Как Русе и България станаха втори дом за едно украинско семейство
Тетяна и фамилията ѝ живеят чартърен в село Ряхово и са признателни за предоставената опция
Така наречената специфична военна интервенция бе оповестена към 05:00 часа сутринта на 24 февруари предходната година. Досега към 8000 цивилни са починали вследствие на ракетни удари. Войната провокира и бежанска рецесия в Европа, която е най-голямата от втората международна война насам. Заради разрушенията, непосредствената заплаха за живота им и невъзможността да обезпечат естествени условия за фамилиите си, милиони украинци потърсиха избавление в други страни.
От началото на войната, към 8 милиона бежанци са напуснали Украйна, а над 5 млн. са вътрешно-разселени. Близо 18 милион души в страната се нуждаят незабавно от поддръжка. За една година над 1 милион украински жители са влезнали в България, от които 152 000 са се записали с краткотрайна отбрана. В момента към 50 000 от тях се намират на територията на България.
Шанс за живот. Така една украинка в Русе гледа на предоставената ѝ опция преди една година да избяга от войната, споделя. Когато почнала, дъщерята на Тетяна Швидка, която учи в чужбина, била в Одеса. Затова колкото и да било мъчно за тях да изоставен дома си, тя и брачният партньор ѝ въобще не се двоумили и решили да потърсят леговище в прилежаща страна. Отначало, това била Румъния, а по-късно България станала като втора татковина за Тетяна и фамилията ѝ.
" Ние взехме щерка си, седнахме в колата, с куфарче с документи и тръгнахме. Никой не е мислил че по този начин ще се случи, само че трябваше да вземем това решение, с цел да спасим щерка си. Така се оказахме в Румъния и когато трябваше да се връщаме в Украйна, се отказахме, защото покрай Одеса имаше съветски кораби, очакваше се десант, летяха ракети, и разбрахме, че няма да се приберем у дома. Така взехме решение да дойдем в България ", споделя Тетяна.
Докато работел в Съединени американски щати, брачният партньор на Тетяна се срещнал с българин от Русе, който две седмици преди началото на войната им споделил, че могат да разчитат на неговата помощ за квартира, в случай че има военни дейности.
" И когато всичко това стартира, и ние стоим в Кишинев и се чудим какво да вършим, брачният партньор ми предложи да позвъним на Виктор и да отидем при него. Като му се обадихме беше 12 през нощта и го питахме дали поканата остава и той удостовери. Така цяла нощ пътувахме и пристигнахме в Русе, като мислехме, че ще останем тук единствено за седмица, тъй като всичко ще завърши и ще се върнем вкъщи ", споделя още тя
Тетяна и мъжът ѝ взели със себе си и двете си кучета, заради което доста се тормозили дали ще съумеят да си намерят квартира, само че всичко се уредило.
Родителите на брачна половинка ѝ също пристигнали в Русе, само че останали единствено за три месеца и се върнали в Украйна.
" Имаме доста добра хазяйка, която също има кучета. Живеем там към този момент цяла година. В началото два месеца даже не плащахме за квартирата, само че по-късно сами предложихме, защото работим онлайн и имаме опция да плащаме наем. А в свободното си време обичаме да обикаляме из България ", споделя Тетяна.
Откакто е в Русе, Тетяна се усеща като вкъщи си, и не вижда разлика в отношението към себе си в България и Украйна.
" Във екстаз съм от хората тук, доста са сърдечни, откровени и постоянно са се отзовавали когато съм ги молила за помощ. Единствено не приказвам доста добре български, само че дружно с съветски и британски се оправям в общуването си с хората. "
Именно с помощта на своите български другари, Тетяна съумява да обезпечи дом в село Ряхово и за фамилията на брат си, който е от Херсонска област.
" Пристигайки в България, незабавно им откриха квартира, оказаха им поддръжка за детето им, което е с увреждания, получиха отбрана, а той стартира работа като водач на камион. Не си показват по какъв начин са щели да продължат живота си в случай че бяха останали в Украйна – без работа, медикаменти и медициснка помощ. Щастливи сме, че успяхме да дойдем тук защото за фамилиите ни – моето и на брат ми – това е огромен излаз. Когато има война, губиш всичко – независимост, финансова непоклатимост, бъдеще и разбираш, че можеш да разчиташ само на себе си ", споделя още тя.
Тетяна и фамилията ѝ считат да се върнат в родината си след края на войната. Убедена е че бъдещето на Украйна е в Европейския съюз и НАТО.
Така наречената специфична военна интервенция бе оповестена към 05:00 часа сутринта на 24 февруари предходната година. Досега към 8000 цивилни са починали вследствие на ракетни удари. Войната провокира и бежанска рецесия в Европа, която е най-голямата от втората международна война насам. Заради разрушенията, непосредствената заплаха за живота им и невъзможността да обезпечат естествени условия за фамилиите си, милиони украинци потърсиха избавление в други страни.
От началото на войната, към 8 милиона бежанци са напуснали Украйна, а над 5 млн. са вътрешно-разселени. Близо 18 милион души в страната се нуждаят незабавно от поддръжка. За една година над 1 милион украински жители са влезнали в България, от които 152 000 са се записали с краткотрайна отбрана. В момента към 50 000 от тях се намират на територията на България.
Шанс за живот. Така една украинка в Русе гледа на предоставената ѝ опция преди една година да избяга от войната, споделя. Когато почнала, дъщерята на Тетяна Швидка, която учи в чужбина, била в Одеса. Затова колкото и да било мъчно за тях да изоставен дома си, тя и брачният партньор ѝ въобще не се двоумили и решили да потърсят леговище в прилежаща страна. Отначало, това била Румъния, а по-късно България станала като втора татковина за Тетяна и фамилията ѝ.
" Ние взехме щерка си, седнахме в колата, с куфарче с документи и тръгнахме. Никой не е мислил че по този начин ще се случи, само че трябваше да вземем това решение, с цел да спасим щерка си. Така се оказахме в Румъния и когато трябваше да се връщаме в Украйна, се отказахме, защото покрай Одеса имаше съветски кораби, очакваше се десант, летяха ракети, и разбрахме, че няма да се приберем у дома. Така взехме решение да дойдем в България ", споделя Тетяна.
Докато работел в Съединени американски щати, брачният партньор на Тетяна се срещнал с българин от Русе, който две седмици преди началото на войната им споделил, че могат да разчитат на неговата помощ за квартира, в случай че има военни дейности.
" И когато всичко това стартира, и ние стоим в Кишинев и се чудим какво да вършим, брачният партньор ми предложи да позвъним на Виктор и да отидем при него. Като му се обадихме беше 12 през нощта и го питахме дали поканата остава и той удостовери. Така цяла нощ пътувахме и пристигнахме в Русе, като мислехме, че ще останем тук единствено за седмица, тъй като всичко ще завърши и ще се върнем вкъщи ", споделя още тя
Тетяна и мъжът ѝ взели със себе си и двете си кучета, заради което доста се тормозили дали ще съумеят да си намерят квартира, само че всичко се уредило.
Родителите на брачна половинка ѝ също пристигнали в Русе, само че останали единствено за три месеца и се върнали в Украйна.
" Имаме доста добра хазяйка, която също има кучета. Живеем там към този момент цяла година. В началото два месеца даже не плащахме за квартирата, само че по-късно сами предложихме, защото работим онлайн и имаме опция да плащаме наем. А в свободното си време обичаме да обикаляме из България ", споделя Тетяна.
Откакто е в Русе, Тетяна се усеща като вкъщи си, и не вижда разлика в отношението към себе си в България и Украйна.
" Във екстаз съм от хората тук, доста са сърдечни, откровени и постоянно са се отзовавали когато съм ги молила за помощ. Единствено не приказвам доста добре български, само че дружно с съветски и британски се оправям в общуването си с хората. "
Именно с помощта на своите български другари, Тетяна съумява да обезпечи дом в село Ряхово и за фамилията на брат си, който е от Херсонска област.
" Пристигайки в България, незабавно им откриха квартира, оказаха им поддръжка за детето им, което е с увреждания, получиха отбрана, а той стартира работа като водач на камион. Не си показват по какъв начин са щели да продължат живота си в случай че бяха останали в Украйна – без работа, медикаменти и медициснка помощ. Щастливи сме, че успяхме да дойдем тук защото за фамилиите ни – моето и на брат ми – това е огромен излаз. Когато има война, губиш всичко – независимост, финансова непоклатимост, бъдеще и разбираш, че можеш да разчиташ само на себе си ", споделя още тя.
Тетяна и фамилията ѝ считат да се върнат в родината си след края на войната. Убедена е че бъдещето на Украйна е в Европейския съюз и НАТО.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ