За мишките, хората и Джон Стайнбек
Текстът е препубликуван от ". И най-добре скроените фантазии на мишките и хората остават постоянно неосъществени . - Робърт Бърнс
Джон Ърнест Стайнбек няма визия, че летата, които като младеж прекарва в работа по ферми, ще се трансфорат във ентусиазъм за написването на един от най-великите романи в историята на литературата близо две десетилетия по-късно. Няма визия и че след още няколко десетилетия, облечен в непоколебим костюм, ще се изправи пред целия свят, с цел да получи Нобеловата премия за литература. Но това се случва чак през 1962 година, а ние би трябвало да се върнем първоначално, с цел да разберем най-добре финала.
Стайнбек е роден в самото начало на ХХ.век. в Салинас, Калифорния. Място, което ще се трансформира в биещото сърце на книгите му и техен спокоен главен воин. Майка му, в миналото учителка, приема четенето като свещено занятие и съумява да съобщи любовта си към книгите и на сина си. Джон от дребен е впечатлително и сензитивно дете. Може доста да се спекулира по тематиката и в никакъв случай няма да разберем до каква степен сме прави, само че най-вероятно точно през тези лета, в които е наемен служащ из околните ферми, стартира да се вглежда в хората и да попива историите, привичките и характерите им.
По-късно работи с служащи мигранти във ферми за захарно цвекло. Там той научава за по-суровите аспекти на живота им и по-тъмната страна на човешката природа. А второто десетилетие на века е прекомерно добра сцена, на която да се разпрострат и хубавите, и неприятните страни на тези хора.
Краят на Първата международна война нахлува в Съединени американски щати с бурни стопански и екологични промени, носейки беднотия, апетит и безпорядък. Хиляди от Оклахома, Тексас и Канзас мигрират към Калифорния в търсене на нови аграрни вероятности и издръжка. Рецесия води до рязсък спад в цените на земеделските култури, което на процедура значи, че фермерите са принуди да създават още по-голямо количество, с цел да завоюват старите пари. За да се случи това, те купуват още земи и нови скъпи машини, които купуват с огромни заеми.
Но стоковата борса в края на 20-те се срутва и картинката става още по-зловеща. Много банки банкрутират и пробват да съберат парите от длъжниците си, огромна част от които нямат опция да върнат заемите си и банкрутират. Безработицата скача до тавана и доста хора обикалят от плантация на плантация в търсене на бягство от глада и мизерията. Увеличаването на земеделската активност води до ерозия на скъпата почва. Тази ерозия, съчетана със седемгодишна суша, почнала през 1931 година, трансформира тогавашните плодородни зелени пасища в сходен на пустиня район, прочут като Dust Bowl.
Стотици хиляди фермери събират фамилиите и дребното си имущество и се насочат към Калифорния. Работниците мигранти стават известни като Оки, защото огромна част от първата вълна фермери еот Оклахома. Оки постоянно били посрещани с пренебрежение от калифорнийските фермери и локалните поданици, което единствено правело тяхната дислокация и беднотия още по-неприятни.
Но вярата е способна да вирее и в най-мрачните, страшни и непрогледни времена. Мъничкото огънче, че някъде там, в безкрайните зелени на Калифорния, се крие кътче земя, което ще превърнеш във плантация и дом, в която може би даже да гледаш зайци...
За мишките и хората С код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Джон Стайнбек разгласява " За мишките и хората " през 1937 година. Приблизително 20 години след личните си лета по околийските ферми и онлайн от сриващия разгром, който се случва със земята, земеделието и земеделците. Именно от тоз разгром той извайва двама души, безпределно разнообразни един от различен и безпределно свързани, точно поради разликите си. Лени и Джордж вървят постоянно дружно. Първо върви Джордж - малък, жилест и постоянно нащрек. Зад него е Лени, " един колосален мъж с несигурно лице ", който десетилетия по-късно ще въодушеви Стивън Кинг за основаването на един от най-трагическите и романтическите му герои Джон Кофи ( " Зеленият път " ). Двамата мъже отиват към плантация в Соледад, с цел да се отзоват на публикация за работа.
Това се развива точно през 30-те години, на относително близко разстояние от мястото, където Стайнбек е отраснал. Именно в този интервал той работи и върху поредност публикации за Сан Франсиско кроникъл, озаглавена The Harvest Gypsies. За тази цел той обикаля района, с цел да беседва с мигрантите и да записва историите им. Може би някъде там е срещнал своите Джордж и Лени. Или хората, за които те са станали събирателни облици.
Има една поема на Робърт Бърнс, която се споделя " На една мишка " (To a Mouse) и е написана през 1975. Част от нея гласи: Ний с теб, мишле, сме все в неволя,
кроиме самоуверено - суетност,
с една орис сме на света
и мишките, и хората.
Аха да пристигна насладата,
а безконечен зора!
В едно изявление малко след излизането на " За мишките и хората " Стайнбек е запитан до каква степен поемата на Бърнс е повлиява върху написването на книгата му. Той дава отговор ненапълно уклончиво, като удостоверява, че е чел стихотворението и е че претекстовете за разрушената фантазия за дом, за паразита, който не желае, само че унищожава и по-късно бяга, се припокриват. Така че е обикновено да се търси, а и намира, интертекстуална връзка сред двете творби.
По-късно в същото изявление писателят изяснява, че главната причина да напише " За мишките и хората ", е да опише една история за огромната меланхолия и да опита да научи читателите си на значими уроци, свързани с расизма, предразсъдъците към умствено лимитираните хора, както и за самотата сред хората.
Макар през днешния ден " За мишките и хората " да стои непоклатимо на пиедестала на класиката , когато излиза, има критици, които не я одобряват толкоз задушевно, така като я намират за прекомерно моралистка и назидателна . Дори самите му сътрудници показват известни подозрения, че жестокостта в романа не е оправдана на фона на тясната времева линия и лимитирани събития. Стайнбек обаче пази новелата си с енергично писмо и отхвърля да промени и ред от нея. Агентите нямат избор и се съгласяват. Странно, нали?
Днес основната призма, през която възприемаме историята, е прочувствена, човешка, персонална. Но към този момент е минал съвсем век от нейното написване и времето е издялкало тези тресчици на съвремието, които може би са били трънът в очите на литературните критици тогава. Читателите обаче обикват Джордж и Лени още тогава. И по този начин до през днешния ден - две кино екранизация по-късно, голям брой театрални постановки, опера, романът на Стайнбек е по-жив от всеки път и остава едно от най-достъпните му издания, може би поради късия си размер, може би поради простотата и чистотата на другарството сред Джордж и Лени, може би поради бруталния край. А най-вероятно поради още хиляди аргументи, които милионите читатели по целия свят откриват за себе си.
На изток от раяС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
" За мишките и хората " има доста издания, в това число и на български език. Надали има дом, в който книгите на Джон Стайнбек да не заемат почтително и челно място и да се предават от родители на деца. Но книгите, даже да не изгарят, от време на време се амортизират, износват и разпадат. Особено тези, които са препрочитани неведнъж. Затова са нужни и нови, почтени издания на тези творби и създатели, които остават вечно.
Именно заради тази причина започва и първокласната библиофилска поредност с творби на Стайнбек, дело на изд. " Колибри ". Началото, естествено, бе сложено с шедьовъра " На изток от Рая ", а втората е " За мишките и хората ". Следват " Улица " Консервна ", " Тортила Флет ", " Зимата на нашето неодобрение ", " Гроздовете на гнева ". И по този начин, Стайнбек продължава да живее постоянно.
Джон Ърнест Стайнбек няма визия, че летата, които като младеж прекарва в работа по ферми, ще се трансфорат във ентусиазъм за написването на един от най-великите романи в историята на литературата близо две десетилетия по-късно. Няма визия и че след още няколко десетилетия, облечен в непоколебим костюм, ще се изправи пред целия свят, с цел да получи Нобеловата премия за литература. Но това се случва чак през 1962 година, а ние би трябвало да се върнем първоначално, с цел да разберем най-добре финала.
Стайнбек е роден в самото начало на ХХ.век. в Салинас, Калифорния. Място, което ще се трансформира в биещото сърце на книгите му и техен спокоен главен воин. Майка му, в миналото учителка, приема четенето като свещено занятие и съумява да съобщи любовта си към книгите и на сина си. Джон от дребен е впечатлително и сензитивно дете. Може доста да се спекулира по тематиката и в никакъв случай няма да разберем до каква степен сме прави, само че най-вероятно точно през тези лета, в които е наемен служащ из околните ферми, стартира да се вглежда в хората и да попива историите, привичките и характерите им.
По-късно работи с служащи мигранти във ферми за захарно цвекло. Там той научава за по-суровите аспекти на живота им и по-тъмната страна на човешката природа. А второто десетилетие на века е прекомерно добра сцена, на която да се разпрострат и хубавите, и неприятните страни на тези хора.
Краят на Първата международна война нахлува в Съединени американски щати с бурни стопански и екологични промени, носейки беднотия, апетит и безпорядък. Хиляди от Оклахома, Тексас и Канзас мигрират към Калифорния в търсене на нови аграрни вероятности и издръжка. Рецесия води до рязсък спад в цените на земеделските култури, което на процедура значи, че фермерите са принуди да създават още по-голямо количество, с цел да завоюват старите пари. За да се случи това, те купуват още земи и нови скъпи машини, които купуват с огромни заеми.
Но стоковата борса в края на 20-те се срутва и картинката става още по-зловеща. Много банки банкрутират и пробват да съберат парите от длъжниците си, огромна част от които нямат опция да върнат заемите си и банкрутират. Безработицата скача до тавана и доста хора обикалят от плантация на плантация в търсене на бягство от глада и мизерията. Увеличаването на земеделската активност води до ерозия на скъпата почва. Тази ерозия, съчетана със седемгодишна суша, почнала през 1931 година, трансформира тогавашните плодородни зелени пасища в сходен на пустиня район, прочут като Dust Bowl.
Стотици хиляди фермери събират фамилиите и дребното си имущество и се насочат към Калифорния. Работниците мигранти стават известни като Оки, защото огромна част от първата вълна фермери еот Оклахома. Оки постоянно били посрещани с пренебрежение от калифорнийските фермери и локалните поданици, което единствено правело тяхната дислокация и беднотия още по-неприятни.
Но вярата е способна да вирее и в най-мрачните, страшни и непрогледни времена. Мъничкото огънче, че някъде там, в безкрайните зелени на Калифорния, се крие кътче земя, което ще превърнеш във плантация и дом, в която може би даже да гледаш зайци...
Джон Стайнбек разгласява " За мишките и хората " през 1937 година. Приблизително 20 години след личните си лета по околийските ферми и онлайн от сриващия разгром, който се случва със земята, земеделието и земеделците. Именно от тоз разгром той извайва двама души, безпределно разнообразни един от различен и безпределно свързани, точно поради разликите си. Лени и Джордж вървят постоянно дружно. Първо върви Джордж - малък, жилест и постоянно нащрек. Зад него е Лени, " един колосален мъж с несигурно лице ", който десетилетия по-късно ще въодушеви Стивън Кинг за основаването на един от най-трагическите и романтическите му герои Джон Кофи ( " Зеленият път " ). Двамата мъже отиват към плантация в Соледад, с цел да се отзоват на публикация за работа.
Това се развива точно през 30-те години, на относително близко разстояние от мястото, където Стайнбек е отраснал. Именно в този интервал той работи и върху поредност публикации за Сан Франсиско кроникъл, озаглавена The Harvest Gypsies. За тази цел той обикаля района, с цел да беседва с мигрантите и да записва историите им. Може би някъде там е срещнал своите Джордж и Лени. Или хората, за които те са станали събирателни облици.
Има една поема на Робърт Бърнс, която се споделя " На една мишка " (To a Mouse) и е написана през 1975. Част от нея гласи: Ний с теб, мишле, сме все в неволя,
кроиме самоуверено - суетност,
с една орис сме на света
и мишките, и хората.
Аха да пристигна насладата,
а безконечен зора!
В едно изявление малко след излизането на " За мишките и хората " Стайнбек е запитан до каква степен поемата на Бърнс е повлиява върху написването на книгата му. Той дава отговор ненапълно уклончиво, като удостоверява, че е чел стихотворението и е че претекстовете за разрушената фантазия за дом, за паразита, който не желае, само че унищожава и по-късно бяга, се припокриват. Така че е обикновено да се търси, а и намира, интертекстуална връзка сред двете творби.
По-късно в същото изявление писателят изяснява, че главната причина да напише " За мишките и хората ", е да опише една история за огромната меланхолия и да опита да научи читателите си на значими уроци, свързани с расизма, предразсъдъците към умствено лимитираните хора, както и за самотата сред хората.
Макар през днешния ден " За мишките и хората " да стои непоклатимо на пиедестала на класиката , когато излиза, има критици, които не я одобряват толкоз задушевно, така като я намират за прекомерно моралистка и назидателна . Дори самите му сътрудници показват известни подозрения, че жестокостта в романа не е оправдана на фона на тясната времева линия и лимитирани събития. Стайнбек обаче пази новелата си с енергично писмо и отхвърля да промени и ред от нея. Агентите нямат избор и се съгласяват. Странно, нали?
Днес основната призма, през която възприемаме историята, е прочувствена, човешка, персонална. Но към този момент е минал съвсем век от нейното написване и времето е издялкало тези тресчици на съвремието, които може би са били трънът в очите на литературните критици тогава. Читателите обаче обикват Джордж и Лени още тогава. И по този начин до през днешния ден - две кино екранизация по-късно, голям брой театрални постановки, опера, романът на Стайнбек е по-жив от всеки път и остава едно от най-достъпните му издания, може би поради късия си размер, може би поради простотата и чистотата на другарството сред Джордж и Лени, може би поради бруталния край. А най-вероятно поради още хиляди аргументи, които милионите читатели по целия свят откриват за себе си.
" За мишките и хората " има доста издания, в това число и на български език. Надали има дом, в който книгите на Джон Стайнбек да не заемат почтително и челно място и да се предават от родители на деца. Но книгите, даже да не изгарят, от време на време се амортизират, износват и разпадат. Особено тези, които са препрочитани неведнъж. Затова са нужни и нови, почтени издания на тези творби и създатели, които остават вечно.
Именно заради тази причина започва и първокласната библиофилска поредност с творби на Стайнбек, дело на изд. " Колибри ". Началото, естествено, бе сложено с шедьовъра " На изток от Рая ", а втората е " За мишките и хората ". Следват " Улица " Консервна ", " Тортила Флет ", " Зимата на нашето неодобрение ", " Гроздовете на гнева ". И по този начин, Стайнбек продължава да живее постоянно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ