Иван Димитров: Няма политическа воля да се развива трансплантационната дейност у нас
Темата е през днешния ден е за отхвърлянето в другите смисли на думата . Всеки трансплантиран, в случай че има щастието да го реализира това, живее със страховете организмът му да не отхвърли непознатия орган. Тук обаче диалогът няма да бъде медицинския - ще приказваме за чувството за отменяне - което имат всички у нас, които към този момент са на хемодиализа и се борят да стигнат до реда си за трансплантация - отхвърлянето при тях има и многопластово значение - институциите мълчат, бездействат или просто нямат отговор и пояснение - з ащо няма трансплантации, за какво 900 индивида на хемодиализа чакат за донор, а нищо не се случва.
На 30 януари от 21 ч. е телевизионната премиера на документалния филм на режисьора Стефан Командарев " Живот от живота " .
Лентата разкрива смущаващата обща орис на стотици българи , които чакат или са приели от донори своя нов живот. Независимо че първото присаждане на сърце в Източна Европа е направено още през 1986 година в България, през днешния ден нашата страна е на последно място в Европейския съюз по брой трансплантации и донори на милион поданици.
Към днешна дата броят на чакащите за трансплантация българи надвишава 1000. На хемодиализа са окло 4-5000 души . Филмът разкрива действителни човешки ориси, страсти, премеждия и очаквания на хора, които стоят зад това число.
" В България има още един абсурд . Докато в Западна Европа от 10 души 9 са на перитонеална диализа, тук нещата са назад. 9 са на класическа диализа, която доста повече поврежда бъбреците и тялото и доста по-трудно резервира в положително положение, до момента в който пристигна моментът за транспланация. Това е обвързвано с финансиране на болиниците, с търговски ползи . В Норвегия да вземем за пример, български нефролози са ми раззкавали, има единствено няколко хемодиализи, тъй като пациентите с бъбречна недосатотъчност, чакат до 6 месеца максисум за трансплатация на хемодиализа.
В България във всяка болница има хемодиализа, вървят едни пари от НЗОК , това сме посочили във кино лентата - по какъв начин действително нашите пациенти доближават до трансплантация, и по какъв начин те се трансплантират в чужбина...това е тъжната действителност..., разяснява в " Хоризонт до обед " режисьорът Стефан Командарев , сценарист на кино лентата за донорството “Живот от Живота ".
" 4000 души на са на хемодиализа, а към 180 пациенти са на перитонеална диализа, настрана има пациенти в предиализно положение, които са в действителност най-подходящите за бъбречна трансплантация - те са към 1800 души, тъй че действително нуждаещите се българи от трансплантация са към 6000 - 7000. А в листата на чакащите за бъбреци са включени 900 души ", заяви за БНР Иван Димитров, ръководител на за бъбречните трансплантации, които замряха.
" Тук идва другият проблем - част от пациентите, които са на хемодиализа въобще не занят, че могат да бъдат трансплантирани . Лекарите в отделенията им икономисват това. Ние имаме сигнали от наши пациенти, че такива хора чак след 60 7 години схващат, че биха могли за бъдат трансплантирани.
Перитонеална диализа няма нищо общо с класическата, при която стоиш в болничното заведение с часове по три пъти в седмицата, " завързан " за машината. При перитонеална диализа прочистването на кръвта може да става в домашни условия и на напълно различен приницип, с разтвори, които се вливат и ти можеш да работиш интензивно. Тук даже не ги уведомяват, че има и такава диализа. Проблемът е, че би трябвало да има промяна и в тази част ", съобщи Иван Димитров.
Димитров уточни, че имаме по 10 - тина трансплантации на година, само че няма на кого да присадиш бъбреците, тъй като пациентите на хемодиализа не са годни към този момент, поради дългото очакване.
Няма политическа воля да се развива трансплантационната активност у нас . И още нещо - положението на чакащите за трансплантация се ревизира един път годишно , няма стройна организация сред институциите.
Когато викнеш подобен пациент, тъй като има донорска обстановка и занапред започнеш да оглеждаш здравният му статус и установиш, че не е подобаващ за трансплантация, към този момент е минало доста време, през което да започнеш търсене на всички други пациенти кои са годни за присажддането. Органите не може да се задържат дълго време ", разясни още ръководителят на ФБПФ Иван Димитров.
По думите му структурирането на Covid отделения по всички лечебни заведения е затруднило достъпа на всички хронично заболели паценти и това е една от грешките в здравната политика по време на пандемията, счита още Иван Димитров.
Още по тематиката в звуковия файл.
На 30 януари от 21 ч. е телевизионната премиера на документалния филм на режисьора Стефан Командарев " Живот от живота " .
Лентата разкрива смущаващата обща орис на стотици българи , които чакат или са приели от донори своя нов живот. Независимо че първото присаждане на сърце в Източна Европа е направено още през 1986 година в България, през днешния ден нашата страна е на последно място в Европейския съюз по брой трансплантации и донори на милион поданици.
Към днешна дата броят на чакащите за трансплантация българи надвишава 1000. На хемодиализа са окло 4-5000 души . Филмът разкрива действителни човешки ориси, страсти, премеждия и очаквания на хора, които стоят зад това число.
" В България има още един абсурд . Докато в Западна Европа от 10 души 9 са на перитонеална диализа, тук нещата са назад. 9 са на класическа диализа, която доста повече поврежда бъбреците и тялото и доста по-трудно резервира в положително положение, до момента в който пристигна моментът за транспланация. Това е обвързвано с финансиране на болиниците, с търговски ползи . В Норвегия да вземем за пример, български нефролози са ми раззкавали, има единствено няколко хемодиализи, тъй като пациентите с бъбречна недосатотъчност, чакат до 6 месеца максисум за трансплатация на хемодиализа.
В България във всяка болница има хемодиализа, вървят едни пари от НЗОК , това сме посочили във кино лентата - по какъв начин действително нашите пациенти доближават до трансплантация, и по какъв начин те се трансплантират в чужбина...това е тъжната действителност..., разяснява в " Хоризонт до обед " режисьорът Стефан Командарев , сценарист на кино лентата за донорството “Живот от Живота ".
" 4000 души на са на хемодиализа, а към 180 пациенти са на перитонеална диализа, настрана има пациенти в предиализно положение, които са в действителност най-подходящите за бъбречна трансплантация - те са към 1800 души, тъй че действително нуждаещите се българи от трансплантация са към 6000 - 7000. А в листата на чакащите за бъбреци са включени 900 души ", заяви за БНР Иван Димитров, ръководител на за бъбречните трансплантации, които замряха.
" Тук идва другият проблем - част от пациентите, които са на хемодиализа въобще не занят, че могат да бъдат трансплантирани . Лекарите в отделенията им икономисват това. Ние имаме сигнали от наши пациенти, че такива хора чак след 60 7 години схващат, че биха могли за бъдат трансплантирани.
Перитонеална диализа няма нищо общо с класическата, при която стоиш в болничното заведение с часове по три пъти в седмицата, " завързан " за машината. При перитонеална диализа прочистването на кръвта може да става в домашни условия и на напълно различен приницип, с разтвори, които се вливат и ти можеш да работиш интензивно. Тук даже не ги уведомяват, че има и такава диализа. Проблемът е, че би трябвало да има промяна и в тази част ", съобщи Иван Димитров.
Димитров уточни, че имаме по 10 - тина трансплантации на година, само че няма на кого да присадиш бъбреците, тъй като пациентите на хемодиализа не са годни към този момент, поради дългото очакване.
Няма политическа воля да се развива трансплантационната активност у нас . И още нещо - положението на чакащите за трансплантация се ревизира един път годишно , няма стройна организация сред институциите.
Когато викнеш подобен пациент, тъй като има донорска обстановка и занапред започнеш да оглеждаш здравният му статус и установиш, че не е подобаващ за трансплантация, към този момент е минало доста време, през което да започнеш търсене на всички други пациенти кои са годни за присажддането. Органите не може да се задържат дълго време ", разясни още ръководителят на ФБПФ Иван Димитров.
По думите му структурирането на Covid отделения по всички лечебни заведения е затруднило достъпа на всички хронично заболели паценти и това е една от грешките в здравната политика по време на пандемията, счита още Иван Димитров.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ