Темата за сънищата винаги е била една от най-мистериозните и

Темата за сънищата постоянно е била една от най-мистериозните и завладяващи направления в проучването на човешкия мозък. Именно сънят е тъкмо мерило за прочувственото ни положение в съответен миг. В последните дни около световната конюнктура, основала се поради коронавирусната зараза, интернет стартира да прелива от изявления на хора, които споделят какъв брой странни са станали сънищата им след началото на карантината.
Изведнъж всички започнаха да си спомнят сънищата си откакто се разсънят. Според специалисти в сферата, това се дължи на надалеч по-спокойната ни утринна рутина. В дните когато се разсънваме и незабавно започваме да се подготвяме, с цел да не изпуснем рейса за работа или учебно заведение, настройваме мозъка си на напълно друга скорост. Сега, когато даваме на тялото и мозъка си нужното време, с цел да се разсънят, имаме опция да си спомним съня си в доста повече елементи, защото не сме дали на съзнанието си друга задача.
Сънищата, които хората споделят, са извънредно разнородни и включват всичко, за което можете да се сетите- от злокобни подиуми или естествени бедствия през безусловно безумни и нелогични обстановки от всякакво естество чак до тревожни моменти, включващи възрастни родственици и близки. Каква е повода за зачестилите натрапчиви странни сънища, които претърпяват множеството от нас? Възможно ли е те просто да отразяват хаоса, в който се намираме сега и не знаем по какъв начин ще свърши и дали въобще ще оцелеем?

Според специалиста и анализатор на сънища Лори Лоенберг - да, тъкмо това ни се случва. Тя споделя: „ Сънят е продължение на мисловния поток от миналия ден. Но е в алегорична форма, защото в положение на сън мозъкът работи по друг метод. Амигдалата - прочувственият център на мозъка, е мощно дейна по това време и това прави всички чувства по време на деня засилени и изкривени до момента в който спим. "

Освен елементарното пояснение, Лоенберг добавя и че в това време сънищата постоянно ни дават отговор и решение на проблемите, които имаме в всекидневието си. „ Типичните тревожни сънища нормално включват торнадо (притесненията се вихрят към нас без контрол), приливни талази (емоциите ни заливат и скапват естествената ни рутина и комфорт), наводняване (негативна конфигурация на мозъка, която се влошава), горяща къща (разпалени нерви и избухливост) и автомобилни спирачки, които отхвърлят (чувство за загуба на контрол) " разяснява тя.
В сеансите, които организира в последно време, вижда, че множеството хора описват за сънища с торнадо и цунами, както и такива с разнообразни буболечки (сигнал за по-силна нервност вкъщи измежду близките).

 „ Открих също и че доста по-често насън всички виждат своите възрастни родители. Това се случва и на мен. Знаем, че старите хора са най-застрашени. Това, което ни визира и вълнува най-вече, е това, което сънуваме. "  

„ В сънищата има толкоз доста знаци за това, с което всички се сблъскваме " изяснява Лори. – Автомобилната злополука и чувството, че на горния етаж има палач отразяват по какъв начин всичко това пристигна като „ тропот " в живота ни, а килърът е горе, тъй като заплахата действително „ виси " над всички ни. Сънят за човек, който убива всички, е задоволително явен и няма потребност от пояснение. Къпането в душ-кабина символизира устрема да останем чисти с цената на обществена изолираност.
Ако се върнем в детските или юношеските си години, това може да значи, че мозъкът ни разпознава стресовата обстановка в сегашното като нещо познато от предишното. Може да прави паралел с моменти преди, когато сме били мощно потиснати или в битка с някаква болест, изпитващи неустановеност или претърпели тежка загуба.
Ножът е характерен подробност
„ Ножът служи за рязане и обособяване. Сега всички се отделяме от останалите и „ режем " обществените си действия за да бъдем виновни. В сънищата в последно време всеобщо се появява миг, в който взимаме нож от ръката на някого и след това се опасяваме да не бъдем забъркани в ликвидиране. Това изобразява персоналната ни отговорност и отношение към обстановката. Представлява също и съвършена илюстрация на нашият групов боязън да не пипаме обществени предмети, с цел да не убием някого.

В умозаключение Лори Лоенберг поучава да „ отмиваме " отрицателните и тревожни мисли, които отразяват сънищата ни. Насърчава всеки, който се сблъсква с казуса на неспокойния разум, да си записва мисли преди лягане. Нека изброим страховете и терзанията си, само че да прибавим и всички мечтани резултати и метода им за реализиране. Това оказва помощ на човек да извади страховете от главата си и да задейства процеси по справяне с казуса.

„ Изпишете толкоз страници, колкото имате потребност. Изкарайте всичко на открито. Когато приключите и отидете да си легнете, не мислете повече за паниките си. Помислете какво и кого обичате, какво желаете да вършиме в бъдеще. Ще се изненадате в каква висока степен това ще промени сънищата ви. Програмиране. Това е, което вършиме. "

Източник