(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

Писмо XVII

Остави всичко, в случай че си умен, и в случай че искаш още повече да станеш умен, се устреми бързо и с всички сили към богатството на духа. Ако има нещо, което те стопира, или го изтръгни, или го отсечи. – „ Възпрепятстват ме – казваш – домашните работи, желая по този начин да ги уредя, че да не ми тежи бедността, нито аз да тежа на някого. Ако приказваш по този начин, към момента не си видял силата, нито познаваш опцията на богатството, за което разсъждаваш. И въпреки че виждаш в общи линии защо е потребна философията, не виждаш задоволително добре дребните неща, нито пък знаеш какъв брой тя ни оказва помощ, в случай че употребявам думите на Цицерон – както в най-важните неща, по този начин и в най-дребните. Вярвай на мен, повикай я за съветник; ще те убеди, с цел да не седиш на камъчета. Нима не това търсиш и искаш с такова отсрочване, с цел да нямаш страхове от бедността? А за какво не пожелаеш бедността? Богатството пречи на заниманията с философия. Бедността е освободена и спокойна. Когато свири тръба, бедният знае, че не търсят него. Когато има наводняване, търси по какъв начин да излезе, не какво да изнесе. Ако би трябвало да пътува по море, не оглася пристанището, нито безпокои крайбрежията с повече от един спедитор. Около него няма навалица от плебеи, за чието изхранване е нужна реколтата на отвъдморските земи. Лесно е да изхранваш малко здрави стомаси, които не желаят нищо допълнително, в сравнение с преситени. Гладът коства малко, преситеността – доста. Бедността е удовлетворена да задоволява единствено насъщните стремежи.

Защо тогава отказваш да приемеш за спътница тази, на чиито нрави и един разумен богат човек би подражавал? Ако искаш да си със свободна душа, би трябвало или да бъдеш безпаричен, или сходен на безпаричен. Няма да успееш в никакво занятие без грижа за умереност, а въздържаността е доброволна беднотия. Затова остави тези извинения: „ Нямам задоволително, когато стигна до еди-каква си сума, ще се отдам напълно на философията. “ – Нищо не би трябвало да придобиваш преди този момент, което отлагаш и оставяш за накрая; от него би трябвало да започнеш. „ Искам – казваш – да придобия това, от което да пребивавам. “ – Тогава се учи от кое място да придобиваш. Ако нещо ти пречи да живееш добре, нищо не ти пречи да умреш добре. Няма за какво бедността и потребността да ни отдръпват от философията. Тези, които се стремят към нея, би трябвало да понасят и глада. Търпят го и обсадените, които не виждат в това друга премия, с изключение на да не паднат под властта на врага. Много по-голямо нещо ни се дава обещание. Вечна независимост. Никакъв боязън нито от човек, нито от господ. До това би трябвало да стигнем, даже и изтощени. Войски са търпели лишаване във всичко, преживявали са с корени от треви, задоволявали са глада си с неща, за които говоренето буди омерзение. И това са го търпели за царство, и което е по-учудващото – за непознато царство. Ще се колебае ли някой да понася бедността, с цел да освободи душата от безумието? Следователно не би трябвало да придобиваме нещо авансово. До философията може да се стигне и без пари за път. А ти, когато ще имаш всичко, тогава искаш да имаш това последно средство за живота, след всичко друго. Затова, в случай че имаш нещо, започни да се занимаваш незабавно с философия (откъде знаеш дали нямаш и прекалено много), в случай че нямаш нищо, на първо място търси мъдростта. – „ Нямам и най-необходимото. “ – Първо, не може да липсва това, природата изисква в минимално количество, а мъдрият се нагажда към природата. Ако и извънредно нужното се свърши, мъдрият си отива от живота и престава да е в тежест самичък на себе си. А в случай че има нещо нищожно и стигащо колкото да, с което да продължи живота си, ще го смята за богатство и без да се безпокои повече от потребност или от грижа, ще дава на стомаха и на плещите си нужното и спокоен и радостен ще се смее на грижите на богатите и на тичането им след благосъстоянията: „ Защо отлагаш самичък себе си за дълъг период? Ще очакваш ли облага от рента или от стока, или завещание – от обречен на смърт дъртак, веднага като можеш да станеш незабавно богат? Мъдростта съставлява благосъстояние, което се дава на тези, за които тя е направила благосъстоянието ненужно. “ Това се отнася за други, ти си по-близо до богатите. Промени века, имаш прекомерно доста. Това, което е задоволително, е едно и също за всеки век.

Можех да завърша писмото тук, в случай че не те бях научил неприятно. Никой не може да поздрави царя на партите без подарък. Не може да се сбогувам с теб без подарък. Какво има тук? Ще взема назаем от Епикур: „ Мнозина, които са натрупали благосъстояния, не са намерили края на бедите си, а подмяна с нови беди. “ Не се удивлявам на това. Няма недостатък в нещата, а в самата душа. Това, което прави бедността тежка за нас, прави тежко и благосъстоянието. Няма никакво значение дали ще сложиш болния в дървено или златно легло; където и да го пренесеш, той ще си понесе болестта – тъй че няма никакво значение дали в беднотия, или в благосъстояние живее болната душа.

Бъди здрав!

Из: „ Нравствени писма до Луцилий “, Том I, Луций Аней Сенека, превод: Райка Николова, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery