Ето какво се случва в държавите, приели еврото
Темата за икономическите резултати от въвеждането на еврото още веднъж е на дневен ред, откакто през 2018 година България официално съобщи желанията си да се причисли към валутния механизъм ERM II и към банковия съюз. От 2002 година насам (когато еврото публично бе въведено в обръщение) към еврозоната се причислиха 7 страни - Словения (2007), Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).
Profit.bg направи информация за някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение. От тях излиза наяве по какъв начин се трансформират инфлацията, брутният вътрешен артикул, приходите и цената на борсовите показатели в годините директно преди и незабавно след присъединението. Индикаторите са съпоставени и със междинните стойности за целия Европейски съюз в съответния интервал, защото огромна част от измененията се дължат на циклични и световни фактори, а не безусловно на промяната на паричната единица.
Така или другояче, изводите са любопитни. Един от най-дебатираните проблеми е дали присъединението към еврозоната води до внезапно повишаване на стоките и услугите и до ускорение на инфлационните процеси. Оказва се, че в годината директно преди въвеждането на единната валута показателят на потребителските цени нараства приблизително с 1.76% в новоприсъединените страни (при 2.05% приблизително за ЕС), до момента в който в годината по-късно инфлацията бележи растеж от 2.66% (при 1.77% приблизително за ЕС).
Държава (година на присъединяване) Инфлация в годината на присъединение (%) Изменение на Брутният вътрешен продукт в годината на присъединение (%) Изменение на главния борсов показател в годината на присъединение (%) Промяна в междинния приход на човек от семейството в годината на присъединение (%) Словения (2007) 3,81 6,94 34,41 7,13 Кипър (2008) 4,37 3,65 -75,3 0,8 Малта (2008) 4,68 3,35 -34,72 3,5 Словакия (2009) 0,92 -5,42 -30,6 5,2 Естония (2011) 4,83 7,6 -26,5 6,31 Латвия (2014) 0,69 1,86 -14,08 -3,15 Литва (2015) -0,68 2,04 5,11 5,67 Средно 2,66 2,86 -20,24 3,64 Средно за Европейски Съюз 1,77 0,83 -4,52 2,12
Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius
В пет от седемте страни (с изключение на Словакия и Литва) се следи ускорение на инфлацията в годината след присъединението, спрямо миналата. Тоест, фактически може да се приказва за прочут инфлационен напън, защото растежът на потребителските цени в първата година след въвеждането на еврото е с близо процентен пункт над междинната за Европа. В същото време обаче чистите приходи в тези страни също бележат по-силен растеж след присъединението към валутния съюз, което значително обезврежда инфлационните процеси.
Средното повишаване на приходите в годината преди присъединението е с 4.81 на 100 (при 3.04% приблизително за ЕС), а в тази ведната след него доближава 3.64% (при 2.12% приблизително за Евросъюза в съответния период). В Словения, да вземем за пример, междинният приход на човек от семейството се усилва със 7.13% през 2007 година, когато страната става част от еврозоната. В Естония покачването е с 6.31%, а в Литва - 5.67%.
Ръстът на брутния вътрешен артикул също е по-силен в страните, които са въвели еврото през съответната година. Той доближава приблизително 2.86% в годината след присъединението при едвам 0.83% за всички страни членки на Европейски Съюз. Словения и Естония са " отличниците " в тази категория с растеж на Брутният вътрешен продукт от близо 7% за Словения през 2007 и цели 7.6% за Естония през 2011 година
В годината преди присъединението икономическият растеж също е изпреварващ - 4.09% за страните-кандидатки, спрямо 1.84% за Европейски Съюз. Темповете на напредък обаче са по-силни в годината преди присъединението, в сравнение с в тази след него. Това важи за всички страни, като се изключи Словения и Естония. В Словакия, която става част от еврозоната през 2009 година, директно след разразяването на международната финансова рецесия, Брутният вътрешен продукт даже регистрира спад от 5.4% в годината след въвеждането на единната валута.
Държава (година на присъединяване) Инфлация в годината преди присъединение (%) Изменение на Брутният вътрешен продукт в годината преди присъединение (%) Изменение на главния борсов показател в годината преди присъединение (%) Промяна в междинния приход на човек от семейството в годината преди присъединение (%) Словения (2007) 2,53 5,65 69,1 5,5 Кипър (2008) 2,17 5,1 -12,3 4,81 Малта (2008) 0,7 3,99 0,25 2,97 Словакия (2009) 3,94 5,63 -22,08 9,29 Естония (2011) 2,73 2,26 27,22 1,15 Латвия (2014) 0,02 2,43 21,03 3,77 Литва (2015) 0,24 3,54 2,31 6,15 Средно 1,76 4,09 12,29 4,81 Средно за Европейски Съюз 2,05 1,84 0,24 3,04
Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius
Любопитна детайлност от цялостната картина на икономическите резултати от присъединението към еврозоната е държанието на финансовите пазари. Оказва се, че в пет от седемте новоприсъединени страни водещите борсови показатели регистрират спад в годината след въвеждането (с изключение на Словения и Литва). Средното намаляване е с над 20% годишно, до момента в който за същия интервал необятният европейски борсов знак Europe Stoxx 600, който включва водещите обществени компании на Стария континент, пада с към 4.5 на 100. За сметка на това в годината преди присъединението към валутния съюз борсовите знаци в държавите-кандидати се покачват приблизително с 12.2% (при едвам 0.2% за Stoxx 600 в съответните години).
Разибра се, една или две години не са задоволителни за цялостна съответна оценка на резултатите от присъедяването към еврозоната. Това е спогодба, която наложително би трябвало да създадем, когато проучваме данните от горните две таблици. В последна сметка, годините след 2007 година, когато стартира разширението на еврозоната, бяха едни от най-турбулентните в икономическото развиване на Европа. През този интервал станахме очевидци на пагубните посследици от международната финансова рецесия, всеобщото евакуиране на чуждастранните вложители от доста страни в Източна Европа, разтърсванията към дълговата рецесия в Гърция и някои други страни, както и опитите на Европейската централна банка да подтиква икономическия напредък и трудовия пазар.
Някои от тези фактори имаха доста по-сериозно отражение върху стопанските системи на седемте обсъждани страни, в сравнение с присъединението им към валутния съюз. Но въпреки това цифрите демонстрират, че няма и кой знае какви мотиви за терзания, свързани с въвеждането на еврото. То не е довело до пагубни последици в нито една от тези страни, изключително що се отнася до инфлацията и цените на главните артикули и услуги. По-сериозно нарастване на потребителските цени се следи само в Кипър, Малта и Естония, само че и там цикличните фактори носят една огромна част от " виновността " за тези процеси.
Profit.bg направи информация за някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение. От тях излиза наяве по какъв начин се трансформират инфлацията, брутният вътрешен артикул, приходите и цената на борсовите показатели в годините директно преди и незабавно след присъединението. Индикаторите са съпоставени и със междинните стойности за целия Европейски съюз в съответния интервал, защото огромна част от измененията се дължат на циклични и световни фактори, а не безусловно на промяната на паричната единица.
Така или другояче, изводите са любопитни. Един от най-дебатираните проблеми е дали присъединението към еврозоната води до внезапно повишаване на стоките и услугите и до ускорение на инфлационните процеси. Оказва се, че в годината директно преди въвеждането на единната валута показателят на потребителските цени нараства приблизително с 1.76% в новоприсъединените страни (при 2.05% приблизително за ЕС), до момента в който в годината по-късно инфлацията бележи растеж от 2.66% (при 1.77% приблизително за ЕС).
Държава (година на присъединяване) Инфлация в годината на присъединение (%) Изменение на Брутният вътрешен продукт в годината на присъединение (%) Изменение на главния борсов показател в годината на присъединение (%) Промяна в междинния приход на човек от семейството в годината на присъединение (%) Словения (2007) 3,81 6,94 34,41 7,13 Кипър (2008) 4,37 3,65 -75,3 0,8 Малта (2008) 4,68 3,35 -34,72 3,5 Словакия (2009) 0,92 -5,42 -30,6 5,2 Естония (2011) 4,83 7,6 -26,5 6,31 Латвия (2014) 0,69 1,86 -14,08 -3,15 Литва (2015) -0,68 2,04 5,11 5,67 Средно 2,66 2,86 -20,24 3,64 Средно за Европейски Съюз 1,77 0,83 -4,52 2,12
Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius
В пет от седемте страни (с изключение на Словакия и Литва) се следи ускорение на инфлацията в годината след присъединението, спрямо миналата. Тоест, фактически може да се приказва за прочут инфлационен напън, защото растежът на потребителските цени в първата година след въвеждането на еврото е с близо процентен пункт над междинната за Европа. В същото време обаче чистите приходи в тези страни също бележат по-силен растеж след присъединението към валутния съюз, което значително обезврежда инфлационните процеси.
Средното повишаване на приходите в годината преди присъединението е с 4.81 на 100 (при 3.04% приблизително за ЕС), а в тази ведната след него доближава 3.64% (при 2.12% приблизително за Евросъюза в съответния период). В Словения, да вземем за пример, междинният приход на човек от семейството се усилва със 7.13% през 2007 година, когато страната става част от еврозоната. В Естония покачването е с 6.31%, а в Литва - 5.67%.
Ръстът на брутния вътрешен артикул също е по-силен в страните, които са въвели еврото през съответната година. Той доближава приблизително 2.86% в годината след присъединението при едвам 0.83% за всички страни членки на Европейски Съюз. Словения и Естония са " отличниците " в тази категория с растеж на Брутният вътрешен продукт от близо 7% за Словения през 2007 и цели 7.6% за Естония през 2011 година
В годината преди присъединението икономическият растеж също е изпреварващ - 4.09% за страните-кандидатки, спрямо 1.84% за Европейски Съюз. Темповете на напредък обаче са по-силни в годината преди присъединението, в сравнение с в тази след него. Това важи за всички страни, като се изключи Словения и Естония. В Словакия, която става част от еврозоната през 2009 година, директно след разразяването на международната финансова рецесия, Брутният вътрешен продукт даже регистрира спад от 5.4% в годината след въвеждането на единната валута.
Държава (година на присъединяване) Инфлация в годината преди присъединение (%) Изменение на Брутният вътрешен продукт в годината преди присъединение (%) Изменение на главния борсов показател в годината преди присъединение (%) Промяна в междинния приход на човек от семейството в годината преди присъединение (%) Словения (2007) 2,53 5,65 69,1 5,5 Кипър (2008) 2,17 5,1 -12,3 4,81 Малта (2008) 0,7 3,99 0,25 2,97 Словакия (2009) 3,94 5,63 -22,08 9,29 Естония (2011) 2,73 2,26 27,22 1,15 Латвия (2014) 0,02 2,43 21,03 3,77 Литва (2015) 0,24 3,54 2,31 6,15 Средно 1,76 4,09 12,29 4,81 Средно за Европейски Съюз 2,05 1,84 0,24 3,04
Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius
Любопитна детайлност от цялостната картина на икономическите резултати от присъединението към еврозоната е държанието на финансовите пазари. Оказва се, че в пет от седемте новоприсъединени страни водещите борсови показатели регистрират спад в годината след въвеждането (с изключение на Словения и Литва). Средното намаляване е с над 20% годишно, до момента в който за същия интервал необятният европейски борсов знак Europe Stoxx 600, който включва водещите обществени компании на Стария континент, пада с към 4.5 на 100. За сметка на това в годината преди присъединението към валутния съюз борсовите знаци в държавите-кандидати се покачват приблизително с 12.2% (при едвам 0.2% за Stoxx 600 в съответните години).
Разибра се, една или две години не са задоволителни за цялостна съответна оценка на резултатите от присъедяването към еврозоната. Това е спогодба, която наложително би трябвало да създадем, когато проучваме данните от горните две таблици. В последна сметка, годините след 2007 година, когато стартира разширението на еврозоната, бяха едни от най-турбулентните в икономическото развиване на Европа. През този интервал станахме очевидци на пагубните посследици от международната финансова рецесия, всеобщото евакуиране на чуждастранните вложители от доста страни в Източна Европа, разтърсванията към дълговата рецесия в Гърция и някои други страни, както и опитите на Европейската централна банка да подтиква икономическия напредък и трудовия пазар.
Някои от тези фактори имаха доста по-сериозно отражение върху стопанските системи на седемте обсъждани страни, в сравнение с присъединението им към валутния съюз. Но въпреки това цифрите демонстрират, че няма и кой знае какви мотиви за терзания, свързани с въвеждането на еврото. То не е довело до пагубни последици в нито една от тези страни, изключително що се отнася до инфлацията и цените на главните артикули и услуги. По-сериозно нарастване на потребителските цени се следи само в Кипър, Малта и Естония, само че и там цикличните фактори носят една огромна част от " виновността " за тези процеси.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ