Тиери Хайнс е един от най-прецизните познавачи на високо-алкохолните напитки

Тиери Хайнс е един от най-прецизните познавачи на високо-алкохолните питиета в света. Той е и измежду водещите световни експерти в региона на все по-популярната категория спиртни питиета от Китай – байдзиу. Конкурс Мондиал Брюксел „ Спирит Селекшън “ е най-реномирания интернационален конкурс, който прави оценка годишно спиртни питиета от целия свят и присъжда медали и оценки за най-хубавите от тях. Г-н Хайнс е на особено посещаване в нашата страна, с цел да връчи награди на отличили се български производители, взели участие в последния конкурс, който се организира в края на предходната година в Брюксел.

Международният специалист отдели специфична част от престоя си в България, с цел да посети единствения Маутай център на Балканите. Той бе впечатлен от топлото българско гостолюбие и разнообразието от коктейли, в основата, на които е точно популярното байджу, приготвени от миксолозите на Nomad Barman.



Г-н Хайнс, вие сте измежду най-хубавите международни специалисти по китайски байдзиу, само че следите ли българския пазар за спиртни питиета?

Не е елементарен въпрос, тъй като не пребивавам в България и не познавам добре обстановката тук. Но мисля, че няма толкоз огромна разлика с това, което е в международен мащаб. Забелязахме тренд на пазара за питиета към „ премиумизация “ - потребителите да търсят и пият все по-добри питиета, с по-добро качество. Може би употребяват по-малко, само че не съм сигурен, тъй като към момента пазарът на спиртни питиета е първокачествен за дистрибитурите. „ Премиумизацията “ е доста значима. Хората желаят да знаят какво пият, от къде идва и търсят от ден на ден качествените артикули.

По отношение на напитките от България, на състезанието Спирит Селекшън забелязахме, че имаме повече образци и присъединяване от преди и българските спиртни питиета се показват доста добре в надпреварата. Особено гроздовата ракия и виненото бренди.

А какво мислите за българските виновност и тяхното развиване?

Всъщност знаете, че съм белгиец и в Белгия имахме опцията, мисля, че беше преди 30 години, да опитаме първото българско вино. Продават се сносно, заради напъните на някои дистрибутори. В началото имаше еднa или два марки. Сега има по-голямо многообразие. Хората познават българското вино, само че когато аз диря българско вино, аз персонално диря локалните сортове като Димят, Рубин или Мавруд. Защото нямаме такива сортове в Западна Европа. Но като цяло, в Белгия се показват добре и са с положително качество.

В Spirit Selecton нормално вършиме дегустации на сляпо, само че какъв брой значимо е пакетирането на продукта и образната идея? Смятате ли, че производителите би трябвало да се концентрират върху качеството или маркетинга?

Това е комплициран въпрос. Eстественo, първата стъпка е основаването на самия артикул и постигането на положително качество, само че бих споделил, че технологията е ясна, има доста експерти способни да създават качествени спиртни питиета сега, само че предлагането на спиртни питиета и виновност на пазара е голямо и би трябвало да постигнете отличаване. Потребителят първо ще види бутилките по рафтовете и вие би трябвало да постигнете ясна видимост и отличителност на пазара, тъй че маркетинговата част е в действителност ключa към триумфа на марките – както за нови, по този начин и за одобрени марки, в случай че желаят да запазят пазарния си дял. Mаркетингът е доста значим, само че несъмнено би трябвало да гарантирате и качество зад него, тъй като в противоположен случай потребителите ще се откажат от продукта или ще се предпочетат различен. Качеството е наложително, само че маркетингът е извънредно значим и в същото време е много мъчно да убедиш производител, че би трябвало да влага основни парични средства в тази тенденция.

Има ли характерни трендове в спиртната промишленост, свързани с пандемията на COVID-19, виждате ли „ цифровизация “ на промишлеността?

Това, което стартира още преди пандемията е, както загатнах, че хората от ден на ден търсят по-доброто качество, желаят да знаят повече за продуктите, желаят да получават повече информация, желаят да знаят за произхода, дали е от локални производители и така нататък Пандемията разви този тренд. Хората имат може би и повече време да търсят спомагателна информация. Това не е оригиналност, само че, да, пандемията способства за развиване на тези трендове – онлайн предложение, доставки до дома, поръчки от уеб сайтове, всичко това нарастна доста и тези неща няма да се трансформират и ще продължат. Мисля, че някои консуматори може да се върнат към предходните си привички преди пандемията, само че 20-30 % ще продължат с новите трендове и несъмнено пандемията усили доста дигитализацията на бизнеса и това ще остане.

Бихте ли споделили с нас вашето мнение за мексиканския мескал, който процъфтява през последните години и капацитета му да се трансформира във значима категория?

Въпрос, за който експертите обичат да приказват. Смятам, че мескалът е повече в устите на публицистите, в сравнение с в действителността на продажбите. Има разнообразни аргументи за това. Разбира се натъртва се доста на PR-a, загатва се доста в списанията. Барманите обичат да приказват за това, тъй като е нов, забавен, доста крафт артикул. Те обичат и творчеството, да творят нещо друго, а мескал носи нещо ново в категорията и профила на ароматите. Но мисля, че продажбите към момента са доста малко и простата причина за това е, че Мескал има доста малко произвеждане и би трябвало да чакаш доста дълго, с цел да получиш продукция на агавето, наричано още еспадин - лишава към 15-20 години за естествена годишна продукция. Не е допустимо да се разширят площите елементарно и ще продължава да е доста лимитирано, крафт произвеждане. Също напитката е с така наречен „ добит усет “, не е за всеки и е безценен артикул, изключително в случай че е с положително качество. Не ме разбирайте неправилно. Обичам Мескал, само че нямам доверие в това да доближи огромни продажби и че в миналото ще се трансформира в огромна категория.

Като специалист по китайски байдзиу бихте ли ни споделили повече детайлности за него и по какъв начин той се приема от европейците?

За да опиша в резюме за това какво е байдзиу - мисля, че е необходим цялостен живот, с цел да го схванеш. Това е най-неразработената категория спиртни питиета. Само, с цел да дам концепция на хората – байдзиу е към 30-35% от общото количество спиртни питиета в света. Това е една трета. От 8 до 12 милиарда литри байдзиу се създават всяка година. Това е едно огромно езеро. И има такова многообразие, че е мъчно да обясниш какво тъкмо е байдзиу, тъй като може да има по-голяма разлика сред два типа байдзиу, в сравнение с сред текила и уиски. Така че е доста разнообразно. Определят се 3 категории от напитката, а китайците разграничават 12. Има толкоз доста производители, толкоз благоприятни условия и разнообразни съставки. Не ми казвайте, че не харесате байдзиу, защото сигурно мога да намеря байдзиу, което да ви допадне. Просто има прекомерно доста благоприятни условия.

Очаквате ли китайският байдзиу да стане толкоз известен, колкото другите съществени спиртни категории с сходно качество на европейския пазар?

Не мога да предвидя бъдещето. Много е мъчно да се каже. Разбира се това е огромна категория. Не виждам за какво да не излезат от границата и да не заемат дял от пазара с питиета по целия свят. Имат огромна финансова обезпеченост, байдзиу промишлеността има всички средства, в случай че го пожелаят. Към момента споделят, че 99% от байдзиу се употребява единствено в Китай. Много малко се експортира на открито. Ако в действителност желаят, могат. Имат място по света. Просто би трябвало да споделят разнообразни неща. Първо би трябвало да създадат продукта наличен, тъй като в случай че не можеш да го намериш няма смисъл. Ето тук разполагате с наличия. Останалото е маркетингова тактика, тъй като би трябвало да се изясни категорията. Трябва да се разясни какво е байджу, защото хората не са осведомени какво е това. Трябва да се изясни категорията по подобаващ метод и по-късно да се даде опция на хората да опитат – като презентации, дегустации и мастър класове. Друго значимо нещо е наклонността китайските производители да избират да работят самостоятелно. Трудно им е да работят с другите, а в случай че желаят да навлизат на международния пазар, би трябвало да работят ръка за ръка, обединени. Техните категории байдзиу – мощен мирис, лек мирис и мирис на соев сос би трябвало да обединят старания, с цел да споделят категорията и тогава ще реализиран триумфа. Това е мъчно. Маркетингът ще е значим за възприемането на продукта от хората, има доста неща за приключване. Иначе, имат продуктите, качеството, средствата и е въпрос единствено на свързване на нашата просвета с тяхната и по какъв начин това да се комуникира.

В Китай байдзиу се употребява по време на цялата вечеря и при стайна температура. Какво бихте предложили на европейците - по какъв начин би трябвало да го употребяват? С каква храна? Трябва ли да го охладят, да сложат лед, да пият като аперитив или единствено като храносмилателни средства или в коктейли?

Това също не е елементарен въпрос. Зависи за коя страна приказваме. Например в Западна Европа в никакъв случай не пием корав алкохол с храна. Консумираме го като аперитив, диджестив или в коктейли. В България вие консумирате спиртни питиета и по време на хранене. Като ракия с шопска салата. Вашата просвета на консумация на алкохол е по близка до тяхната, в сравнение с нашата. Така че това е мъчно. Мисля, че това е опция да се убедят хората в България и в източните страни, в които традициите и потреблението са идентични. Докато в западните страни имам вяра повече в аперитивното налагане и изключително в коктейли. С възобновяване на коктейлната промишленост има толкоз доста благоприятни условия пред байдзиу - разнообразието на коктейлите с байдзиу е голямо. Няма липсва на креативност при работа с Маутай и останалите марки байдзиу при основаването на коктейлите. Зависи от маркетинга с коя храна ще се предложи за композиция. Има толкоз разнообразни комбинации за байдзиу с храна – с меса, салати или десерти. Светът е отворен за съчетаването на храните и напитките.

Какво мислите съответно за марката Moutai и по какъв начин бихте я описали на човек, който в никакъв случай не я е опитвал?

Както споделих има 3 съществени категории байдзиу и Маутай спада към категорията „ с мирис на соев сос “. Това е, евентуално, най-хубавата или една от двете най-хубави категории байдзиу в Китай. На мандарин Маутай значи сос. Може да отличите този „ соев сос благоуханен “ жанр, който от време на време наподобява на йогурт. В него има доста усет на меса, соев сос и соленост - това са неща характерни за Маутай.

Бихте ли предложили Moutai на новак, който още не го беше опитал и какво бихте им предложили да опитат - вярната напитка или коктейл?

Ако желаете да се запознаете с байдзиу, все в миналото би трябвало да започнете и е по-добре да го извършите с високо първокласен артикул, като Маутай. На пазара има доста типове байдзиу с ниско качество. Маутай е на върха, това е продукта с най-хубаво качество в Китай и всички знаят това. Така че, в случай че сте фен на опушени уискита ще кажа: Давайте! Пробвайте Маутай! Защото това е най-близката категория и най-близкия артикул до напитката, поради другите месни, солени и вкусни умами нотки, които можете да откриете в торфени уискита. Така че, пробвайте! Може да започнете с шот или да добавите лед. Китайците биха се изненадали, в случай че ви видят да си слагате лед в Маутай, само че бих споделил за какво не? Вие решавате! Има и доста лесни предписания за разнообразни типове коктейли, които може да опитате. Един елементарен лимонен сок с Маутай да вземем за пример е нещо доста семпло. Повечето хора харесват тази съставна част и се подготвя елементарно. Може също да извършите коктейли с Маутай, опушено уиски, джинджър ейл и лимон. Също е ужасно. Малко по-сложен е, защото не на всички места има джинджър ейл, само че самото му подготвяне е също толкоз елементарно.