Посланик Марин Райков за срещата в Глазгоу за климата
Тези дни в Глазгоу се събират представители на 197 страни, подписали Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата.
Посланикът на България в Лондон Марин Райков е част от делегацията на високо ниво и ще показа страната ни на конференцията.
Какво се крие зад съкращението COP26 и какви са задачите, които си слага конференцията?
Основна цел е да се задържи световното стопляне на планетата под 2° приблизително спрямо прединдустриалната ера. Има даже една по-амбициозна цел, дефинирана на равнище – за 1,5°. Очевидно с по-малко оптимизъм можем да чакаме това да бъде реализирано. Но също по този начин и други тематики, в това число нереализирането на амбициозната цел за обособяване на 100 милиарда годишно от по този начин наречените заможно страни за вложения в производства и в преструктуриране на стопански системи по метод, който да ги направи климатично устойчиви.
С какви позиции отива България на тази среща и какъв е методът, с който тя ще влезе в тези диалози?
Ние несъмнено стоим зад настояването на Европейския съюз да се работи в посока 2050 година да се реализира въглеродна индиферентност. Това е една доста значима цел. Да получат действителни измерения тези договорености, които бяха реализирани в Париж през 2015 година И от тази позиция няма никакво подозрение, че нашите ползи, през позициите на европейските ни сътрудници, ще бъдат предпазени. Но също по този начин и през нашето присъединяване на този конгрес.
Как можем да преведем на езика на всекидневието на българина задачите, които си слага конференцията и каква е в действителност цената, която страната ни ще заплати за постигането им?
Действително би трябвало да бъдат подхванати някакви дейности и освен тъй като е стихотворец ангажимент в границите на Европейският съюз, а тъй като това е ползата на българските жители. В този Плана за възобновяване и резистентност, който ние сме показали, повече от явно е, че тези упоритости са добре застъпени, в това число и излизането от въглищата като детайл от нашата енергетика с небосвод 2038 година – 2040 година Но тъй като поставихте въпроса за цената – да, би трябвало да се избегне обществената цена да бъде висока. Това е от извънредно значение! Затова би трябвало да се пристъпи към осъществяване на съответните ни задължения умерено, без прибързване и с ясна визия за заместващи енергийни мощности, за темповете, с които да бъдат интегрирани в нашия микс съответните възобновими енергийни мощности. Също по този начин за превъзмогване на някои проблеми, като енергийната индиферентност на постройките. Реално видяно 97% от постройките в България не дават отговор на тези критерии. Много са дилемите, доста са тематиките, само че едно е несъмнено, че цената, за която вие казвате, ще бъде доста по-голяма в случай че ние се изолираме и не се обърнем към своите отговорности и съм сигурен, че рационалните среди в България не преглеждат такава алтернатива.
Посланикът на България в Лондон Марин Райков е част от делегацията на високо ниво и ще показа страната ни на конференцията.
Какво се крие зад съкращението COP26 и какви са задачите, които си слага конференцията?
Основна цел е да се задържи световното стопляне на планетата под 2° приблизително спрямо прединдустриалната ера. Има даже една по-амбициозна цел, дефинирана на равнище – за 1,5°. Очевидно с по-малко оптимизъм можем да чакаме това да бъде реализирано. Но също по този начин и други тематики, в това число нереализирането на амбициозната цел за обособяване на 100 милиарда годишно от по този начин наречените заможно страни за вложения в производства и в преструктуриране на стопански системи по метод, който да ги направи климатично устойчиви.
С какви позиции отива България на тази среща и какъв е методът, с който тя ще влезе в тези диалози?
Ние несъмнено стоим зад настояването на Европейския съюз да се работи в посока 2050 година да се реализира въглеродна индиферентност. Това е една доста значима цел. Да получат действителни измерения тези договорености, които бяха реализирани в Париж през 2015 година И от тази позиция няма никакво подозрение, че нашите ползи, през позициите на европейските ни сътрудници, ще бъдат предпазени. Но също по този начин и през нашето присъединяване на този конгрес.
Как можем да преведем на езика на всекидневието на българина задачите, които си слага конференцията и каква е в действителност цената, която страната ни ще заплати за постигането им?
Действително би трябвало да бъдат подхванати някакви дейности и освен тъй като е стихотворец ангажимент в границите на Европейският съюз, а тъй като това е ползата на българските жители. В този Плана за възобновяване и резистентност, който ние сме показали, повече от явно е, че тези упоритости са добре застъпени, в това число и излизането от въглищата като детайл от нашата енергетика с небосвод 2038 година – 2040 година Но тъй като поставихте въпроса за цената – да, би трябвало да се избегне обществената цена да бъде висока. Това е от извънредно значение! Затова би трябвало да се пристъпи към осъществяване на съответните ни задължения умерено, без прибързване и с ясна визия за заместващи енергийни мощности, за темповете, с които да бъдат интегрирани в нашия микс съответните възобновими енергийни мощности. Също по този начин за превъзмогване на някои проблеми, като енергийната индиферентност на постройките. Реално видяно 97% от постройките в България не дават отговор на тези критерии. Много са дилемите, доста са тематиките, само че едно е несъмнено, че цената, за която вие казвате, ще бъде доста по-голяма в случай че ние се изолираме и не се обърнем към своите отговорности и съм сигурен, че рационалните среди в България не преглеждат такава алтернатива.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ