Ангел Янков за Етнографския музей в Пловдив: Магията е мястото, хората, духът на Стария град
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с шефа на Регионален етнографски музей (РЕМ)- Пловдив доцент доктор Ангел Янков. Той се занимава с ръководство и научна активност повече от 25 години. Директор е на Регионален етнографски музей – Пловдив от 1998 година Освен шеф доцент Янков е и редактор и съставител на научни сборници, куратор на етнографски изложения, създател и съветник на етноложки карти и документални филми, несъмнено и един забавен повествовател. С негова помощ научаваме историята на основаването на Регионален етнографски музей в Пловдив.
Намираме се в двора на Етнографския музей в Пловдив, беседваме с шефа на музея Ангел Янков. Здравейте!
Здравейте.
Г-н Янков, любопитно би било да чуят нашите слушатели за това каква е историята на възникването на този музей на това красиво място?
Да, има фактически една дълга история и ние сме горди наследници на предишното, тъй като нашият музей е един от дребното, които към този момент са във второто си столетие. Тъй като музеят е основан през 1917 година като областен етнографски музей в Пловдив, и неговия основател, основател, мотор е огромният родоповед Стою Шишков, който е и фолклорист, етнограф, географ, историк. Един от първите, които пишат история на Пловдив, само че се води за родоповед, човек, който с начално обучение е стигнал висините на науката.
Не инцидентно негов другар е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат продължително съдействие, самият факт, че Стою Шишков написа за Руската академия на науките и издава писания, които са издадени в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла галактика, защото е засегнал цялата материална и нематериална просвета и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина.
Един извънреден ерудит за времето си, аз дори споделям, че той е един от последните български енциклопедисти. Та Стою Шишков е първопричината за основаването на музея и музеят се е помещавал в началото на ул. “Гурко " 4, сегашната Община, на последния етаж, там първо в една, след това в две огромни стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си отчаян, защото 1931 година международната икономическа рецесия доближава до България и окръжните съветници вземат решение музея да бъде закрит, макар че той е предложил музеят да остане да действа и той ще отваря при потребност музея без заплата, без никакви хонорари.
Пише едно доста трогателно писмо до общинския съвет, само че те не обръщат внимание на този негов апел и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей и много от скъпите експонати тогава се изгубват. Музеят е възобновен 1938 година, само че за жал Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, по този начин да се каже раждане на музея, като този път повода е огромният пловдивски кмет Божидар Здравков.
Божидар Здравков схваща потребността на Пловдив да има личен музей на националната просвета и дори, още по-широкото схващане, защото основаните в следствие, тук наоколо до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното придвижване, в началото са били отдели към нашия музей. Чак 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият областен исторически музей.
Иначе, 1938 година Божидар Здравков съумява да откри постройка за новата музейна институция, като на пръв взор, едно необичайно стичане на събитията, той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била много западнала. Второто начало на музея е сложено през 1938 година, когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, някогашната къща на Аргир Куюмджиоглу, дотогава благосъстоятелност на русенеца Антонио Коларо, употребена като тютюнев склад, да бъде отредена за музей.
Като постройката е оповестена на търг, и посредством намесата на пловдивския кмет, който предния ден схваща за това, той съумява да спре търга, като на бизнесмените, които взели участие, той прошепнал нещо малко, а то паролата била “Общината желае постройката за музей " и тримата, които наддавали се отказали на момента от това да трансфорат постройката в индустриален завод за личните си потребности, отказали се, и по този начин в действителност къщата 1939 година, съдията блъснал по масата с чука, тъй като не схванал какво става и споделил, “следващия търг след шест месеца ".
Но още на другия ден пловдивският кмет, дружно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните парцели и съумява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей. 1939 година стартира ремонта на къщата, тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща -музей. 1943 година е открита първата експозиция на това място, към този момент в обновената къща. И тук има една забавна детайлност, че началото на музея, сложено 1917 година по време на война, отново по време на война и тук в Стария град е възобновена къщата на Аргир Куюмджиоглу и отново 1943 година България взе участие във Втората международна война, още веднъж имаме хора, които милеят за културата.
Така че постройката, съгласно пресата, съгласно публицистите е представлявала къща-експонат, защото е била полупразна, тия големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни, по тази причина по този начин остава в историята като къща-експонат. 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей.
Има доста забавни случки, свързани с историята на музея, доста преустройства, само че ние сме горди, че съхраняваме това скъпо благосъстояние, тъй като архитектурата на постройката на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата и тук думичката уникалност, е навръх мястото, тъй като тя фактически е неповторима, че няма друга къща освен в Стария град, на Балканите.
Защото това е възрожденски вид къща, само че тя не е единствено българска, тя я има и в прилежащите страни на Балканите, само че няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга постройка с такова внушително пространство. Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и по-късно има още два жилищни етажа, Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, той е желал да показва своето благосъстояние, своя сан в обществото.
И къщата е голяма, тя не е пригодена за живеене на фамилията, самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както написа Константин Моравиев, както написа пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни притежатели, тя е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, била е склад за брашно, оцетна фабрика.
На границата на двете епохи 1889-1901 е девически интернат, най-после става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, само че заради, както казахме, международната икономическа рецесия, тютюните също изпадат в рецесия, този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си заплати налозите и къщата се продава на търг, поради това, че притежателят й е разгласен в неплатежоспособност.
Така, с помощта на този факт, с помощта на икономическата рецесия, къщата се трансформира в музей и оттогава, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място.
Наистина внушителна е постройката, една от най-красивите тук в Стария град. И в този момент е ред да кажем какъв е фонда на музея и стига ли тази постройка?
Тук, може би, беше мястото да кажем няколко думи за създателя, който е построил тази къща.
Да и годината, мисля, че не казахме.
Годината на построяването на къщата е 1847 година, а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това открива още през 60-те години тогавашният шеф на музея Иван Станев. Той прави изявление с наследниците на хаджи Георги, те му описват кои къщи е строил, кои църкви са издигнати, това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни здания, джамии в Одрин и Цариград.
И въобще, той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, тъй като той от дребен още чиракува там и след това се издига като първо занаятчия. Специалисти, които се занимават с тази тематика го назовават южно българският Колю Фичето. Той е нямал тази популярност като Колю Фичето, тъй като не е строил държавни здания и градежи, като моста на река Бяла или други здания, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи.
Докато занаятчия хаджи Георги, учудващо е това, и през днешния ден съвременниците не могат да го схванат, дори нашите екскурзоводи, като споделят на групите, че той е по едно и също време и занаятчия, и проектант, и инженер, и зидар, и дърводелец. Те цъкат и се чудят по какъв начин е допустимо всичко това, той е имал опита, образованието, в смисъл опита нешколувано обучение, а опциите, които дълго време е натрупал, той е градил да надгради тази къща, и съгласно преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била премията.
Разбира се, това са предания, които се описват след това, само че самият факт, че постройката е издигната още в годините преди Кримската война, че тя е пример, и то пример не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе единствено, а на българския Барок. Защото това е Барок, но Барок просрочен 150- 200 години по отношение на Западна Европа, не от камък, а от дърво, само че то впечатлява с новите детайли, които виждаме тук, арки, фронтони. И проектант Матей Матеев счита,че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези детайли и ги е пренесъл тук.
Но това не е просто подражаване, тъй като той е съумял в едно единно цяло да съчетае локалното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, усеща се и източното въздействие, вътре миндерите, кьошковете приказват тъкмо за това. Така че той съчетава източното, западното и локалното въздействие, с цел да построи тази неповторима къща, която е ситуирана на 570 кв.м основите, а нагоре към този момент по етажите, тя към този момент има потребна повърхност над 2 декара.
Само покрива е близо 1,980 кв.м, т.е. тук приказваме фактически за нещо, което за времето си е било неразбираемо за елементарния човек, който живее в едно, дву или най-вече триделно жилище с три пространства, а тук има цели два огромни хайета салона, забавно е до момента, тесните експерти споделят, по какъв начин е допустимо да бъде издигнат подобен огромен приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж с /.../ само че той е покрив, който е доста колосален и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той устоя на тези остарели турски керемиди, които са доста по-тежки в сравнение с актуалните.
Интересно е по какъв начин удържа на времето тази постройка? Трудно ли се поддържа?
Това е все едно един жилищен блок, в който непрестанно има какво да се прави. Къщата придобива настоящия си тип или може да се каже “оригинал ", чак през 60-те години, тъй като оттогава планът за изписването, за цвета на къщата и те вършат един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, ето вижте, същият цвят е изработен, по тази причина я оприличават като огромна птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, назовават я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, пространствата фактически, ние не можем да си представим по какъв начин са се отоплявали на времето, само че те евентуално не са ходили като нас по пай ръкав, а със забунчета, аби.
Кажете в този момент, какъв е фондът на музея, какво съхранява музеят?
В тези над 100 години, в които музеят събира своите експонати, фондът на музея е от хиляди, десетки хиляди експонати. Само като численост цифрата е доста по-голяма, само че инвентарните номера към този момент, тъй като в един инвентарен номер може да има десетина, в случай че е сервиз, в случай че е носия, те имат обособени експонати. Бройката е над 60 000, тук приказваме за шест фонда: фонд “Селско стопанство ", “Занаяти ", “Тъкани и облекло ", “Музикални принадлежности и ритуален атрибут ", фонд “Интериор и ритуален атрибут ", фонд “Фонотека ".
Музеят събира както обичайна селска, по този начин и модерната градска просвета, тъй като започвайки от XVII-XVIII век, стигаме до епохата на Възраждането, когато към този момент навлиза модернизацията. Пловдив е един от градовете, дружно с Русе, които са първи вестители на новото, на европеизацията, както споделяме. В музея са отразени тъкмо тези новости, с които навлиза на времето, това е известно като стила алафранга, т.е. ще рече по френски пример, въпреки, че множеството неща при нас са идвали от столицата на империята от Цариград, както българите назовават Истанбул.
Има ли забавни дарения, има ли забавни експонати, които са неповторими, единствени?
Уникални експонати има на известни исторически лица, експонати, които са датирани във времето и са написани, те имат особена полезност. Като емблема на музея е един барутник, който е от 1757 година от костен рог, и постоянно го има на нашите проспекти. Отделно можем да приказваме за богати сбирки от керамика, от дребно и едроформатни тъкани, от украшения.
Дамските украшения изобилстват, без значение дали в обичайна просвета или след това в модерната, само че при нас са съхранени доста редки, скъпи мостри, музикални принадлежности, защото при нас през 60-те години са трансферирани експонатите от къщата-музей Ангел Букурешлиев, те идват дружно с уредника Любчо Петров още при започване на 60-те години, когато на капитан Райчо е съборена къщата на Ангел Букурешлиев.
Изобщо, последната огромна облага, разбирайте последната от XXI век е от несъществуващия музей на пощите и известията, при нас пристигна една сбирка, събирана от цяла България, по този начин, че нашата галерия “Бързо, тъкмо, срочно " пощи и известия обикаля из България. Имаме доста дарения, които, ето през последните към този момент 2-3 години, използвахме това по време на пандемията, при нас постъпи едно подаяние от над 400 престилки и тъкани дребно форматни на проф. Юлия Дилова, дарението, което ми даде пловдивският художник Димитър Добрев за 1200 ютии, към този момент близо приказваме.
Да, и за това ще запитвам, да.
Те следва да влязат в новия музей, в новата постройка на музея на ул. " Съборна ". Дарението, което ни даде художника Петър Дочев, обвързвано освен с картини, само че и с движимости от бита. Изключително скъпо за нас. Изобщо имаме огромни донори, и се надяваме точно те да продължат, тъй като това са цели сбирки, които са събирани десетилетия, а музеят е мястото, където те намират своя банкет. Не всичко, доста хора желаят да дарят и да влезе на непрекъсната експозиция, това не става със тракване на пръстите, тъй като тези неща на първо време се фотографират, в този момент се цифровизират, прави се изложение, теоретичен паспорт.
Сложен развой.
И едвам тогава, към този момент то може да бъде показано на аудитория. Временните изложения също са средство за проявление. Тук доста оказа помощ през последните години Община Пловдив, в два плана за цифровизация, в които участваме интензивно. И това е втора гаранция, сигурна гаранция, с изключение на, че са под ключ, те към този момент са обществено известни, откакто са цифровизирани и показани по този метод.
И се оказва, че това пространство, колкото и да е огромно, е тясно и ви е нужна нова постройка. Как върви ремонтът на “Съборна " 20?
Изключително, извънредно тясно, музеят от години се задъхваше от липса на пространство, от липса на работни пространства за чиновниците, защото цялата постройка, огромната постройка е пренаситена, а пък административната постройка има 4 дребни стаички и не доближава. А тук, с изключение на уредници, работят и други експерти, администрация има, щандисти, музеен възпитател, екскурзовод, фондовик, пиар и какви ли още хора.
Доста хора.
Които са нужни на музея и намират своето място вътре в постройката, по този начин, че това, което успяхме да договорим с Общината преди 2 години, ни е от извънредно огромна изгода, тъй като къщата на “Съборна " 20 се намира единствено на минутка път от остарялата постройка на музея, ние я назоваваме База 2, и сега тече публичната поръчка там, тъй като имаме промяна на предназначението и функционалностите.
От един хостел, ние би трябвало да създадем музейна постройка. Чакахме да се произнесе, защото е монумент на културата, и Националния институт монументи на културата, задействахме и се надяваме до края на годината там да можем към този момент да мислим последователно за нова експозиция, за художествено оформление и за пространствено решение, към този момент на пощите. Голяма част от нашия фонд беше по други здания, в този момент се надяваме там да съберем всички наши складове, защото на приземието и на последния етаж, ще има тази опция да съберем част от пръснатите до момента експонати из целия град.
И там ще забележим и музея на ютията, нали по този начин?
Там ще забележим историята на ютията, по-точно, от нейната поява до наши дни. Тъй като парната ютия е късно, само че преди този момент има ютия на въглища, вътре, първите ютии са се нагрявали, те по тази причина са били и с дълги дръжки. И в зората на XVII-XVIII век се появяват тези ютии, те са ги употребили абаджиите, по-късно терзиите, най-после стилните шивачи и в този момент ги има във всеки дом.
Не е български патент това, нали?
Не е български патент, защото сбирката на бай Димитър е събирана от целия свят и в действителност, това също е забавно да се покаже, защото има както ютии от цяла Европа, по този начин и ютии от другите континенти.
Чудесно. Значи до края на годината База 2 ще бъде към този момент подготвена за визити?
Не, до края на годината би трябвало да приключи ремонта, а по-късно към този момент да се мисли към този момент за пространственото оформление, за експозицията, защото там също се работи планово и не може да се нахвърли небрежно.
И в този момент за визитите да кажем, по доходи сте добре, може би на крачка след Природонаучния музей?
Ами вижте, нашият музей постоянно е отворен за новото. Портата на музея е отворена сутринта от 9 ч. и вечер до 18 ч., без спиране. Нашите посетители са добре пристигнали, посрещани са с усмивка, стараем се, те да бъдат сюрпризирани от мястото, от хората, които работят в музея и постоянно, на екскурзианта, когато му се сервира нещо ново, забавно, любопитно, стараем се да вървим и в крайник с техническите новости, само че без да прекаляваме, да стигаме до крайности, защото експонатите са в основата на всеки един музей, само че техническите новости би трябвало да оказват помощ на туристите те да видят всички страни на един експонат.
Другото, което е, че нашият музей е център и на разнообразни културни прояви - концерти, показване на книги и театрални постановки дребни, какво ли още не, да не изреждам всичко. Активно работим с децата в образователната година и в този момент през лятото, защото идват доста групи, които нашия музеен възпитател развежда, неотдавна дори по план издадохме и детската брошура “Приключенията на Аргир ".
Смятам, че това е една добра процедура и в последните години се заприказва за нея, много музеи се ориентират към този момент и към, аз го назовавам екскурзовод за деца, тъй като той води и другите занимания, работилничките. В новата постройка ще имаме и специфичен образователен корпус за музейно учебен център.
Всъщност, това ли е, което притегля децата, тези работилнички, тъй като старите експонати надали чак толкоз?
Те би трябвало да пипнат, би трябвало да усетят по какъв начин се вършат мартенички, по какъв начин се боядисват яйцата по Великден, по какъв начин се вършат сурвачки, по какъв начин се тъче на малко станче, по какъв начин се работи на грънчарско колело, в случай че щете, което е малко по-трудно и по-мръсно. Но във всички положения, децата би трябвало да опитат, да пипнат, да схванат, освен да гледат. В музея главно се гледа, само че когато те отидат на компютъра, виждате, че те още с раждането си са вътре в играта. На по-възрастните им би трябвало време да схванат кое копче да натиснат, при децата не е по този начин.
Да, по този начин е, за приходите не се оплаквате, справяте се, в смисъл употребявате ги и ги връщате назад в музея?
Приходите, това, което беше 2019 година, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, ние се приближаваме към този момент към това, и сме удовлетворени, тъй като музеят е посетен извънредно доста през лятото и имаме какво да предложим, споделих постоянно имаме краткотрайни изложения, които съпътстват непрекъснатата експозиция и разнообразни други прояви. Вече, уповавам се, да сме минали 2020 - 2021 година, когато музеят беше затварян няколко пъти, както в цяла България, всичко друго, да.
Какво забавно следва, да поканим, по този начин да се каже, слушателите?
При нас в този момент следва, през септември месец имаме “Европейски дни на наследството ", нови изложения, нови представяния. Имаме следващото биенале на карикатурата, тази година в музея минава под знака на магията и магичното, защото нашата научна конференция беше отдадена на тази тематика.
В момента краткотрайната галерия, която може да се види, също е на тази тематика. Магията е тематиката и на карикатурите, които Музеят зададе за към този момент 14-ти път, музеят е хазаин на тази демонстрация “Майстор на карикатурата ", където идват карикатури от целия свят и след това ние издаваме азбучник, който се радва на огромен интерес.
И с цел да приключим изявлението, с 2-3 думички да кажете каква е магията на този музей? Вие и до момента говорихте за това, несъмнено, само че въпреки всичко, в случай че може с 2-3 думи да го кажем.
Магията е мястото, магията са хората, магията е духът на Стария град.
Благодаря ви доста!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Намираме се в двора на Етнографския музей в Пловдив, беседваме с шефа на музея Ангел Янков. Здравейте!
Здравейте.
Г-н Янков, любопитно би било да чуят нашите слушатели за това каква е историята на възникването на този музей на това красиво място?
Да, има фактически една дълга история и ние сме горди наследници на предишното, тъй като нашият музей е един от дребното, които към този момент са във второто си столетие. Тъй като музеят е основан през 1917 година като областен етнографски музей в Пловдив, и неговия основател, основател, мотор е огромният родоповед Стою Шишков, който е и фолклорист, етнограф, географ, историк. Един от първите, които пишат история на Пловдив, само че се води за родоповед, човек, който с начално обучение е стигнал висините на науката.
Не инцидентно негов другар е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат продължително съдействие, самият факт, че Стою Шишков написа за Руската академия на науките и издава писания, които са издадени в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла галактика, защото е засегнал цялата материална и нематериална просвета и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина.
Един извънреден ерудит за времето си, аз дори споделям, че той е един от последните български енциклопедисти. Та Стою Шишков е първопричината за основаването на музея и музеят се е помещавал в началото на ул. “Гурко " 4, сегашната Община, на последния етаж, там първо в една, след това в две огромни стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си отчаян, защото 1931 година международната икономическа рецесия доближава до България и окръжните съветници вземат решение музея да бъде закрит, макар че той е предложил музеят да остане да действа и той ще отваря при потребност музея без заплата, без никакви хонорари.
Пише едно доста трогателно писмо до общинския съвет, само че те не обръщат внимание на този негов апел и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей и много от скъпите експонати тогава се изгубват. Музеят е възобновен 1938 година, само че за жал Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, по този начин да се каже раждане на музея, като този път повода е огромният пловдивски кмет Божидар Здравков.
Божидар Здравков схваща потребността на Пловдив да има личен музей на националната просвета и дори, още по-широкото схващане, защото основаните в следствие, тук наоколо до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното придвижване, в началото са били отдели към нашия музей. Чак 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият областен исторически музей.
Иначе, 1938 година Божидар Здравков съумява да откри постройка за новата музейна институция, като на пръв взор, едно необичайно стичане на събитията, той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била много западнала. Второто начало на музея е сложено през 1938 година, когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, някогашната къща на Аргир Куюмджиоглу, дотогава благосъстоятелност на русенеца Антонио Коларо, употребена като тютюнев склад, да бъде отредена за музей.
Като постройката е оповестена на търг, и посредством намесата на пловдивския кмет, който предния ден схваща за това, той съумява да спре търга, като на бизнесмените, които взели участие, той прошепнал нещо малко, а то паролата била “Общината желае постройката за музей " и тримата, които наддавали се отказали на момента от това да трансфорат постройката в индустриален завод за личните си потребности, отказали се, и по този начин в действителност къщата 1939 година, съдията блъснал по масата с чука, тъй като не схванал какво става и споделил, “следващия търг след шест месеца ".
Но още на другия ден пловдивският кмет, дружно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните парцели и съумява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей. 1939 година стартира ремонта на къщата, тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща -музей. 1943 година е открита първата експозиция на това място, към този момент в обновената къща. И тук има една забавна детайлност, че началото на музея, сложено 1917 година по време на война, отново по време на война и тук в Стария град е възобновена къщата на Аргир Куюмджиоглу и отново 1943 година България взе участие във Втората международна война, още веднъж имаме хора, които милеят за културата.
Така че постройката, съгласно пресата, съгласно публицистите е представлявала къща-експонат, защото е била полупразна, тия големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни, по тази причина по този начин остава в историята като къща-експонат. 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей.
Има доста забавни случки, свързани с историята на музея, доста преустройства, само че ние сме горди, че съхраняваме това скъпо благосъстояние, тъй като архитектурата на постройката на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата и тук думичката уникалност, е навръх мястото, тъй като тя фактически е неповторима, че няма друга къща освен в Стария град, на Балканите.
Защото това е възрожденски вид къща, само че тя не е единствено българска, тя я има и в прилежащите страни на Балканите, само че няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга постройка с такова внушително пространство. Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и по-късно има още два жилищни етажа, Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, той е желал да показва своето благосъстояние, своя сан в обществото.
И къщата е голяма, тя не е пригодена за живеене на фамилията, самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както написа Константин Моравиев, както написа пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни притежатели, тя е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, била е склад за брашно, оцетна фабрика.
На границата на двете епохи 1889-1901 е девически интернат, най-после става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, само че заради, както казахме, международната икономическа рецесия, тютюните също изпадат в рецесия, този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си заплати налозите и къщата се продава на търг, поради това, че притежателят й е разгласен в неплатежоспособност.
Така, с помощта на този факт, с помощта на икономическата рецесия, къщата се трансформира в музей и оттогава, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място.
Наистина внушителна е постройката, една от най-красивите тук в Стария град. И в този момент е ред да кажем какъв е фонда на музея и стига ли тази постройка?
Тук, може би, беше мястото да кажем няколко думи за създателя, който е построил тази къща.
Да и годината, мисля, че не казахме.
Годината на построяването на къщата е 1847 година, а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това открива още през 60-те години тогавашният шеф на музея Иван Станев. Той прави изявление с наследниците на хаджи Георги, те му описват кои къщи е строил, кои църкви са издигнати, това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни здания, джамии в Одрин и Цариград.
И въобще, той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, тъй като той от дребен още чиракува там и след това се издига като първо занаятчия. Специалисти, които се занимават с тази тематика го назовават южно българският Колю Фичето. Той е нямал тази популярност като Колю Фичето, тъй като не е строил държавни здания и градежи, като моста на река Бяла или други здания, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи.
Докато занаятчия хаджи Георги, учудващо е това, и през днешния ден съвременниците не могат да го схванат, дори нашите екскурзоводи, като споделят на групите, че той е по едно и също време и занаятчия, и проектант, и инженер, и зидар, и дърводелец. Те цъкат и се чудят по какъв начин е допустимо всичко това, той е имал опита, образованието, в смисъл опита нешколувано обучение, а опциите, които дълго време е натрупал, той е градил да надгради тази къща, и съгласно преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била премията.
Разбира се, това са предания, които се описват след това, само че самият факт, че постройката е издигната още в годините преди Кримската война, че тя е пример, и то пример не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе единствено, а на българския Барок. Защото това е Барок, но Барок просрочен 150- 200 години по отношение на Западна Европа, не от камък, а от дърво, само че то впечатлява с новите детайли, които виждаме тук, арки, фронтони. И проектант Матей Матеев счита,че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези детайли и ги е пренесъл тук.
Но това не е просто подражаване, тъй като той е съумял в едно единно цяло да съчетае локалното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, усеща се и източното въздействие, вътре миндерите, кьошковете приказват тъкмо за това. Така че той съчетава източното, западното и локалното въздействие, с цел да построи тази неповторима къща, която е ситуирана на 570 кв.м основите, а нагоре към този момент по етажите, тя към този момент има потребна повърхност над 2 декара.
Само покрива е близо 1,980 кв.м, т.е. тук приказваме фактически за нещо, което за времето си е било неразбираемо за елементарния човек, който живее в едно, дву или най-вече триделно жилище с три пространства, а тук има цели два огромни хайета салона, забавно е до момента, тесните експерти споделят, по какъв начин е допустимо да бъде издигнат подобен огромен приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж с /.../ само че той е покрив, който е доста колосален и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той устоя на тези остарели турски керемиди, които са доста по-тежки в сравнение с актуалните.
Интересно е по какъв начин удържа на времето тази постройка? Трудно ли се поддържа?
Това е все едно един жилищен блок, в който непрестанно има какво да се прави. Къщата придобива настоящия си тип или може да се каже “оригинал ", чак през 60-те години, тъй като оттогава планът за изписването, за цвета на къщата и те вършат един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, ето вижте, същият цвят е изработен, по тази причина я оприличават като огромна птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, назовават я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, пространствата фактически, ние не можем да си представим по какъв начин са се отоплявали на времето, само че те евентуално не са ходили като нас по пай ръкав, а със забунчета, аби.
Кажете в този момент, какъв е фондът на музея, какво съхранява музеят?
В тези над 100 години, в които музеят събира своите експонати, фондът на музея е от хиляди, десетки хиляди експонати. Само като численост цифрата е доста по-голяма, само че инвентарните номера към този момент, тъй като в един инвентарен номер може да има десетина, в случай че е сервиз, в случай че е носия, те имат обособени експонати. Бройката е над 60 000, тук приказваме за шест фонда: фонд “Селско стопанство ", “Занаяти ", “Тъкани и облекло ", “Музикални принадлежности и ритуален атрибут ", фонд “Интериор и ритуален атрибут ", фонд “Фонотека ".
Музеят събира както обичайна селска, по този начин и модерната градска просвета, тъй като започвайки от XVII-XVIII век, стигаме до епохата на Възраждането, когато към този момент навлиза модернизацията. Пловдив е един от градовете, дружно с Русе, които са първи вестители на новото, на европеизацията, както споделяме. В музея са отразени тъкмо тези новости, с които навлиза на времето, това е известно като стила алафранга, т.е. ще рече по френски пример, въпреки, че множеството неща при нас са идвали от столицата на империята от Цариград, както българите назовават Истанбул.
Има ли забавни дарения, има ли забавни експонати, които са неповторими, единствени?
Уникални експонати има на известни исторически лица, експонати, които са датирани във времето и са написани, те имат особена полезност. Като емблема на музея е един барутник, който е от 1757 година от костен рог, и постоянно го има на нашите проспекти. Отделно можем да приказваме за богати сбирки от керамика, от дребно и едроформатни тъкани, от украшения.
Дамските украшения изобилстват, без значение дали в обичайна просвета или след това в модерната, само че при нас са съхранени доста редки, скъпи мостри, музикални принадлежности, защото при нас през 60-те години са трансферирани експонатите от къщата-музей Ангел Букурешлиев, те идват дружно с уредника Любчо Петров още при започване на 60-те години, когато на капитан Райчо е съборена къщата на Ангел Букурешлиев.
Изобщо, последната огромна облага, разбирайте последната от XXI век е от несъществуващия музей на пощите и известията, при нас пристигна една сбирка, събирана от цяла България, по този начин, че нашата галерия “Бързо, тъкмо, срочно " пощи и известия обикаля из България. Имаме доста дарения, които, ето през последните към този момент 2-3 години, използвахме това по време на пандемията, при нас постъпи едно подаяние от над 400 престилки и тъкани дребно форматни на проф. Юлия Дилова, дарението, което ми даде пловдивският художник Димитър Добрев за 1200 ютии, към този момент близо приказваме.
Да, и за това ще запитвам, да.
Те следва да влязат в новия музей, в новата постройка на музея на ул. " Съборна ". Дарението, което ни даде художника Петър Дочев, обвързвано освен с картини, само че и с движимости от бита. Изключително скъпо за нас. Изобщо имаме огромни донори, и се надяваме точно те да продължат, тъй като това са цели сбирки, които са събирани десетилетия, а музеят е мястото, където те намират своя банкет. Не всичко, доста хора желаят да дарят и да влезе на непрекъсната експозиция, това не става със тракване на пръстите, тъй като тези неща на първо време се фотографират, в този момент се цифровизират, прави се изложение, теоретичен паспорт.
Сложен развой.
И едвам тогава, към този момент то може да бъде показано на аудитория. Временните изложения също са средство за проявление. Тук доста оказа помощ през последните години Община Пловдив, в два плана за цифровизация, в които участваме интензивно. И това е втора гаранция, сигурна гаранция, с изключение на, че са под ключ, те към този момент са обществено известни, откакто са цифровизирани и показани по този метод.
И се оказва, че това пространство, колкото и да е огромно, е тясно и ви е нужна нова постройка. Как върви ремонтът на “Съборна " 20?
Изключително, извънредно тясно, музеят от години се задъхваше от липса на пространство, от липса на работни пространства за чиновниците, защото цялата постройка, огромната постройка е пренаситена, а пък административната постройка има 4 дребни стаички и не доближава. А тук, с изключение на уредници, работят и други експерти, администрация има, щандисти, музеен възпитател, екскурзовод, фондовик, пиар и какви ли още хора.
Доста хора.
Които са нужни на музея и намират своето място вътре в постройката, по този начин, че това, което успяхме да договорим с Общината преди 2 години, ни е от извънредно огромна изгода, тъй като къщата на “Съборна " 20 се намира единствено на минутка път от остарялата постройка на музея, ние я назоваваме База 2, и сега тече публичната поръчка там, тъй като имаме промяна на предназначението и функционалностите.
От един хостел, ние би трябвало да създадем музейна постройка. Чакахме да се произнесе, защото е монумент на културата, и Националния институт монументи на културата, задействахме и се надяваме до края на годината там да можем към този момент да мислим последователно за нова експозиция, за художествено оформление и за пространствено решение, към този момент на пощите. Голяма част от нашия фонд беше по други здания, в този момент се надяваме там да съберем всички наши складове, защото на приземието и на последния етаж, ще има тази опция да съберем част от пръснатите до момента експонати из целия град.
И там ще забележим и музея на ютията, нали по този начин?
Там ще забележим историята на ютията, по-точно, от нейната поява до наши дни. Тъй като парната ютия е късно, само че преди този момент има ютия на въглища, вътре, първите ютии са се нагрявали, те по тази причина са били и с дълги дръжки. И в зората на XVII-XVIII век се появяват тези ютии, те са ги употребили абаджиите, по-късно терзиите, най-после стилните шивачи и в този момент ги има във всеки дом.
Не е български патент това, нали?
Не е български патент, защото сбирката на бай Димитър е събирана от целия свят и в действителност, това също е забавно да се покаже, защото има както ютии от цяла Европа, по този начин и ютии от другите континенти.
Чудесно. Значи до края на годината База 2 ще бъде към този момент подготвена за визити?
Не, до края на годината би трябвало да приключи ремонта, а по-късно към този момент да се мисли към този момент за пространственото оформление, за експозицията, защото там също се работи планово и не може да се нахвърли небрежно.
И в този момент за визитите да кажем, по доходи сте добре, може би на крачка след Природонаучния музей?
Ами вижте, нашият музей постоянно е отворен за новото. Портата на музея е отворена сутринта от 9 ч. и вечер до 18 ч., без спиране. Нашите посетители са добре пристигнали, посрещани са с усмивка, стараем се, те да бъдат сюрпризирани от мястото, от хората, които работят в музея и постоянно, на екскурзианта, когато му се сервира нещо ново, забавно, любопитно, стараем се да вървим и в крайник с техническите новости, само че без да прекаляваме, да стигаме до крайности, защото експонатите са в основата на всеки един музей, само че техническите новости би трябвало да оказват помощ на туристите те да видят всички страни на един експонат.
Другото, което е, че нашият музей е център и на разнообразни културни прояви - концерти, показване на книги и театрални постановки дребни, какво ли още не, да не изреждам всичко. Активно работим с децата в образователната година и в този момент през лятото, защото идват доста групи, които нашия музеен възпитател развежда, неотдавна дори по план издадохме и детската брошура “Приключенията на Аргир ".
Смятам, че това е една добра процедура и в последните години се заприказва за нея, много музеи се ориентират към този момент и към, аз го назовавам екскурзовод за деца, тъй като той води и другите занимания, работилничките. В новата постройка ще имаме и специфичен образователен корпус за музейно учебен център.
Всъщност, това ли е, което притегля децата, тези работилнички, тъй като старите експонати надали чак толкоз?
Те би трябвало да пипнат, би трябвало да усетят по какъв начин се вършат мартенички, по какъв начин се боядисват яйцата по Великден, по какъв начин се вършат сурвачки, по какъв начин се тъче на малко станче, по какъв начин се работи на грънчарско колело, в случай че щете, което е малко по-трудно и по-мръсно. Но във всички положения, децата би трябвало да опитат, да пипнат, да схванат, освен да гледат. В музея главно се гледа, само че когато те отидат на компютъра, виждате, че те още с раждането си са вътре в играта. На по-възрастните им би трябвало време да схванат кое копче да натиснат, при децата не е по този начин.
Да, по този начин е, за приходите не се оплаквате, справяте се, в смисъл употребявате ги и ги връщате назад в музея?
Приходите, това, което беше 2019 година, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, ние се приближаваме към този момент към това, и сме удовлетворени, тъй като музеят е посетен извънредно доста през лятото и имаме какво да предложим, споделих постоянно имаме краткотрайни изложения, които съпътстват непрекъснатата експозиция и разнообразни други прояви. Вече, уповавам се, да сме минали 2020 - 2021 година, когато музеят беше затварян няколко пъти, както в цяла България, всичко друго, да.
Какво забавно следва, да поканим, по този начин да се каже, слушателите?
При нас в този момент следва, през септември месец имаме “Европейски дни на наследството ", нови изложения, нови представяния. Имаме следващото биенале на карикатурата, тази година в музея минава под знака на магията и магичното, защото нашата научна конференция беше отдадена на тази тематика.
В момента краткотрайната галерия, която може да се види, също е на тази тематика. Магията е тематиката и на карикатурите, които Музеят зададе за към този момент 14-ти път, музеят е хазаин на тази демонстрация “Майстор на карикатурата ", където идват карикатури от целия свят и след това ние издаваме азбучник, който се радва на огромен интерес.
И с цел да приключим изявлението, с 2-3 думички да кажете каква е магията на този музей? Вие и до момента говорихте за това, несъмнено, само че въпреки всичко, в случай че може с 2-3 думи да го кажем.
Магията е мястото, магията са хората, магията е духът на Стария град.
Благодаря ви доста!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ