Ти си песните, които пееш силно, когато знаеш, че си съвсем сам
Ти не си твоята възраст.
Нито размера на облеклата, които носиш.
Ти не си тежестта си,
или цвета на косата си.
Ти не си твоето име
или трапчинките в бузите ти.
Ти си всички книги, които си прочел.
И всички думи, които си изрекъл.
Ти си дрезгавия си утринен глас.
И усмивките, които се опитваш да скриеш.
Ти си сладостта в смеха си.
И всяка сълза, която си изплакал.
Ти си песните, които пееш толкоз мощно, когато знаеш, че си напълно самичък.
Ти си също местата, по които си бил.
И това от тях, което наричаш дом.
Ти си нещата, в които вярваш.
И хората, които обичаш.
Ти си фотосите в спалнята си.
И бъдещето, за което си мечтаеш.
Направен си от толкоз доста хубост.
Но наподобява си не запомнил всичко това,
когато си решил, че си бил избран,
от всички неща, които не си.
„ Not “ от Ерин Хенсън
