Как се харчат парите за културната програма за европредседателство
Тази публикация не е за публични поръчки. И това е тъжно.
Последните години изхабихме съществено количество социална сила, с цел да обсъждаме равнището на корупция в страната и еманация на тази корупция обичайно представляваха публичните поръчки - заобикалянето на закона, операциите с процедурите, скалъпените правила. Да, само че правила въпреки всичко има. Лоши или положителни, национална прищявка или по европейски разпореждания. Правила за консумиране на бюджетни средства има.
А в този момент за Национален фонд " Култура " (Фонда). Той също се разпорежда с бюджетни средства. Правила обаче няма.
През август месец предходната година Фондът разгласи конкурс за финансиране на планове, като част от Културната стратегия за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018 година Съгласно използваните правила (Закон за протекция на културата, Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 година за изискванията и реда за осъществяване на състезания за даване на средства от народен фонд " Култура " и др.), за провеждането на състезания за даване на средства за просвета Фондът не ползва разпоредбите за публични поръчки, макар че по принцип е възложител на такива. За всеки конкурс се основават условия и ред ad hoc, избрани от министъра на културата.
Специално по този конкурс условията за кандидатстване се променяха няколко пъти в хода на процедурата, което сътвори незабравим безпорядък измежду участниците в нея. Въпреки това множеството от тях се оправиха с провокациите и във Фонда бяха подадени рекорден брой планове - 485! Общо средствата по този конкурс са 1, 650, 000 лева, като за един план се отпускат най-много 100 хиляди лева Одобрените планове се оказаха 55.
Според формалния уебсайт на Фонда, съществени правила в работата му са " прозрачността и конкурсното начало на планов принцип ", а " в състезанията за финансово подкрепяне имат право на присъединяване с равни права обособени създатели, частни, общински и държавни културни организации ".
На фона на тази поръчка обаче състезанието в този случай се организира освен непрозрачно и неравноправно, а безусловно " в цялостна мъгла ".
Съгласно използваните подзаконови правила всички планове се правят оценка съгласно три признака - 1) художествения и естетическия им капацитет в подтекста на европейското културно разнообразие; 2) техния капацитет за одобряване и развиване на уникалността и достоверността на българската просвета и изкуство и 3) икономическата аргументираност на предлагания бюджет. "
Тези оценки явно оправдават субективният детайл в сходен жанр състезания за избор на културни прояви, което е някак разбираемо и даже предстоящо.
Отхвърлянето на планове по " механически аргументи " обаче и на база погрешни изказвания основава сериозен дискомфорт при опитите за разбиране на претекстовете на Фонда.
Всъщност стъпките във въпросния конкурс за културни прояви по време на европредседателството са следните:
При подаване на плановете в детайли се преглеждат всички нужни документи за кандидатстване, в наличие на представители и на двете страни (кандидат и проверяващ чиновник от Фонда);
Проверяващият открива съществуването на всички документи по отношение на условията, като за задачата се попълня надзорен лист, който се подписва от двете страни;
Кандидатстващите подписват и декларация, с която декларират че в случай че не показват всички изискуеми документи плановете им няма да бъдат прегледани. Това на процедура значи, че единствената опция план да не бъде прегледан е по контролния лист да липсват документи.
След тази инспекция плановете се преглеждат от 9-членна комисия от изтъкнати творци;
Крайното решение за финансиране се взема от управителния съвет на Фонда.
Как тогава се оказва допустимо да вземем за пример претекст за премахване на план да е само " техническа причина " - липса на даден документ?! А на сходно съображение са отстранени близо 30 плана.
Фондът не разрешава претендентите да имат копие от документите по процедурата (включително и контролния лист), т.е. те нямат опция да потвърдят правотата си, когато пред тях е подписан двустранно документ, в който е обективирано, че изчезнали документи няма.
Още по-интересен е фактът, че кандидатстващият освен няма по какъв начин да потвърди изказванията си, само че и използваните нормативни актове не му дават право на несъгласие или обжалване. Решенията на Фонда не се преразглеждат и не се разискват повече по никакъв метод, откакто резултатите се разгласят обществено.
Всъщност, въпросът, въпреки на пръв взор тесногръд, провокира сериозен размисъл и задава доста въпроси: Защо въобще се организират сходен жанр състезания, когато обективното взимане на решение е невероятно? Защо над 430 претендента би трябвало да изгубят запаси и време с цел да аплайват в конкурс, в който претекстовете за преценка се свеждат до две фрази, а част от тях са обидни по своята простота и неистина? Защо претендентите нямат никаква опция да получат насрещна информация за извършената процедура, нито да я оспорят? И не на последно място - за какво публични поръчки за по няколкостотин хиляди лв. постоянно стават съществена храна за медиите седмици наред, а харченето на близо милион и седемстотин хиляди лв. пари на данъкоплатците за културни прояви минава изцяло неусетно.
Да, тази публикация не е за публични поръчки, само че пък може да е за корупция или просто за безхаберие. И все пак, отново ще отмине незабелязана, тъй като от Национален фонд " Култура " ще ви пожелаят бъдещи креативен триумфи, а състезанията им ще си останат необжалваеми.
Между другото, в една ария на " Металика " се пее " Моят съд заседава... Аз съм и съдията, и журито, и палачът ". Ама те си я пеят и без конкурс.
Автор: Ирена Георгиева, юрист, ръководещ съучастник в PPG Lawyers
Източник: OFFnews
Последните години изхабихме съществено количество социална сила, с цел да обсъждаме равнището на корупция в страната и еманация на тази корупция обичайно представляваха публичните поръчки - заобикалянето на закона, операциите с процедурите, скалъпените правила. Да, само че правила въпреки всичко има. Лоши или положителни, национална прищявка или по европейски разпореждания. Правила за консумиране на бюджетни средства има.
А в този момент за Национален фонд " Култура " (Фонда). Той също се разпорежда с бюджетни средства. Правила обаче няма.
През август месец предходната година Фондът разгласи конкурс за финансиране на планове, като част от Културната стратегия за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018 година Съгласно използваните правила (Закон за протекция на културата, Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 година за изискванията и реда за осъществяване на състезания за даване на средства от народен фонд " Култура " и др.), за провеждането на състезания за даване на средства за просвета Фондът не ползва разпоредбите за публични поръчки, макар че по принцип е възложител на такива. За всеки конкурс се основават условия и ред ad hoc, избрани от министъра на културата.
Специално по този конкурс условията за кандидатстване се променяха няколко пъти в хода на процедурата, което сътвори незабравим безпорядък измежду участниците в нея. Въпреки това множеството от тях се оправиха с провокациите и във Фонда бяха подадени рекорден брой планове - 485! Общо средствата по този конкурс са 1, 650, 000 лева, като за един план се отпускат най-много 100 хиляди лева Одобрените планове се оказаха 55.
Според формалния уебсайт на Фонда, съществени правила в работата му са " прозрачността и конкурсното начало на планов принцип ", а " в състезанията за финансово подкрепяне имат право на присъединяване с равни права обособени създатели, частни, общински и държавни културни организации ".
На фона на тази поръчка обаче състезанието в този случай се организира освен непрозрачно и неравноправно, а безусловно " в цялостна мъгла ".
Съгласно използваните подзаконови правила всички планове се правят оценка съгласно три признака - 1) художествения и естетическия им капацитет в подтекста на европейското културно разнообразие; 2) техния капацитет за одобряване и развиване на уникалността и достоверността на българската просвета и изкуство и 3) икономическата аргументираност на предлагания бюджет. "
Тези оценки явно оправдават субективният детайл в сходен жанр състезания за избор на културни прояви, което е някак разбираемо и даже предстоящо.
Отхвърлянето на планове по " механически аргументи " обаче и на база погрешни изказвания основава сериозен дискомфорт при опитите за разбиране на претекстовете на Фонда.
Всъщност стъпките във въпросния конкурс за културни прояви по време на европредседателството са следните:
При подаване на плановете в детайли се преглеждат всички нужни документи за кандидатстване, в наличие на представители и на двете страни (кандидат и проверяващ чиновник от Фонда);
Проверяващият открива съществуването на всички документи по отношение на условията, като за задачата се попълня надзорен лист, който се подписва от двете страни;
Кандидатстващите подписват и декларация, с която декларират че в случай че не показват всички изискуеми документи плановете им няма да бъдат прегледани. Това на процедура значи, че единствената опция план да не бъде прегледан е по контролния лист да липсват документи.
След тази инспекция плановете се преглеждат от 9-членна комисия от изтъкнати творци;
Крайното решение за финансиране се взема от управителния съвет на Фонда.
Как тогава се оказва допустимо да вземем за пример претекст за премахване на план да е само " техническа причина " - липса на даден документ?! А на сходно съображение са отстранени близо 30 плана.
Фондът не разрешава претендентите да имат копие от документите по процедурата (включително и контролния лист), т.е. те нямат опция да потвърдят правотата си, когато пред тях е подписан двустранно документ, в който е обективирано, че изчезнали документи няма.
Още по-интересен е фактът, че кандидатстващият освен няма по какъв начин да потвърди изказванията си, само че и използваните нормативни актове не му дават право на несъгласие или обжалване. Решенията на Фонда не се преразглеждат и не се разискват повече по никакъв метод, откакто резултатите се разгласят обществено.
Всъщност, въпросът, въпреки на пръв взор тесногръд, провокира сериозен размисъл и задава доста въпроси: Защо въобще се организират сходен жанр състезания, когато обективното взимане на решение е невероятно? Защо над 430 претендента би трябвало да изгубят запаси и време с цел да аплайват в конкурс, в който претекстовете за преценка се свеждат до две фрази, а част от тях са обидни по своята простота и неистина? Защо претендентите нямат никаква опция да получат насрещна информация за извършената процедура, нито да я оспорят? И не на последно място - за какво публични поръчки за по няколкостотин хиляди лв. постоянно стават съществена храна за медиите седмици наред, а харченето на близо милион и седемстотин хиляди лв. пари на данъкоплатците за културни прояви минава изцяло неусетно.
Да, тази публикация не е за публични поръчки, само че пък може да е за корупция или просто за безхаберие. И все пак, отново ще отмине незабелязана, тъй като от Национален фонд " Култура " ще ви пожелаят бъдещи креативен триумфи, а състезанията им ще си останат необжалваеми.
Между другото, в една ария на " Металика " се пее " Моят съд заседава... Аз съм и съдията, и журито, и палачът ". Ама те си я пеят и без конкурс.
Автор: Ирена Георгиева, юрист, ръководещ съучастник в PPG Lawyers
Източник: OFFnews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ