Духът в бутилката: истории за историята на българската бира и нейните летописци
Те обичат хубавата бира с ясното схващане какъв брой персонално е определението. Обичат и хубавите диалози на по халба за другарството и всички преживелици надалеч оттатък усета на хмел, които го вършат отлежало, само че същински пивко през годините. Те са .
„ На процедура сме колекционерски клуб, какъвто има в множеството страни по света, единствено че при нас нещата наподобяват малко по-различно. Не сме единствено колекционери. Ние сме другари. Именно това беше концепцията да се кръстим „ общество ”. Неизбежно поражда аналогията с „ Обществото на мъртвите поети ” , само че не сме мъртви, ние сме живи и при нас най-важното е, че не сме просто ловци на титли . Ние сме другари и за нас общественият живот е извънредно значим. Когато се събираме, последното, за което си приказваме, са сбирките и сбирките. Разбира се, оказваме помощ си от самото начало, само че не по метода, по който го вършат сътрудниците в чужбина. Там в действителност комерсиалното надвива, при нас другарството е преди всичко ”, споделя Огнян Аспарухов и вкарва в клуба. Така с не доста средства, само че с възторг и с помощта на другари, сбирките на членовете на клуба стават все по-богати . Колекционерите си имат и коронни недостатъци.
Оги да вземем за пример е специалист по подложките . Логично пристрастеността се поражда около любовта към бирата, само че и към пътуванията. Огнян е преподавател и стартира да събира бирени продукти, откакто на екскурзия в Европа взема решение да размени обичайните сувенири за спомен с нещо ново. С първата поставка се снабдява преди близо 15 години. „ Ако бръкнем в сбирката да извадя нещо, незабавно се сещам от кое място съм взел подложката. Проблемът е, че сбирката ужасно доста набъбна, съхранява се в кутии на всевъзможни места и аз съвсем не ги виждам ”, споделя Оги.
Всички подложки са събрани с доста топли усеща, само че най-изстрадани са българските .
Трудното вкореняване на хмела
„ Оказва се, че нямаме обичаи в нашата страна. При нас бирата не е измежду тачените питиета. Ние сме страна, в която доста се използва ракия, преди всичко, по-късно вино. Бирата доста мъчно съумява да си пробие път. Даже в началните моменти, когато се озовала по нашите географски ширини, винарите се обединили и се пробвали да попречат на „ нашественика ” . Виждали са опасност и се опитвали да лимитират разпространяването на бирата ”, споделя Огнян, разгръщайки страниците от историята на родното питие. С нея общо има и унгарският бунтовник Лайош Кошут .
„ Общото е, че със свои сънародници унгарци и поляци той идва в България, в случай че не се неистина през 1849 година , първо във Видин. След това се озовава във Шумен, който по това време е значителен град в Османската империя, там хората идват от страни с обичаи. Започват да си варят бира по същия метод, по който нещата се случват и в този момент в България , на правилото на домашното пивоварство. От домашното пивоварство се отива към идната степен – същинското пивоварство. ”
Така Лайош Кошут става и характерен домакински пивовар по българските земи, освен това – един от пионерите . „ Тази напитка е била безусловно непозната, въпреки че има свидетелства, че и българите са правели напитка, сходна на бира, като са слагали във вода житните класове да ферментират и са пробвали полученото . Това е някаква примитивна форма на бира ”, изяснява Оги, който се е разровил по-дълбоко в българската бирена летопис.
Толкова надълбоко, че стигаме до историята за бира във видинско село, приготвяна с вода от Дунав . „ Според мен това е по-скоро мит, тъй като водата на река Дунав е много нечиста . По принцип за производството на бира се употребява по-чиста вода, изворна. Така че това може и да не дава отговор на истината. Не ми наподобява правдиво, защото водата е била извънредно нечиста. То и сега Дунав е извънредно нечист. Ползват се водоизточници с прясна изворна вода, несъмнено, може да са напълно покрай Дунава, само че по този метод се заобикалят бактериите във водата на реката ”.
Свещенодействията в пивоварството
Никак не е мит обаче русенската бира от пещера с името на светица – Св. Петка, покрай параклис, носещ същото име . „ Това е една от най-големите загадки, тъй като съгласно нас „ Св. Петка ” в Русе е първата българска пивоварна , намирала се е в параклиса, обаче не е приета публично от хората, които би трябвало да признаят обстоятелствата за исторически достоверни, в България това е Съюзът на пивоварите. Може би не я признават, тъй като не съществува сега. Просъществувала е по-малко време, по-късно е прераснала в пивоварна „ Хаберман ” и на процедура се е сляла, изгубила е позиции. Много постоянно се е случвало това. Много бързо са банкрутирали дребните пивоварни при започване на българското пивоварство. Не е инцидентен фактът, че доста от авторитетните хора в това отношение търсят пивовари от чужбина, като Франц Милде да вземем за пример, за който всички знаем, че е бил основен пивовар на избрана марка. Той е минал през няколко български пивоварни, през София, през Пловдив, преди да се озове в Шумен, където считат, че е сложил основите на настоящето пивоварство . ”
Мистерията на българските бирени подложки
Кога те са създадени във типа, в който ги познаваме през днешния ден, за Оги е „ голяма мистерия ” . Предполага, че първите са от интервала 1930-1940 година , времето, когато е имало велможа снабдител на бира . За страдание, информация липсва . Огнян ни твърди, че през цялото време процесът е сходен на този в другите страни, където бира към този момент се създава. Следим опита на Германия и Белгия, само че изискуем развиването на родното пивоварство най-много на чешките технолози. Те донасят у нас и бутилирането, и етикетирането, „ единствено с подложките не са се справили както би трябвало ”, майтапи се Оги.
И в случай че подложката е изчезналото звено в българския бирен бизнес, то можем да се похвалим, че член на обществото има най-голямата в света сбирка от български бирени етикети . Началото за Любомир Ангелов е през 1994-а . Оттогава му върви по вода, само че не дунавска. „ Сложих бутилки в леген и като паднаха етикетите, взех решение, че това е нещо, което ще би трябвало да натрупвам. Завършил съм колеж по снимка и полиграфия, с хартия се занимавам и оттова потеглиха нещата. Полека сбирката стана огромна ”, непретенциозно признава Любо.
С усет на хартия
Казва, че за него като колекционер водещ е не усетът, а другият етикет . Иначе усетът го кара да опитва доста бири, само че главната движеща мощ е чувството за хартия . „ Да пипна етикета, да си го сложа в албума, да си го подредя и след време да го видя. Това е сбирката, която остава. ” В неговата има неналичия, само че има и попадения – етикети от 40-те и 50-те, а мечтаният етикет е... откритият .
„ Сещам се за един, който напълно инцидентно сме намерили с моя кум. Той също е колекционер. Бяхме на една вила и попаднахме на остарели бутилки. Където остават мемоари, там е мечтаният етикет. ” А всички мемоари на Любо са откривателски, като единствено българските са над 3500 . Историята зад всеки е ясна в паметта му до ден-днешен. „ Още в самото начало взех решение, че ще групирам български, защото тогава беше и доста мъчно, през 1994 година, да се набират непознати бири ”. Пък и съгласно Любо в случай че желае да реализира изпълнима цел, колекционерът би трябвало да се ограничи в избран тип продукти.
(Не)видимият резултат на забележимите недостатъци
„ Намирал съм бутилка с етикет, на който не е отпечатан избран цвят. Изглежда по напълно друг метод. Също по този начин има бири, които ги е имало доста малко време – 2, 3, 5 месеца , по-късно изчезват и етикетът си остава в историята. От 4-5 години има доста български крафт пивоварни, които бълват доста разнообразни бири с доста красиви етикети, те са все едно един тираж . Който съумял да си вземе, взима ”, разяснява Любо, който също става самобитен летописец на българската бира като доста свои сътрудници колекционери. Причината – даже в пивоварните мъчно се намират всички етикети, подложки, капачки, кенове и бутилки .
Разцветът на българските крафт бири
Той е реалност в последните години, удостоверява и Огнян. Днес част от дребните пивоварни към този момент изместват промишлените производители на обичайните, главно лагерни бири. Делът на огромните пивоварни доста бързо понижава за сметка на дребните. Според Оги точно този вид производители влагат „ безстрашие ” и „ чудо ” в работата, като вършат напълно нови стилове бира, „ всевъзможни типове с каквото можете да се сетите ” . А колекционерите като Оги и Любо са петимни да пробват.
От съвсем всичко може да се получи бира. Може би една от първите български бири, която доста ме впечатли, беше, когато през 2014 година посетихме Трявна и основахме обществото публично. Тогава там беше едно от първите местенца в България, където се практикуваше крафт пивоварство . Там пихме страхотна българска бира с чубрица . Ако някой има път към Трявна, това е бирата, която би трябвало да опита. Разбира се, има и много несполучливи бири, само че това са бири, които човек си поставя в черния лист и не повтаря в никакъв случай ”, споделя Оги и продължава:
„ Има най-различни съставки, които въздействат. Усещането е най-вече субективно. Може на мен да не ми хареса, а на различен – да. Не обичам бири с усет на риба да вземем за пример. Има бири със стриди, опитват хората, дори не знам дали е доста подходящо, само че в пивоварна от Дания бяха създали бира с косми от срамни елементи на девойки , която не знам какви качества е имала като бира, само че отрицателната реклама, а всяка реклама е добра, беше супер сполучлива. Вдигна се заплашителен звук и тази пивоварна просперира и сега ”.
Има и бири, които залагат на висок алкохолен % – 45-46% . „ Нещо, което не става за пиянство или най-малко е надалеч от разбиранията за бира, само че все пак такива върхове се слагат непрестанно. Разбира се, обичаните бири са уравновесените . Каквото и да сложиш в бирата, в случай че е в рационалните граници, в случай че усетът е уравновесен и прелестен и можеш да изпиеш повече от една глътка, е ок. ”
Бирените пътешествия по света и у нас
Обществото на колекционерите на бирени продукти в България е част от международната колекционерска общественост и е единственият клуб представител от страната ни. На всеки 2 години се организират международни конгреси. За страдание, българите не могат да посещават всички, само че са били на първия в Словакия през 2013-а, както и на този в Полша през 2017-а. Очаква се анулираният поради Covid -19 конгрес от 2021-ва да се случи през 2022-ра в Истанбул, Турция.
А до момента в който колекционерите пътуват, мечтаят за Музей на българската бира . И за тази фантазия, като при всяка друга добра рецепта, са значими съставките. „ Липсва предпочитание от страна на огромните пивоварни да ни поддържат. Ето ние, с нашите сбирки, които превъзхождат десетки пъти това, което самите пивоварни имат като история в своя списък, сме подготвени да ги изложим, да бъдат част от непрекъсната експозиция. Трябва ни тъкмо една къща, в която да изложим сбирките си. Ще подсигурим от самото начало да има българска бира, наливна и бутилирана, ще каним доста чужденци. Биреният туризъм , който даже тук към този момент е относително съвременен от доста години, в целия свят се практикува, най-много поради евтините самолетни билети ”, изяснява Оги и показва кое е изискването към пивоварите , с цел да бъдат сътрудници в сходно начинание:
„ Трябва да одобряват конкуренцията за даденост. Това е казусът, тъй като разчитаме на поддръжка от доста страни. Ако приемем поддръжка от една страна, това значи да изберем любимец. Искаме да разпространяваме българската бира напълно, като има място и за промишлената, и за крафт бирата. Искаме като пристигна някой в България с концепцията да опитва българска бира, да знае къде има най-вече, да вижда артефакти от цялата история ”.
Оги си спомня и за преживелица с другар от Чехия, който завели да опита нашенска бира за първи път в заведение в София. Родните колекционери му дали да пие хубава по тяхно мнение бира, една от най-елементарните бутилирани промишлени бири. Харесала му, което доста зарадвало българската му компания. Чехия обаче надалеч не е най-далечната страна, където членовете на обществото са разпространявали родното питие. Оги е пращал подложки в Бразилия, Аржентина, Индия, в страни от Африка. Самият той има подложки от 170 страни . „ Липсват ми от няколко африкански страни, от няколко от новопризнатите страни, от островни страни ”, споделя Огнян, които още мечтае за своята българска царска поставка.
Допи ви се хубава бира? Утолете жаждата като чуете цялата история на от звуковия файл.
Снимки:, персонален списък на Любомир Ангелов, от студиото на „ Хоризонт ” - Лора Търколева и Марта Младенова
„ На процедура сме колекционерски клуб, какъвто има в множеството страни по света, единствено че при нас нещата наподобяват малко по-различно. Не сме единствено колекционери. Ние сме другари. Именно това беше концепцията да се кръстим „ общество ”. Неизбежно поражда аналогията с „ Обществото на мъртвите поети ” , само че не сме мъртви, ние сме живи и при нас най-важното е, че не сме просто ловци на титли . Ние сме другари и за нас общественият живот е извънредно значим. Когато се събираме, последното, за което си приказваме, са сбирките и сбирките. Разбира се, оказваме помощ си от самото начало, само че не по метода, по който го вършат сътрудниците в чужбина. Там в действителност комерсиалното надвива, при нас другарството е преди всичко ”, споделя Огнян Аспарухов и вкарва в клуба. Така с не доста средства, само че с възторг и с помощта на другари, сбирките на членовете на клуба стават все по-богати . Колекционерите си имат и коронни недостатъци.
Оги да вземем за пример е специалист по подложките . Логично пристрастеността се поражда около любовта към бирата, само че и към пътуванията. Огнян е преподавател и стартира да събира бирени продукти, откакто на екскурзия в Европа взема решение да размени обичайните сувенири за спомен с нещо ново. С първата поставка се снабдява преди близо 15 години. „ Ако бръкнем в сбирката да извадя нещо, незабавно се сещам от кое място съм взел подложката. Проблемът е, че сбирката ужасно доста набъбна, съхранява се в кутии на всевъзможни места и аз съвсем не ги виждам ”, споделя Оги.
Всички подложки са събрани с доста топли усеща, само че най-изстрадани са българските .
Трудното вкореняване на хмела
„ Оказва се, че нямаме обичаи в нашата страна. При нас бирата не е измежду тачените питиета. Ние сме страна, в която доста се използва ракия, преди всичко, по-късно вино. Бирата доста мъчно съумява да си пробие път. Даже в началните моменти, когато се озовала по нашите географски ширини, винарите се обединили и се пробвали да попречат на „ нашественика ” . Виждали са опасност и се опитвали да лимитират разпространяването на бирата ”, споделя Огнян, разгръщайки страниците от историята на родното питие. С нея общо има и унгарският бунтовник Лайош Кошут .
„ Общото е, че със свои сънародници унгарци и поляци той идва в България, в случай че не се неистина през 1849 година , първо във Видин. След това се озовава във Шумен, който по това време е значителен град в Османската империя, там хората идват от страни с обичаи. Започват да си варят бира по същия метод, по който нещата се случват и в този момент в България , на правилото на домашното пивоварство. От домашното пивоварство се отива към идната степен – същинското пивоварство. ”
Така Лайош Кошут става и характерен домакински пивовар по българските земи, освен това – един от пионерите . „ Тази напитка е била безусловно непозната, въпреки че има свидетелства, че и българите са правели напитка, сходна на бира, като са слагали във вода житните класове да ферментират и са пробвали полученото . Това е някаква примитивна форма на бира ”, изяснява Оги, който се е разровил по-дълбоко в българската бирена летопис.
Толкова надълбоко, че стигаме до историята за бира във видинско село, приготвяна с вода от Дунав . „ Според мен това е по-скоро мит, тъй като водата на река Дунав е много нечиста . По принцип за производството на бира се употребява по-чиста вода, изворна. Така че това може и да не дава отговор на истината. Не ми наподобява правдиво, защото водата е била извънредно нечиста. То и сега Дунав е извънредно нечист. Ползват се водоизточници с прясна изворна вода, несъмнено, може да са напълно покрай Дунава, само че по този метод се заобикалят бактериите във водата на реката ”.
Свещенодействията в пивоварството
Никак не е мит обаче русенската бира от пещера с името на светица – Св. Петка, покрай параклис, носещ същото име . „ Това е една от най-големите загадки, тъй като съгласно нас „ Св. Петка ” в Русе е първата българска пивоварна , намирала се е в параклиса, обаче не е приета публично от хората, които би трябвало да признаят обстоятелствата за исторически достоверни, в България това е Съюзът на пивоварите. Може би не я признават, тъй като не съществува сега. Просъществувала е по-малко време, по-късно е прераснала в пивоварна „ Хаберман ” и на процедура се е сляла, изгубила е позиции. Много постоянно се е случвало това. Много бързо са банкрутирали дребните пивоварни при започване на българското пивоварство. Не е инцидентен фактът, че доста от авторитетните хора в това отношение търсят пивовари от чужбина, като Франц Милде да вземем за пример, за който всички знаем, че е бил основен пивовар на избрана марка. Той е минал през няколко български пивоварни, през София, през Пловдив, преди да се озове в Шумен, където считат, че е сложил основите на настоящето пивоварство . ”
Мистерията на българските бирени подложки
Кога те са създадени във типа, в който ги познаваме през днешния ден, за Оги е „ голяма мистерия ” . Предполага, че първите са от интервала 1930-1940 година , времето, когато е имало велможа снабдител на бира . За страдание, информация липсва . Огнян ни твърди, че през цялото време процесът е сходен на този в другите страни, където бира към този момент се създава. Следим опита на Германия и Белгия, само че изискуем развиването на родното пивоварство най-много на чешките технолози. Те донасят у нас и бутилирането, и етикетирането, „ единствено с подложките не са се справили както би трябвало ”, майтапи се Оги.
И в случай че подложката е изчезналото звено в българския бирен бизнес, то можем да се похвалим, че член на обществото има най-голямата в света сбирка от български бирени етикети . Началото за Любомир Ангелов е през 1994-а . Оттогава му върви по вода, само че не дунавска. „ Сложих бутилки в леген и като паднаха етикетите, взех решение, че това е нещо, което ще би трябвало да натрупвам. Завършил съм колеж по снимка и полиграфия, с хартия се занимавам и оттова потеглиха нещата. Полека сбирката стана огромна ”, непретенциозно признава Любо.
С усет на хартия
Казва, че за него като колекционер водещ е не усетът, а другият етикет . Иначе усетът го кара да опитва доста бири, само че главната движеща мощ е чувството за хартия . „ Да пипна етикета, да си го сложа в албума, да си го подредя и след време да го видя. Това е сбирката, която остава. ” В неговата има неналичия, само че има и попадения – етикети от 40-те и 50-те, а мечтаният етикет е... откритият .
„ Сещам се за един, който напълно инцидентно сме намерили с моя кум. Той също е колекционер. Бяхме на една вила и попаднахме на остарели бутилки. Където остават мемоари, там е мечтаният етикет. ” А всички мемоари на Любо са откривателски, като единствено българските са над 3500 . Историята зад всеки е ясна в паметта му до ден-днешен. „ Още в самото начало взех решение, че ще групирам български, защото тогава беше и доста мъчно, през 1994 година, да се набират непознати бири ”. Пък и съгласно Любо в случай че желае да реализира изпълнима цел, колекционерът би трябвало да се ограничи в избран тип продукти.
(Не)видимият резултат на забележимите недостатъци
„ Намирал съм бутилка с етикет, на който не е отпечатан избран цвят. Изглежда по напълно друг метод. Също по този начин има бири, които ги е имало доста малко време – 2, 3, 5 месеца , по-късно изчезват и етикетът си остава в историята. От 4-5 години има доста български крафт пивоварни, които бълват доста разнообразни бири с доста красиви етикети, те са все едно един тираж . Който съумял да си вземе, взима ”, разяснява Любо, който също става самобитен летописец на българската бира като доста свои сътрудници колекционери. Причината – даже в пивоварните мъчно се намират всички етикети, подложки, капачки, кенове и бутилки .
Разцветът на българските крафт бири
Той е реалност в последните години, удостоверява и Огнян. Днес част от дребните пивоварни към този момент изместват промишлените производители на обичайните, главно лагерни бири. Делът на огромните пивоварни доста бързо понижава за сметка на дребните. Според Оги точно този вид производители влагат „ безстрашие ” и „ чудо ” в работата, като вършат напълно нови стилове бира, „ всевъзможни типове с каквото можете да се сетите ” . А колекционерите като Оги и Любо са петимни да пробват.
От съвсем всичко може да се получи бира. Може би една от първите български бири, която доста ме впечатли, беше, когато през 2014 година посетихме Трявна и основахме обществото публично. Тогава там беше едно от първите местенца в България, където се практикуваше крафт пивоварство . Там пихме страхотна българска бира с чубрица . Ако някой има път към Трявна, това е бирата, която би трябвало да опита. Разбира се, има и много несполучливи бири, само че това са бири, които човек си поставя в черния лист и не повтаря в никакъв случай ”, споделя Оги и продължава:
„ Има най-различни съставки, които въздействат. Усещането е най-вече субективно. Може на мен да не ми хареса, а на различен – да. Не обичам бири с усет на риба да вземем за пример. Има бири със стриди, опитват хората, дори не знам дали е доста подходящо, само че в пивоварна от Дания бяха създали бира с косми от срамни елементи на девойки , която не знам какви качества е имала като бира, само че отрицателната реклама, а всяка реклама е добра, беше супер сполучлива. Вдигна се заплашителен звук и тази пивоварна просперира и сега ”.
Има и бири, които залагат на висок алкохолен % – 45-46% . „ Нещо, което не става за пиянство или най-малко е надалеч от разбиранията за бира, само че все пак такива върхове се слагат непрестанно. Разбира се, обичаните бири са уравновесените . Каквото и да сложиш в бирата, в случай че е в рационалните граници, в случай че усетът е уравновесен и прелестен и можеш да изпиеш повече от една глътка, е ок. ”
Бирените пътешествия по света и у нас
Обществото на колекционерите на бирени продукти в България е част от международната колекционерска общественост и е единственият клуб представител от страната ни. На всеки 2 години се организират международни конгреси. За страдание, българите не могат да посещават всички, само че са били на първия в Словакия през 2013-а, както и на този в Полша през 2017-а. Очаква се анулираният поради Covid -19 конгрес от 2021-ва да се случи през 2022-ра в Истанбул, Турция.
А до момента в който колекционерите пътуват, мечтаят за Музей на българската бира . И за тази фантазия, като при всяка друга добра рецепта, са значими съставките. „ Липсва предпочитание от страна на огромните пивоварни да ни поддържат. Ето ние, с нашите сбирки, които превъзхождат десетки пъти това, което самите пивоварни имат като история в своя списък, сме подготвени да ги изложим, да бъдат част от непрекъсната експозиция. Трябва ни тъкмо една къща, в която да изложим сбирките си. Ще подсигурим от самото начало да има българска бира, наливна и бутилирана, ще каним доста чужденци. Биреният туризъм , който даже тук към този момент е относително съвременен от доста години, в целия свят се практикува, най-много поради евтините самолетни билети ”, изяснява Оги и показва кое е изискването към пивоварите , с цел да бъдат сътрудници в сходно начинание:
„ Трябва да одобряват конкуренцията за даденост. Това е казусът, тъй като разчитаме на поддръжка от доста страни. Ако приемем поддръжка от една страна, това значи да изберем любимец. Искаме да разпространяваме българската бира напълно, като има място и за промишлената, и за крафт бирата. Искаме като пристигна някой в България с концепцията да опитва българска бира, да знае къде има най-вече, да вижда артефакти от цялата история ”.
Оги си спомня и за преживелица с другар от Чехия, който завели да опита нашенска бира за първи път в заведение в София. Родните колекционери му дали да пие хубава по тяхно мнение бира, една от най-елементарните бутилирани промишлени бири. Харесала му, което доста зарадвало българската му компания. Чехия обаче надалеч не е най-далечната страна, където членовете на обществото са разпространявали родното питие. Оги е пращал подложки в Бразилия, Аржентина, Индия, в страни от Африка. Самият той има подложки от 170 страни . „ Липсват ми от няколко африкански страни, от няколко от новопризнатите страни, от островни страни ”, споделя Огнян, които още мечтае за своята българска царска поставка.
Допи ви се хубава бира? Утолете жаждата като чуете цялата история на от звуковия файл.
Снимки:, персонален списък на Любомир Ангелов, от студиото на „ Хоризонт ” - Лора Търколева и Марта Младенова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ