За първи път през този век реалният ръст на заплатите е отрицателен
Тежката инфлационна рецесия, съчетана с световното закъснение на икономическия напредък – частично провокирано от войната в Украйна и международната енергийна рецесия – води до поразителен спад на действителните месечни заплати в доста страни.
Според нов отчет на Международната организация на труда рецесията понижава покупателната дарба на междинната класа и визира изключително тежко семействата с ниски приходи.
“Доклад за нивото на заплатите в света за интервала 2022-2023 г: Влиянието на инфлацията и COVID-19 върху заплатите и покупателната дарба ", както се назовава документът, сочи, че през първата половина на 2022 г. месечните заплати в международен мащаб са намалели в действително изражение до минус 0,9 % – за първи път през този век действителният растеж на заплатите в международен мащаб е негативен.
“През 2022 година разликата сред продуктивността на труда и действителните заплати е най-голямата от над 20 години насам. Производителността на труда е мощно позитивна в продължение на доста години, само че приходите са в застой, защото държавните управления отхвърлят да лимитират корпоративната лакомия, а в доста страни отслабват правата на групово договаряне и независимост на сдружаване… Светът не би трябвало повече да търпи икономическата политика да се диктува от дискредитирана академична доктрина на тези икономисти и политици, които отхвърлят да се изправят пред действителността. Светът се нуждае от нов обществен контракт, в чийто център да бъдат работните места и достойното възнаграждение ".
Това съобщи генералният секретар на Международната конфедерация на труда Лука Визентини, отричайки изрично теориите, стартирани от някои икономисти и централни банкери, че заплатите предизвикват инфлация и затова техният растеж би трябвало да бъде стеснен.
Според оценките измежду развитите страни от Г-20 действителните заплати през първата половина на 2022 година са намалели до минус 2,2 %, до момента в който действителните заплати в страните от Г-20 с зараждащи пазари са нарастнали с 0,8 %, което е с 2,6 % по-малко, в сравнение с през 2019 година – годината преди пандемията от COVID-19.
“Многобройните световни рецесии, с които се сблъскваме, доведоха до спад на действителните заплати. Това сложи десетки милиони служащи в тежко състояние, защото те са изправени пред възходяща неустановеност ", безапелационен е генералният шеф на МОТ Гилбърт Ф. Хънгбо.
“Неравенствата в приходите и бедността ще се усилят, в случай че покупателната дарба на най-нископлатените служащи не се резервира. Освен това може да бъде изложено на риск по този начин нужното възобновяване след пандемията. Това може да подхрани спомагателни обществени безредици по света и да подкопае задачата за реализиране на разцвет и мир за всички. "
Кризата с разноските за прехрана се прибавя към забележителните загуби на заплати за служащите и техните фамилии по време на рецесията от COVID-19, която в доста страни имаше най-голямо влияние върху групите с ниски приходи.
Докладът демонстрира, че повишаващата се инфлация оказва по-голямо влияние върху разноските за живот на хората с ниски приходи. Това е по този начин, защото те харчат по-голямата част от разполагаемия си приход за артикули и услуги от първа нужда, които по принцип претърпяват по-голямо нарастване на цените, в сравнение с второстепенните.
В отчета се показва, че инфлацията понижава и покупателната дарба на минималните заплати. Оценките демонстрират, че макар номиналните корекции, ускоряващата се инфлация на цените бързо понижава действителната стойност на минималните заплати в доста страни, за които има данни.
Докладът, който включва данни за районите и страните, демонстрира, че през първата половина на 2022 година инфлацията се е повишила съразмерно по-бързо в страните с високи приходи, в сравнение с в страните с ниски и междинни приходи, което е довело до следните районни трендове при действителните заплати:
- В Европейския съюз, където схемите за опазване на работни места и дотациите за заплати значително опазиха заетостта и нивото на заплатите по време на пандемията, растежът на действителните заплати се е нараснал до 1,3% през 2021 година и е понижен до минус 2,4% през първата половина на 2022 г.;
- В Източна Европа растежът на действителните заплати се е забавил до 4,0% през 2020 година и 3,3% през 2021 година, а през първата половина на 2022 година е понижен до минус 3,3%.
Данните заключи Pariteni.bg.
Според нов отчет на Международната организация на труда рецесията понижава покупателната дарба на междинната класа и визира изключително тежко семействата с ниски приходи.
“Доклад за нивото на заплатите в света за интервала 2022-2023 г: Влиянието на инфлацията и COVID-19 върху заплатите и покупателната дарба ", както се назовава документът, сочи, че през първата половина на 2022 г. месечните заплати в международен мащаб са намалели в действително изражение до минус 0,9 % – за първи път през този век действителният растеж на заплатите в международен мащаб е негативен.
“През 2022 година разликата сред продуктивността на труда и действителните заплати е най-голямата от над 20 години насам. Производителността на труда е мощно позитивна в продължение на доста години, само че приходите са в застой, защото държавните управления отхвърлят да лимитират корпоративната лакомия, а в доста страни отслабват правата на групово договаряне и независимост на сдружаване… Светът не би трябвало повече да търпи икономическата политика да се диктува от дискредитирана академична доктрина на тези икономисти и политици, които отхвърлят да се изправят пред действителността. Светът се нуждае от нов обществен контракт, в чийто център да бъдат работните места и достойното възнаграждение ".
Това съобщи генералният секретар на Международната конфедерация на труда Лука Визентини, отричайки изрично теориите, стартирани от някои икономисти и централни банкери, че заплатите предизвикват инфлация и затова техният растеж би трябвало да бъде стеснен.
Според оценките измежду развитите страни от Г-20 действителните заплати през първата половина на 2022 година са намалели до минус 2,2 %, до момента в който действителните заплати в страните от Г-20 с зараждащи пазари са нарастнали с 0,8 %, което е с 2,6 % по-малко, в сравнение с през 2019 година – годината преди пандемията от COVID-19.
“Многобройните световни рецесии, с които се сблъскваме, доведоха до спад на действителните заплати. Това сложи десетки милиони служащи в тежко състояние, защото те са изправени пред възходяща неустановеност ", безапелационен е генералният шеф на МОТ Гилбърт Ф. Хънгбо.
“Неравенствата в приходите и бедността ще се усилят, в случай че покупателната дарба на най-нископлатените служащи не се резервира. Освен това може да бъде изложено на риск по този начин нужното възобновяване след пандемията. Това може да подхрани спомагателни обществени безредици по света и да подкопае задачата за реализиране на разцвет и мир за всички. "
Кризата с разноските за прехрана се прибавя към забележителните загуби на заплати за служащите и техните фамилии по време на рецесията от COVID-19, която в доста страни имаше най-голямо влияние върху групите с ниски приходи.
Докладът демонстрира, че повишаващата се инфлация оказва по-голямо влияние върху разноските за живот на хората с ниски приходи. Това е по този начин, защото те харчат по-голямата част от разполагаемия си приход за артикули и услуги от първа нужда, които по принцип претърпяват по-голямо нарастване на цените, в сравнение с второстепенните.
В отчета се показва, че инфлацията понижава и покупателната дарба на минималните заплати. Оценките демонстрират, че макар номиналните корекции, ускоряващата се инфлация на цените бързо понижава действителната стойност на минималните заплати в доста страни, за които има данни.
Докладът, който включва данни за районите и страните, демонстрира, че през първата половина на 2022 година инфлацията се е повишила съразмерно по-бързо в страните с високи приходи, в сравнение с в страните с ниски и междинни приходи, което е довело до следните районни трендове при действителните заплати:
- В Европейския съюз, където схемите за опазване на работни места и дотациите за заплати значително опазиха заетостта и нивото на заплатите по време на пандемията, растежът на действителните заплати се е нараснал до 1,3% през 2021 година и е понижен до минус 2,4% през първата половина на 2022 г.;
- В Източна Европа растежът на действителните заплати се е забавил до 4,0% през 2020 година и 3,3% през 2021 година, а през първата половина на 2022 година е понижен до минус 3,3%.
Данните заключи Pariteni.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ