Тези дни Владимир Путин говори пред конгрес на Съюза на

Тези дни Владимир Путин приказва пред конгрес на Съюза на съветските индустриалци и бизнесмени (РСИП), а измежду присъстващите бяха едри предприемачи и олигарси като Алексей Мордашов от " Северстал ", Владимир Потанин от " Норникел ", Виктор Рашников от ММК, Михаил Гуцериев от " Руснефт ", Виктор Векселберг от " Ренова ", Олег Дерипаска от " Русал " и Херман Хан от " Алфа Груп ". Всички те са обект на западни наказания.

Бюджетен недостиг

„ Ситуацията в съветската стопанска система през последната година мощно се промени. Путин очевидно трябваше да каже нещо на хората от едрия бизнес, с цел да ги успокои “, споделя икономистът Олег Вюгин. На фона на глобите и продължаващата война съветското държавно управление явно има проблеми с приходите. Само през първите два месеца на тази година бюджетният недостиг е бил съвсем 2,6 трилиона рубли или 3,4 милиарда $. Икономистът Сергей Алексашенко предвижда до края на годината тази цифра да нарасне съвсем двойно.

Професорът и лекар по стопанска система Игор Липсиц изяснява, че Русия е изгубила главните си източници на доходи: " Ние загубихме газовия пазар, Европа се възвръща с американски газ. От огромните петролни пазари останаха единствено Китай и Индия. Последните, откакто видяха печалния опит на Европа, постановиха таван от 20% на един снабдител, което значи, че няма да купуват повече. С Китай бъдещето към момента е неразбираемо. Плащането в личните им валути също не оказва помощ изключително. Индийските рупии въобще не могат да се обменят. В момента продаваме нефт за хартия ".

Руският бизнес оказва помощ за воденето на войната

Една от главните тематики на конгреса бе въвеждането на така наречен доброволна вноска в съветския бюджет от едрия бизнес. Преговорите за това се водеха от известно време насам, а размерът на вноската намаляваше в синхрон с ентусиазма на бизнесмените. От плануванаъа в началото сума от 1 трилион рубли най-после останаха 300 милиарда рубли.

Дългата опозиция от страна на бизнеса наподобява беше преодоляна, като паричният „ данък за войната “ се снабди с ново име - налог върху изключителните облаги. Допълнителната вноска ще се заплаща от фирмите, които имат облага от над 1 милиарда рубли в последните две години. Петролният и газовият бранш към този момент са изключени от този данък.

" Още през цялото време никой не искаше да заплаща тези пари. Защото, в случай че непринудено внасяш пари в хазната, ти ставаш спонсор на военната интервенция, която Русия организира. Тогава автоматизирано попадаш под ударите на наказания ", изяснява Игор Липсиц.

Путин е оповестил пред съветския бизнес, че стопанската система на страната е устояла на санкционната война и е съумяла да " внесе сурогат " на всичко, от което се нуждае. " В структурата на стопанската система настъпиха толкоз трагични промени, че брутният вътрешен артикул би трябвало да се възприема по друг метод. Той не може да се съпоставя с този от  предходни години, в този момент промененото качество на живот е доста по-изразителен индикатор ", счита Олег Вюгин.

Нова версия на планова стопанска система?

В началото на обръщението си Путин съобщи, че в този момент Русия има " нов модел " и " ново качество " на стопанската система. " Путин не изясни какво се крие зад тези избрания, само че е ясно, че това е модел на затваряне на съветската стопанска система в себе си, както и на нейната милитаризация ", разяснява Липсиц.

Олег Вюгин също изяснява думите на Путин по подобен метод. " Сътрудничеството на съветската стопанска система със западната беше доста потребно, това беше взаимноизгоден продан, ние давахме запаси, те ни даваха технологии. Сега съдействието ни е ориентирано към Азия и се колебая, че ще бъде толкоз потребно. Сред развитите страни е единствено Китай, само че той води друга политика, не на продан, а на стопански напън и агресия. А такава политика не е преференциална за Русия ", разяснява той.

Сергей Алексашенко показва, че " стопанската система става все по-зависима от страната. Примерът е, че всички би трябвало да способстват за стопанската система, с цел да няма проблеми. (...) В изискванията на властнически режим всеки бизнес зависи от страната - огромният бизнес зависи от Кремъл, междинният бизнес - от губернатора, дребният бизнес - от локалните управляващи ", обобщава съветският икономист.