Теди Буков: Треньорът трябва да вярва в собствените си възможности и в тези на състезателите си
Теди Буков е един от най-младите баскетболни експерти у нас. Вярва, че човек би трябвало да влага сърцето в работата си, с цел да реализира резултати. Смята, че баскетболът не е просто игра и че може да трансформира ориси. Казва, че опцията да предава наученото, го прави по-богат човек.
Теди Буков се възпламенява по баскетбола в учебно заведение, а по-късно продължава да тренира в БК БУБА Баскетбол при Емилия Кръстева. Това, което му е харесвало тогава в този спорт е, че може да прекарва времето си в залата, да играе непрекъснато и да намира нови другари. Сега го въодушевява опцията да съобщи любовта си към играта на младите, а по този начин също и да им съобщи своите познания.
Кариерата си като треньор стартира през 2013 година с дребни деца в учебни групи. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - дами. Казва, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В " аления " клуб е водил тимовете до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на тима до 16 години и е отговарял за самостоятелната подготовка на надарените играчи.
През 2018 година Теди Буков е асистент на Христо Ценов в националния тим на България до 16 години.
Лектор на няколко семинара в Унгария и в България, гост-треньор в няколко интернационалните баскетболни кампа в Сан Антонио, Съединени американски щати и в Дебрецен, Унгария, последният проведен от звездата на Реал Мадрид Адам Ханга.
Миналата година основава школа за самостоятелни умения “Beyond drills just skills ”. Завършил е влиятелния треньорски курс в Европа (FECC), следва му дипломиране в НСА. В момента е треньор в БК Септември 97, където работи с девойки от 8 до 12 годишна възраст.
Вижте първата част от изявлението с Теди Буков - специфична за спортния уебсайт на Българска национална телевизия.
- Теди, промени ли се мнението ти за баскетбола?
Мнението ми се промени няколко пъти за последните 15 години. От чувството за игра, през опцията за състезание и доказване, до средство за образование и хармонично израстване.
- А по какъв начин се промени баскетболът от времето, когато ти си почнал да тренираш и в този момент?
Играта се променя всяка година. Методите за подготовка, селекцията, технологията, финансовите вложенията се усъвършенстват. Играчите стават доста по-разнообразни, мощни и бързи. Баскетболът се трансформира от игра на тесни експерти до сложна просвета, в която разнообразието от умения, познания, ментална непоклатимост и физически данни разделят триумфа от неуспеха. Всичко това навлиза и в българския баскетбол, само че с доста по–ниски темпове, тъй като любознанието, самокритичността и способността да отлагаме удоволствието са на доста ниско равнище.
- Плюс ли е това, че днешните начинаещи имат повече информация?
Със сигурност е плюс съществуването на информция. Негативно е неспособността да я пресяват и тъкмо това е една от нашите задания като педагози. Да водим младите освен посредством думи, а посредством дейности и посредством положителни образци: какво да гледат, с кого да поддържат връзка, на кого да подражават, по какъв начин да наподобяват, какво да слушат, какво да ядат и какви места да посещават.
- Какво не знаеше за баскетбола и по-скоро за професионалния спорт?
Не знаех, че професионалният спорт не е наложително да бъде на топ равнище, с цел да вдъжновява, а би трябвало да има добра конструкция и първокласен артикул, с цел да основава повсеместност, която по натурален път да подвига равнището както на младите, по този начин и на спорта като цяло. Също по този начин не мисля, че професионалният спорт е единствената цел и смисъл за подрастващото потомство. Нещо, което не осъзнавах като дребен.
- Тоест по-важно е да станеш добър човек, в сравнение с незадоволен състезател?
Ако погледнем чисто статистически нашият спорт е доста изискващ (физически, механически и интелектуално) и шансът да произведем играч на високо равнище е редуциран до под 1%. Въпросът е какво можем да създадем с останалите 99%? Аз имам вяра, че като здравомислещи хора, би трябвало да поемем отговорност към тях като персони.
- Как спортът може да помогне на младите, та даже и аматьорският спорт, когато се практикува за наслаждение?
Може да развие умения, за които за жалост просветителната ни система не основава условия: работа в екип, работа напрегнат, взимане на решения в тежки и напрегнати обстановки, възприятие за отговорност и дисциплинираност, обич...
- Колко значимо е с изключение на да се тренира вярно, да се употребяват и потребни храни? Какъв е твоя лист със препоръки в тази посока?
- Храната, дозирана и одобрявана като лекарство, е лекарство. Бих предложил да не се стига до крайности, само че да се влиза в съответствие 80 към 20. Имам 4 образеца за ‚лоши “ храни, които употребявам като модел: пшеница, захар, пържено, течни калории. Без тях животът е доста по - работлив
- Кой е най-големият камшик за децата и изобщо за подрастващите?
Най–големият камшик за децата са родителите. И най-много когато те (родителите) задоволяват всяка волност, всеки ентусиазъм на децата си или противоположното. Липсата на внимание и съпричастност! Има една доста огромна ммисъл: „ Децата не са отговорни до момента в който са деца... Но всяко дете става възрастен. “
- Колко значима е връзката треньор-състезател?
Всеки играч, както всеки човек има потребност от поддръжка и има потребност някой да има вяра в него. Обратно треньорът както всеки човек има потребност да може да се довери на някого. На тази основа се базират взаимоотношенията треньор-състезател. Трудният миг е да достигнеш до потребностите на всеки играч, тъй че да канализираш напъните му, а в това време да изградиш почит и доверие към себе си като треньор и началник.
- Кое е нещото на което един треньор ще научи по-добре едно дете от неговия родител?
Разликата сред треньора и родителя е единствено една... За треньора в никакъв случай не си единствен, а за родителя си! Треньорът може да те научи, че може да си доста скъп, само че не си незаместим и в случай че желаеш нещо би трябвало да се потрудиш, да го изстрадаш и да го заслужиш.
- Кое е нещото, което в никакъв случай няма да забравиш от първите си години в баскетбола и което искаш да предадеш като урок на своите ученици?
Няма да не помни по какъв начин се събирахме на лагерите и всякога тези 7-10 дни променяха езаимоотношенията със съотборниците ми и създаваха другарства за години напред. Нещо, което продължава да ми се случва като треньор и аз давам като съвет на играчите. Да прекарват повече време дружно и да се учат един от различен.
- Съжалявал ли си, че толкоз рано спираш кариерата си като играч? И за какво?
Никога! Моята мощ е да приказвам пред аудитория, да показвам и да бъда образец. Не имам вяра, че имам силата да преобладавам физически, механически и тактически и съм изцяло удовлетворе от това. Най-големите треньорски провали идват от израза: „ Знаете ли кой бях аз? “.
- Как реши да се занимаваш с треньорска работа?
Винаги ми е било забавно за какво нещата, до момента в който играех се получават или се провалят и другите са по-добри от мен. Обичам да проучвам всяка обстановка и това ме подтикна да се занимавам с треньорство. Беше много естествен и натурален развой откакто стопирах да играя.
- Къде стартира като треньор и по кое време беше момента, когато си сподели, че това е твоето нещо?
Първите си стъпки направих в подготвителни групи с дребни деца в БК „ Левски “, където Владимир Искров ми даде опция да усетя тръпката от треньорстото. Когато видях, че правя впечатление на играчите и това ме кара да се усещам добре, осъзнах, че мога да се развия в тази специалност и по този начин до ден сегашен.
- Какво би трябвало да има най-вече един треньор – може би... самообладание?
Треньорът би трябвало да има религия, да има трезва оценка и самокритичност. Да има вяра в личните си благоприятни условия и в тези на състезателите си. Да преценява обстановката, в която се намира и постоянно да адресира проблемите на хората, по отношение на тях самите, а не по отношение на личните си желания и потребности.
- Как се промени мнението ти за треньорската специалност с годините?
Треньорството е доста вдъхновяваща и доста разочароваща специалност. Ако не си подготвен да бъдеш порядъчен и постоянен във вярванията си, доста елементарно се превръщаш в транспортен съд без платна и без посока. Вярвам, че специалността изисква да бъдеш доста преклонен, да учиш постянно и да не се опитваш да се доказваш на играчите си. Основната смяна в треньорството настъпи и с смяната на обществото. Все по-трудно е да определяш нещо като положително или неприятно, да слагаш забрани и да налагаш мнението си. Все повече треньорите се трансформираме в инструктори, които дават насоки и образец, а изборът остава за играчите.
- Работил си с момчета, юноши, мъже, дами в доста тимове, къде е мястото, където се усещаше най-добре?
Това е доста забавен въпрос. В България се усещах най-добре в ЦСКА. Там обаче влязох в удобната си зона, къде не осъзнавах, че светът е много по-несигурно място в сравнение с наподобява. В Дебрецен пък получих опцията да работя на най-високо софтуерно и организационно равнище в Европа, само че пък преимуществата на живота в България бяха заличени. Има доста справедливи и субективни фактори да се чувстваш добре. Щастието не е еднообразно разбиране за всеки. Опознах себе си и в този момент се усещам на вярното място.
- Какви професионални умения си придобил като треньор, знаем, че си минал треньорски курсове в Европа, бил си част от програмата на ФИБА Europa Coaching Certificate.
Това е една от най-хубавите ми вложения. Научих доста за баскетбола, само че доста повече за света към себе си. Запознах се със страхотни хора, с високи стандарти. Създадох другарства и нова работа. Общо взето напълно трансформирах живота си. Препоръчвам на всеки, без значение от специалността си, да разшири кръгозора от познанства и да опознае нови места, нови хора и нов метод към това, което прави и живота.
- Затова ли всички, които сме запленени от магията на тази игра, имаме вяра, че баскетболът е повече от спорт?
Магия е да обичаш, да даваш и всичко, което получаваш да те прави благополучен. Ако тези три фактора са съответстващи за някого, значи баскетболът/животът е магия.
- Какви други курсове си посещавал и смяташ ли, че треньорите би трябвало да са постоянно „ в крайник с времето “?
Пътувах доста през годините. Станах доста непосредствен с Крис Дайл и неговата организация. Посетих го даже в Сан Антонио, Съединени американски щати. Там научих също доста за играта. В Унгария съм участвал на няколко семинара с задгранични треньори. Смятам, че треньорите би трябвало да учат всекидневно и да не чакат семинар, курс или непознат треньор да ни посети, а те самите да изпитват потребността да изучат играта в елементи.
- Ти самият взел участие ли си като преподавател в такива курсове?
Бил съм преподавател на два семинара в Унгария и на един семинар тук в България. Първият семинар беше проведен от Унгарската федерация в Дебрецен и го организирах с още един чужденеш, швед, който ми е непосредствен другар и до през днешния ден. Вторият семинар бе проведен също от тяхната федерация, само че беше в Мишколц, където го организирах с един от топ треньорите в България Христо Ценов.
- От опита си в чужбина, какъв брой близо и какъв брой надалеч сме от правилния път?
Много сме надалеч от професионалния спорт в чужбина. Инвестициите и изискванията са несравними. Точно по тази причина считам, че няма потребност да се стремим натам. По-скоро би трябвало да залагаме върху самостоятелното развиване на надарените деца, които да получат опция за положително обучение и кариерно развиване в чужбина. Това ще промени отношението и визията на целия ни спорт. Система, която работи сполучливо в съвсем всички скандинавски страни. Не бихме били първите, само че егото не ни разрешава да се назовем дилетанти и постоянно превъзхожда любовта ни към децата и баскетбола.
- Как се работи с подрастващите там?
Зависи къде, както споделих няма правилно и неверно в актуалния свят. Има места, на които залагат на технологиите, на други на образованието и детайлите, на трети на качествения артикул, който да основава повсеместност. Има доста тествани модели, въпросът е да се рамкираме в някой от тях или най-малко да взаимстваме, а не да бъдем пасажери без посока.
Автор Вяра Илиева
Втората част на изявлението с Теди Буков очаквайте на следващия ден на уеб страницата на Българска национална телевизия!
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Теди Буков се възпламенява по баскетбола в учебно заведение, а по-късно продължава да тренира в БК БУБА Баскетбол при Емилия Кръстева. Това, което му е харесвало тогава в този спорт е, че може да прекарва времето си в залата, да играе непрекъснато и да намира нови другари. Сега го въодушевява опцията да съобщи любовта си към играта на младите, а по този начин също и да им съобщи своите познания.
Кариерата си като треньор стартира през 2013 година с дребни деца в учебни групи. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - дами. Казва, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В " аления " клуб е водил тимовете до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на тима до 16 години и е отговарял за самостоятелната подготовка на надарените играчи.
През 2018 година Теди Буков е асистент на Христо Ценов в националния тим на България до 16 години.
Лектор на няколко семинара в Унгария и в България, гост-треньор в няколко интернационалните баскетболни кампа в Сан Антонио, Съединени американски щати и в Дебрецен, Унгария, последният проведен от звездата на Реал Мадрид Адам Ханга.
Миналата година основава школа за самостоятелни умения “Beyond drills just skills ”. Завършил е влиятелния треньорски курс в Европа (FECC), следва му дипломиране в НСА. В момента е треньор в БК Септември 97, където работи с девойки от 8 до 12 годишна възраст.
Вижте първата част от изявлението с Теди Буков - специфична за спортния уебсайт на Българска национална телевизия.
- Теди, промени ли се мнението ти за баскетбола?
Мнението ми се промени няколко пъти за последните 15 години. От чувството за игра, през опцията за състезание и доказване, до средство за образование и хармонично израстване.
- А по какъв начин се промени баскетболът от времето, когато ти си почнал да тренираш и в този момент?
Играта се променя всяка година. Методите за подготовка, селекцията, технологията, финансовите вложенията се усъвършенстват. Играчите стават доста по-разнообразни, мощни и бързи. Баскетболът се трансформира от игра на тесни експерти до сложна просвета, в която разнообразието от умения, познания, ментална непоклатимост и физически данни разделят триумфа от неуспеха. Всичко това навлиза и в българския баскетбол, само че с доста по–ниски темпове, тъй като любознанието, самокритичността и способността да отлагаме удоволствието са на доста ниско равнище.
- Плюс ли е това, че днешните начинаещи имат повече информация?
Със сигурност е плюс съществуването на информция. Негативно е неспособността да я пресяват и тъкмо това е една от нашите задания като педагози. Да водим младите освен посредством думи, а посредством дейности и посредством положителни образци: какво да гледат, с кого да поддържат връзка, на кого да подражават, по какъв начин да наподобяват, какво да слушат, какво да ядат и какви места да посещават.
- Какво не знаеше за баскетбола и по-скоро за професионалния спорт?
Не знаех, че професионалният спорт не е наложително да бъде на топ равнище, с цел да вдъжновява, а би трябвало да има добра конструкция и първокласен артикул, с цел да основава повсеместност, която по натурален път да подвига равнището както на младите, по този начин и на спорта като цяло. Също по този начин не мисля, че професионалният спорт е единствената цел и смисъл за подрастващото потомство. Нещо, което не осъзнавах като дребен.
- Тоест по-важно е да станеш добър човек, в сравнение с незадоволен състезател?
Ако погледнем чисто статистически нашият спорт е доста изискващ (физически, механически и интелектуално) и шансът да произведем играч на високо равнище е редуциран до под 1%. Въпросът е какво можем да създадем с останалите 99%? Аз имам вяра, че като здравомислещи хора, би трябвало да поемем отговорност към тях като персони.
- Как спортът може да помогне на младите, та даже и аматьорският спорт, когато се практикува за наслаждение?
Може да развие умения, за които за жалост просветителната ни система не основава условия: работа в екип, работа напрегнат, взимане на решения в тежки и напрегнати обстановки, възприятие за отговорност и дисциплинираност, обич...
- Колко значимо е с изключение на да се тренира вярно, да се употребяват и потребни храни? Какъв е твоя лист със препоръки в тази посока?
- Храната, дозирана и одобрявана като лекарство, е лекарство. Бих предложил да не се стига до крайности, само че да се влиза в съответствие 80 към 20. Имам 4 образеца за ‚лоши “ храни, които употребявам като модел: пшеница, захар, пържено, течни калории. Без тях животът е доста по - работлив
- Кой е най-големият камшик за децата и изобщо за подрастващите?
Най–големият камшик за децата са родителите. И най-много когато те (родителите) задоволяват всяка волност, всеки ентусиазъм на децата си или противоположното. Липсата на внимание и съпричастност! Има една доста огромна ммисъл: „ Децата не са отговорни до момента в който са деца... Но всяко дете става възрастен. “
- Колко значима е връзката треньор-състезател?
Всеки играч, както всеки човек има потребност от поддръжка и има потребност някой да има вяра в него. Обратно треньорът както всеки човек има потребност да може да се довери на някого. На тази основа се базират взаимоотношенията треньор-състезател. Трудният миг е да достигнеш до потребностите на всеки играч, тъй че да канализираш напъните му, а в това време да изградиш почит и доверие към себе си като треньор и началник.
- Кое е нещото на което един треньор ще научи по-добре едно дете от неговия родител?
Разликата сред треньора и родителя е единствено една... За треньора в никакъв случай не си единствен, а за родителя си! Треньорът може да те научи, че може да си доста скъп, само че не си незаместим и в случай че желаеш нещо би трябвало да се потрудиш, да го изстрадаш и да го заслужиш.
- Кое е нещото, което в никакъв случай няма да забравиш от първите си години в баскетбола и което искаш да предадеш като урок на своите ученици?
Няма да не помни по какъв начин се събирахме на лагерите и всякога тези 7-10 дни променяха езаимоотношенията със съотборниците ми и създаваха другарства за години напред. Нещо, което продължава да ми се случва като треньор и аз давам като съвет на играчите. Да прекарват повече време дружно и да се учат един от различен.
- Съжалявал ли си, че толкоз рано спираш кариерата си като играч? И за какво?
Никога! Моята мощ е да приказвам пред аудитория, да показвам и да бъда образец. Не имам вяра, че имам силата да преобладавам физически, механически и тактически и съм изцяло удовлетворе от това. Най-големите треньорски провали идват от израза: „ Знаете ли кой бях аз? “.
- Как реши да се занимаваш с треньорска работа?
Винаги ми е било забавно за какво нещата, до момента в който играех се получават или се провалят и другите са по-добри от мен. Обичам да проучвам всяка обстановка и това ме подтикна да се занимавам с треньорство. Беше много естествен и натурален развой откакто стопирах да играя.
- Къде стартира като треньор и по кое време беше момента, когато си сподели, че това е твоето нещо?
Първите си стъпки направих в подготвителни групи с дребни деца в БК „ Левски “, където Владимир Искров ми даде опция да усетя тръпката от треньорстото. Когато видях, че правя впечатление на играчите и това ме кара да се усещам добре, осъзнах, че мога да се развия в тази специалност и по този начин до ден сегашен.
- Какво би трябвало да има най-вече един треньор – може би... самообладание?
Треньорът би трябвало да има религия, да има трезва оценка и самокритичност. Да има вяра в личните си благоприятни условия и в тези на състезателите си. Да преценява обстановката, в която се намира и постоянно да адресира проблемите на хората, по отношение на тях самите, а не по отношение на личните си желания и потребности.
- Как се промени мнението ти за треньорската специалност с годините?
Треньорството е доста вдъхновяваща и доста разочароваща специалност. Ако не си подготвен да бъдеш порядъчен и постоянен във вярванията си, доста елементарно се превръщаш в транспортен съд без платна и без посока. Вярвам, че специалността изисква да бъдеш доста преклонен, да учиш постянно и да не се опитваш да се доказваш на играчите си. Основната смяна в треньорството настъпи и с смяната на обществото. Все по-трудно е да определяш нещо като положително или неприятно, да слагаш забрани и да налагаш мнението си. Все повече треньорите се трансформираме в инструктори, които дават насоки и образец, а изборът остава за играчите.
- Работил си с момчета, юноши, мъже, дами в доста тимове, къде е мястото, където се усещаше най-добре?
Това е доста забавен въпрос. В България се усещах най-добре в ЦСКА. Там обаче влязох в удобната си зона, къде не осъзнавах, че светът е много по-несигурно място в сравнение с наподобява. В Дебрецен пък получих опцията да работя на най-високо софтуерно и организационно равнище в Европа, само че пък преимуществата на живота в България бяха заличени. Има доста справедливи и субективни фактори да се чувстваш добре. Щастието не е еднообразно разбиране за всеки. Опознах себе си и в този момент се усещам на вярното място.
- Какви професионални умения си придобил като треньор, знаем, че си минал треньорски курсове в Европа, бил си част от програмата на ФИБА Europa Coaching Certificate.
Това е една от най-хубавите ми вложения. Научих доста за баскетбола, само че доста повече за света към себе си. Запознах се със страхотни хора, с високи стандарти. Създадох другарства и нова работа. Общо взето напълно трансформирах живота си. Препоръчвам на всеки, без значение от специалността си, да разшири кръгозора от познанства и да опознае нови места, нови хора и нов метод към това, което прави и живота.
- Затова ли всички, които сме запленени от магията на тази игра, имаме вяра, че баскетболът е повече от спорт?
Магия е да обичаш, да даваш и всичко, което получаваш да те прави благополучен. Ако тези три фактора са съответстващи за някого, значи баскетболът/животът е магия.
- Какви други курсове си посещавал и смяташ ли, че треньорите би трябвало да са постоянно „ в крайник с времето “?
Пътувах доста през годините. Станах доста непосредствен с Крис Дайл и неговата организация. Посетих го даже в Сан Антонио, Съединени американски щати. Там научих също доста за играта. В Унгария съм участвал на няколко семинара с задгранични треньори. Смятам, че треньорите би трябвало да учат всекидневно и да не чакат семинар, курс или непознат треньор да ни посети, а те самите да изпитват потребността да изучат играта в елементи.
- Ти самият взел участие ли си като преподавател в такива курсове?
Бил съм преподавател на два семинара в Унгария и на един семинар тук в България. Първият семинар беше проведен от Унгарската федерация в Дебрецен и го организирах с още един чужденеш, швед, който ми е непосредствен другар и до през днешния ден. Вторият семинар бе проведен също от тяхната федерация, само че беше в Мишколц, където го организирах с един от топ треньорите в България Христо Ценов.
- От опита си в чужбина, какъв брой близо и какъв брой надалеч сме от правилния път?
Много сме надалеч от професионалния спорт в чужбина. Инвестициите и изискванията са несравними. Точно по тази причина считам, че няма потребност да се стремим натам. По-скоро би трябвало да залагаме върху самостоятелното развиване на надарените деца, които да получат опция за положително обучение и кариерно развиване в чужбина. Това ще промени отношението и визията на целия ни спорт. Система, която работи сполучливо в съвсем всички скандинавски страни. Не бихме били първите, само че егото не ни разрешава да се назовем дилетанти и постоянно превъзхожда любовта ни към децата и баскетбола.
- Как се работи с подрастващите там?
Зависи къде, както споделих няма правилно и неверно в актуалния свят. Има места, на които залагат на технологиите, на други на образованието и детайлите, на трети на качествения артикул, който да основава повсеместност. Има доста тествани модели, въпросът е да се рамкираме в някой от тях или най-малко да взаимстваме, а не да бъдем пасажери без посока.
Автор Вяра Илиева
Втората част на изявлението с Теди Буков очаквайте на следващия ден на уеб страницата на Българска национална телевизия!
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ