Как Монако се превърна в най-голямата фабрика за пари в Европа
Те имат малко почитатели, а стадионът им е издигнат върху паркинг. Това обаче не пречи на Монако да създава най-конвертируемите футболисти в света. Френският първенец прибра 155 милиона паунда през това лято (до момента) от продажбата на най-хубавите си играчи, а сумата може да нарасне до 31 август.
Талантливият 18-годишен нападател Килиан Мбапе е свързван с евентуален трансфер в Реал (Мадрид) за 160 милиона паунда, а 21-годишното крило Тома Лемар продължава да е споменаван в клюки за прекосяване в Арсенал против 45 милиона паунда.
Какви обаче са тайните на Монако, свързани с откриването, продажбата и най-важното – сполучливата подмяна на главните играчи? Все отново „ монегаските “ не постоянно следваха този бизнес проект.
Да си купиш пътя към триумфа
Когато съветският милиардер и гражданин на Монако
Дмитри Риболовлев купи клуба през декември 2012 година за едно евро, той имаше други проекти. По това време отборът беше на предпоследното място в Лига 2 и олигархът трябваше да харчи съществено – първо, с цел да върне Монако в елита, и по-късно да се бори с ПСЖ за купата.
Това обаче струваше скъпо. През лятото на 2013 година колумбиецът Радамел Фалкао беше платен от Атлетико (Мадрид) за 50 милиона паунда. Хамес Родригес и Жоао Моутиньо бяха привлечени от Порто за общо 60 милиона паунда. Тази тактичност вършеше работа първоначално и „ червено-белите “ бяха почтена конкуренция на звездния състав на ПСЖ, воден от Златан Ибрахимович.
Бързо се разбра, че сходен жанр на харчене не е доходоносен за клуб, който има домакинска посещаемост от към 9000 фенове и доста дребни доходи от телевизионни и рекламни права. Монако пилееше повече пари, в сравнение с печелеше. По този метод за клуба от „ Стад Луи II ” беше невероятно да покрие критериите за Финансовия феър плей на УЕФА.
Смяна на тактиката
Когато Хамес Родригес беше продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 2014 за 71 милиона паунда след впечатляващото показване на колумбиеца на международното състезание, клубът го размени с малко известния 19-годишен французин Лемар, платен от Каен за 3,2 милиона паунда. Това беляза смяната на метода, по който ще работи Монако.
Новата задача беше откриването на обещаващи играчи, развиването им, даването на късмет за демонстриране на качествата и продажбата им, с цел да се финансира идващото потомство младоци.
Преди две години беше първият финансов удар и „ монегаските “ прибраха 161 милиона паунда от прехвърляния. 20-годишният по това време френски национал Антони Марсиал, платен за 5 милиона паунда от Олимпик (Лион) единствено 12 месеца по-рано, беше продаден на Манчестър Юнайтед за сума, която можеше да стигне до най-много 71,6 милиона паунда. Белгиецът Яник Ферейра Караско беше трансфериран в Атлетико (Мадрид), тунизийският бранител Аймен Абденур отиде във Валенсия, а левият бек Лейвин Курзава мина в ПСЖ.
Монако обаче не преследва единствено огромните облаги. Да вземем за образец френският халф Жофри Кондогбиа. Той игра за клуба един сезон, имаше значима роля в отстраняването на Арсенал от Шампионската лига през март 2015 година и по-късно беше продаден на Интер за 25 милиона паунда, „ единствено “ 9 по-малко от цената, за която беше платен от Севиля.
По това време Монако понасяше съществени рецензии и обвинявания за предаване на корените на футбола, преследвайки единствено бизнес ползи. „ Монегаските “ обаче трябваше да продават, с цел да вкарат в ред финансовия си баланс. При състояние, че разполагат с конвертируеми играчи, „ червено-белите “ бяха длъжни да продават.
Освен това съумяха да възстановят същото равнище с по-малко известни футболисти.
Да осъществиш упоритостите си
Цялата тази тактика разреши на Монако да стане това, което е през днешния ден – сполучлив клуб и машина за пари. Това стана с помощта на съвършена система.
На първо място - „ монегаските “ имат най-хубавата клубна академия във Франция. Годишно се харчат 8 милиона евро за школата, а в нея се съблюдава едно просто предписание: най-големите гении играят в група, в която болшинството играчи са най-малко с година по-големи. Така се реализира по-бързо развиване на играчите.
На юношеско равнище Монако разполага с най-хубавата скаутска мрежа в Европа. Само в Париж клубът има шестима скаути – повече от всеки различен френски тим. Тези търсачи на гении наблюдават футболистите от всичките начални школи в столицата и нейните покрайнини. За това не е изненада, че на 14-годишна възраст Мбапе и фамилията му избраха Монако, защото хората на „ червено-белите “ бяха пред очите им с продължение на години.
Монако взимаше най-хубавите млади играчи в Лига 1 – такива като Лемар, Тиему Бакайоко, Джибрил Сидибе и Бенжамен Менди, на рационална цена. Самите футболисти желаеха да играят на „ Стад Луи II ”, защото знаеха, че това е бърз метод да се покажат на европейската сцена. Тази известност на Монако се разпростря в Бразилия, Белгия, Португалия и Холандия. Така през януари в клуба дойде 17-годишния белгийски гений Франко Антонучи от Аякс.
Освен на своите скаути, Монако разчита на препоръките на сътрудници. Когато през 2014 година Жорже Мендеш, мениджърът на Кристиано Роналдо, предложи малко известната запаса на Бенфика Бернардо Силва, никой не предполагаше, че единствено три години по-късно той ще бъде продаден на Манчестър Сити за 43 милиона паунда.
От друга страна Леонардо Жардим e идеалният треньор за плана на Монако. Това е индивидът, донесъл първата шампионска купа на клуба от 17 години и класирал тима на полуфинал в Шампионската лига. Специалистът обича да работи с млади играчи и да ги развива. Той е като преподавател. Всъщност, приключил е спортна педагогика в университета в Мадейра преди да стане треньор.
Не би трябвало да се не помни приноса на спортните шефове. На Луис Кампос и на неговия правоприемник Антонио Кордон. Двамата помогнаха за израстването на „ монегаските “. Когато Кордон напусне през септември, с цел да стартира работа за китайски футболен консорциум, клубът ще би трябвало да откри подобаващ човек за негов заместител.
Изкуството на продажбата
Риболовлев и вицепрезидентът Вадим Василиев са предприемачи преди всичко. Тяхната мощ е да продават на най-високата цена и да купуват на най-ниската. Те са умни, безстрашни и гъвкави. Знаят по какъв начин да стигнат до най-хубавата цена за договорката. Двамата бяха същинска стена през лятото на 2015 година, когато преговаряха с Манчестър Юнайтед за Марсиал. До последния миг на трансферния прозорец те държаха на своето и взеха 67 милиона паунда единствено от прехвърлянето и договориха спомагателни бонуси.
Проведоха същата тактичност и за Бенжамен Менди през последните месеци. Взеха го от Марсилия за 11,4 милиона паунда, а го продадоха на Манчестър Сити за 52 млн. паунда, трансформирайки левия бек в най-скъпия бранител в историята на футбола. Новото попълнение на Челси Тиемуе Бакайоко е подобен случай. Пристигна от Рен за 6,35 милиона паунда и мина на „ Стамфорд Бридж “ за 40 млн.
Двамата руснаци схванаха бързо, че са доста положителни във футболния бизнес и в този момент започнаха идващия ход от своя план. Наскоро Монако купи втородивизионния белгийски Серкъл (Брюж), с цел да го употребява за развиване на млади гении. За новия спътник на „ монегаските “ към този момент отпътуваха седем играчи, в това число Жорди Гаспар, обещаващ десен бек, който преди месец беше притеглен от Лион без пари. Дали това няма да е идващият футболист, продаден с голяма облага? Предстои да разберем. А футболният свят ще продължи с интерес да следи развиването на този трогателен и остроумен бизнес план на Монако.
Жюлиен ЛОРАНС, създател за френски футбол на „ Би Би Си “
Превод от британски: Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ
Талантливият 18-годишен нападател Килиан Мбапе е свързван с евентуален трансфер в Реал (Мадрид) за 160 милиона паунда, а 21-годишното крило Тома Лемар продължава да е споменаван в клюки за прекосяване в Арсенал против 45 милиона паунда.
Какви обаче са тайните на Монако, свързани с откриването, продажбата и най-важното – сполучливата подмяна на главните играчи? Все отново „ монегаските “ не постоянно следваха този бизнес проект.
Да си купиш пътя към триумфа
Когато съветският милиардер и гражданин на Монако
Дмитри Риболовлев купи клуба през декември 2012 година за едно евро, той имаше други проекти. По това време отборът беше на предпоследното място в Лига 2 и олигархът трябваше да харчи съществено – първо, с цел да върне Монако в елита, и по-късно да се бори с ПСЖ за купата. Това обаче струваше скъпо. През лятото на 2013 година колумбиецът Радамел Фалкао беше платен от Атлетико (Мадрид) за 50 милиона паунда. Хамес Родригес и Жоао Моутиньо бяха привлечени от Порто за общо 60 милиона паунда. Тази тактичност вършеше работа първоначално и „ червено-белите “ бяха почтена конкуренция на звездния състав на ПСЖ, воден от Златан Ибрахимович.
Бързо се разбра, че сходен жанр на харчене не е доходоносен за клуб, който има домакинска посещаемост от към 9000 фенове и доста дребни доходи от телевизионни и рекламни права. Монако пилееше повече пари, в сравнение с печелеше. По този метод за клуба от „ Стад Луи II ” беше невероятно да покрие критериите за Финансовия феър плей на УЕФА.
Смяна на тактиката
Когато Хамес Родригес беше продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 2014 за 71 милиона паунда след впечатляващото показване на колумбиеца на международното състезание, клубът го размени с малко известния 19-годишен французин Лемар, платен от Каен за 3,2 милиона паунда. Това беляза смяната на метода, по който ще работи Монако.
Новата задача беше откриването на обещаващи играчи, развиването им, даването на късмет за демонстриране на качествата и продажбата им, с цел да се финансира идващото потомство младоци.
Преди две години беше първият финансов удар и „ монегаските “ прибраха 161 милиона паунда от прехвърляния. 20-годишният по това време френски национал Антони Марсиал, платен за 5 милиона паунда от Олимпик (Лион) единствено 12 месеца по-рано, беше продаден на Манчестър Юнайтед за сума, която можеше да стигне до най-много 71,6 милиона паунда. Белгиецът Яник Ферейра Караско беше трансфериран в Атлетико (Мадрид), тунизийският бранител Аймен Абденур отиде във Валенсия, а левият бек Лейвин Курзава мина в ПСЖ.
Монако обаче не преследва единствено огромните облаги. Да вземем за образец френският халф Жофри Кондогбиа. Той игра за клуба един сезон, имаше значима роля в отстраняването на Арсенал от Шампионската лига през март 2015 година и по-късно беше продаден на Интер за 25 милиона паунда, „ единствено “ 9 по-малко от цената, за която беше платен от Севиля.
По това време Монако понасяше съществени рецензии и обвинявания за предаване на корените на футбола, преследвайки единствено бизнес ползи. „ Монегаските “ обаче трябваше да продават, с цел да вкарат в ред финансовия си баланс. При състояние, че разполагат с конвертируеми играчи, „ червено-белите “ бяха длъжни да продават.
Освен това съумяха да възстановят същото равнище с по-малко известни футболисти. Да осъществиш упоритостите си
Цялата тази тактика разреши на Монако да стане това, което е през днешния ден – сполучлив клуб и машина за пари. Това стана с помощта на съвършена система.
На първо място - „ монегаските “ имат най-хубавата клубна академия във Франция. Годишно се харчат 8 милиона евро за школата, а в нея се съблюдава едно просто предписание: най-големите гении играят в група, в която болшинството играчи са най-малко с година по-големи. Така се реализира по-бързо развиване на играчите.
На юношеско равнище Монако разполага с най-хубавата скаутска мрежа в Европа. Само в Париж клубът има шестима скаути – повече от всеки различен френски тим. Тези търсачи на гении наблюдават футболистите от всичките начални школи в столицата и нейните покрайнини. За това не е изненада, че на 14-годишна възраст Мбапе и фамилията му избраха Монако, защото хората на „ червено-белите “ бяха пред очите им с продължение на години.
Монако взимаше най-хубавите млади играчи в Лига 1 – такива като Лемар, Тиему Бакайоко, Джибрил Сидибе и Бенжамен Менди, на рационална цена. Самите футболисти желаеха да играят на „ Стад Луи II ”, защото знаеха, че това е бърз метод да се покажат на европейската сцена. Тази известност на Монако се разпростря в Бразилия, Белгия, Португалия и Холандия. Така през януари в клуба дойде 17-годишния белгийски гений Франко Антонучи от Аякс.
Освен на своите скаути, Монако разчита на препоръките на сътрудници. Когато през 2014 година Жорже Мендеш, мениджърът на Кристиано Роналдо, предложи малко известната запаса на Бенфика Бернардо Силва, никой не предполагаше, че единствено три години по-късно той ще бъде продаден на Манчестър Сити за 43 милиона паунда.
От друга страна Леонардо Жардим e идеалният треньор за плана на Монако. Това е индивидът, донесъл първата шампионска купа на клуба от 17 години и класирал тима на полуфинал в Шампионската лига. Специалистът обича да работи с млади играчи и да ги развива. Той е като преподавател. Всъщност, приключил е спортна педагогика в университета в Мадейра преди да стане треньор.
Не би трябвало да се не помни приноса на спортните шефове. На Луис Кампос и на неговия правоприемник Антонио Кордон. Двамата помогнаха за израстването на „ монегаските “. Когато Кордон напусне през септември, с цел да стартира работа за китайски футболен консорциум, клубът ще би трябвало да откри подобаващ човек за негов заместител.
Изкуството на продажбата
Риболовлев и вицепрезидентът Вадим Василиев са предприемачи преди всичко. Тяхната мощ е да продават на най-високата цена и да купуват на най-ниската. Те са умни, безстрашни и гъвкави. Знаят по какъв начин да стигнат до най-хубавата цена за договорката. Двамата бяха същинска стена през лятото на 2015 година, когато преговаряха с Манчестър Юнайтед за Марсиал. До последния миг на трансферния прозорец те държаха на своето и взеха 67 милиона паунда единствено от прехвърлянето и договориха спомагателни бонуси. Проведоха същата тактичност и за Бенжамен Менди през последните месеци. Взеха го от Марсилия за 11,4 милиона паунда, а го продадоха на Манчестър Сити за 52 млн. паунда, трансформирайки левия бек в най-скъпия бранител в историята на футбола. Новото попълнение на Челси Тиемуе Бакайоко е подобен случай. Пристигна от Рен за 6,35 милиона паунда и мина на „ Стамфорд Бридж “ за 40 млн.
Двамата руснаци схванаха бързо, че са доста положителни във футболния бизнес и в този момент започнаха идващия ход от своя план. Наскоро Монако купи втородивизионния белгийски Серкъл (Брюж), с цел да го употребява за развиване на млади гении. За новия спътник на „ монегаските “ към този момент отпътуваха седем играчи, в това число Жорди Гаспар, обещаващ десен бек, който преди месец беше притеглен от Лион без пари. Дали това няма да е идващият футболист, продаден с голяма облага? Предстои да разберем. А футболният свят ще продължи с интерес да следи развиването на този трогателен и остроумен бизнес план на Монако.
Жюлиен ЛОРАНС, създател за френски футбол на „ Би Би Си “
Превод от британски: Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ