Енорията
Те така и така се карат и ненавиждат долненци и горненци, но от известно време работата се доста усложни.
- Защо се ненавиждат? — ще попитате.
Долненци да вземем за пример не обичат горненци, тъй като, като живеят по-нависоко, се считат за боляри, а горненци ненавиждат долненци, тъй като живеят долу, в ниското, и… долно качество хора един тип. Долната махала на туй от горната страна свършва с блата и тресавища, та няма накъде да пораства и се развива, а горната - проснала се една низина - през целия ден в кучешки тръс да тичаш, не можеш я обиколи. И щом е по този начин ситуацията, значи, хората си купуваха дворни места все нататък, купуваха, строиха, градиха, до момента в който горната махала стана по-голяма. И като стана по-голяма, наруши се равенството, значи, объркаха се доста работите и се явиха неприятности.
- Не може по този начин, отец — бръмна издебело един ден поп Глигор. - Справедливост няма, тъждество няма. На горненските попове хем махалата им се удвои, хем сватби ден през ден, хем на умряло им поклепва клепалото нагъсто. Не става по този начин!
Не съм от тях, как' Сийке
- Воистина казваш, отец — добави поп Йовчо. - Нашите енориаши - особени хора. Уж бедняци, пък нито се въдят, нито мрат, нито нищо. Боже, елементарни ме! А там и маслосвети, и парастаси, че и курбани непрекъснато, виждам, вършат. Миналата година нали служех два месеца в тяхната черква, когато беше болен поп Костадин — тръгни да ръсиш из махалата, левчетата като луди скачат в менчето.
- Не може по този начин! Не може! Прошение би трябвало на владиката, писмо би трябвало да се написа и доста, доста да не се маем, а да го създадем с време. Тъй и така, дядо епископ, ще речем, по този начин и по този начин стоят работите. Страда и популацията, значи, и пресветата черква. Молим за ново систематизиране на енориите. Така ще създадем.
И нали е речено: сговорна тайфа и в петък блажно руча - седнаха още същата вечер отчетата, натъкмиха прошението, както би трябвало, и го изпратиха. Получи го дядо епископ, прегледа го, изследва го индивидът от край до конец и по чиста съвест сложи нови тридесет и пет къщи от горненската енория да се трансферират към долненската. По основната улица, значи, до Панковата фурна; оттова накъм слънце-изгрява до Тумпалови и по-късно напряко надолу, чак до околийското ръководство, ще бъде границата. Отряза го дядо епископ, постави му резолюцията, тегли му изпод един автограф, извит и замотан на девет възела, и го препрати на наместника за осъществяване.
Бря, ами в този момент!
Може ли ти го побра мозъкът: първият господар в града, търговец, епитроп черковен и поддръжник хаджи Койо хаджи Стойоолу да стане долненец? Ами Тана Папучкина, гдето и по кое време с налъми върви из калния двор да храни кокошките, все перото на шапката й стърчи като фикция? Ами Ботьо Гайдурят, Червенакови, Тумпалът, Мъжкаркини — ще одобряват ли този срам и озлочестение на семействата си, а?
Не и триста пъти - не!
Щом се пръсна слухът, че пристигнало решението, настъпи една блъсканица, една неразбория и тридесет и петте къщи като тридесет и пет кошера се роиха внезапно и изпълниха площада пред хаджи Койови.
- Долу владиката! - ревнаха всички.
- Долу поп Глигор поганецът!
- Долу нечестивецът поп Йовчо!
- Земята да се продъни - долненци не ставаме!
- В горната църква са ни кръщавали, там ще ни опеят!
Викаха, крякаха, телеграми до Светия Синод пращаха, па като се застуди времето, поутихнаха и като че ли се не помни всичко. Само остарелият хаджи Койо, който тъй като беше от дълго време в легло, не взе присъединяване в митинга, не се помири и не не помни.
- Тишо, Пантелея - нареждаше запъхтян той, - проклети да сте, синко, в случай че ме занесете в долненската църква, като умря. Проклети да сте вий и децата ви и на децата децата им. Не ща този беззъб козел да ми мърмори над главата. В бунар ме пуснете, джигер ми вържете на краката и ме хвърлете на кучетата, но в долненската църква не ща да влизам! Хубаво да знаете — книга ще оставя при съдията, целия си парцел ще припиша на вуйна ви, в случай че ме не послушате. Нищо няма да ви оставя! Тъй да знаете! Видите ли, че почне да ми излиза душата, на тил ли ще ме придвижите, с талига ли, с чергите ли ще ме дигнете двамата, но насреща у лелини ти желая да издъхна. В наша територия.
- Ама, тате…
- Тате-пате - няма тука! Каквото рекох, това ще стане!
Упорит беше старикът, твърдоглав и богат, можеш ли да го не слушаш? Лежи, пъшка, въздиша и все това повтаря. Един 
ден се разсъни по-добър и по-весел. Поиска дори да му сварят пилешка супа. Разтичаха се снахи, дъщери, слугини, шетаха, бързаха, сготвиха я, само че като му я сервираха, погледна я единствено и си изви главата на другата страна. Към обед го хвърли в огън, унесе го и почна да бълнува. След това отвори очи, гледа, гледа без посока, надигна се на лакти по едно време и се развика:
- Панталея! Панталея! Бързо! Скоро, че отивам!
Втурнаха се всички, зачупиха ръце, завайкаха се, а той:
- Какво ме гледате! Дигайте ме! Носете ме насреща! Умирам!…
Грабнаха го синовете му с дюшека дружно, помъкнаха го, а той, ококорил очи, стиска си душата под езика си и стои, подпрян на лакти. Щом пристигнаха доникъде на улицата, където беше границата сред двете енории, отпусна се като подкосен, главата му се килна настрана и издъхна. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го опее и до пердах беше допряла работата, тъй като беше умрял в противоречивата зона. И два дни го държаха непогребан, но потвърди се образно и позитивно от очевидци, че по кое време му изскочила душата, главата и трупът били към този момент в горненската енория, а единствено краката му били отвъд. И го опя поп Костадин.
Автор и рисунки: Чудомир
