Ето я новата украса в Пловдив за 1 март
С нова декорация се снабдява пространството към Община Пловдив, видя Plovdiv24.bg. Бели и червени мартеници и панделки към този момент висят от дърветата, а в тревата са поставени нещо сходно на пилета.
Специално за тези, които желаят да си създадат фотоси до копчетата е сложена скамейка, която също е украсена с мартеници.
Хубавото време е берекет сега за търговците на Главната. Пред сергиите с мартениците се струпват десетки купувачи, които желаят да се подсигурят за 1 март, когато в България честваме Баба Марта.
Празникът в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито " да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като " ще разгневят Баба Марта “.
Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, само че се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и благополучие. Българите поставят мартеници на облеклата или китките си и си пожелават здраве и благополучие с думите " Честита Баба Марта “.
Специално за тези, които желаят да си създадат фотоси до копчетата е сложена скамейка, която също е украсена с мартеници.
Хубавото време е берекет сега за търговците на Главната. Пред сергиите с мартениците се струпват десетки купувачи, които желаят да се подсигурят за 1 март, когато в България честваме Баба Марта.
Празникът в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата.
Легенда, зародила през 30-те години на 20 век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито " да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като " ще разгневят Баба Марта “.
Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, само че се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и благополучие. Българите поставят мартеници на облеклата или китките си и си пожелават здраве и благополучие с думите " Честита Баба Марта “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ