От толерантност към тирания
Тереза Р. Манинг*
В актуалната ера на джендър манията, някой спомня ли си въобще думата приемливост, към каквато непретенциозно се стремяха еднополовите двойки единствено преди няколко години? Или Законът за отбрана на брака - закон, признат от Конгреса и 31 щата, с цел да обясни, че бракът може за бъда съюз единствено сред мъж и жена? Сред формалните поддръжници на този закон бяха Барак Обама, Бил Клинтън и... Джо Байдън.
Очевидно е, че мнението на Върховния съд на Съединени американски щати от 26 юли 2015 година, по делото Обергефел против Ходжеса, анулира този закон. Това мнение произнесено 227 години след утвърждението на Конституцията постановява, че клаузата за равна отбрана съгласно 14-ата корекция във висшия закон на Съединени американски щати, се простира и върху еднополовите бракове.
Мнозина смятаха, че това решение ще постави завършек на настояванията на деятелите, защото еднополовите бракове се считаха за крайната им цел. Случи се обаче тъкмо противоположното: Обергефел против Ходжеса надалеч не успокои, а в противен случай - > усили условията на активистите > Сега в Съединени американски щати се упорства за приемане на откритата сексуализация на децата с " Часове за приказки с мил кралици ", а на парадите на хората с различна полова ориентировка се появиха викания като " Ние сме тук! Ние сме гей! Идваме за децата ви! "
По-лошото е, че актуалната джендър идеология предизвиква процедури вид " Франкенщайн ", чудовищно наречени " грижи за одобряване на пола ". При тях лекари предписват медикаменти или осакатяват гениталиите на комплицирани хора, в това число малолетни, като се преструват, че могат да трансформират пола на някого. Обикновените жители също са принуждавани да вземат участие в този нов свят на секса, да основават специализиране уеб страници или да употребяват безсмислени местоимения за половите тоталитаристи.
Как от приемливост стигнахме до робия? Всъщност - до тази война против половата действителност?
До наскоро съвсем всички общества насочваха човешката половост към брака и децата, с цел да си обезпечат устойчиво бъдеще, без значение дали са полигамни или моногамни. Всъщност в доста култури и до през днешния ден се подписват бракове - знак за това какъв брой значим е бракът за обществото. Консерваторът Динеш Д`Соуза, преселник от Индия, един път изясни, че в неговата страна бракът се счита за прекомерно значим, с цел да бъде оставен на глупавите младежи. Което хвърля светлина върху това за какво в страната толкоз доста са застъпени уредените бракосъчетания.
През по-голямата част от американската история всяка връзка, друга от брака и фамилията, се е считала за нездравословна, както свидетелстват по-старите закони против прелюбодеянието и блудството. Но даже и в този момент културата на " неангажиращите връзки " (с цел реализиране на краткотрайни полови контакти) основава проблеми: какво се случва, когато се зачене дете, защото контрацепцията не е съвършена? Така > " сексът на поискване " е предпоставка > за аборти или за извънбрачни раждания, което е пагубно както за детето, по този начин и за обществото. Що се отнася до извънбрачните раждания, никой не оспорва обстоятелството, че децата без постоянни домове и женени родители са изложени на по-голям риск от занемаряване, пристрастяване към опиати и престъпност, както и на неспособност да основат свои лични постоянни фамилии, което затвърждава цикъла на болежка и патология. От здравна позиция половата разхайтеност значи ширещи се заболявания и психически разстройства, както е документирано в книги като ДБез защитаУ на доктор Мириам Гросман.
Някога обществото е ограничавало опасността за публичното здраве от половата разкрепостеност в " кварталите на алените фенери ", само че в този момент половата разкрепостеност е нормализирана, даже пропагандирана, освен в учебните заведения и на публичните места, само че даже и в църквите.
Традиционните сватбени церемонии в действителност признават и наставляват обществения аспект на брака. В церемониите постоянно се включваха освен фамилията и приятелите, само че и по-широката общественост, тъй като сватбата значи, че идват деца. И тези деца или са от изгода за общността, или й вредят - те могат да станат или сътрудници, или нарушители. Така че общността в действителност е наранена от брака, има интерес от неговия триумф и затова има право да участва на церемонията. Всъщност, когато бракът се разпадне, разрушеното семейство съвсем постоянно се обръща за помощ към околните, роднините, само че също и към обществените помощи, с цел да се оправи. По създание, когато съпрузите с деца се разделят, другите в общността постоянно заплащат за това.> Честно ли е? > Въпросът за справедливостта е част от една по-широка морална рамка. Семействата би трябвало да останат дружно освен с цел да не натоварват другите, само че и с цел да възпитават добродетели у децата и на собствен ред в обществото като цяло. В края на краищата домът действа, а по-късно и обществото, единствено когато членовете му се стремят към съществени добродетели като чест (спазване на думата, брачния обет или комерсиалното споразумение) и честност (оставане правилни на брачна половинка, децата и общността). Тези добродетели на собствен ред са част от общата настройка за жертва в името на по-голямото богатство.
В предишното бракът и децата са карали съпрузите да израстват и да стават по-добри хора и по-отговорни, защото съпрузите са се жертвали в името на децата си. И в този развой постоянният дом се трансформира в основа на устойчиво общество, което обезпечава мир и разцвет, обезпечени от зрели и виновни жители. Всяко подозрение по този въпрос се разсейва от обстоятелството, че 90% от нарушителите, направили принуждение, произлизат от разрушени фамилии, изключително от такива без татковци. Хаосът вкъщи бързо се трансформира в безпорядък в обществото.
Следователно бракът не е просто персонално желание или мимолетно въодушевление, което може да бъде разтрогнато по избор, а обществено богатство, което би трябвало да бъде подкрепяно и запазвано. Обществото също по този начин приготвя младежите за брака, като възпитава главните добродетели на достойнството, верността, трудолюбието и въздържанието.
Излишно е да споделям, че днес > елитите са разрушили тези норми > Вместо да възпитава добродетели у жителите, зрялост и жертвоготовност у съпрузите, елитът през днешния ден предизвиква порока, и то не къде да е, а в половата сфера, като на хората се споделя да слагат преди всичко своите стремежи. Лакомията и похотта са сходни пороци, защото и двата включват физическо самозадоволяване.
Древните римляни са олицетворявали чревоугодничеството. Те се тъпчели с храна, а по-късно повръщали, с цел да могат да продължат да се тъпчат! Но в античният свят, изключително гърците, също са разбирали същинската същина на порока, че той е в същността си иго.
Докато философите се стремели да бъдат ръководени от разсъдъка, с цел да водят същински човешки живот, тези, които били ръководени от желанията си (наричани пристрастености, нагони или апетити), в действителност нямали самоконтрол и по тази причина били считани за плебеи на пристрастеностите си. Така съгласно античната мъдрост " върша каквото пожелая " или " дремя с който си желая " е > иго, противоположно на свободата > Нещо повече, отдаването на порока е безконечно. Снизходителността единствено подхранва звяра, увеличавайки силата на главния ви недостатък. Този феномен е добре прочут на наркоманите. Те знаят, че пристрастяването им е иго. Колкото повече използват вещества, толкоз повече са плебеи. По-лошото е, че робите от този тип освен не управляват себе си, само че и се оказват следени от други. Всъщност опиатите са били употребявани като военна тактичност точно за управление и покоряване на хората. Пример за това са Опиумните войни, водени от Англия против Китай и Индия.
Ето за какво насърчаването на порока в действителност е средство за управление на хората, въпреки че той постоянно е опакован като независимост, наслаждение или друго видимо богатство. В реалност обаче порокът е оръжие, а самоугаждането - уязвимост, като и двете заместват самоконтрола с външен надзор. Така с повишаването на половата разкрепостеност нараства и държавният надзор (след изневярата нормално се стига до бракоразводно дело), защото жителите без вътрешно самоуправление се нуждаят от външно, държавно ръководство. Така неизбежно се стига до робия.
Има ли излаз? Единственият излаз от сегашната антиутопична ера на джендър фикс идея и полова недъгавост е ново, мощно и самоуправляващо се поданство, което вижда в половия недостатък робството. Робство, което неизбежно води до робия, а не приемливост.> ----------------------------------
*Тереза Р. Манинг е шеф по политиките в Националната асоциация на учените, президент на Асоциацията на учените във Вирджиния и някогашен учител по право в Юридическия факултет " Скалия " в университета " Джордж Мейсън ".> Превод за Критично.БГ Десислав Григоров> Източник: American Greatness
В актуалната ера на джендър манията, някой спомня ли си въобще думата приемливост, към каквато непретенциозно се стремяха еднополовите двойки единствено преди няколко години? Или Законът за отбрана на брака - закон, признат от Конгреса и 31 щата, с цел да обясни, че бракът може за бъда съюз единствено сред мъж и жена? Сред формалните поддръжници на този закон бяха Барак Обама, Бил Клинтън и... Джо Байдън.
Очевидно е, че мнението на Върховния съд на Съединени американски щати от 26 юли 2015 година, по делото Обергефел против Ходжеса, анулира този закон. Това мнение произнесено 227 години след утвърждението на Конституцията постановява, че клаузата за равна отбрана съгласно 14-ата корекция във висшия закон на Съединени американски щати, се простира и върху еднополовите бракове.
Мнозина смятаха, че това решение ще постави завършек на настояванията на деятелите, защото еднополовите бракове се считаха за крайната им цел. Случи се обаче тъкмо противоположното: Обергефел против Ходжеса надалеч не успокои, а в противен случай - > усили условията на активистите > Сега в Съединени американски щати се упорства за приемане на откритата сексуализация на децата с " Часове за приказки с мил кралици ", а на парадите на хората с различна полова ориентировка се появиха викания като " Ние сме тук! Ние сме гей! Идваме за децата ви! "
По-лошото е, че актуалната джендър идеология предизвиква процедури вид " Франкенщайн ", чудовищно наречени " грижи за одобряване на пола ". При тях лекари предписват медикаменти или осакатяват гениталиите на комплицирани хора, в това число малолетни, като се преструват, че могат да трансформират пола на някого. Обикновените жители също са принуждавани да вземат участие в този нов свят на секса, да основават специализиране уеб страници или да употребяват безсмислени местоимения за половите тоталитаристи.
Как от приемливост стигнахме до робия? Всъщност - до тази война против половата действителност?
До наскоро съвсем всички общества насочваха човешката половост към брака и децата, с цел да си обезпечат устойчиво бъдеще, без значение дали са полигамни или моногамни. Всъщност в доста култури и до през днешния ден се подписват бракове - знак за това какъв брой значим е бракът за обществото. Консерваторът Динеш Д`Соуза, преселник от Индия, един път изясни, че в неговата страна бракът се счита за прекомерно значим, с цел да бъде оставен на глупавите младежи. Което хвърля светлина върху това за какво в страната толкоз доста са застъпени уредените бракосъчетания.
През по-голямата част от американската история всяка връзка, друга от брака и фамилията, се е считала за нездравословна, както свидетелстват по-старите закони против прелюбодеянието и блудството. Но даже и в този момент културата на " неангажиращите връзки " (с цел реализиране на краткотрайни полови контакти) основава проблеми: какво се случва, когато се зачене дете, защото контрацепцията не е съвършена? Така > " сексът на поискване " е предпоставка > за аборти или за извънбрачни раждания, което е пагубно както за детето, по този начин и за обществото. Що се отнася до извънбрачните раждания, никой не оспорва обстоятелството, че децата без постоянни домове и женени родители са изложени на по-голям риск от занемаряване, пристрастяване към опиати и престъпност, както и на неспособност да основат свои лични постоянни фамилии, което затвърждава цикъла на болежка и патология. От здравна позиция половата разхайтеност значи ширещи се заболявания и психически разстройства, както е документирано в книги като ДБез защитаУ на доктор Мириам Гросман.
Някога обществото е ограничавало опасността за публичното здраве от половата разкрепостеност в " кварталите на алените фенери ", само че в този момент половата разкрепостеност е нормализирана, даже пропагандирана, освен в учебните заведения и на публичните места, само че даже и в църквите.
Традиционните сватбени церемонии в действителност признават и наставляват обществения аспект на брака. В церемониите постоянно се включваха освен фамилията и приятелите, само че и по-широката общественост, тъй като сватбата значи, че идват деца. И тези деца или са от изгода за общността, или й вредят - те могат да станат или сътрудници, или нарушители. Така че общността в действителност е наранена от брака, има интерес от неговия триумф и затова има право да участва на церемонията. Всъщност, когато бракът се разпадне, разрушеното семейство съвсем постоянно се обръща за помощ към околните, роднините, само че също и към обществените помощи, с цел да се оправи. По създание, когато съпрузите с деца се разделят, другите в общността постоянно заплащат за това.> Честно ли е? > Въпросът за справедливостта е част от една по-широка морална рамка. Семействата би трябвало да останат дружно освен с цел да не натоварват другите, само че и с цел да възпитават добродетели у децата и на собствен ред в обществото като цяло. В края на краищата домът действа, а по-късно и обществото, единствено когато членовете му се стремят към съществени добродетели като чест (спазване на думата, брачния обет или комерсиалното споразумение) и честност (оставане правилни на брачна половинка, децата и общността). Тези добродетели на собствен ред са част от общата настройка за жертва в името на по-голямото богатство.
В предишното бракът и децата са карали съпрузите да израстват и да стават по-добри хора и по-отговорни, защото съпрузите са се жертвали в името на децата си. И в този развой постоянният дом се трансформира в основа на устойчиво общество, което обезпечава мир и разцвет, обезпечени от зрели и виновни жители. Всяко подозрение по този въпрос се разсейва от обстоятелството, че 90% от нарушителите, направили принуждение, произлизат от разрушени фамилии, изключително от такива без татковци. Хаосът вкъщи бързо се трансформира в безпорядък в обществото.
Следователно бракът не е просто персонално желание или мимолетно въодушевление, което може да бъде разтрогнато по избор, а обществено богатство, което би трябвало да бъде подкрепяно и запазвано. Обществото също по този начин приготвя младежите за брака, като възпитава главните добродетели на достойнството, верността, трудолюбието и въздържанието.
Излишно е да споделям, че днес > елитите са разрушили тези норми > Вместо да възпитава добродетели у жителите, зрялост и жертвоготовност у съпрузите, елитът през днешния ден предизвиква порока, и то не къде да е, а в половата сфера, като на хората се споделя да слагат преди всичко своите стремежи. Лакомията и похотта са сходни пороци, защото и двата включват физическо самозадоволяване.
Древните римляни са олицетворявали чревоугодничеството. Те се тъпчели с храна, а по-късно повръщали, с цел да могат да продължат да се тъпчат! Но в античният свят, изключително гърците, също са разбирали същинската същина на порока, че той е в същността си иго.
Докато философите се стремели да бъдат ръководени от разсъдъка, с цел да водят същински човешки живот, тези, които били ръководени от желанията си (наричани пристрастености, нагони или апетити), в действителност нямали самоконтрол и по тази причина били считани за плебеи на пристрастеностите си. Така съгласно античната мъдрост " върша каквото пожелая " или " дремя с който си желая " е > иго, противоположно на свободата > Нещо повече, отдаването на порока е безконечно. Снизходителността единствено подхранва звяра, увеличавайки силата на главния ви недостатък. Този феномен е добре прочут на наркоманите. Те знаят, че пристрастяването им е иго. Колкото повече използват вещества, толкоз повече са плебеи. По-лошото е, че робите от този тип освен не управляват себе си, само че и се оказват следени от други. Всъщност опиатите са били употребявани като военна тактичност точно за управление и покоряване на хората. Пример за това са Опиумните войни, водени от Англия против Китай и Индия.
Ето за какво насърчаването на порока в действителност е средство за управление на хората, въпреки че той постоянно е опакован като независимост, наслаждение или друго видимо богатство. В реалност обаче порокът е оръжие, а самоугаждането - уязвимост, като и двете заместват самоконтрола с външен надзор. Така с повишаването на половата разкрепостеност нараства и държавният надзор (след изневярата нормално се стига до бракоразводно дело), защото жителите без вътрешно самоуправление се нуждаят от външно, държавно ръководство. Така неизбежно се стига до робия.
Има ли излаз? Единственият излаз от сегашната антиутопична ера на джендър фикс идея и полова недъгавост е ново, мощно и самоуправляващо се поданство, което вижда в половия недостатък робството. Робство, което неизбежно води до робия, а не приемливост.> ----------------------------------
*Тереза Р. Манинг е шеф по политиките в Националната асоциация на учените, президент на Асоциацията на учените във Вирджиния и някогашен учител по право в Юридическия факултет " Скалия " в университета " Джордж Мейсън ".> Превод за Критично.БГ Десислав Григоров> Източник: American Greatness
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ