Те се осмелили да искат равноправие, да се борят за

Те се осмелили да желаят пълноправие, да се борят за него и да живеят като равни на мъжете епохи преди да се появи думата феминизъм. Добре образовани и смели, родени разнообразни и приели да бъдат такива, те създали избор, който надалеч не бил единствено полов. Открито се противопоставяли на всички обществени ограничавания, които задавали мястото им в обществото до последната детайлност – от това какво ще обличат, за кого ще се омъжат и къде ще живеят, до това какво ще учат и какво ще работят. Ако през вековете обществото последователно приело, че дамите също могат да са мощни, надарени и независими, заслуга имат и те – три велики лесбийки, трансформирали женската орис.

 

Хортенз Манчини (1646 – 1699)



Хортенз била обичаната племенница на кардинал Мазарини. Благодарение на неговата защита тя и нейните сестри получили извънредно за времето си обучение, каквото не се полагало на дамите. Кардиналът се погрижил да ги задоми уместно. Едната сестра – Олимпия, се омъжила за Маурицио Савойски и станала майка на Евгений Савойски. Другата – Мари, била огромната обич на Луи XIV. Хортенз била омъжена за Арман-Шарл де ла Порт, който бил най-богатият мъж в Европа по това време, само че бил душевен невменяем и скоро след сватбата тя избягала от него. Хортенз наследила цялото благосъстояние на вуйчо си Мазарини и станала най-богатата жена във Франция. Това й разрешило да води самостоятелен живот, пътувайки поредно в Италия, Англия и Испания.Тя се обличала като мъж, можела да си служи с оръжие, не криела връзките си с други дами и описала живота си в подробни записки – първите женски записки в историята на литературата. Направила го, не на последно място, с цел да разкрие жестокостта на брачна половинка си и да оправдае края на брака си с него. Независимо от положителното си обществено състояние и привилегиите във всички кралски дворове в Европа, Хортенз била неспокойна и живяла трагично до самия край – едно мъжко момиче в един мъжки свят.