Иновативни подходи в управлението на крайбрежните влажни зони обсъдиха експерти
На 12 и 13 октомври 2022 в Международния конгресен център Бургас в зала Форос се организира интернационална среща за Иновативни подходи в ръководството на крайбрежните влажни зони, отдадена на 30 години от стартирането на европейската стратегия LIFE, която финансира единствено планове за запазване на природата.
70 участници онлайн в залата и онлайн и десетки, които следиха стрийминга по обществените мрежи се срещнаха с 16 презентации на специалисти от Европа. Представени бяха 10 LIFE плана и 5 други европейски плана от Италия, Испания, Гърция, Черна гора, България и други, както и постерна сесия, включваща 7 постерa от Франция, България и Съединени американски щати (чрез онлайн презентация на студенти от университета в Колорадо, работили три месеца в Атанасовско езеро).
Целите на срещата бяха да се проучат и очертаят интегрираните и нови подходи за запазване на крайбрежните влажни зони с техните присъщи местообитания и видово многообразие в три съществени посоки:
• Управление на крайбрежните влажни зони и междусекторно съдействие
• Иновативни подходи за възобновяване, консервация и мониторинг
• Социално-икономическата стойност на крайбрежните влажни зони
Относно ръководството на влажните зони и междусекторното съдействие полемиката се концентрира върху локалното присъединяване посредством контракти за ръководство и непринудено включване на заинтригуваните страни, подхванато от италианския план Maristanis. Като сполучлив образец беше показан Общественият съвет като механизъм за замесване на разнообразни заинтригувани страни в ръководството на Атанасовско езеро. Казусът на Поморийско езеро очерта провокациите да се ръководи влажна зона без План за ръководство. Интересен беше споделеният механизъм за стимулиране/наказване на заинтригувани страни, които не съблюдават договорите за ръководство.
По отношение на новаторските подходи за възобновяване, запазване и мониторинг на влажните зони огромен интерес провокираха случаите с влажната зона Ulcinj salina в Черна гора (спирането на солодобива, смяната на собствеността и акцията за спасяването на територията), сполучливото възобновяване на лагуната Атанасовско езеро (доказано от заселването на емблематичното розово фламинго, намерило тук оптимално място за хранене), както и испанските образци от L`Albufera, Валенсия (където са закупени и възобновени обилни сектори земя). Беше показан мултидисциплинарният метод при възобновяване на вътрешната част на Венецианската лагуна и тематиката за включването на ловците като характерна целева група и ангажирането с тях.
Серия от презентации бяха фокусирани върху потреблението на влажните зони като знак за изменението на климата. Възстановяването на територии с морски треви беше във фокуса на три презентации. Колегите от Проект LIFE TRANSFER показаха опита за възобновяване на морски треви като инструмент за запазване на крайбрежните местообитания в Италия, Испания и Гърция и незаменимите изгоди, които тези до неотдавна подценявани детайли на крайбрежното биоразнообразие дават.
Акцентът върху решенията, учредени на природата, беше изключително значим, като относително нов инструмент на социално-икономическия аспект на влажните зони. Потенциалът за предпазване на въглерод на влажните зони и методите за изчисляването му бяха показани като значим детайл от набиращата все по-голяма известност въглеродна стопанска система.
" Бургас с неговото Атанасовско езеро е натурален център на сходна среща – богатото биоразнообразие, съхранената традиция на солодобива, сполучливото съдействие на доста заинтригувани страни са превъзходен мотив да споделим модела за ръководство, само че и да притеглим тук европейския опит, който да ни помогне да надграждаме и развиваме напъните си за предпазване на тази неповторима за Черно море екосистема и да разпространяваме неговата значителност за обществото. “ – споделят уредниците от LIFE плана " Лагуната на живота “.
“Днес солниците са изправени пред огромни провокации, тъй като дребните са обречени на загуба и изгубване под напора на огромните солници в Египет, Тунис, Израел и други Високата себестойност на продукцията и ниската цена, неналичието на работна ръка и нужда от огромни вложения са едни от аргументите за техния крах. А точно те са най-благоприятни за птиците и биоразнообразието. Човекът през вековете значително е основал разнообразните условия в тези удивителни екосистеми. Днес те са такива, каквито ги виждаме точно поради извличането на сол от тях. И с цел да бъде поддържано огромното биоразнообразие тези места се нуждаят от непрекъснати грижи и старания, които ние желаеме да демонстрираме. " – споделя Спас Узунов, консервационен специалист на БФБ.
Вторият ден следобяд бе отдаден на теренно посещаване на Атанасовско езеро, където участниците видяха " последните мохикани ", които събират ръчно солта, тъй като от идващия сезон към този момент ще има машинизация на солодобива. Представено бе възобновяване на трите наземни насипи в северната част, което ще усъвършенства циркулацията на водата и ще обезпечи нови по-добри благоприятни условия за гнездене на птиците. Възстановяването на минидиги и валове и почистването на вътрешните канали бе демонстрирано като инструмент за ръководство на водния режим и понижаване на резултатите на фрагментация и еутрофикация, породени от действието на солника върху екосистемата. Активната миграция на мишелови, осояди и соколи зарадва бърдуочърите, а десетките розови фламинги, бели ангъчи, клопачи и саблеклюни, задоволиха ползата на останалите посетители.
70 участници онлайн в залата и онлайн и десетки, които следиха стрийминга по обществените мрежи се срещнаха с 16 презентации на специалисти от Европа. Представени бяха 10 LIFE плана и 5 други европейски плана от Италия, Испания, Гърция, Черна гора, България и други, както и постерна сесия, включваща 7 постерa от Франция, България и Съединени американски щати (чрез онлайн презентация на студенти от университета в Колорадо, работили три месеца в Атанасовско езеро).
Целите на срещата бяха да се проучат и очертаят интегрираните и нови подходи за запазване на крайбрежните влажни зони с техните присъщи местообитания и видово многообразие в три съществени посоки:
• Управление на крайбрежните влажни зони и междусекторно съдействие
• Иновативни подходи за възобновяване, консервация и мониторинг
• Социално-икономическата стойност на крайбрежните влажни зони
Относно ръководството на влажните зони и междусекторното съдействие полемиката се концентрира върху локалното присъединяване посредством контракти за ръководство и непринудено включване на заинтригуваните страни, подхванато от италианския план Maristanis. Като сполучлив образец беше показан Общественият съвет като механизъм за замесване на разнообразни заинтригувани страни в ръководството на Атанасовско езеро. Казусът на Поморийско езеро очерта провокациите да се ръководи влажна зона без План за ръководство. Интересен беше споделеният механизъм за стимулиране/наказване на заинтригувани страни, които не съблюдават договорите за ръководство.
По отношение на новаторските подходи за възобновяване, запазване и мониторинг на влажните зони огромен интерес провокираха случаите с влажната зона Ulcinj salina в Черна гора (спирането на солодобива, смяната на собствеността и акцията за спасяването на територията), сполучливото възобновяване на лагуната Атанасовско езеро (доказано от заселването на емблематичното розово фламинго, намерило тук оптимално място за хранене), както и испанските образци от L`Albufera, Валенсия (където са закупени и възобновени обилни сектори земя). Беше показан мултидисциплинарният метод при възобновяване на вътрешната част на Венецианската лагуна и тематиката за включването на ловците като характерна целева група и ангажирането с тях.
Серия от презентации бяха фокусирани върху потреблението на влажните зони като знак за изменението на климата. Възстановяването на територии с морски треви беше във фокуса на три презентации. Колегите от Проект LIFE TRANSFER показаха опита за възобновяване на морски треви като инструмент за запазване на крайбрежните местообитания в Италия, Испания и Гърция и незаменимите изгоди, които тези до неотдавна подценявани детайли на крайбрежното биоразнообразие дават.
Акцентът върху решенията, учредени на природата, беше изключително значим, като относително нов инструмент на социално-икономическия аспект на влажните зони. Потенциалът за предпазване на въглерод на влажните зони и методите за изчисляването му бяха показани като значим детайл от набиращата все по-голяма известност въглеродна стопанска система.
" Бургас с неговото Атанасовско езеро е натурален център на сходна среща – богатото биоразнообразие, съхранената традиция на солодобива, сполучливото съдействие на доста заинтригувани страни са превъзходен мотив да споделим модела за ръководство, само че и да притеглим тук европейския опит, който да ни помогне да надграждаме и развиваме напъните си за предпазване на тази неповторима за Черно море екосистема и да разпространяваме неговата значителност за обществото. “ – споделят уредниците от LIFE плана " Лагуната на живота “.
“Днес солниците са изправени пред огромни провокации, тъй като дребните са обречени на загуба и изгубване под напора на огромните солници в Египет, Тунис, Израел и други Високата себестойност на продукцията и ниската цена, неналичието на работна ръка и нужда от огромни вложения са едни от аргументите за техния крах. А точно те са най-благоприятни за птиците и биоразнообразието. Човекът през вековете значително е основал разнообразните условия в тези удивителни екосистеми. Днес те са такива, каквито ги виждаме точно поради извличането на сол от тях. И с цел да бъде поддържано огромното биоразнообразие тези места се нуждаят от непрекъснати грижи и старания, които ние желаеме да демонстрираме. " – споделя Спас Узунов, консервационен специалист на БФБ.
Вторият ден следобяд бе отдаден на теренно посещаване на Атанасовско езеро, където участниците видяха " последните мохикани ", които събират ръчно солта, тъй като от идващия сезон към този момент ще има машинизация на солодобива. Представено бе възобновяване на трите наземни насипи в северната част, което ще усъвършенства циркулацията на водата и ще обезпечи нови по-добри благоприятни условия за гнездене на птиците. Възстановяването на минидиги и валове и почистването на вътрешните канали бе демонстрирано като инструмент за ръководство на водния режим и понижаване на резултатите на фрагментация и еутрофикация, породени от действието на солника върху екосистемата. Активната миграция на мишелови, осояди и соколи зарадва бърдуочърите, а десетките розови фламинги, бели ангъчи, клопачи и саблеклюни, задоволиха ползата на останалите посетители.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ