Геновева Петрова: Дълга политическа криза носи риск от завой към недемократично управление
Тази седмица стартира противоположното преброяване до предварителните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на акцията " Капитал " беседва с политолози, социолози и стопански специалисти за вероятните развития на обстановката след вота и с какви опасности за страната те могат да са свързани.Представяме ви мнението на социолога и ръководещ сътрудник в организация " Алфа рисърч " Геновева Петрова. Могат ли тези избори да решат политическата рецесия с продължителната липса на стабилно парламентарно болшинство зад постоянно държавно управление?
Два са главните фактори в решаването на тази политическа рецесия - вотът на гласоподавателите и поръчките на партиите за съставяне на болшинство по-късно. Седмица преди изборния ден няма изясненост по нито един от тези детайли. Вотът би могъл да бъде решение, в случай че в електоралните желания има мощно изявен любимец, кадърен да завоюва задоволителна за независимо болшинство (или близка до това равнище) поддръжка. Нагласите на гласоподавателите обаче обрисуват фрагментирано посланичество, каквото и в края на предходната година.
Позициите на партиите могат да внесат повече светлина, в случай че са налице ясни поръчки за бъдещи съдружни партньорства. С дребни изключения, досега сме очевидци на познатите от последните две години разграничителни линии и едно заявено желание за бъдещо общо ръководство сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия (в случай че получат задоволително подкрепа). Такова болшинство обаче ще е непрестанно изправено пред риск да се разпадне под натиска на вътрешни несъгласия заради ценностните разминавания сред сътрудниците (например по въпроси като военната експанзия на Русия или източниците на енергийни доставки).
Малко изключение е открехнатата от ГЕРБ врата към партии с евроатлантическа ориентировка. Тази тяхна позиция обаче към момента не е задоволително безапелационна за гласоподавателите поради създаваното от ГЕРБ усещане, че с едната ръка " държат вратата отворена ", а с другата не престават гневно да нападат съперниците си.
Реклама Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече обединения в Народното събрание. Какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка?
Ако приказваме хипотетично - всеки от разновидностите е вероятен поради мощно флуктуиращата поддръжка за партиите. Ако погледнем към поръчките на политическите играчи - всички разновидности наподобяват малко евентуални . Сред значителните грехове на българските партии пред гласоподавателите е точно неналичието на авансово декларирани позиции с кого биха управлявали след изборите (за разлика от практиката в други европейски държави). И по този начин по предписание пораждат подозрения. Така да вземем за пример даже и ценностно аргументирано вероятно държавно управление на малцинството на ГЕРБ, подкрепено от Демократична България и/или Политическа партия, ще остави чувство за сделки заради острата предизборна борба. Експертно държавно управление с поддръжка от непримирими в хода на акцията съперници ще подухва същите аналогии.
Експертно (или програмно) държавно управление се възприема като най-удобен за всички партии вид, тъй като снема от плещите им политическата отговорност за идни тежки решения. И в случай че никоя от обединенията не получи отчетливо по-висока поддръжка, с цел да направи опит за държавно управление, е евентуално да се стигне до сходен компромис. Той би бил подсилен от множеството политически сили в Народно събрание като се изключи антисистемни и радикални представители (като " Възраждане " ), които се усещат най-комфортно да са съпротива на всички.
Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
През последните две години резултатът от дейностите на президента Румен Радев нормално е противопоставен на заявеното от него желание за превъзмогване на политическата рецесия. Той не пропуща да нападна партиите, а в отношението му към тях доминира назидателно-поучителен звук. Атакува едни политически обединения, стартира други, след това нападна и тях, организира официални съвещания за сформиране на държавно управление - по този начин вместо да е онази лидираща политическия спор институция, президентът оказва помощ за ерозията на публичното доверие в партиите и за намаляване на партийната система като цяло.
Поведението и позициите му през последните месеци не внасят оптимизъм, че ролята му би била друга и при търсене на вид за последващо държавно управление.
Реклама Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори; и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен експертно?
Невъзможност за лъчение на държавно управление и последващи предварителни избори значи дълго ръководство на президента посредством длъжностен кабинет и липса на работещ парламент - безвъпросен риск в подтекста на нетърпящите отсрочване настоящи проблеми и рецесии, а в по-дългосрочен проект и за представителната парламентарна народна власт. Това би дало и убеденост на към момента слабите, само че към този момент заявяващи се гласове за смяна на формата на ръководство - вероятност, която за част от хората може да наподобява допустима от позиция на актуалната политическа рецесия , само че крие висок риск страната да направи завой към недемократично ръководство.
Излъчването на държавно управление може да противодейства на сходна наклонност. Разбира се, триумфът на това противопоставяне зависи от формулата на парламентарно болшинство и кабинет. Конюнктурно болшинство, сходно на това от последното Народно заседание, би било неустойчиво и застрашено от разпад в най-неочакван миг.
Свързани публикации Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Прогнозите за вота: Раздробен парламент, сложни болшинства, напредък на русофилските партии 11 септември 2022, 15:50 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Два са главните фактори в решаването на тази политическа рецесия - вотът на гласоподавателите и поръчките на партиите за съставяне на болшинство по-късно. Седмица преди изборния ден няма изясненост по нито един от тези детайли. Вотът би могъл да бъде решение, в случай че в електоралните желания има мощно изявен любимец, кадърен да завоюва задоволителна за независимо болшинство (или близка до това равнище) поддръжка. Нагласите на гласоподавателите обаче обрисуват фрагментирано посланичество, каквото и в края на предходната година.
Позициите на партиите могат да внесат повече светлина, в случай че са налице ясни поръчки за бъдещи съдружни партньорства. С дребни изключения, досега сме очевидци на познатите от последните две години разграничителни линии и едно заявено желание за бъдещо общо ръководство сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия (в случай че получат задоволително подкрепа). Такова болшинство обаче ще е непрестанно изправено пред риск да се разпадне под натиска на вътрешни несъгласия заради ценностните разминавания сред сътрудниците (например по въпроси като военната експанзия на Русия или източниците на енергийни доставки).
Малко изключение е открехнатата от ГЕРБ врата към партии с евроатлантическа ориентировка. Тази тяхна позиция обаче към момента не е задоволително безапелационна за гласоподавателите поради създаваното от ГЕРБ усещане, че с едната ръка " държат вратата отворена ", а с другата не престават гневно да нападат съперниците си.
Реклама Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече обединения в Народното събрание. Какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка?
Ако приказваме хипотетично - всеки от разновидностите е вероятен поради мощно флуктуиращата поддръжка за партиите. Ако погледнем към поръчките на политическите играчи - всички разновидности наподобяват малко евентуални . Сред значителните грехове на българските партии пред гласоподавателите е точно неналичието на авансово декларирани позиции с кого биха управлявали след изборите (за разлика от практиката в други европейски държави). И по този начин по предписание пораждат подозрения. Така да вземем за пример даже и ценностно аргументирано вероятно държавно управление на малцинството на ГЕРБ, подкрепено от Демократична България и/или Политическа партия, ще остави чувство за сделки заради острата предизборна борба. Експертно държавно управление с поддръжка от непримирими в хода на акцията съперници ще подухва същите аналогии.
Експертно (или програмно) държавно управление се възприема като най-удобен за всички партии вид, тъй като снема от плещите им политическата отговорност за идни тежки решения. И в случай че никоя от обединенията не получи отчетливо по-висока поддръжка, с цел да направи опит за държавно управление, е евентуално да се стигне до сходен компромис. Той би бил подсилен от множеството политически сили в Народно събрание като се изключи антисистемни и радикални представители (като " Възраждане " ), които се усещат най-комфортно да са съпротива на всички.
Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
През последните две години резултатът от дейностите на президента Румен Радев нормално е противопоставен на заявеното от него желание за превъзмогване на политическата рецесия. Той не пропуща да нападна партиите, а в отношението му към тях доминира назидателно-поучителен звук. Атакува едни политически обединения, стартира други, след това нападна и тях, организира официални съвещания за сформиране на държавно управление - по този начин вместо да е онази лидираща политическия спор институция, президентът оказва помощ за ерозията на публичното доверие в партиите и за намаляване на партийната система като цяло.
Поведението и позициите му през последните месеци не внасят оптимизъм, че ролята му би била друга и при търсене на вид за последващо държавно управление.
Реклама Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори; и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен експертно?
Невъзможност за лъчение на държавно управление и последващи предварителни избори значи дълго ръководство на президента посредством длъжностен кабинет и липса на работещ парламент - безвъпросен риск в подтекста на нетърпящите отсрочване настоящи проблеми и рецесии, а в по-дългосрочен проект и за представителната парламентарна народна власт. Това би дало и убеденост на към момента слабите, само че към този момент заявяващи се гласове за смяна на формата на ръководство - вероятност, която за част от хората може да наподобява допустима от позиция на актуалната политическа рецесия , само че крие висок риск страната да направи завой към недемократично ръководство.
Излъчването на държавно управление може да противодейства на сходна наклонност. Разбира се, триумфът на това противопоставяне зависи от формулата на парламентарно болшинство и кабинет. Конюнктурно болшинство, сходно на това от последното Народно заседание, би било неустойчиво и застрашено от разпад в най-неочакван миг.
Свързани публикации Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Прогнозите за вота: Раздробен парламент, сложни болшинства, напредък на русофилските партии 11 септември 2022, 15:50 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ