Георги Стаменов: Ще използвам всички механизми, за да дам на пловдивчани зелените пространства, от които се нуждаят
е роден в Пловдив на 28.05.1980 година Женен, с три деца. Учил е в ОУ " Петър Берон ", по-късно в ПГ по хранителни технологии и техника в Пловдив. Завършил е Университет за национално и международно стопанство – гр. София, компетентност " Финанси “ и компетентност " Счетоводство и надзор ", има подготовка Магистър.
От 2011 година до октомври 2015 година е общински консултант от Политическа партия ГЕРБ в Общински съвет – Пловдив. Заместник-председател на Общински съвет – Пловдив, ръководител на Комисия по бюджет и финанси. От ноември 2015 до сегашния миг е кмет на регион " Централен “. Кандидат на Политическа партия ГЕРБ за трети мандат.
- Г-н Стаменов, приключвате втория си мандат като областен кмет на " Централен ", какво остана незавършено през последните близо 10 година?
- През всички тези години дружно с екипа си изпълнихме цели, които жителите всекидневно споделяха. Няма по какъв начин да не отбележа, че в последните 4 години успяхме да възобновим постройките на СУ " Любен Каравелов ", на детските градини " Перуника " и " Снежанка ", приключваме ДГ " Каменица ". С общи старания на администрацията и събитийни уредници превърнахме Младежкия рид не просто в посещаван парк, а във фестивално градче.
С горделивост обаче ще отбележа два доста сложни плана - сложни поради съгласувателни процедури с НИНКН, поради обезпечаване на средства, които обаче успяхме да стартираме да осъществяваме. Това са реконструкцията на Дондуковата градина и реставрацията на Хуманитарната гимназия. Стартът на обновяването на парка зад Природонаучния музей ни лиши доста време, само че успяхме и желая да върнем допустимо най-автентичния обли на градината в сърцето на Пловдив. Имам уверението на изпълнителя, че до края на тази година Дондуковата градина ще е приключена.
Другият план - Хуманитарната гимназия, също е дълго чакан план. Той стартира лятото на тази година и обновлението тече с цялостна мощ. Благодарение на упоритата работа и напъните на няколко министерства, както и на ежедневното гледище на администрацията на региона, постройката на първата българска гимназия скоро ще грейне в цялата си достоверна хубост.
- Центърът в действителност е най-застроеният регион - остарели постройки, културни монументи, все пак и нови кооперации. Всичко това води до неналичието тук-там за паркиране. Как смятате, че може да се реши казусът?
- Ще се върна малко обратно във времето - преди 50-60 години по улица " Княз Александър I " са минавали тролеи, а на Джумаята е имало кръстовище. Това е мотив да считам, че след още 50 години центърът на Пловдив ще има друга визия, ще е пешеходна зона със строго следен достъп за коли. Преди това би трябвало да се научим да използваме паркинги, така наречен буферни паркинги.
Такива могат да бъдат построени на ул. " Любен Каравелов " и на ул. " 4-ти януари ". Имам планова подготвеност и незабавно откакто бъда определен за областен кмет с администрацията ще стартираме работа по тях. Уверен съм, че различен метод за обезпечаване на паркинги в зони, където има належаща потребност от такива, само че липсва пространство, могат да се изградят многоетажни паркинги.
Паралелно с екипа ми планираме по-малки нови паркинги, които да се изградят в идващите 4 години. Това са 12 паркинга на булевардите " Марица ", " Копривщица ", " Свобода ", " Санкт Петербург " и улиците " Киев, " Сатурн ", " Генерал Григор Кюркчиев ", " Милин камък ", " Захари Княжевски " и карето сред ул. " Презвитер Козма " и бул. " Шести септември ".
- А трафикът, който също е извънредно усложнен в центъра? Мислите ли, че е време за разширение на пешеходните зони?
- Трафикът е ужасно наболяла тематика, голяма тематика, която няма единствено елементарно решение. Ще обърна внимание, че с изключение на колите на хората, които всекидневно имат работа в града, през центъра минава и директният трафик на преминаващите коли до други обитаеми места от периферията. В числа може би в града влизат към 150 000 коли всекидневно.
Всъщност Пловдив е град, чиято инфраструктура не е проектирана за толкоз доста коли. И ще се върна още веднъж на визията центърът на града да се трансформира в пешеходна зона. Това е изцяло допустимо. Нека си спомним единствено преди няколко години беше затворена за коли част от бул. " Марица юг ", затворена беше и част от ул. " Иван Вазов ". Но първата стъпка, преди разширението на пешеходната зона е изгражданите на връзки сред кварталите, тъй че да не се постанова минаване през центъра.
- Последните месеци минаха под знака на отбраната на парка в " Западен ", презастрояването. В " Централен " огромните зелени площи са тепетата и Цар Симеоновата градина. Достатъчни ли са единствено те и не е ли належащо да се изградят още паркове?
- В началото на диалога ни загатнах за работата по Младежкия рид, само че в последните години с администрацията на регион " Централен " обърнахме внимание на тепетата в града. Повече внимание, тъй като като че ли бяха забравени, а в действителност те са зелените дробове на региона, които сме длъжни да поддържаме. Така възстановихме часовниковата кула на Сахат тепе.
Неведнъж съм споделял концепцията за възобновяване на водния часовник там, с цел да имаме в действителност Хълм на часовниците. Всички тези намеси изпълват с живот хълмовете. Това случи и с Бунарджика, където обновихме детската площадка с каменната пързалка, монтирахме видео наблюдаване, ремонтирахме фонтаните. Сега там се организират и разнообразни културни събития и фестивали.
Трябват и нови зелени площи обаче. Това е мъчно постижимо, тъй като огромна част от терените, подобаващи за паркове в региона, са частни. Въпреки това има механизми, благодарение на които сходни места да бъдат върнати във притежание на общината и да станат зелени площи. Такъв механизъм са отчуждаванията и, в случай че за досегашния кмет това беше немислимо за парка на Гребната база, то аз ще употребявам всички законови механизми, с цел да дам на моите съграждани зелените пространства, от които се нуждаят. Ще упорствам пред новия кмет за такива решения.
- Казахте Бунарджика, имахте концепция там да се организира фермерски базар. Какво се случи с тази концепция?
- Съвсем не съм се отказал от концепцията. В момента сходен базар се организира всеки уикенд в пресечка на Главната улица. Производители на мед също излагат своя продукция, само че желая и ще работя в тенденция да се провеждат по-големи сходни базари. Защо не и непрекъснати пазари с локална продукция, с плодове и зеленчуци от производители, с храна, приготвена на място... Подобен пазар може да се обособи на ул. " Младежка " да вземем за пример. Временни базари и коледни градчета са дребна част от концепциите, които съгражданите ми споделят за това място.
Цялото изявление гледайте в прикаченото видео!
е претендент за кмет на регион " Централен " от Политическа партия ГЕРБ. Можете да гласувате за него с номер 7 в бюлетината за кмет на регион.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
От 2011 година до октомври 2015 година е общински консултант от Политическа партия ГЕРБ в Общински съвет – Пловдив. Заместник-председател на Общински съвет – Пловдив, ръководител на Комисия по бюджет и финанси. От ноември 2015 до сегашния миг е кмет на регион " Централен “. Кандидат на Политическа партия ГЕРБ за трети мандат.
- Г-н Стаменов, приключвате втория си мандат като областен кмет на " Централен ", какво остана незавършено през последните близо 10 година?
- През всички тези години дружно с екипа си изпълнихме цели, които жителите всекидневно споделяха. Няма по какъв начин да не отбележа, че в последните 4 години успяхме да възобновим постройките на СУ " Любен Каравелов ", на детските градини " Перуника " и " Снежанка ", приключваме ДГ " Каменица ". С общи старания на администрацията и събитийни уредници превърнахме Младежкия рид не просто в посещаван парк, а във фестивално градче.
С горделивост обаче ще отбележа два доста сложни плана - сложни поради съгласувателни процедури с НИНКН, поради обезпечаване на средства, които обаче успяхме да стартираме да осъществяваме. Това са реконструкцията на Дондуковата градина и реставрацията на Хуманитарната гимназия. Стартът на обновяването на парка зад Природонаучния музей ни лиши доста време, само че успяхме и желая да върнем допустимо най-автентичния обли на градината в сърцето на Пловдив. Имам уверението на изпълнителя, че до края на тази година Дондуковата градина ще е приключена.
Другият план - Хуманитарната гимназия, също е дълго чакан план. Той стартира лятото на тази година и обновлението тече с цялостна мощ. Благодарение на упоритата работа и напъните на няколко министерства, както и на ежедневното гледище на администрацията на региона, постройката на първата българска гимназия скоро ще грейне в цялата си достоверна хубост.
- Центърът в действителност е най-застроеният регион - остарели постройки, културни монументи, все пак и нови кооперации. Всичко това води до неналичието тук-там за паркиране. Как смятате, че може да се реши казусът?
- Ще се върна малко обратно във времето - преди 50-60 години по улица " Княз Александър I " са минавали тролеи, а на Джумаята е имало кръстовище. Това е мотив да считам, че след още 50 години центърът на Пловдив ще има друга визия, ще е пешеходна зона със строго следен достъп за коли. Преди това би трябвало да се научим да използваме паркинги, така наречен буферни паркинги.
Такива могат да бъдат построени на ул. " Любен Каравелов " и на ул. " 4-ти януари ". Имам планова подготвеност и незабавно откакто бъда определен за областен кмет с администрацията ще стартираме работа по тях. Уверен съм, че различен метод за обезпечаване на паркинги в зони, където има належаща потребност от такива, само че липсва пространство, могат да се изградят многоетажни паркинги.
Паралелно с екипа ми планираме по-малки нови паркинги, които да се изградят в идващите 4 години. Това са 12 паркинга на булевардите " Марица ", " Копривщица ", " Свобода ", " Санкт Петербург " и улиците " Киев, " Сатурн ", " Генерал Григор Кюркчиев ", " Милин камък ", " Захари Княжевски " и карето сред ул. " Презвитер Козма " и бул. " Шести септември ".
- А трафикът, който също е извънредно усложнен в центъра? Мислите ли, че е време за разширение на пешеходните зони?
- Трафикът е ужасно наболяла тематика, голяма тематика, която няма единствено елементарно решение. Ще обърна внимание, че с изключение на колите на хората, които всекидневно имат работа в града, през центъра минава и директният трафик на преминаващите коли до други обитаеми места от периферията. В числа може би в града влизат към 150 000 коли всекидневно.
Всъщност Пловдив е град, чиято инфраструктура не е проектирана за толкоз доста коли. И ще се върна още веднъж на визията центърът на града да се трансформира в пешеходна зона. Това е изцяло допустимо. Нека си спомним единствено преди няколко години беше затворена за коли част от бул. " Марица юг ", затворена беше и част от ул. " Иван Вазов ". Но първата стъпка, преди разширението на пешеходната зона е изгражданите на връзки сред кварталите, тъй че да не се постанова минаване през центъра.
- Последните месеци минаха под знака на отбраната на парка в " Западен ", презастрояването. В " Централен " огромните зелени площи са тепетата и Цар Симеоновата градина. Достатъчни ли са единствено те и не е ли належащо да се изградят още паркове?
- В началото на диалога ни загатнах за работата по Младежкия рид, само че в последните години с администрацията на регион " Централен " обърнахме внимание на тепетата в града. Повече внимание, тъй като като че ли бяха забравени, а в действителност те са зелените дробове на региона, които сме длъжни да поддържаме. Така възстановихме часовниковата кула на Сахат тепе.
Неведнъж съм споделял концепцията за възобновяване на водния часовник там, с цел да имаме в действителност Хълм на часовниците. Всички тези намеси изпълват с живот хълмовете. Това случи и с Бунарджика, където обновихме детската площадка с каменната пързалка, монтирахме видео наблюдаване, ремонтирахме фонтаните. Сега там се организират и разнообразни културни събития и фестивали.
Трябват и нови зелени площи обаче. Това е мъчно постижимо, тъй като огромна част от терените, подобаващи за паркове в региона, са частни. Въпреки това има механизми, благодарение на които сходни места да бъдат върнати във притежание на общината и да станат зелени площи. Такъв механизъм са отчуждаванията и, в случай че за досегашния кмет това беше немислимо за парка на Гребната база, то аз ще употребявам всички законови механизми, с цел да дам на моите съграждани зелените пространства, от които се нуждаят. Ще упорствам пред новия кмет за такива решения.
- Казахте Бунарджика, имахте концепция там да се организира фермерски базар. Какво се случи с тази концепция?
- Съвсем не съм се отказал от концепцията. В момента сходен базар се организира всеки уикенд в пресечка на Главната улица. Производители на мед също излагат своя продукция, само че желая и ще работя в тенденция да се провеждат по-големи сходни базари. Защо не и непрекъснати пазари с локална продукция, с плодове и зеленчуци от производители, с храна, приготвена на място... Подобен пазар може да се обособи на ул. " Младежка " да вземем за пример. Временни базари и коледни градчета са дребна част от концепциите, които съгражданите ми споделят за това място.
Цялото изявление гледайте в прикаченото видео!
е претендент за кмет на регион " Централен " от Политическа партия ГЕРБ. Можете да гласувате за него с номер 7 в бюлетината за кмет на регион.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ