Три любими класически пиеси в Младежкия театър
Театърът, дружно с хартиените книги, си остава съвсем последното леговище на същинското изкуство. Любимите пиеси ни обезпечават два часа пътешестване в напълно друг свят, където откриваме своите въпроси, своите проблеми, своите алтернативи.
Класическият спектакъл си проличава по това – че е постоянно „ на мода “, че е понятен и за идващите генерации, и за по-следващите. Историите, които виждаме на сцената, могат да се случат с нас и към нас, те са постоянно забавни, постоянно настоящи. Всеки нов фен открива нещо ново, нещо свое и си потегля от театъра малко по-различен.
Ето три типичен пиеси, които би трябвало да видите в Младежкия спектакъл този сезон.
" Иванов "
" Иванов " е първата пиеса на Чехов. Постановката е на Стефан Мавродиев, а в спектакъла взе участие огромна част от трупата на театъра, като особено внимание заслужава опцията да забележим на сцена Ивайло Христов, и то във върхова форма. В основната роля е Малин Кръстев. Пиесата е типично чеховска история за буксуващата съветска интелигенция в края на ХІХ век, само че като първи драматургичен опит е написана с по-малко заобикалки, с по-видими спорове, с по-крайни обрати на действието и без плавни преходи и щадене на възприятията на феновете. Погледнато от избран ъгъл, това е голямо преимущество.
" Еквус "
е световноизвестна пиеса на Питър Шафър, сложена доста ефектно, още веднъж с Малин Кръстев в основната роля. Абсолютно настоящ във всички времена сюжет, разглеждащ в много мъчителен ракурс въпросите за вярата и неналичието на религия, за любовта и нейните разновидности, за измеренията на естественото и патологичното, за отчуждението, порастването, примирението. Моят обичан театър за сезона.
" Пилето "
Книгата и филмът на Алън Паркър с Никълъс Кейдж и Матю Модайн от дълго време към този момент са класика, към която режисьорът Васил Дудев предлага една по-различна позиция. Без да омаловажава прелестната история за другарството на Ал и Пилето, той е концентрирал действието на напълно дребна повърхност и цялата пиеса се разиграва с съвсем подръчни средства. Резултатът е доста добър – отдалеченост с публиката няма, а Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов като Пилето и Ал са толкоз безапелационни и същински, че даже единствено поради тях „ Пилето “ си заслужава. Освен това кой от нас си няма най-малко един другар, с който е подготвен да полети?...
Класическият спектакъл си проличава по това – че е постоянно „ на мода “, че е понятен и за идващите генерации, и за по-следващите. Историите, които виждаме на сцената, могат да се случат с нас и към нас, те са постоянно забавни, постоянно настоящи. Всеки нов фен открива нещо ново, нещо свое и си потегля от театъра малко по-различен.
Ето три типичен пиеси, които би трябвало да видите в Младежкия спектакъл този сезон.
" Иванов "
" Иванов " е първата пиеса на Чехов. Постановката е на Стефан Мавродиев, а в спектакъла взе участие огромна част от трупата на театъра, като особено внимание заслужава опцията да забележим на сцена Ивайло Христов, и то във върхова форма. В основната роля е Малин Кръстев. Пиесата е типично чеховска история за буксуващата съветска интелигенция в края на ХІХ век, само че като първи драматургичен опит е написана с по-малко заобикалки, с по-видими спорове, с по-крайни обрати на действието и без плавни преходи и щадене на възприятията на феновете. Погледнато от избран ъгъл, това е голямо преимущество.
" Еквус "
е световноизвестна пиеса на Питър Шафър, сложена доста ефектно, още веднъж с Малин Кръстев в основната роля. Абсолютно настоящ във всички времена сюжет, разглеждащ в много мъчителен ракурс въпросите за вярата и неналичието на религия, за любовта и нейните разновидности, за измеренията на естественото и патологичното, за отчуждението, порастването, примирението. Моят обичан театър за сезона.
" Пилето "
Книгата и филмът на Алън Паркър с Никълъс Кейдж и Матю Модайн от дълго време към този момент са класика, към която режисьорът Васил Дудев предлага една по-различна позиция. Без да омаловажава прелестната история за другарството на Ал и Пилето, той е концентрирал действието на напълно дребна повърхност и цялата пиеса се разиграва с съвсем подръчни средства. Резултатът е доста добър – отдалеченост с публиката няма, а Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов като Пилето и Ал са толкоз безапелационни и същински, че даже единствено поради тях „ Пилето “ си заслужава. Освен това кой от нас си няма най-малко един другар, с който е подготвен да полети?...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ