Доходи, заетост, пенсионна система - какво предлагат партиите
Текстът е част от тематиката за икономическите предизборни стратегии на партиите, което.
Три десетилетия след така наречен преход България продължава да е най-изостаналата стопанска система в Европейски Съюз. Показателят, който регистрира степента на икономическо доближаване (т.нар. конвергенция) на дадена страна с останалата част на Европа, е Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, измерен по паритет на покупателната дарба. През 2019 година България се нарежда с номинален Брутният вътрешен продукт на човек 8800 евро, или 53% от средноевропейското равнище при равнене на цените. И въпреки процентът да пораства всяка година, това се случва доста постепенно и на процедура страната продължава да е на опашката на Европейски Съюз. За съпоставяне - Румъния, която преди 2006 година е била зад България, в този момент регистрира 70% от средноевропейското равнище.
Логично доста от партиите са се изкушили чисто популистки да посочат цифри за равнища на пенсии и заплати за да онагледят какво би се трансформирало, в случай че поемат кормилото на страната. Например съгласно ГЕРБ, в случай че се изпълнят всички политики, заложени в програмата им, до 2025 година Брутният вътрешен продукт на страната може да доближи 100 милиарда евро, или съвсем 200 милиарда лв.. Кризисната 2020 година финишира със 118.6 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, което значи, че през идващите години стопанската система ще би трябвало да порасне номинално общо с над 66%. За съпоставяне - от 2016 до 2019 година, когато нямаше рецесия, общият номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е 26%. Има и още цифри - 1000 лева минимална заплата при 650 лева сега, това е растеж над 50%, който не е неосъществим (особено в случай че се продължи практиката размерът ѝ да се дефинира от правителството), само че си има и странични резултати. 2000 лева междинна брутна работна заплата при 1460 лева в края на декември по данни на Национален статистически институт - нещо, което е противоречиво дали може да се дава обещание, доколкото не зависи непосредствено от волята на ръководещите. Също и 600 лева междинна пенсия (при 488 лева за 2021 година по сметки на НОИ). И още - продължаващ растеж на заплати на преподаватели, лекари и медицински експерти.
" Демократична България " също стартира съответни цифри, които не са записани в програмата ѝ, а са част от предложенията им за стопански ограничения поради рецесията. Такива са междинната работна заплата до 2400 лева до края на мандата, както и увеличение с 50% на заплатите на държавните чиновници от стратегически значимите и най-засегнати от коронавирус рецесията браншове - учители, спомагателен медицински личен състав в държавните лечебни заведения, обществени служащи и дейци на културата. Формацията планува и междинна пенсия до 1000 лева в края на десетилетието.
Всички тези цифри звучат отлично, само че не е ясно какви са сметките зад тях (ако има такива). Ако се върви към машинален растеж на равнищата на хонорари, теглен от обществения бранш или пък посредством административно повдигане на минималната заплата без растеж на продуктивността на труда, това може да има отрицателен резултат върху стопанската система. Истината е, че приходите в България порастват през последните десетилетия и в години на рецесия просто тъй като са ниски. През 2020 година пък мотор на темпа на приръст е внезапното предизборно повдигане на възнагражденията в обществения бранш. Но с цел да настигнем благосъстоянието на междинния европеец, без да станем неконкурентни като стопанска система, е нужна по-добра среда за правене на бизнес и за вложения. Но за тези ограничения - малко по-надолу.
Обещанията за изпреварващ растеж на пенсиите по отношение на така наречен швейцарско предписание при влошаваща се демография пък при равни други условия значат, че би трябвало да се насочат повече средства от налозите за изплащането им, както и промяна на системата. Такава се предлага от " Демократична България " (от задръстване на пробойните при издаването на ТЕЛК до увеличение на вноската във втория дирек за сметка на тази в първия), а ГЕРБ има хрумвания за продължаваща фина конфигурация на системата, като да вземем за пример въвеждане на опция самоосигуряващите се непринудено да се обезпечават в частни схеми против безработица, продължаващо нарастване на възрастта за пенсиониране и така нататък Демократична България залага и на нарастване на вноските за частните пенсионни фондове. Партията на Слави Трифонов надцаква даже с равнене на вноските в първия и втория дирек на пенсионната система в границите на 15 години, само че след реализиране на междинна действителна рентабилност в частните фондове над 3%. При в този момент отиващите 5% от прихода в УПФ и 19.3% в Национален осигурителен институт, който и в този момент е на недостиг, значи той да стане още по-голям, като няма изясненост от кое място ще се финансира заплащането на актуалните пенсии.
Три десетилетия след така наречен преход България продължава да е най-изостаналата стопанска система в Европейски Съюз. Показателят, който регистрира степента на икономическо доближаване (т.нар. конвергенция) на дадена страна с останалата част на Европа, е Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, измерен по паритет на покупателната дарба. През 2019 година България се нарежда с номинален Брутният вътрешен продукт на човек 8800 евро, или 53% от средноевропейското равнище при равнене на цените. И въпреки процентът да пораства всяка година, това се случва доста постепенно и на процедура страната продължава да е на опашката на Европейски Съюз. За съпоставяне - Румъния, която преди 2006 година е била зад България, в този момент регистрира 70% от средноевропейското равнище.
Логично доста от партиите са се изкушили чисто популистки да посочат цифри за равнища на пенсии и заплати за да онагледят какво би се трансформирало, в случай че поемат кормилото на страната. Например съгласно ГЕРБ, в случай че се изпълнят всички политики, заложени в програмата им, до 2025 година Брутният вътрешен продукт на страната може да доближи 100 милиарда евро, или съвсем 200 милиарда лв.. Кризисната 2020 година финишира със 118.6 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, което значи, че през идващите години стопанската система ще би трябвало да порасне номинално общо с над 66%. За съпоставяне - от 2016 до 2019 година, когато нямаше рецесия, общият номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е 26%. Има и още цифри - 1000 лева минимална заплата при 650 лева сега, това е растеж над 50%, който не е неосъществим (особено в случай че се продължи практиката размерът ѝ да се дефинира от правителството), само че си има и странични резултати. 2000 лева междинна брутна работна заплата при 1460 лева в края на декември по данни на Национален статистически институт - нещо, което е противоречиво дали може да се дава обещание, доколкото не зависи непосредствено от волята на ръководещите. Също и 600 лева междинна пенсия (при 488 лева за 2021 година по сметки на НОИ). И още - продължаващ растеж на заплати на преподаватели, лекари и медицински експерти.
" Демократична България " също стартира съответни цифри, които не са записани в програмата ѝ, а са част от предложенията им за стопански ограничения поради рецесията. Такива са междинната работна заплата до 2400 лева до края на мандата, както и увеличение с 50% на заплатите на държавните чиновници от стратегически значимите и най-засегнати от коронавирус рецесията браншове - учители, спомагателен медицински личен състав в държавните лечебни заведения, обществени служащи и дейци на културата. Формацията планува и междинна пенсия до 1000 лева в края на десетилетието.
Всички тези цифри звучат отлично, само че не е ясно какви са сметките зад тях (ако има такива). Ако се върви към машинален растеж на равнищата на хонорари, теглен от обществения бранш или пък посредством административно повдигане на минималната заплата без растеж на продуктивността на труда, това може да има отрицателен резултат върху стопанската система. Истината е, че приходите в България порастват през последните десетилетия и в години на рецесия просто тъй като са ниски. През 2020 година пък мотор на темпа на приръст е внезапното предизборно повдигане на възнагражденията в обществения бранш. Но с цел да настигнем благосъстоянието на междинния европеец, без да станем неконкурентни като стопанска система, е нужна по-добра среда за правене на бизнес и за вложения. Но за тези ограничения - малко по-надолу.
Обещанията за изпреварващ растеж на пенсиите по отношение на така наречен швейцарско предписание при влошаваща се демография пък при равни други условия значат, че би трябвало да се насочат повече средства от налозите за изплащането им, както и промяна на системата. Такава се предлага от " Демократична България " (от задръстване на пробойните при издаването на ТЕЛК до увеличение на вноската във втория дирек за сметка на тази в първия), а ГЕРБ има хрумвания за продължаваща фина конфигурация на системата, като да вземем за пример въвеждане на опция самоосигуряващите се непринудено да се обезпечават в частни схеми против безработица, продължаващо нарастване на възрастта за пенсиониране и така нататък Демократична България залага и на нарастване на вноските за частните пенсионни фондове. Партията на Слави Трифонов надцаква даже с равнене на вноските в първия и втория дирек на пенсионната система в границите на 15 години, само че след реализиране на междинна действителна рентабилност в частните фондове над 3%. При в този момент отиващите 5% от прихода в УПФ и 19.3% в Национален осигурителен институт, който и в този момент е на недостиг, значи той да стане още по-голям, като няма изясненост от кое място ще се финансира заплащането на актуалните пенсии.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ