Древните компютри – удивителните системи за изчисление на Великите цивилизации
Те употребяват непознати механизми, чийто принцип на деяние към този момент никой не може да изясни
От първите дни на цивилизацията индивидът и сметките са неразделни. Всички пресмятат – и хората, и боговете. И рано или късно, би трябвало да се появи и първото изчислително устройство, когато рационалната същина бързо изминава пътя от личните си пръсти към прототипите на калкулаторите; а от тях – към пракомпютрите.
Така да вземем за пример шумерското пресмятане е учредено на цифрата 60, което потегля от цифрата 6. А кой е имал шест пръста?
Драконите-амфибии, изобразени върху антични гравюри, от които съгласно летописите водят своя жанр шумерите. Древноиндийските сметки са основани на цифрата 40, което е тръгнало от четирите пръста на нагите – същества полухора-полузмии.
Арабите са първите, които са построили системата на пресмятане върху личните си, а не върху непознати пръсти
Но употребявайки десетопръстната система за пресмятане, те съумяват да изведат простата формула, че броенето би трябвало да стартира от нула, защото са разполагали с непозната сметачна машина, оперираща точно с нулата.
Смята се, че двоичната система е основана за актуалните електронноизчислителни машини, само че не е по този начин. Таблицата за умножение е съществувала още в Шумер и работи също по този начин тъкмо като актуалната. Камъкът е кристал. Във всеки компютър се намира камък – процесорът, само че той работи единствено в две измерения: напред-назад, наляво-надясно. Това е примитивна технология. Древните същества са имали тримерен процесор, кадърен да управлява… галактики.
В папируси четем: „ Те изсякоха в огромната изложба всичките 48 камъка на пространството и 12-те камъка на времето и едвам тогава криещият се в устройството господ излезе и застана пред тях “
Това е древноегипетски роман за това по какъв начин боговете са ловили господ Сет. Използвайки пирамидалната машина, Сет по този начин настройва пространството на пирамидата, че то става невидимо. Пирамидата е голям процесор, а на планетата има голям брой пирамиди. И всяка от тях може да бъде великански тримерен изчислителен център.
Разказвайки за чудесата на Тибет, откривателите не подозират, че и там към момента стоят в цялостно безучастие мощни компютри.
Топонимите Мека и Кааба са сакралният център на исляма. Но за какво той се е оказал точно там, а не да вземем за пример в Медина или в Багдад? Защото актуалните постройки са скрили и замаскирали това, което от древността е неразрешено или сакрално на тези територии.
Понятието кааба значи „ огромна, дълга, светла шахта на вселенския господ “. Древният компютър е направено от камък кълбо, правоъгълник или куб. Той е изработен във формата на октаедър от разнообразни минерали под голямо налягане.
На външен тип припомня здрав гранит. В ъглите на страните му се намират точки, които би трябвало да са в досег с входните и изходните устройства, каквито има на всички рисунки на богове. Те се назовават МЕ („ инструмент на бога “). Остава единствено да се открие подобен камък-компютър.
Ако се има вяра на летописите и манускриптите, тези компютри би трябвало да са в сакралните уреди на античните. Покланят им се даже в нашата историческа ера, само че към този момент не могат да ги употребяват. В книгата на Берое – писарят на жреца Белуз, е написано: „ Не можеше да се седне на камъка на мисълта в златоткани одежди и с декорации от метал. Смъртта застигаше нарушителя… “
Съществува древноегипетско изображение, на което господ Хнум моделира хора от глина. Важното е, че той седи на специфичен стол, под който има квадратен камък – т.е. компютър.
Възниква въпросът за какво монарсите на Англия от 700 години слагат под трона на краля „ камъка на ориста “ с тегло 150 кг? Очевидно, той е означавал нещо доста важно…
