в Англия против непобеден противник при първото ви излизане в чужбина. Загубихте единствено с две точки.
- За този мач имах към две седмици предупреждение. Но аз постоянно подкрепям форма. Бях подготвен. Там тънкият миг беше, че от 4 рунда непосредствено отивам и играя 8. Трудно е тактически да си структурираш проекта за срещата. Справихме се добре. Мачът беше доста равносилен. Ако не беше в Англия, можеше да е със същия резултат в противоположна посока. Смятам, че дадох поръчка на огромна церемония, проведена от Франк Уорън.

- Какви неща научихте за себе си от тази среща?
- Излязох на огромна сцена, където боксът е напълно друг. Излизаш против противник, който е с екип от 20 индивида. Ние всичко се опитваме да го създадем сами, опитвам. Кондиционно сносно се оправих. Можех да си разпределя силите по малко по-различен метод. Нещото, което на мен постоянно ми е липсвало е било малко физическата мощ. Върху нея в този момент понаблегнахме сносно. Наваксахме. Технически и кондиционно съм доста добре квалифициран. Още малко мощ би трябвало да натрупам за професионалния бокс.

- Доволен ли сте от напредъка си, откогато сте експерт?
- Абсолютно! Винаги съм вярвал, че съм за професионален бокс, тъй като мощната ми страна е била кондицията. Винаги съм желал да работя повече рундове. Първите 1-2 са били по-бавни, по-разучаващи. Но по-късно съм вдигал равнището и съм пречупвал съперниците си. Неслучайно ми дадоха прякора Дестроя-Разрушителя, тъй като малко по малко ги сломявам физически и душевен в мача.

- Не сте спрял и с олимпийския бокс. Участвахте на две държавни шампионати. Стигнахте до край преди дни.
- Там е малко по-динамичен боксът. Когато играеш три рунда, гледаш да се раздадеш на макс. Не е по-монотонния професионален бокс, когато играеш 8-10-12 рунда. Затова се случват постоянно конфликти с глави. Отвориха ми две аркади, само че всичко е наред. Възстановявам се, ще съм подготвен за мача на следващия ден. Направих положителни спаринги, удовлетворен съм.

- Вие имате право да участвате даже на олимпийските квалификации за игрите в Париж. Минавала ли ви е тази мисъл?
- Откакто прекосих при експертите, нямам такава упоритост. Основният ми приоритет е професионалната ми кариера. Има млади момчета, които излизат изпод. Искам те да имат шанса, който на мен ми дадоха, да бъда толкоз години народен играч. Да представям България, да печеля медали за България.

- Изглеждате малко отчаян от олимпийския бокс. Бяхте покрай класиране на игрите в Рио. Това ли беше пика ви?
- Винаги съм бил в пика си, тъй като съм предан в подготвителния развой. Много пъти съм бил ощетен. На евроквалификацията за олимпиадата играх с арменец, който съм побеждавал три пъти. Тогава отидох и го бих може би най-вече от всички пъти, в които съм играл с него. А ми дадоха загуба. После разбирам, че те няма да вземат участие в международната подготовка в Баку, тъй като са във война. Платили да вземат колкото могат повече квоти от тази подготовка.

- А тогава по какъв начин го преживяхте след въпросния мач с арменеца?
- Много тежко! Емоционален срив. Години си упражнявал заран и вечер. По през целия ден съм жертвал единствено и единствено да стъпя на олимпийския подиум. Да ти го лишават непочтено е доста тежко.

- Кога си казахте, че повече нямате работа в олимпийския бокс?
- Дълги години се натрупваше и бях пред това решение. Много пъти съм бил на кръстопът. В последна сметка 2019-а тъкмо преди пандемията беше последната ми година, в която имах контракт с федерацията. След като изтече бях решил, че нямам място там. Първо, че не се усещах признат. Треньорите си имаха други любимци. Идваха и ми споделяха по една-две думи за цяла подготовка. Докато имаше други боксьори, които някой път не идват на тренировки. На тях им се обръща внимание. Усетих, че мястото ми към този момент не е там и би трябвало да продължа по своя личен път.

- Вие относително късно стартирате с бокса. Как се озовахте в залата?
- Тренирал съм доста разнообразни спортове. В ученическите ми години с другари ходехме на фитнес. В единия от тях имаше боксови круши. Ходехме да удряме и оттова потегли манията. Също от филмите на " Роки ", които тогава бяха много известни. Отидох в залата. Веднъж като потренирах и разбрах, че това е моето.

- Какви са спомените ви от първото ви съревнование, на което ставате втори?
- Бях на месец тренировки. Отидох и станах втори, което очевидно е посочило, че съм имал гений и капацитет. Но аз също така упражнявах доста повече от всички останали. Ставах сутринта и самичък си упражнявах. После на учебно заведение. Следобед ходех на тренировките. Правя всичко допустимо да печеля. Явно второто място на първото съревнование ми е останало като горчив спомен и съм го употребявал отсега нататък. Още първата година станах народен играч.

- Вие се състезавахте в най-ниската категория, само че сте висок. Как успявахте да сваляте килограмите през годините?
- Адски мъчно. С доста ограничения, доста апетит. Докато се науча, тъй като това беше развой. В началото беше с доста апетит. После се интересувах по какъв начин да се храня. Минавах разнообразни курсове, с цел да мога да го върша по най-ефективния метод. Беше спартански режим - апетит, тренировки, ограничения. Пропускане на доста събития - балът ми, рождени дни и събирания. Всичко беше фокусирано да съм в категорията или към нея. Моят треньор Евгени Донев сподели, че за първи път е съжалил боксьор. Бях на републиканско за мъже и станах първи. Играх четири мача. Всеки ден сутринта ставам, минавам кантар, упражнявам преди дуела. Минава мача и отново упражнявам, с цел да мога да подкрепям килограмите.

- Какви са упоритостите ви в профибокса?
- Надявам се да направя повече борби като тази в Англия. Искам да се удрям единствено с най-хубавите. Не желая да си изгубвам времето с някакви пълнежи. Искам да пъдя най-хубавото. Да спечелвам трофеи. Да покажа оптимално капацитета си.