Вавилонската приказка, или как да преодолеем предразсъдъците към Ирак
" Ти си вманиачен. Бомби валят, тръгнал да върви в Ирак... "
Това е нормалната реакция на приятелите ми, когато им споделям за идното пътешестване. Не е изненадващо, тъй като множеството хора знаят малко за настоящата обстановка в тази арабска страна, а предразсъдъците от времето на Саддам Хюсеин още витаят тук.
Ирак сега е задоволително несъмнено и умерено място, с цел да го посетите. Снабдете се с малко здрав разсъдък и тръгвайте, същински проблеми със сигурността няма, само че имате неповторим късмет да се докоснете до люлката на цивилизацията, до неподправено гостолюбие на невъздържан народ, до богата просвета и изумителна религиозна традиция. И всичко това в прашен необитаем пейзаж, от който извира нефт.
От шумери, асирийци и вавилонци до актуален Ирак
Учебникът по география на шестокласничката у дома споделя увлекателна история на зараждането на цивилизацията поради плодородните наноси на реките Тигър и Ефрат. Моите поетични мемоари от детството също ми подсказват, че тези антични култури би трябвало да бъдат усетени и на място. В реалност калните води на двете реки, всепоглъщащият прахуляк в близост и актуалните постройки плюс към момента слабия туристически капацитет оставят повече на въображението, в сравнение с окото. Но това скоро ще се промени, тъй като даже Ирак става все по-познат и известен.
Вавилон
О, Вавилон е друга история. Реконструиран в съвсем 100-процентовия си искра от Саддам през 70-те и 80-те години на предишния век, градът е феноменално прекарване. Лесно наличен и покрай Багдад, още пази духа на първите цивилизации. Там, както и в цялостен Ирак, туристи на процедура няма. Няма и покварата, която те носят, а прекарването да почувстваш място, където 3000 година преди Христа е имало цивилизация, си коства. Много си коства.
Понеже светът е цялостен с предубеждения за Ирак, гости в античния Вавилон няма - да си уединено с останките на античните цивилизации в продължение на часове е привилегия, която рядко може човек да има. Легендарната врата на Ищар и алеята на процесиите са два от забележителните елемента на античен Вавилон, издигнати от Навуходоносор II, който както множеството владетели от това време е очаквал грандиозните градежи да създадат града му видим. Забележим е и до през днешния ден.
Портата са отнесли и изложили в Берлин германците, само че нейно не по-малко въздействащо копие посреща посетителите на входа. Алеята на процесиите е път за тържествени и религиозни шествия, настлан с големи каменни плочи и ограден с крепостни стени, високи 7 метра, облицовани с цветни глазирани керамични плочки в свещения за месопотамските религии тъмносин цвят. Изумително е, само че каменният път, затрупан с нещо като асфалт, се е запазил в преобладаващата си част и до през днешния ден.
Навсякъде в орнаментиката по стените са вградени изображения на лъвове, бикове и разнообразни фантастични животни като грифони и дракони, евентуално разбирани в древността като пазители на града и жителите му. Все отново градът е реконструиран през 80-те години на ХХ век, малко са непокътнатите руини, само че там, където ги има, лъха на антична история.
На изкуствено основан рид над Вавилон е издигната грандоманска сграда - замък на Саддам Хюсеин, която е от дълго време изоставена, мощно потърпевша от вандали, само че е и чудесна метафора на срещата на древността и съвремието, величието на първите цивилизации и актуалната политическа суетност.
За Саддам и интернационална политика в Ирак не се приказва
Питам всеки трети срещнат за отношението му към Саддам Хюсеин. И изненадващо или не, множеството от хората над 50 не престават да са му хардкор фенове заради големия му, съгласно тях, принос в строителството и построяването на съвременен Ирак. Международната политика и връзките със Съединени американски щати обаче са табу, което локалните усърдно отбягват.
След визитата на папата през март тази година беше позволено издаване на визи по облекчена процедура, което направи Ирак наличен за чужденци, както в никакъв случай до момента. Огромен плюс е, че дестинацията е мощно непопулярна и тълпите туристи и обвързваният с тях паричен поток не са деформирали локалната неподправеност.
Спомени от войните има и до през днешния ден - някои здания пазят следите от бомбени удари, зидовете са нашарени с белези от картечни откоси. Следите на размирните времена още може да се пипнат, само че страната се развива стопански все по-интензивно и модерността дебне зад всеки ъгъл.
Петрол и стопанска система
Всичко в Ирак се върти към петрола, безусловно всичко. И това се вижда даже към автомагистралата, където мазни петролни петна са избили на повърхността. Иракчаните и техните интернационалните нефтени сътрудници избират кое находище да употребяват, основно поради това какъв брой по-плитко се намират залежите. Огромна част от хората са заети или в държавната петролна компания, или в някои от нефтените колоси от чужбина.
Природният газ, който се добива около петрола в Ирак, се изгаря... вместо да се продава, а селскостопанско произвеждане на процедура липсва, също какъвто и да е различен тип индустрия. Почти всичко в страната се внася извън, а стопанската самодейност се среща доста рано с някоя от локалните милиции, за които се твърди, че управляват всичко в стопанската система.
За религията и публичните порядки
Мюсюлманският свят е любопитен по доста аргументи, само че и тъй като мощната религиозна традиция се среща с модерните порядки, технологиите и свободолюбивите младежи. Контрастът е удивителен и в дребна или по-голяма степен присъщ за целия арабски свят.
В Ирак религията значи доста. Той е един от основните центрове на шиитския ислям, като Кербала и Наджаф - главните религиозни центрове с техните храмове, са посещавани в границите на няколко дни от 15 млн. пилигрими. Това е гигантска общественост от вярващи, огромна част от които идват до светите за шиитите места, вървешком пешком.
Храмовете на имам Али в Наджаф и имам Хюсеин в Кербала са грандиозни архитектурни шедьоври, които наложително би трябвало да се видят. Имамите (ключовите фигури в шиитския ислям) Али и Хюсеин са " заровени " в тези храмове, а верската отдаденост на поклонниците е забележима - мъчно се разказва духовното положение на хиляди хора, които целуват портите на храма и насочат молитва.
Това са мощно духовни места, пропити с религия във фантастично обграждане от милиони кристали, неописуема орнаментика, зидарии от златни тухли и умиротворяване. Процесии от вярващи са там непрекъснато, а главното обръщение към друговерците е, че всички сме хора и никой не трябва да се меси в религиозния избор на другия.
Повечето дами съблюдават строгата религиозна традиция и носят хиджаб, значително са изцяло забрадени. Други хиляди обаче са не толкоз прецизни и западното въздействие все по-силно си проправя път даже в тази консервативна общественост. Отношението към слабия пол остава към момента изключително, като ролята на дамата е прекомерно покрай условията на строгите ислямски правила.
За иракското гостолюбие и топлите хора
Светът е забавен поради хората, не толкоз поради местата. Иракчаните са темпераментни, неподправено гостоприемни и открити хора, с които се поддържа връзка елементарно. Независимо от това, че съвсем никой не приказва непознат език.
Без грам двуличие са подготвени да поканят чужденец в дома си, да го нахранят и да му оказват помощ, да го разведат из забележителностите и даже да платят сметката след дълъг и яростен спор с сюрпризирания чужденец. Гостоприемството на този народ е в действителност впечатляващо, а искащите да си създадат селфи с блестящо контрастиращия европеец са десетки.
За кухнята
Тук изненади няма - арабски самун, кебап от алено месо и нормалните арабски десерти като тулумби, саралии и сходни са на всички места. Рибата е обичайната наоколо до водоеми, а шерването на храната е надълбоко закодирана традиция.
Ястията се ядат с ръце, като съвсем постоянно храната се сервира на земята, с изключение на в заведенията. Чаят с изключение на напитка е и обществен код - на чай се случват протяжни пазарлъци и политиканстване с часове.
Багдад
Столицата е място на зашеметяващи контрасти - типичните остарели квартали с олющени тухлени фасади и висящи отвред кабели, които съжителстват със свръхмодерни, неразличими от тези в Европа места. Центърът на Багдад - така наречен зелена зона, е затворен за външни гости, там може да влязат единствено стеснен кръг хора и това е по този начин още от времето на войната в залива.
Пейзажът в столицата е особено арабски - животът кипи на улицата, а прахуляк се стеле на всички места. Монументът Ал Шахид, багдадският музей и улицата " Ал Рашид " са част от известните места в столицата, които носят оня присъщ арабски привкус и описват поетични, само че и кървави истории.
Уличното придвижване в Багдад е умопомрачително - в час пик дистанциите изискват часове, светофари има, само че те са единствено за украса, а трафикът се движи по някаква изцяло неразбираема система, която учудващо работи без произшествия.
Градът, а и страната, са цялостни с армейски сили. Буквално през километър има военни постове с тежко въоръжени елементи, което обаче основава по-скоро възприятие за сигурност, в сравнение с за заплаха.
Вместо умозаключение
Ирак е скрита перла, жертва на всеобщо неведение и пресилен боязън. Това е място, което колкото по-скоро посетите, толкоз по-добре, поради гостоприемния народ, хилядолетната културно-историческа памет и присъщата цветна суетност на арабския свят. Достъпен, на ниска цена и въздействащ, Ирак ще е толкоз трогателен и забавен не още дълго, тъй че не отлагайте.
ЛОГИСТИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Пътуване до Багдад
Самолетни билети: Нискобюджетната самолетна компания Pegasus Airlines лети против към 120 евро в двете посоки от летището в азиатската част на Истанбул до Багдад. До Истанбул има комфортни рейсове, а в случай че пътувате с кола, е допустимо оставянето ѝ на някой от паркингите до летището, като подготвите декларация за пред митническите органи, че няма да я изоставите в Турция.
Виза: Ирак издава виза при идване на летището. Отнема 15-ина минути и коства $77.
Валута и заплащане: американските долари са желаната валута, като можете да обмените иракски динари съвсем на всички места. Картовите заплащания са по-скоро изключение, носете пари в брой.
Настаняване: в известните онлайн платформи има доста малко хотели, в реалност са доста повече. И тъй като дестинацията е малко или повече рискова, бихте могли да извършите резервация единствено за първата нощ и да търсите нещо пътьом.
Транспорт сред градовете: – така наречен споделени таксита и нещо сходно на нашите маршрутки са на ниска цена вид за напредване. Можете да наемете също съвсем всеки на улицата и той да ви вози със личната си кола в продължение на дни из Ирак. Въпрос на договаряния.
Това е нормалната реакция на приятелите ми, когато им споделям за идното пътешестване. Не е изненадващо, тъй като множеството хора знаят малко за настоящата обстановка в тази арабска страна, а предразсъдъците от времето на Саддам Хюсеин още витаят тук.
Ирак сега е задоволително несъмнено и умерено място, с цел да го посетите. Снабдете се с малко здрав разсъдък и тръгвайте, същински проблеми със сигурността няма, само че имате неповторим късмет да се докоснете до люлката на цивилизацията, до неподправено гостолюбие на невъздържан народ, до богата просвета и изумителна религиозна традиция. И всичко това в прашен необитаем пейзаж, от който извира нефт.
От шумери, асирийци и вавилонци до актуален Ирак
Учебникът по география на шестокласничката у дома споделя увлекателна история на зараждането на цивилизацията поради плодородните наноси на реките Тигър и Ефрат. Моите поетични мемоари от детството също ми подсказват, че тези антични култури би трябвало да бъдат усетени и на място. В реалност калните води на двете реки, всепоглъщащият прахуляк в близост и актуалните постройки плюс към момента слабия туристически капацитет оставят повече на въображението, в сравнение с окото. Но това скоро ще се промени, тъй като даже Ирак става все по-познат и известен.
Вавилон
О, Вавилон е друга история. Реконструиран в съвсем 100-процентовия си искра от Саддам през 70-те и 80-те години на предишния век, градът е феноменално прекарване. Лесно наличен и покрай Багдад, още пази духа на първите цивилизации. Там, както и в цялостен Ирак, туристи на процедура няма. Няма и покварата, която те носят, а прекарването да почувстваш място, където 3000 година преди Христа е имало цивилизация, си коства. Много си коства.
Понеже светът е цялостен с предубеждения за Ирак, гости в античния Вавилон няма - да си уединено с останките на античните цивилизации в продължение на часове е привилегия, която рядко може човек да има. Легендарната врата на Ищар и алеята на процесиите са два от забележителните елемента на античен Вавилон, издигнати от Навуходоносор II, който както множеството владетели от това време е очаквал грандиозните градежи да създадат града му видим. Забележим е и до през днешния ден.
Портата са отнесли и изложили в Берлин германците, само че нейно не по-малко въздействащо копие посреща посетителите на входа. Алеята на процесиите е път за тържествени и религиозни шествия, настлан с големи каменни плочи и ограден с крепостни стени, високи 7 метра, облицовани с цветни глазирани керамични плочки в свещения за месопотамските религии тъмносин цвят. Изумително е, само че каменният път, затрупан с нещо като асфалт, се е запазил в преобладаващата си част и до през днешния ден.
Навсякъде в орнаментиката по стените са вградени изображения на лъвове, бикове и разнообразни фантастични животни като грифони и дракони, евентуално разбирани в древността като пазители на града и жителите му. Все отново градът е реконструиран през 80-те години на ХХ век, малко са непокътнатите руини, само че там, където ги има, лъха на антична история.
На изкуствено основан рид над Вавилон е издигната грандоманска сграда - замък на Саддам Хюсеин, която е от дълго време изоставена, мощно потърпевша от вандали, само че е и чудесна метафора на срещата на древността и съвремието, величието на първите цивилизации и актуалната политическа суетност.
За Саддам и интернационална политика в Ирак не се приказва
Питам всеки трети срещнат за отношението му към Саддам Хюсеин. И изненадващо или не, множеството от хората над 50 не престават да са му хардкор фенове заради големия му, съгласно тях, принос в строителството и построяването на съвременен Ирак. Международната политика и връзките със Съединени американски щати обаче са табу, което локалните усърдно отбягват.
След визитата на папата през март тази година беше позволено издаване на визи по облекчена процедура, което направи Ирак наличен за чужденци, както в никакъв случай до момента. Огромен плюс е, че дестинацията е мощно непопулярна и тълпите туристи и обвързваният с тях паричен поток не са деформирали локалната неподправеност.
Спомени от войните има и до през днешния ден - някои здания пазят следите от бомбени удари, зидовете са нашарени с белези от картечни откоси. Следите на размирните времена още може да се пипнат, само че страната се развива стопански все по-интензивно и модерността дебне зад всеки ъгъл.
Петрол и стопанска система
Всичко в Ирак се върти към петрола, безусловно всичко. И това се вижда даже към автомагистралата, където мазни петролни петна са избили на повърхността. Иракчаните и техните интернационалните нефтени сътрудници избират кое находище да употребяват, основно поради това какъв брой по-плитко се намират залежите. Огромна част от хората са заети или в държавната петролна компания, или в някои от нефтените колоси от чужбина.
Природният газ, който се добива около петрола в Ирак, се изгаря... вместо да се продава, а селскостопанско произвеждане на процедура липсва, също какъвто и да е различен тип индустрия. Почти всичко в страната се внася извън, а стопанската самодейност се среща доста рано с някоя от локалните милиции, за които се твърди, че управляват всичко в стопанската система.
За религията и публичните порядки
Мюсюлманският свят е любопитен по доста аргументи, само че и тъй като мощната религиозна традиция се среща с модерните порядки, технологиите и свободолюбивите младежи. Контрастът е удивителен и в дребна или по-голяма степен присъщ за целия арабски свят.
В Ирак религията значи доста. Той е един от основните центрове на шиитския ислям, като Кербала и Наджаф - главните религиозни центрове с техните храмове, са посещавани в границите на няколко дни от 15 млн. пилигрими. Това е гигантска общественост от вярващи, огромна част от които идват до светите за шиитите места, вървешком пешком.
Храмовете на имам Али в Наджаф и имам Хюсеин в Кербала са грандиозни архитектурни шедьоври, които наложително би трябвало да се видят. Имамите (ключовите фигури в шиитския ислям) Али и Хюсеин са " заровени " в тези храмове, а верската отдаденост на поклонниците е забележима - мъчно се разказва духовното положение на хиляди хора, които целуват портите на храма и насочат молитва.
Това са мощно духовни места, пропити с религия във фантастично обграждане от милиони кристали, неописуема орнаментика, зидарии от златни тухли и умиротворяване. Процесии от вярващи са там непрекъснато, а главното обръщение към друговерците е, че всички сме хора и никой не трябва да се меси в религиозния избор на другия.
Повечето дами съблюдават строгата религиозна традиция и носят хиджаб, значително са изцяло забрадени. Други хиляди обаче са не толкоз прецизни и западното въздействие все по-силно си проправя път даже в тази консервативна общественост. Отношението към слабия пол остава към момента изключително, като ролята на дамата е прекомерно покрай условията на строгите ислямски правила.
За иракското гостолюбие и топлите хора
Светът е забавен поради хората, не толкоз поради местата. Иракчаните са темпераментни, неподправено гостоприемни и открити хора, с които се поддържа връзка елементарно. Независимо от това, че съвсем никой не приказва непознат език.
Без грам двуличие са подготвени да поканят чужденец в дома си, да го нахранят и да му оказват помощ, да го разведат из забележителностите и даже да платят сметката след дълъг и яростен спор с сюрпризирания чужденец. Гостоприемството на този народ е в действителност впечатляващо, а искащите да си създадат селфи с блестящо контрастиращия европеец са десетки.
За кухнята
Тук изненади няма - арабски самун, кебап от алено месо и нормалните арабски десерти като тулумби, саралии и сходни са на всички места. Рибата е обичайната наоколо до водоеми, а шерването на храната е надълбоко закодирана традиция.
Ястията се ядат с ръце, като съвсем постоянно храната се сервира на земята, с изключение на в заведенията. Чаят с изключение на напитка е и обществен код - на чай се случват протяжни пазарлъци и политиканстване с часове.
Багдад
Столицата е място на зашеметяващи контрасти - типичните остарели квартали с олющени тухлени фасади и висящи отвред кабели, които съжителстват със свръхмодерни, неразличими от тези в Европа места. Центърът на Багдад - така наречен зелена зона, е затворен за външни гости, там може да влязат единствено стеснен кръг хора и това е по този начин още от времето на войната в залива.
Пейзажът в столицата е особено арабски - животът кипи на улицата, а прахуляк се стеле на всички места. Монументът Ал Шахид, багдадският музей и улицата " Ал Рашид " са част от известните места в столицата, които носят оня присъщ арабски привкус и описват поетични, само че и кървави истории.
Уличното придвижване в Багдад е умопомрачително - в час пик дистанциите изискват часове, светофари има, само че те са единствено за украса, а трафикът се движи по някаква изцяло неразбираема система, която учудващо работи без произшествия.
Градът, а и страната, са цялостни с армейски сили. Буквално през километър има военни постове с тежко въоръжени елементи, което обаче основава по-скоро възприятие за сигурност, в сравнение с за заплаха.
Вместо умозаключение
Ирак е скрита перла, жертва на всеобщо неведение и пресилен боязън. Това е място, което колкото по-скоро посетите, толкоз по-добре, поради гостоприемния народ, хилядолетната културно-историческа памет и присъщата цветна суетност на арабския свят. Достъпен, на ниска цена и въздействащ, Ирак ще е толкоз трогателен и забавен не още дълго, тъй че не отлагайте.
ЛОГИСТИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Пътуване до Багдад
Самолетни билети: Нискобюджетната самолетна компания Pegasus Airlines лети против към 120 евро в двете посоки от летището в азиатската част на Истанбул до Багдад. До Истанбул има комфортни рейсове, а в случай че пътувате с кола, е допустимо оставянето ѝ на някой от паркингите до летището, като подготвите декларация за пред митническите органи, че няма да я изоставите в Турция.
Виза: Ирак издава виза при идване на летището. Отнема 15-ина минути и коства $77.
Валута и заплащане: американските долари са желаната валута, като можете да обмените иракски динари съвсем на всички места. Картовите заплащания са по-скоро изключение, носете пари в брой.
Настаняване: в известните онлайн платформи има доста малко хотели, в реалност са доста повече. И тъй като дестинацията е малко или повече рискова, бихте могли да извършите резервация единствено за първата нощ и да търсите нещо пътьом.
Транспорт сред градовете: – така наречен споделени таксита и нещо сходно на нашите маршрутки са на ниска цена вид за напредване. Можете да наемете също съвсем всеки на улицата и той да ви вози със личната си кола в продължение на дни из Ирак. Въпрос на договаряния.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ