Родната къща на Нобелов лауреат се разпада, собственикът нехае
Русенец се възмущава в обществените мрежи от разрухата, в която е потънала родната къща на носителят на Нобелова премия за литература Елиас Канети, видя кореспондент на Ruse24.bg . Сейгей Иванов разгласява и фотография на част от вредите като категорично акцентира, че е направил още доста, само че няма да ги показа, тъй като счита, че ще бъдат " засегнатост за паметта на създателя ".
Ето какво показа той във Фейсбук:
Драги другари!
Родната къща на единствения роден у нас публицист, притежател на Нобелова премия, е огромен позор за България!
Потънала е в давност и е полуразрушена! А сякаш имала статут на монумент на културата!
Обхваща ме яд към локалните и държавни институции поради тяхното равнодушие и безпринципност! Догодина ще се навършат 30 години от гибелта на Канети и родната му къща отново ще бъде в същото окаяно положение! Срамота е! 30 години безхаберие!
Демонстрираме неуважение и пренебрежение към наследството на един международно приет публицист!
А той постоянно с топли усеща е приказвал и писал за България!
Разберете: не различен, а Е. Канети слага името на България на международната литературна карта. Най-малкото покачва престижа на страната ни.
Не знам по какъв начин ще се усещам, в случай че съм кмет на този град и би трябвало да заведа посетители от Австрия, Испания, Израел или откъдето и да е, и би трябвало да им демонстрирам родния му дом.
Направил съм десетки фотоси на къщите (дядо му е построил там общо 3 къщи, непокътнати до през днешния ден са две от тях) Няма обаче да покажа нито една от тези фотоси, защото ще е засегнатост за паметта на създателя.
Е. Канети като дете доста обичал да слуша разказите на майка си за изгладнелите вълци по Дунава, само че приказките на селските девойки, слугуващи в къщата им, обземали напълно фантазията му:
" Пет-шест от тях живееха непрекъснато в нашата къща. Те бяха напълно дребни, може би на десет-дванайсет години, фамилиите им ги бяха довели от селата в града и ги бяха цанили за слугинчета по къщите на жителите. Те ходеха боси из къщата и постоянно бяха усмихнати, нямаха кой знае какъв брой работа, вършеха всичко дружно и бяха първите ми приятели в игрите.
Вечер, когато родителите ми излизаха, аз оставах с тях вкъщи...
Когато се стъмваше, боязън обземаше девойките. На един от миндерите, близо до прозореца, ние се сгушвахме един до различен, те ме слагаха по средата, и започваха приказките за върколаци и вампири. Едва свършваше една приказка, те започваха друга. Беше призрачно и все пак, притиснат от всички страни от девойките, аз се усещах добре. Толкова ни беше боязън, че никой не смееше да стане, и когато родителите ми се прибираха вкъщи, ни намираха скупчени, треперещи от боязън. "
( Из " Спасеният език ", Ел. Канети, Част 1 " Русчук ".)
Подобни прекарвания и аз съм имал едно време в детството си.
Прозорецът на фотографията е от къщата на ул. " Гурко " в Русе, където са минали детските години на писателя.
Почти всичко, за което се споделя в първите 40 стр. на тази книга, са същински събития, станали в русенския квартал, където в миналото е живял Е. Канети.
Ето какво показа той във Фейсбук:
Драги другари!
Родната къща на единствения роден у нас публицист, притежател на Нобелова премия, е огромен позор за България!
Потънала е в давност и е полуразрушена! А сякаш имала статут на монумент на културата!
Обхваща ме яд към локалните и държавни институции поради тяхното равнодушие и безпринципност! Догодина ще се навършат 30 години от гибелта на Канети и родната му къща отново ще бъде в същото окаяно положение! Срамота е! 30 години безхаберие!
Демонстрираме неуважение и пренебрежение към наследството на един международно приет публицист!
А той постоянно с топли усеща е приказвал и писал за България!
Разберете: не различен, а Е. Канети слага името на България на международната литературна карта. Най-малкото покачва престижа на страната ни.
Не знам по какъв начин ще се усещам, в случай че съм кмет на този град и би трябвало да заведа посетители от Австрия, Испания, Израел или откъдето и да е, и би трябвало да им демонстрирам родния му дом.
Направил съм десетки фотоси на къщите (дядо му е построил там общо 3 къщи, непокътнати до през днешния ден са две от тях) Няма обаче да покажа нито една от тези фотоси, защото ще е засегнатост за паметта на създателя.
Е. Канети като дете доста обичал да слуша разказите на майка си за изгладнелите вълци по Дунава, само че приказките на селските девойки, слугуващи в къщата им, обземали напълно фантазията му:
" Пет-шест от тях живееха непрекъснато в нашата къща. Те бяха напълно дребни, може би на десет-дванайсет години, фамилиите им ги бяха довели от селата в града и ги бяха цанили за слугинчета по къщите на жителите. Те ходеха боси из къщата и постоянно бяха усмихнати, нямаха кой знае какъв брой работа, вършеха всичко дружно и бяха първите ми приятели в игрите.
Вечер, когато родителите ми излизаха, аз оставах с тях вкъщи...
Когато се стъмваше, боязън обземаше девойките. На един от миндерите, близо до прозореца, ние се сгушвахме един до различен, те ме слагаха по средата, и започваха приказките за върколаци и вампири. Едва свършваше една приказка, те започваха друга. Беше призрачно и все пак, притиснат от всички страни от девойките, аз се усещах добре. Толкова ни беше боязън, че никой не смееше да стане, и когато родителите ми се прибираха вкъщи, ни намираха скупчени, треперещи от боязън. "
( Из " Спасеният език ", Ел. Канети, Част 1 " Русчук ".)
Подобни прекарвания и аз съм имал едно време в детството си.
Прозорецът на фотографията е от къщата на ул. " Гурко " в Русе, където са минали детските години на писателя.
Почти всичко, за което се споделя в първите 40 стр. на тази книга, са същински събития, станали в русенския квартал, където в миналото е живял Е. Канети.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ