Вместо Альоша: Три велики българки, които си нямат паметник
Фондация " Екатерина Каравелов " предлага три българки, които си нямат монумент, да заемат мястото на Альоша в Пловдив. Кампанията им е по случай идния 8 март.
Това са Елисавета Карамихайлова, Яна Язова и Надя Дункин. Всяка от тях образец за теоретичен или книжовен талант, за храброст и покровител за правдивост.
Елисавета Карамихайлова
Елисавета Карамихайлова (1897-1968) е първата жена хабилитиран учител в Софийския университет и един от създателите на катедрата по атомна физика в него. Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките и е първата жена професор по физика в България.
Тя е родена във Виена в фамилията на хирурга доктор Иван Карамихайлов и музиколожката Мери Слейд. През 1907 година фамилията се мести в България. По време на войните (от Балканската до Първата световна) Елисавета, дружно с майка си Мери и сестра си Райна, дежури като санитарка при ранените в болничното заведение на БЧК.
Завършва физика във Виенския университет и пази докторат. Започва работа в Радиевия институт във Виена, а по-късно е призната в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж, където работи с няколко нобелови лауреати. През 1939 година става първата жена – хабилитирано лице в Софийския университет.
В годините след 9 септември 1944 година е считана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. На нея ѝ е неразрешено да взе участие в интернационалните научни конференции, срещи и други, а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна. През 1951-1954 година е изработен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. Въпреки очернящата акция, на която е подложена от Българска академия на науките й оферират работа като началник на новосъздадената секция " Радиоактивност и нуклеарна спектроскопия “, която тя управлява до гибелта си през 1968.
В спомените си за проф. Карамихайлова ст.н.с Дойчинова написа:
“Тя не получи нито един път позволение да пътува отвън страната за всичките тези двадесет и няколко години. Всъщност един път й позволиха. Трябваше да изнесе някакъв отчет в Швейцария. Помня, какъв брой беше щастлива. Приготви отчета, той мина през всички иглени уши, направи си нови облекла по този случай и безусловно хвърчеше от благополучие. Какво да приказваме? – тя беше пандизчия и вратата се отваряше. Със скърцане, само че се отваряше… И какво стана по-нататък? Върнаха я от аерогарата. Някакво “лице " взе отчета, отпътува и го рапортува, където трябваше. " ст.н.с Дойчинова
Яна Язова
Яна Язова (1912-1974) е писателка. Родена в Лом в семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е щерка на почетен търговец от Цариград. Завършва " Славянска лингвистика “ в Софийския университет (1935) и специализира в Сорбоната (1937-1938).
Тя разгласява стихове, разкази, публикации, пътни бележки в разнообразни вестници и списания. Съ-издател е на известното списание за деца “Блок " (1941-1943). Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните претекстове в тях са свързани с чувствения живот на дамата, с мистичната мощ на естествените стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската лирика през 30-те година, е обществената тематика.
В стиховете на Яна Язова се появяват облици от общественото дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Тя основава и първия исторически разказ с небългарска тема – " Александър Македонски “. За задачата посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Забележителна в творчеството на писателката е трилогията " Балкани “. Тя се състои от романите " Левски “, " Бенковски “ и " Шипка “. Романът " Соления залив “ е последната й приключена творба. Тя е и единственият анти-деветосептемврийски разказ.
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват така наречен социалистически натурализъм за собствен живописен способ. През 1960 година за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа " Левски “ на издателство " Народна просвета “, съпроводен с рекомендация на Димитър Талев и Георги Томалевски. Издателството го включва в проектите си. Междувременно ѝ се обаждат от " Работническо дело “ и желаят тя да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отхвърля и когато отива да си вземе задатъка в издателството, ѝ споделят, че няма да издадат " Левски “. Яна Язова умира при неизяснени условия, като битува версия, че е убита от сътрудници на Държавна сигурност.
Надя Дункин
Надя Дункин (1917-1994) е актриса. Родена в Пловдив. Дъщеря на пловдивския болшевик и политически пандизчия Васил Христов Илков, приет след 9 септември 1944 година за деен герой. Детството и ученическите години на Надя минават в Пловдив. Съвсем млада, на към 18-19 години, към този момент е актриса в Пловдивския трагичен спектакъл. В постановката на " Хамлет “, която се появява през март 1933 година, извършва ролята на Офелия. Играе в театъра до последния сценичен сезон – 19381939 година преди началото на Втората международна война. По-късно е актриса в Русенския трагичен спектакъл.
През 1960 е задържана за противников изявления и без съд е въдворена за две години в концлагерите в Ловеч и Скравена, където оцелява по знамение след голям брой побоища и тежък физически труд. Остава без работа и семейство. Като някогашна концлагеристка и майка на невъзвръщенец (емигрант б.ред.), тя няма право да работи на никое място, само че патриарх Кирил я назначава за служител в Св. Синод.
След ноември 1989 година става основен очевидец на обвиняването по " Делото за лагерите “, което по този начин и не трябва доведено до край. Тя е единствената жена, която първа дръзва да проговори за дните прекарани в комунистическите лагери. На 13 септември 1994 е убита по изключително нечовечен метод в дома си в София. 30 години по-късно убийството й остава неразкрито.
Смелостта и отстояването на лична позиция са постоянно наказвани. Елисавета Карамихайлова и Яна Язова имат голям принос за развиването на науката и литературата в България, само че техните имена не са по този начин известни както следва да бъдат. Успяват да реализират забележителни триумфи, макар че са подложени на репресии. Надя Дункин впечатлява със своята храброст и трагичния завършек на живота й ни кара да си зададем доста въпроси.
Темата за правата на дамите в България и техните проблеми и потребности постоянно бива подмината с лека ръка и поръчка, че тук проблеми няма, а равнопоставеността е реализирана през 1944. И до момента в който не може да се отхвърли значимата роля на комунистическия режим в налагането от горната страна на обществената равноправност на дамите, то през 2024 в европейска България дамите са изправени пред редица проблеми: принуждение учредено на пола, по-висок риск от изпадане в беднотия спрямо мъжете, 12% по-ниско възнаграждение за една и съща работа, дискриминация на пазара на труда, под 30% равнища на присъединяване във властта.
За актуалните проблеми и потребности на дамите в България може да научите в елементи в доклада " Гласовете на дамите в България “, а за политическото присъединяване доклада " Равнопоставеност на половете в политиката “.
Това са Елисавета Карамихайлова, Яна Язова и Надя Дункин. Всяка от тях образец за теоретичен или книжовен талант, за храброст и покровител за правдивост.
Елисавета Карамихайлова
Елисавета Карамихайлова (1897-1968) е първата жена хабилитиран учител в Софийския университет и един от създателите на катедрата по атомна физика в него. Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българска академия на науките и е първата жена професор по физика в България.
Тя е родена във Виена в фамилията на хирурга доктор Иван Карамихайлов и музиколожката Мери Слейд. През 1907 година фамилията се мести в България. По време на войните (от Балканската до Първата световна) Елисавета, дружно с майка си Мери и сестра си Райна, дежури като санитарка при ранените в болничното заведение на БЧК.
Завършва физика във Виенския университет и пази докторат. Започва работа в Радиевия институт във Виена, а по-късно е призната в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж, където работи с няколко нобелови лауреати. През 1939 година става първата жена – хабилитирано лице в Софийския университет.
В годините след 9 септември 1944 година е считана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. На нея ѝ е неразрешено да взе участие в интернационалните научни конференции, срещи и други, а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна. През 1951-1954 година е изработен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. Въпреки очернящата акция, на която е подложена от Българска академия на науките й оферират работа като началник на новосъздадената секция " Радиоактивност и нуклеарна спектроскопия “, която тя управлява до гибелта си през 1968.
В спомените си за проф. Карамихайлова ст.н.с Дойчинова написа:
“Тя не получи нито един път позволение да пътува отвън страната за всичките тези двадесет и няколко години. Всъщност един път й позволиха. Трябваше да изнесе някакъв отчет в Швейцария. Помня, какъв брой беше щастлива. Приготви отчета, той мина през всички иглени уши, направи си нови облекла по този случай и безусловно хвърчеше от благополучие. Какво да приказваме? – тя беше пандизчия и вратата се отваряше. Със скърцане, само че се отваряше… И какво стана по-нататък? Върнаха я от аерогарата. Някакво “лице " взе отчета, отпътува и го рапортува, където трябваше. " ст.н.с Дойчинова
Яна Язова
Яна Язова (1912-1974) е писателка. Родена в Лом в семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е щерка на почетен търговец от Цариград. Завършва " Славянска лингвистика “ в Софийския университет (1935) и специализира в Сорбоната (1937-1938).
Тя разгласява стихове, разкази, публикации, пътни бележки в разнообразни вестници и списания. Съ-издател е на известното списание за деца “Блок " (1941-1943). Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните претекстове в тях са свързани с чувствения живот на дамата, с мистичната мощ на естествените стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската лирика през 30-те година, е обществената тематика.
В стиховете на Яна Язова се появяват облици от общественото дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Тя основава и първия исторически разказ с небългарска тема – " Александър Македонски “. За задачата посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Забележителна в творчеството на писателката е трилогията " Балкани “. Тя се състои от романите " Левски “, " Бенковски “ и " Шипка “. Романът " Соления залив “ е последната й приключена творба. Тя е и единственият анти-деветосептемврийски разказ.
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват така наречен социалистически натурализъм за собствен живописен способ. През 1960 година за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа " Левски “ на издателство " Народна просвета “, съпроводен с рекомендация на Димитър Талев и Георги Томалевски. Издателството го включва в проектите си. Междувременно ѝ се обаждат от " Работническо дело “ и желаят тя да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отхвърля и когато отива да си вземе задатъка в издателството, ѝ споделят, че няма да издадат " Левски “. Яна Язова умира при неизяснени условия, като битува версия, че е убита от сътрудници на Държавна сигурност.
Надя Дункин
Надя Дункин (1917-1994) е актриса. Родена в Пловдив. Дъщеря на пловдивския болшевик и политически пандизчия Васил Христов Илков, приет след 9 септември 1944 година за деен герой. Детството и ученическите години на Надя минават в Пловдив. Съвсем млада, на към 18-19 години, към този момент е актриса в Пловдивския трагичен спектакъл. В постановката на " Хамлет “, която се появява през март 1933 година, извършва ролята на Офелия. Играе в театъра до последния сценичен сезон – 19381939 година преди началото на Втората международна война. По-късно е актриса в Русенския трагичен спектакъл.
През 1960 е задържана за противников изявления и без съд е въдворена за две години в концлагерите в Ловеч и Скравена, където оцелява по знамение след голям брой побоища и тежък физически труд. Остава без работа и семейство. Като някогашна концлагеристка и майка на невъзвръщенец (емигрант б.ред.), тя няма право да работи на никое място, само че патриарх Кирил я назначава за служител в Св. Синод.
След ноември 1989 година става основен очевидец на обвиняването по " Делото за лагерите “, което по този начин и не трябва доведено до край. Тя е единствената жена, която първа дръзва да проговори за дните прекарани в комунистическите лагери. На 13 септември 1994 е убита по изключително нечовечен метод в дома си в София. 30 години по-късно убийството й остава неразкрито.
Смелостта и отстояването на лична позиция са постоянно наказвани. Елисавета Карамихайлова и Яна Язова имат голям принос за развиването на науката и литературата в България, само че техните имена не са по този начин известни както следва да бъдат. Успяват да реализират забележителни триумфи, макар че са подложени на репресии. Надя Дункин впечатлява със своята храброст и трагичния завършек на живота й ни кара да си зададем доста въпроси.
Темата за правата на дамите в България и техните проблеми и потребности постоянно бива подмината с лека ръка и поръчка, че тук проблеми няма, а равнопоставеността е реализирана през 1944. И до момента в който не може да се отхвърли значимата роля на комунистическия режим в налагането от горната страна на обществената равноправност на дамите, то през 2024 в европейска България дамите са изправени пред редица проблеми: принуждение учредено на пола, по-висок риск от изпадане в беднотия спрямо мъжете, 12% по-ниско възнаграждение за една и съща работа, дискриминация на пазара на труда, под 30% равнища на присъединяване във властта.
За актуалните проблеми и потребности на дамите в България може да научите в елементи в доклада " Гласовете на дамите в България “, а за политическото присъединяване доклада " Равнопоставеност на половете в политиката “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ