Краси Линков, ГХГ: Най-посещавана е постоянната ни експозиция, особено след нейното обновление
Директорът на Градската художествена изложба в Пловдив Красимир Линков в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " за историята на основаването на галерията и още забавни обстоятелства.
Г-н Линков, може ли да ни кажете по кое време е основана галерията, по кое време се утвърждава като културен институт, въобще разкажете ни повече за историята по основаване на културния институт.
Наистина историята е много богата и тя е обвързвана със основаването и развиването на културните институции и най-много музеите в Пловдив. Още в 1881 година, в основаната тогава Народна библиотека и музей, която сплотява всички музейни действия в това време, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската черква, направени от тревненския зограф Симеон Симеонов. Всъщност можем да считаме, че това са и първите експонати, които по-късно остават във фонда на галерията. Събитието е маркирано и служи като мотив за основаване на живописен отдел към музея, който се афишира в 1911 година, по времето на тогавашния шеф Борис Дякович.
И тогава, можем да кажем, че 25 художествени творби е имал този живописен отдел. В 1922 година Николай Райнов е назначен като основен библиотекар, и по негово време, към сбирката се прибавят доста гравюри, щампи, литографии и няколко живописни произведения на Николай Павлович. Както знаем, Николай Райнов е един от най-големите ерудити по това време в България, историк на изкуството, написал е “История на международното изкуство ", която и до ден сегашен може да бъде четена и също по този начин и доста добър художник.
Имаме няколко неща от него, доста положителни, в жанр “Сецесион ". В 1926 година към този момент се прибавят още неща към сбирката на този музей и това е дело на Никола Мавродинов, също по този начин един огромен български ерудит и историк на изкуството. А пък през 1930 година цар Борис III подарява на Народната библиотека и музей портрет на Софроний Врачански от 1812 година Този портрет се смята за първия всемирски кавалетен портрет в българското изобразително изкуство, смята се, че е продукция на българските тревненски майстори и той е бисерът в нашата непрекъсната експозиция.
Всъщност, цялата непрекъсната експозиция сега стартира от този първи всемирски портрет в българското изобразително изкуство. След това, в един по-късен интервал, в 1950 година по самодейност на няколко художника от Пловдив се внася предложение в Градския национален съвет в Пловдив и се основава към този момент независима институция Художествена изложба. Това е взето с решение на Градския национален съвет на 21 януари 1942 година, а в 1952 година към този момент публично се открива и непрекъснатата експозиция на галерията, наречена тогава Държавна художествена изложба, в постройката на ул. “Княз Александър I " № 15, която и сега е владеене на галерията. Открива се една непрекъсната музейна експозиция, като нейният фонд се обогатява както от това, което идва от библиотеката, по този начин и от това, което идва от някои към този момент открити институции, като Етнографския музей, Археологическия музей. За да подсилят експозицията идват и от Националната художествена академия и изложба. Така, че това е началото на Градската художествена изложба в Пловдив.
Всъщност, коя е първата постройка?
Първата постройка е на ул. “Княз Александър I " № 15, тя сега служи за краткотрайни изложения. А пък по-късно се реалокира в Стария град, в може би най-красивата постройка, издигната по план на Йосиф Шнитер на ул. “Съборна " 14 А, и сега се намира там. В 2022 година тази експозиция беше актуализирана и в този момент, сега, имаме един в действителност актуален във всяко отношение музей, с доста богата колекция. Мога да кажа, че в действителност това е втората по величина изложба в страната, във връзка с фонда и във връзка с качеството на този фонд.
Колко общо произведения има цялата Художествена изложба?
Към 7500 произведения сега има, които обгръщат фонд “Живопис ", “Графика ", “Икони ", “Приложни изкуства ", “Фотография ", неотдавна открит един фонд и към този момент започваме да събираме и модерно изкуство, като видео арт и съоръжения.
Вие имате няколко експозиции, няколко здания, в които се помещавате. Бихме ли могли да кажем кои са те?
Да, тъй като този голям фонд и скъпите неща, които са в него няма по какъв начин да бъдат показани на едно място, въпреки всичко пространството е лимитирано. Но пък Пловдив, както всички знаем, е разгласен за град на художници и това не инцидентно е по този начин. И тъй като една част от тези художници имат огромно значение за развиването на българското изкуство, по тази причина, с помощта на Община Пловдив, бяха отпуснати няколко здания в Стария град и се сътвориха експозиции.
Примерно на Цанко Лавренов, на Златю Бояджиев, която не се ръководи от галерията, само че по-голямата част от експозицията са картини, владеене на галерията и други. Тоест, ние сме ги дали по контракт на Георги Божилов-Слона, на Енчо Пиронков, също на Димитър Киров има непрекъсната експозиция, която отново се ръководи не от нас, само че една част от картините са от фонда на галерията. Имаме и една доста забавна, характерна, неповторима експозиция “Мексиканско изкуство ".
То е едно подаяние от 1981 година, в чест на 1300-годишнината от българската страна, от мексиканското държавно управление. Това са 1300 графики, една част - към 200, останаха в София, другите са тук. Също по този начин и така наречен ар тесания, или приложни национални изкуства, има тази експозиция, както и копие на до Колумбова керамика и до Колумбова статуя. Една от най-представителните ни експозиции отвън постройката на Йосиф Шнитер е в действителност в двора и в комплекса на църквата “Свети, Свети Константин и Елена ". Това е иконната ни колекция, в която има икони от XIV век и може би една от най-ценните икони в България, неповторима икона на Свети Георги, седнал на престол и увенчан. Обикновено знаете, че Свети Георги се изобразява на кон, а тук е седнал на престол, отец боец, който е доста уважаван освен в България.
Изобщо, притежавате богата сбирка от експозиции и произведения. Можем ли да кажем коя е най-посещавана от всички тези експозиции от туристите, или това е мъчно да се каже?
Най-посещавана, несъмнено, е непрекъснатата експозиция, изключително след нейното обновяване, тя провокира доста интерес. Имаме може би 4 награди, тази година ни беше връчена премия “Музей на годината ". Имаме премия за “Най-добра постройка за предходната година ", издигната в тази тема, обвързвана с музеи и с културно завещание. Така, че в действителност постройката закупи огромна известност, популярност. Интерес към нея има, от една страна да се види какво в действителност е свършено след ремонта, а и какво в действителност тя може да покаже от историята на българското изкуство.
Мога да кажа, че това е една от единствените 1-2 здания - Етнографският музей и ние, и Балабановата къща ненапълно, които имаме обезпечен достъп на хора с увреждания, което беше в действителност и една от задачите, с изключение на климатизация, смяна на интериора, осветяване и други такива характерни неща, свързани с музейното дело. Също по този начин продължаваме да обогатяваме с цифрови технологии експозицията, което дава опция да покажем още неща, и по по-различен метод, с просветителни стратегии, с работа с деца и други такива действия, които са присъщи за актуалния музей.
А имате ли здания, които сега се реновират, сред всички тези, в които имате ситуирани експозиции?
Да, тук би трябвало да кажа, че Градската художествена изложба, за разлика от другите галерии, от другите музеи на изобразителното изкуство в страната, има и изложбени зали, в които има настоящи, модерни изложения. След като бяхме културна столица на Европа през 2019 година, двете огромни изложбени, модерни и прелестни зали “2019 " на ул. “Гладстон " и тази изложбена зала “Капана ", покрай кв. “Капана ", в действителност минаха към нас. Ние се занимаваме и с подобен вид активност, което в общи линии е много натоварващо.
Но това, за което вие попитахте, към Градската художествена изложба е и Баня Старинна. Тя сега е в ремонт, който протича в действителност много тежко и комплицирано, тъй като е монумент на културата. Мога да ви кажа, че това е четвъртият план, който реализираме, т.е. явно е, че във времето всеки опит да се реставрира и да се приспособява Баня Старинна, постоянно е бил много комплициран и сложен и не е бил завършван.
Ние обаче, аз най-малко, имам упоритостта да го завърша. Но като споделям комплициран и сложен, имам поради, примерно, че минават трасета на централни електропроводи и водопроводи, които стопираха и трансформираха плана, което наложи още един път да се препроектира новото пространство. След това се оказа, че доста мъчно се работи със службите за противопожарна защита, които дават позволение, утвърждават плановете. И тук се получава един не умишлен спор.
От една страна са условията на противопожарната отбрана, а въпреки това това е, че паметникът на културата няма по какъв начин да се промени, т.е. не могат да се трансформират вътрешните пространства, не могат да се трансформират входовете, проходите сред обособените зали и отварянето на вратата, дали на открито, дали във вътрешността. И това е един развой и една безкрайна полемика.
А другояче, имаме утвърждение от Националния институт за монументи на културата, имаме утвърждение на първия план и сега, в който започнахме да вършим механически план, се оказаха тези пречки, за които ви споделих, които върнаха нещата обратно. И в този момент, сега, чакаме утвърждението на поправения към този момент план с понижени размери, със вземане предвид с тези условия на другите институции, като ВиК, като електроснабдяването и пожарната.
Да се надяваме, че ще потръгнат нещата и там с ремонта.
Да ви кажа, сега в който се преодолеят, бих ги нарекъл бюрократични, въпреки, че не е тъкмо пречки, които в действителност нямам пояснение за какво се бавят толкоз доста за взимане на решение по нещата, евентуално имат доста работа. Но сега, в който те се преодолеят, ремонтът незабавно ще премине към техническо осъществяване, тъй като пари има обезпечени. Община Пловдив финансира този ремонт и парите са обезпечени, просто би трябвало да се премине този път.
Вие не сте единствените. Има и други здания, с сходни проблеми, чиито поправки се бавят. Явно някъде бюрокрацията е по-голяма. Имате ли още нещо любопитно да ни кажете, нещо по-интересно?
Любопитното е, че се опитваме, както споделих към този момент, да създадем и да бъдем един актуален музей, по условията на актуалното музейно изкуство. Опитваме се да търсим и да прилагаме нови форми за работа с аудитория, и най-много с подрастващите, и най-много в посока обучение в региона на изобразителното изкуство. Опитваме се да обогатяваме фондовете, тъй като дълги години, изключително при започване на прехода, нямаше безусловно никакви средства за откупки, както и за поправки, несъмнено. И това сътвори една празнина във връзка с бъдещите генерации, които биха желали да видят какви са били художествените резултати, изключително през 90-те години, и началото на 2000-та година. Но в този момент имаме към този момент приходи в бюджета, в перо “Откупки " и от 4-5 години обогатяваме фонда и със модерно изкуство.
А по какъв начин върви дигитализацията при вас?
Ние в действителност към този момент един път бяхме част от план за цифровизация на музеите. Сега, сега, Община Пловдив завоюва един план от така наречен “Норвежка стратегия ", в който всички музеи вземат участие. Ние към този момент получихме устройствата, които би трябвало да разположим в нашите експозиции и в този момент работим по тяхното запълване с информация, т.е. по софтуерните артикули.
Другото, което мога да кажа е, че сега обновяваме и уеб страницата си, който е един от най-старите, свързани с музейната активност, то е съвсем на финала, някъде може би края на септември, октомври към този момент ще имаме и нов уебсайт, актуален, който ще разрешава и разглеждане на разнообразни равнища на фондовете на музея. Но най-популярното равнище ще бъде това, което е в експозициите, само че експертите ще могат да получават достъп и до фондове, които не са показани, т.е. творби на изкуството, които не са показани, само че с които те биха могли да работят вероятно научна и музейна работа.
И в доста други направления, несъмнено, ще бъде отворен уеб страницата, по този начин, че това е нещо, което е ново. И другото, което вършим, е че сътворяваме и много рекламни материали, които да разпространяват творбите на изкуството на разнообразни равнища, с друга аудитория.
Г-н Линков, може ли да ни кажете по кое време е основана галерията, по кое време се утвърждава като културен институт, въобще разкажете ни повече за историята по основаване на културния институт.
Наистина историята е много богата и тя е обвързвана със основаването и развиването на културните институции и най-много музеите в Пловдив. Още в 1881 година, в основаната тогава Народна библиотека и музей, която сплотява всички музейни действия в това време, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската черква, направени от тревненския зограф Симеон Симеонов. Всъщност можем да считаме, че това са и първите експонати, които по-късно остават във фонда на галерията. Събитието е маркирано и служи като мотив за основаване на живописен отдел към музея, който се афишира в 1911 година, по времето на тогавашния шеф Борис Дякович.
И тогава, можем да кажем, че 25 художествени творби е имал този живописен отдел. В 1922 година Николай Райнов е назначен като основен библиотекар, и по негово време, към сбирката се прибавят доста гравюри, щампи, литографии и няколко живописни произведения на Николай Павлович. Както знаем, Николай Райнов е един от най-големите ерудити по това време в България, историк на изкуството, написал е “История на международното изкуство ", която и до ден сегашен може да бъде четена и също по този начин и доста добър художник.
Имаме няколко неща от него, доста положителни, в жанр “Сецесион ". В 1926 година към този момент се прибавят още неща към сбирката на този музей и това е дело на Никола Мавродинов, също по този начин един огромен български ерудит и историк на изкуството. А пък през 1930 година цар Борис III подарява на Народната библиотека и музей портрет на Софроний Врачански от 1812 година Този портрет се смята за първия всемирски кавалетен портрет в българското изобразително изкуство, смята се, че е продукция на българските тревненски майстори и той е бисерът в нашата непрекъсната експозиция.
Всъщност, цялата непрекъсната експозиция сега стартира от този първи всемирски портрет в българското изобразително изкуство. След това, в един по-късен интервал, в 1950 година по самодейност на няколко художника от Пловдив се внася предложение в Градския национален съвет в Пловдив и се основава към този момент независима институция Художествена изложба. Това е взето с решение на Градския национален съвет на 21 януари 1942 година, а в 1952 година към този момент публично се открива и непрекъснатата експозиция на галерията, наречена тогава Държавна художествена изложба, в постройката на ул. “Княз Александър I " № 15, която и сега е владеене на галерията. Открива се една непрекъсната музейна експозиция, като нейният фонд се обогатява както от това, което идва от библиотеката, по този начин и от това, което идва от някои към този момент открити институции, като Етнографския музей, Археологическия музей. За да подсилят експозицията идват и от Националната художествена академия и изложба. Така, че това е началото на Градската художествена изложба в Пловдив.
Всъщност, коя е първата постройка?
Първата постройка е на ул. “Княз Александър I " № 15, тя сега служи за краткотрайни изложения. А пък по-късно се реалокира в Стария град, в може би най-красивата постройка, издигната по план на Йосиф Шнитер на ул. “Съборна " 14 А, и сега се намира там. В 2022 година тази експозиция беше актуализирана и в този момент, сега, имаме един в действителност актуален във всяко отношение музей, с доста богата колекция. Мога да кажа, че в действителност това е втората по величина изложба в страната, във връзка с фонда и във връзка с качеството на този фонд.
Колко общо произведения има цялата Художествена изложба?
Към 7500 произведения сега има, които обгръщат фонд “Живопис ", “Графика ", “Икони ", “Приложни изкуства ", “Фотография ", неотдавна открит един фонд и към този момент започваме да събираме и модерно изкуство, като видео арт и съоръжения.
Вие имате няколко експозиции, няколко здания, в които се помещавате. Бихме ли могли да кажем кои са те?
Да, тъй като този голям фонд и скъпите неща, които са в него няма по какъв начин да бъдат показани на едно място, въпреки всичко пространството е лимитирано. Но пък Пловдив, както всички знаем, е разгласен за град на художници и това не инцидентно е по този начин. И тъй като една част от тези художници имат огромно значение за развиването на българското изкуство, по тази причина, с помощта на Община Пловдив, бяха отпуснати няколко здания в Стария град и се сътвориха експозиции.
Примерно на Цанко Лавренов, на Златю Бояджиев, която не се ръководи от галерията, само че по-голямата част от експозицията са картини, владеене на галерията и други. Тоест, ние сме ги дали по контракт на Георги Божилов-Слона, на Енчо Пиронков, също на Димитър Киров има непрекъсната експозиция, която отново се ръководи не от нас, само че една част от картините са от фонда на галерията. Имаме и една доста забавна, характерна, неповторима експозиция “Мексиканско изкуство ".
То е едно подаяние от 1981 година, в чест на 1300-годишнината от българската страна, от мексиканското държавно управление. Това са 1300 графики, една част - към 200, останаха в София, другите са тук. Също по този начин и така наречен ар тесания, или приложни национални изкуства, има тази експозиция, както и копие на до Колумбова керамика и до Колумбова статуя. Една от най-представителните ни експозиции отвън постройката на Йосиф Шнитер е в действителност в двора и в комплекса на църквата “Свети, Свети Константин и Елена ". Това е иконната ни колекция, в която има икони от XIV век и може би една от най-ценните икони в България, неповторима икона на Свети Георги, седнал на престол и увенчан. Обикновено знаете, че Свети Георги се изобразява на кон, а тук е седнал на престол, отец боец, който е доста уважаван освен в България.
Изобщо, притежавате богата сбирка от експозиции и произведения. Можем ли да кажем коя е най-посещавана от всички тези експозиции от туристите, или това е мъчно да се каже?
Най-посещавана, несъмнено, е непрекъснатата експозиция, изключително след нейното обновяване, тя провокира доста интерес. Имаме може би 4 награди, тази година ни беше връчена премия “Музей на годината ". Имаме премия за “Най-добра постройка за предходната година ", издигната в тази тема, обвързвана с музеи и с културно завещание. Така, че в действителност постройката закупи огромна известност, популярност. Интерес към нея има, от една страна да се види какво в действителност е свършено след ремонта, а и какво в действителност тя може да покаже от историята на българското изкуство.
Мога да кажа, че това е една от единствените 1-2 здания - Етнографският музей и ние, и Балабановата къща ненапълно, които имаме обезпечен достъп на хора с увреждания, което беше в действителност и една от задачите, с изключение на климатизация, смяна на интериора, осветяване и други такива характерни неща, свързани с музейното дело. Също по този начин продължаваме да обогатяваме с цифрови технологии експозицията, което дава опция да покажем още неща, и по по-различен метод, с просветителни стратегии, с работа с деца и други такива действия, които са присъщи за актуалния музей.
А имате ли здания, които сега се реновират, сред всички тези, в които имате ситуирани експозиции?
Да, тук би трябвало да кажа, че Градската художествена изложба, за разлика от другите галерии, от другите музеи на изобразителното изкуство в страната, има и изложбени зали, в които има настоящи, модерни изложения. След като бяхме културна столица на Европа през 2019 година, двете огромни изложбени, модерни и прелестни зали “2019 " на ул. “Гладстон " и тази изложбена зала “Капана ", покрай кв. “Капана ", в действителност минаха към нас. Ние се занимаваме и с подобен вид активност, което в общи линии е много натоварващо.
Но това, за което вие попитахте, към Градската художествена изложба е и Баня Старинна. Тя сега е в ремонт, който протича в действителност много тежко и комплицирано, тъй като е монумент на културата. Мога да ви кажа, че това е четвъртият план, който реализираме, т.е. явно е, че във времето всеки опит да се реставрира и да се приспособява Баня Старинна, постоянно е бил много комплициран и сложен и не е бил завършван.
Ние обаче, аз най-малко, имам упоритостта да го завърша. Но като споделям комплициран и сложен, имам поради, примерно, че минават трасета на централни електропроводи и водопроводи, които стопираха и трансформираха плана, което наложи още един път да се препроектира новото пространство. След това се оказа, че доста мъчно се работи със службите за противопожарна защита, които дават позволение, утвърждават плановете. И тук се получава един не умишлен спор.
От една страна са условията на противопожарната отбрана, а въпреки това това е, че паметникът на културата няма по какъв начин да се промени, т.е. не могат да се трансформират вътрешните пространства, не могат да се трансформират входовете, проходите сред обособените зали и отварянето на вратата, дали на открито, дали във вътрешността. И това е един развой и една безкрайна полемика.
А другояче, имаме утвърждение от Националния институт за монументи на културата, имаме утвърждение на първия план и сега, в който започнахме да вършим механически план, се оказаха тези пречки, за които ви споделих, които върнаха нещата обратно. И в този момент, сега, чакаме утвърждението на поправения към този момент план с понижени размери, със вземане предвид с тези условия на другите институции, като ВиК, като електроснабдяването и пожарната.
Да се надяваме, че ще потръгнат нещата и там с ремонта.
Да ви кажа, сега в който се преодолеят, бих ги нарекъл бюрократични, въпреки, че не е тъкмо пречки, които в действителност нямам пояснение за какво се бавят толкоз доста за взимане на решение по нещата, евентуално имат доста работа. Но сега, в който те се преодолеят, ремонтът незабавно ще премине към техническо осъществяване, тъй като пари има обезпечени. Община Пловдив финансира този ремонт и парите са обезпечени, просто би трябвало да се премине този път.
Вие не сте единствените. Има и други здания, с сходни проблеми, чиито поправки се бавят. Явно някъде бюрокрацията е по-голяма. Имате ли още нещо любопитно да ни кажете, нещо по-интересно?
Любопитното е, че се опитваме, както споделих към този момент, да създадем и да бъдем един актуален музей, по условията на актуалното музейно изкуство. Опитваме се да търсим и да прилагаме нови форми за работа с аудитория, и най-много с подрастващите, и най-много в посока обучение в региона на изобразителното изкуство. Опитваме се да обогатяваме фондовете, тъй като дълги години, изключително при започване на прехода, нямаше безусловно никакви средства за откупки, както и за поправки, несъмнено. И това сътвори една празнина във връзка с бъдещите генерации, които биха желали да видят какви са били художествените резултати, изключително през 90-те години, и началото на 2000-та година. Но в този момент имаме към този момент приходи в бюджета, в перо “Откупки " и от 4-5 години обогатяваме фонда и със модерно изкуство.
А по какъв начин върви дигитализацията при вас?
Ние в действителност към този момент един път бяхме част от план за цифровизация на музеите. Сега, сега, Община Пловдив завоюва един план от така наречен “Норвежка стратегия ", в който всички музеи вземат участие. Ние към този момент получихме устройствата, които би трябвало да разположим в нашите експозиции и в този момент работим по тяхното запълване с информация, т.е. по софтуерните артикули.
Другото, което мога да кажа е, че сега обновяваме и уеб страницата си, който е един от най-старите, свързани с музейната активност, то е съвсем на финала, някъде може би края на септември, октомври към този момент ще имаме и нов уебсайт, актуален, който ще разрешава и разглеждане на разнообразни равнища на фондовете на музея. Но най-популярното равнище ще бъде това, което е в експозициите, само че експертите ще могат да получават достъп и до фондове, които не са показани, т.е. творби на изкуството, които не са показани, само че с които те биха могли да работят вероятно научна и музейна работа.
И в доста други направления, несъмнено, ще бъде отворен уеб страницата, по този начин, че това е нещо, което е ново. И другото, което вършим, е че сътворяваме и много рекламни материали, които да разпространяват творбите на изкуството на разнообразни равнища, с друга аудитория.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ